Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПЕТНАЙСЕТ БИВШИ ЧЕНГЕТА СЕ РАЗБУНТУВАХА СРЕЩУ ПСИХОТЕСТА НА МВР

Полицаи, уволнени като психологически несъвместими, присъединявайте се! Кавърверсията на легендарния апел на Маркс и Енгелс Пролетарии от всички страни, обединявайте се, с който те запалиха чергата на световния капитализъм в края на ХIХ век, се завъртя в публичното пространство на 17 декември 2004 година. Тогава Върховният административен съд приключи делото, образувано половин година по-рано (на 3 юни 2004-а) по жалба на 15 служители на МВР. Всички те са били изхвърлени от вътрешното ведомство през последните няколко години с мотива психологическа несъвместимост за работа в МВР. В жалбата си те настояват заповедите за уволненията им, основани на разпоредбите на чл. 253, ал. 1, т. 5 от Закона за МВР и на чл. 251, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за МВР, да бъдат отменени като незаконосъобразни. Сред куражлиите с най-дълъг стаж на улицата е кап. Данчо Стоянов от РПУ-Правец, който е освободен след реподбор още през 2000 година. Четири години по-късно (на 3 май 2004-а) той най-сетне събира кураж и депозира жалба във Върховния административен съд (ВАС) срещу заповедта за уволнението му, подписана от тогавашния вътрешен министър Емануил Йорданов. Точно един месец по-късно - на 3 юни, ВАС образува дело по жалбата на кап. Стоянов и... лавината тръгва. На 2 декември към делото са присъединени нови пет жалби, подадени от Драгомир Дановски, Пене Алексиев, Антон Маринов, Николай Иванов и Лъчезар Калоянов. На 5 ноември като ищци по делото са конституирани Калоян Драганов, Валери Христов, Жеко Нанев и Иво Георгиев, а на 11 ноември към делото са присъединени и жалбите на Сашо Матеев, Георги Марков, Ивайло Гъргов и Георги Ванев.Причините, поради които всеки полицай може да изхвърчи от вътрешното ведомство, са описани в чл. 253, ал. 1, т. 1 - т. 12 от Закона за МВР. Доколкото Параграф 22 успя да научи, нито един от 15-имата служители на МВР, ожалили се пред ВАС, не оспорва съдържанието на т. 5 от въпросния нормативен текст, която гласи: Държавните служители в МВР се освобождават от служба по причини, които правят лицето негодно да изпълнява служебните си задължения.Според тях проблемът идва от чл. 251, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ЗМВР), който уточнява какво трябва да се има предвид в словосъчетанието по причини, които правят лицето негодно.... В тази алинея има общо седем точки, от които само една или две не подлежат на съдебен контрол по общия законов ред за обжалване на административните актове. Едната от тях е влизането в сила на ефективна присъда лишаване от свобода, а другата - е установяването на психологична несъвместимост за работа в МВР от ведомствения Институт по психология.На практика изпълнителната власт е изключила ефективния съдебен контрол за случаите, в които психолог от Института по психология при МВР определя еднолично, че даден служител трябва да бъде освободен поради психологическа несъвместимост за работа в МВР - пише в жалбата си до ВАС кап. Данчо Стоянов. - В разпоредбата на чл. 251, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за МВР единственият критерий е становището на специалист-психолог, който не може да бъде непогрешим, но чието становище не може да бъде опровергано пред съда с предвидените в закона доказателствени средства, уточнява още той. Протестът на кап. Данчо Стоянов, към който през ноември 2004-а се присъединиха и останалите, е изграден върху много прост логически пример: в своите обобщения психолозите не боравят с юридически термини и не се съобразяват с действащата нормативна уредба. Тъкмо обратното - тяхното мнение е силно субективно и по никакъв начин не може да бъде доказано от друг независим източник. Въпреки това обаче никой от засегнатите няма право да подлага изводите на психолозите под съмнение, нито пък да атакува по съдебен ред административните актове, издадени въз основа на тези изводи. И за да бъде абсурдът пълен, резултатите от въпросния психотест е изключено да бъдат извадени от кадровото досие на уволнения, защото те са класифицирана информация, до която медиите и правозащитните организации нямат никакъв шанс за достъп. Смятаме, че разпоредбите на чл. 251 от Правилника за прилагане на Закона за МВР противоречат на българската конституция, на Закона за нормативните актове и на Закона за Върховния административен съд - категорични са петнайсетимата офицери. - С приемането на този правилник Министерският съвет е излязъл извън рамките на своята компетентност, дадена му от конституцията и останалите закони. Според тях, този тест от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) е нищожен и по друга причина. В подобен поднормативен акт, какъвто е ППЗМВР, изпълнителната власт може да посочи обстоятелствата за освобождаване от служба в МВР, но не и да определя причините, които правят лицето негодно да изпълнява служебните си задължения....За да бъде изяснена позицията на петнайсетте ченгета, задължително трябва да бъде припомнена съдбата на този прословут Правилник за прилагане на Закона на МВР, към който посягат едновременно три служби, стане ли въпрос за мотивиране на нечие психологическо уволнение: дирекция Инспекторат, дирекция Правна и дирекция Човешки ресурси. Тестовете за физическа и психическа годност на служители от МВР и свързаният с тях термин реподбор се появиха за пръв път по времето, когато начело на МВР бе Богомил Бонев (1997-1999 година). Макар и да не бе пряко рекламирана, основната цел на този метод за вторично пресяване на кадрите (най-общо казано, реподбор означава точно това) бе прочистването на вътрешното ведомство от неудобните служители и превръщането му в бастион на СДС. Причината бе, че предишната процедура, при която непокорните ченгета се уволняваха чрез съкращаване на щатовете, създаваше доста главоболия на МВР-ръководството и повечето от изгонените бяха възстановявани на работа по съдебен път. Правителството на ОДС моментално оцени по достойнство разработката на Богомил Бонев и на 24 септември 1998 г., с Постановление № 212 на Министерския съвет, реподборът, т. е. освобождаването на служители заради психологическата им несъвместимост с работата, бе закован в Правилника за прилагане на Закона за МВРГолемият принос за узаконяване на безконтролните уволнения на неудобните обаче бе дело на Емануил Йорданов, който през декември 1999 г. наследи Богомил Бонев на поста министър на вътрешните работи. През март 2001 г. той подписа Инструкция № I-37, в която на скандалния чл. 251 от Правилника за прилагане на Закона за МВР е обърнато специално внимание. В смисъл такъв, че с едно-единствено изречение (чл. 27, т. 3 от въпросната инструкция) синият вътрешен министър завинаги отряза надеждите на несправедливо уволнените, че могат да защитят правата си по съдебен път. Това изречение гласи, че при психотеста заключението на психолога е окончателно и не подлежи на преразглеждане. Естествено възниква въпросът защо, въпреки всички декларации за превръщането на МВР в открита и прозрачна структура, е необходима подобна мрачна санкция? При това необлечена в явна законова разпоредба, а забутана в секретна вътрешноведомствена инструкция? В жалбата си до Върховния административен съд уволнените ченгета се опитват да дадат свой отговор на тези две питания: Налице са данни и доказателства за два сценария за освобождаване на неудобни офицери, чиято единствена вина е проявеното голямо усърдие и амбиции в работата.... Според тях първият сценарий е насочен срещу офицери, осмелили се да посочат по официален ред констатирани от тях нарушения или връзки на прекия им началник с престъпни елементи. Жалбоподателите са сигурни, че са пратени на реподбор и са уволнени, защото са дръпнали дявола за опашката. Тоест - пуснали са рапорти до висшестоящи МВР-началници, в които са описали нерегламентираните контакти на преките си шефове с престъпни лица. Вторият сценарий е предназначен за непосредствените ръководители на специализирани операции, при които се разбиват престъпни групи, имащи сериозно влияние в съответната РДВР или национална служба на МВР. Резултатите от тези акции се обобщават в подробни тематични рапорти, като само от споменатите ръководители на полицейските екипи зависи дали истината ще стигне до ушите и очите на вътрешния министър или до главния секретар на МВР.Колкото и да звучи невероятно, по пътя си към обитателите на най-високите етажи във вътрешното ведомство тези четива задължително минават през ръцете на преките началници, описани в тях. Какво се случва със съдържанието на компрометиращите рапорти не е чак толкова голяма загадка: те или са редактирани внимателно, или са съпроводени с контраизложение, в което устатите подчинени са обявени за корумпирани, които преследват единствено собственото си оневиняване. Резултатите от тази порочна практика са видими и с невъоръжено око: дисциплинарно уволнените и дадени на Военна прокуратура меверейски шефове, срещу които са подадени сигнали за корупция или за връзки с мафията, са единици. За разлика, разбира се, от пенсионираните с почести или преназначени на друга отговорна работа началници.По съвсем друга сюжетна линия обаче се развива професионалната съдба на повечето от авторите на подобни компромати. Рано или късно техните кадрови досиета набъбват от най-различни докладни и сигнали за нарушения по служба, за прояви, несъвместими с морала на офицера, и т. н. В един момент положението става нетърпимо и преките им началници изготвят мотивирани справки за тяхното състояние, които изпращат до висшестоящото ръководство. Предложенията в тези справки звучат еднотипно: хората са дългогодишни служители с доказани професионални качества, но денонощната им работа във високорискова среда е довела до изхабяване на нервната система, а това увеличава риска от допускане на фатални грешки или от вземане на неправилни решения. Ето защо те трябва да бъдат изпратени на реподбор... Онова, което се случва в Института по психология на МВР, не подлежи на коментар. Според осведомени източници, подготовката на психолозите за всеки конкретен психотест започва и завършва с прочитането на споменатата справка и кадровото досие на пациента. Служителите на МВР, изпратени на реподбор, част от който е психотестът не са наясно по каква методика се изчисляват резултатите им и кои точно данни дават право на специалистите да ги определят като психологически несъвместими с работата в МВР. Но абсурдите не свършват дотук. Най-напред нито един служител на МВР няма право да узнае какви резултати е постигнал на психотеста. След това министърът на вътрешните работи няма никакво право да остави на работа полицай, който не е издържал психотеста, но видимо може да изпълнява служебните си задължения безпроблемно. И накрая, нито един от уволнените след реподбор няма право да защити правата си по съдебен път, защото, както вече бе споменато по-горе - заключението на психолога е окончателно и не подлежи на преразглеждане. В такива случаи кой в МВР решава въпроса за освобождаване от служба - дали министърът, като упълномощен от Закона за МВР, или някой друг, който може да бъде подведен или повлиян, включително и от среди на организираната престъпност?, се пита в колективната вече жалба до Върховния административен съд. Съвсем естествено, на последното заседание по делото, проведено на 17 декември 2004 г., представителите на ответниците по делото - МВР и Министерският съвет, изобщо не благоволиха да отговорят на този въпрос. Вместо това те призоваха върховните магистрати да отхвърлят претенциите на уволнените ченгета, а единственият им аргумент бе, че жалбите били неоснователни. Нещо, което изобщо не е вярно, тъй като 15-имата ищци са с безупречни кадрови досиета, а никъде в действащата нормативна уредба не пише, че единствените длъжностни лица, чиито решения не подлежат на съдебен контрол, са... психолозите на МВР.

Facebook logo
Бъдете с нас и във