Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПЕТКАНОВ ИЗНЕНАДА СЛУГИТЕ НА ТЕМИДА С ХИТЪР ХОД

След приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) в началото на октомври Министерството на правосъдието се амбицира да напише и нов Закон за съдебната власт. Все още не е известно кога ще бъде завършен проектът, но докато работните групи се трудят над черновата му, екипът на Георги Петканов подготви няколко предложения за изменения на действащия Закон за съдебната власт (ЗСВ). На 23 ноември правосъдният министър внесе този проект за обсъждане във Висшия съдебен съвет, но го пусна за съгласуване и по останалите министерства. А това означава, че докато ВСС изработи единно становище по предложените поправки, проектът за ремонт на ЗСВ може отдавна да е обнародван в Държавен вестник.

Практиката да се пренебрегва тотално професионалната гилдия, когато става дума за наказателното законодателство, не е нова. В периода 2001-2005 г. обаче НДСВ я доведе до такова съвършенство, че не се допита сериозно до гилдиите на съдиите, прокурорите и следователите по нито един проект, претворен в закон. Като се започне от големия ремонт на Закона за съдебната власт през първата половина на 2002 г. и се стигне до ликвидирането на следствието с новия Наказателнопроцесуален кодекс, внесен в Народното събрание през май 2005 година. А в онези случаи, когато жълтите все пак благоволяваха да попитат магистратите какво мислят по еди-кой си проект, това ставаше винаги в последния момент и от немай-къде.
Като министър второмандатник (както е известно, в предишното правителство Георги Петканов беше шеф на МВР) правосъдният министър и този път не изневери на жълтата традиция. Оказа се, че той е разпратил проектозакона с изключително важните изменения в ЗСВ по съдилищата, прокуратурите и следствените служби (уж за становище) на... 21 ноември, т. е. само два дни преди да го внесе във Висшия съдебен съвет (ВСС). За негова най-голяма изненада обаче държавното обвинение успя да се организира и депозира във ВСС такова становище, че ако Георги Петканов се съгласи с него, просто ще трябва да изхвърли проекта си в кошчето. И то не защото измененията не са важни, а защото една трета от хората, които ще трябва да ги изпълняват, не са съгласни с тях. Мнението на останалите две трети от магистратите - съдиите и следователите, засега все още е неизвестно, защото те не успяха да се включат в дебата поради липса на време.
Една от ключовите поправки в ЗСВ, предложени от правосъдното министерство, е
въвеждането на конкурсното начало
при назначаване в органите на съдебната власт. Ако тази поправка стане нормативен факт, нито един адвокат, преподавател или юрисконсулт - независимо от трудовия му стаж, няма да може да стане съдия, следовател или прокурор, ако не е издържал предварително обявения конкурс. В момента на подобно изпитание се подлагат само младшите съдии, прокурори и следователи (с трудов стаж до две години), докато Висшият съдебен съвет назначава останалите директно, без предварително препитване.
През последната година по този начин - без конкурс, в съдебната система започнаха работа доста деца на известни наши юристи и висши магистрати. Без конкурс като районни съдии и следователи бяха назначени синът на проф. Александър Воденичаров - член на Висшия съдебен съвет и декан на Юридическия факултет на Югозападния университет, дъщерята на Славчо Кържев - доскорошен районен прокурор на София и провалил се кандидат-депутат от видинската листа на Българския народен съюз, дъщерята на адвокат Явор Зартов - бивш съдия във Върховния съд, синът на Ирена Кръстева - бившата (засега) шефка на Българския спортен тотализатор (за щастие на съдебната система Делян Пеевски вече е заместник-министър по бедствията и авариите) и т. н.
В интерес на истината, назначаването на височайшите отрочета не е нарушаване на действащото законодателство, а е по-скоро морален казус. В чл.127, ал. 1 от Закона за съдебната власт се казва следното: За съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба се назначава лице, което има най-малко две години стаж. По изключение може да се назначи лице и без изисквания стаж.
Въпросното изключение обаче е направено от законодателя с една-единствена цел: да се потушават кадрови пожари, ако и където избухнат: в Районен съд - Малко Търново или в Районна прокуратура - Тутракан, например. Децата на маститите обаче явно не са достойни за Малко Търново или за Тутракан, защото по правило те остават на работа в София, а по изключение - в Пловдив, Варна или Бургас.
Според проекта за изменение на ЗСВ, внесен на 23 ноември във Висшия съдебен съвет, на тази порочна практика се слага край с въвеждането на нов текст - чл.127б, който гласи: Конкурс се провежда и при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт при липса на кандидат от органите на съдебната власт до обявяването на конкурс.
Е, авторите на тази бъдеща разпоредба явно отдавна са забравили правописа и граматиката, но посланието все пак е ясно: никой не може да стане действащ магистрат, ако не е издържал конкурса в пълния му блясък - писмен изпит и устно препитване от комисия.
Всъщност
равният достъп до органите на съдебната власт
за всички кандидати е едно от изискванията на Европейския съюз, което българските реформатори упорито не искат да изпълнят от 2000 г. насам. Явно обаче и на чиновниците в Брюксел вече им е омръзнало да четат и да слушат, че Висшият съдебен съвет периодично назначава за съдии, прокурори и следователи хора, чието единствено професионално достойнство е роднинството им с някой висш магистрат или актуален управник.
С поправките в Закона за съдебната власт (ЗСВ), предлагани от правосъдното министерство, се въвеждат още два вида конкурси: за назначаването на държавните съдия-изпълнители и на съдиите по вписвания. Те ще се насрочват със заповед на правосъдния министър, който ще определя и състава на проверяващата комисия. Единственото изключение, което допуска заобикалянето на тази процедура, е, ако в надпреварата участва само един кандидат и той има над петгодишен трудов стаж като съдия по вписванията или като съдия-изпълнител, но по някакви причини е напуснал системата за повече или по-малко време.
Проектът за изменение на ЗСВ, внесен от правосъдния министър във Висшия съдебен съвет на 23 ноември, предвижда и
увеличение на следдипломния стаж
на бъдещите магистрати - от три на шест месеца. Според авторите на проекта това се налага, за да се подобри професионалната подготовка на юристите и те да влязат в занаята с летящ старт.
По нова процедура ще става вече и обучението на младшите магистрати в Националния институт по правосъдие (НИП). Според действащия Закон за съдебната власт ситуацията е следната: новобранците се явяват на конкурс, организиран и проведен от Висшия съдебен съвет. Ако получат добри оценки, ВСС ги назначава и те полагат клетва като магистрати. След това всеки младши магистрат преминава задължително през шестмесечно обучение в НИП и едва тогава го пускат да работи по същество.
Според проекта Петканов, новата процедура трябва да изглежда така: Висшият съдебен съвет (ВСС) обявява конкурс за набиране на свежи кадри. После кандидат-магистратите, минали през първата цедка, преминат през шестмесечен курс на обучение в Националния институт по правосъдие (НИП). Всички, които са завършили успешно този курс, застават пред петчленна изпитна комисия, сформирана от ВСС. Онези от кандидат-магистратите, които получат оценка най-малко много добър 4.50, попадат в последния списък, от който ВСС избира и назначава младите кадри, наистина заслужаващи да станат съдии, прокурори и следователи. Накрая новобранците полагат клетва и могат да започнат работа по същество.
Въпреки че изглежда доста по-тромава, процедурата в проекта Петканов изглежда далеч по-прецизна и по-обективна от начина, по който сега се отсява зърното от плявата. Според държавното обвинение обаче тази прецизност е привидна. В прокурорското становище, внесено във Висшия съдебен съвет едновременно с проектозакона за изменение на Закона за съдебната власт на 23 ноември), се отбелязва: Ако не се установят ясни правила при изпита след обучението в Националния институт по правосъдие, това може да доведе до неоснователен субективизъм.
На практика от промените излиза, че комисиите към Националния институт по правосъдие ще решават кой да бъде назначен на работа в съдебната власт и кой няма да бъде назначен. А според чл.129, ал.1 от конституцията, единственият орган, който се занимава с магистратските назначения, е Висшият съдебен съвет. Така че може да се приеме, че нормата, заложена в проекта на правосъдното министерство, нарушава основния закон, заяви пред Параграф 22 заместник главният прокурор и ръководител на Върховната касационна прокуратура (ВКП) Христо Манчев. Според него обаче тази нередност може да се изчисти при обсъждането на законопроекта по пътя му към Народното събрание или между двете четения в пленарната зала.
Другото нововъведение в Закона за съдебната власт (ЗСВ), предложено от проф. Георги Петканов, е свързано с
разширяването на правомощията на Инспектората
към Министерството на правосъдието. В действащата разпоредба на чл.35б, ал. 1, т. 2 от ЗСВ се казва, че Инспекторатът към министъра на правосъдието проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела.
Според проф. Георги Петканов и хората му този текст трябва да придобие следния вид: Инспекторатът към министъра на правосъдието проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове.
Именно допълнението както и приключването на делата в установени срокове възбуди най-много духовете на прокурорите и в становището си до Висшия съдебен съвет те категорично се противопоставят на възможността инспекторите на правосъдното министерство да проверяват как съдилищата спазват процесуалните срокове. И то по една съвсем... логична причина:
За съдебните производства, особено правораздавателните, няма предвидени крайни срокове. Що се отнася до наказателните дела, при тях условието да се разглеждат в разумни срокове произтича от Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи. Ако бъде възможно Инспекторатът да дава оценка за провеждане на наказателни дела в разумен срок, това би означавало този орган на министъра на правосъдието да функционира като Европейския съд по правата на човека в Страсбург, се казва в становището на прокуратурата.
Другото предложение на правосъдния министър, което предизвиква недоволство у държавните обвинители, също е свързано с правомощията на Инспектората към министъра на правосъдието. В проекта за ремонт на Закона за съдебната власт се предвижда въвеждането на нов текст - чл. 35б, ал. 1, т. 4, който гласи: При неправилна или противоречива съдебна практика Инспекторатът към министъра на правосъдието подготвя проекти на предложения до общите събрания на съответните колегии на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд за издаване на тълкувателни решения, както и проекти на становища по направените предложения за издаване на тълкувателни решения.
Според прокуратурата този текст противоречи на други две разпоредби от Закона за съдебната власт - чл. 86, ал. 1 и чл. 97, ал. 1, в които е казано, че предложения за тълкувателни решения се правят от председателите на двете върховни съдилища, от главния прокурор и от министъра на правосъдието. Тъй като Инспекторатът е подчинен на правосъдния министър, той по всяко време може да възложи на служителите във ведомството да изготвят становище, но което министърът после трябва да предложи, категорични са прокурорите.
В проекта за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) има и още една дисциплинарна новост, която - ако стане норма - ще изненада доста неприятно онези магистрати, за които повишаването на личния жизнен стандарт е по-важно от качеството на приключените дела. Според действащия чл.173, ал.3 от ЗСВ дисциплинарното производство може да бъде възбудено до 6 месеца от откриването, но не по-късно от една година от извършването на нарушението.
Според проекта Петканов тези срокове трябва да се увеличават двойно, т. е. дисциплинарното производство да се образува до една година след откриването на нарушението, но не по-късно от две години след извършването му.
Както бе казано, до Параграф 22 достигна информация, че малко преди да внесе във ВСС проекта за изменение на Закона за съдебната власт (на 23 ноември), проф. Георги Петканов го е разпратил и за съгласуване по министерствата. Причината е, че бъдещите изменения на ЗСВ не засягат дейността на много министерства, а правителството бърза да отчете пред Европейската комисия още една крачка напред в съдебната реформа. Оттук нататък не е трудно да се прогнозира, че докато правната комисия към ВСС успее да събере становищата на всички магистратури и да оформи единната позиция на съвета, правителството отдавна ще е приело проектозакона за ремонт на ЗСВ и ще го е внесло в Народното събрание. А случи ли се това, на играта на демокрация и колегиалност между законодателната, изпълнителната и съдебната власт може да й бъде сложен кръст. И де факто, и де юре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във