Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПЕТРОВ ОТВРЪЩА НА УДАРА

Трудно е в някакви си две вестникарски страници да бъде побрано всичко онова, което е изписано по случая от октомври 1998 г. до наши дни. Ето защо (при това набързо) ще бъдат удостоени с внимание само някои от ключовите бумаги, излезли изпод перото на общинарите. Какво писмовно наследство е оставил след себе си (през същото това време) водопроводчикът Петров не е толкова интересно, защото той дращи едно и също в търсене на отговор на двата големи въпроса: Защо трябва да бъде изгонен от общинското жилище, без да е нарушавал някога договора си със собственика на въпросното жилище? и Защо това трябва да се случи по една процедура, която няма нищо общо с действащата нормативна уредба?Борбеността на водопроводчика Петров се подхранва денонощно и от съмнението, че с него ще се случи онова, за което той е чувал, че се е случило на не един и двама негови събратя по съдба: - Петров подписва наемен договор със Софийски имоти, макар фирмата да не е собственик на жилището му;- Софийски имоти гони Петров и комшиите му на улицата, защото къщите им са с временен статут и подлежат на събаряне;- Софийски имоти не осигурява същите по размер други общински жилища на Петров и съседите му, защото е търговско дружество и няма никакви такива задължения към общинските наематели;- за да възтържествува правдата, Петров и съседите му тръгват да си търсят правата по съдебен ред, но...Първото си забележително писмо водопроводчикът Петров получава на 17 февруари 1999 година. То е изпратено от Софийски имоти ЕАД и е подписано от директора на Стопанисване и търговска дейност инж. Б. Лозев. Колкото и невероятно да звучи, тази депеша гласи следното: Уважаеми г-н Петров, с настоящото писмо ви каним да сключите наемен договор за помещенията, които ползвате в къщата на ул. Стоян Михайловски N30, включена в капитала на Софийски имоти ЕАД, в срок до 25 януари 1999 година.По какъв начин през февруари Петров може да спази краен срок, изтекъл преди около месец, не е ясно. Но има и друго - за водопроводчика Петров остава пълна мистерия защо трябва да сключва договор със Софийски имоти, след като жилището не е тяхна собственост, а договорът му с община Лозенец не е развалян изобщо.Около месец по-късно в преписката се включва председателят на СОС Антоан Николов, който на 9 март 1999 г. пише: Г-н Петров, изпращам ви копие от приложение N1 към Решение N24 от 28 септември 1998 г., с което СОС е увеличил капитала на Софийски имоти ЕАД (става дума за докладната на инж. Тошко Добрев за промишлените терени - бел. ред.). Във вашата жалба не става ясно какъв е адресът на жилищното помещение, за което имате сключен наемен договор (не сте приложили копие от заповедта и договора с район Лозенец), но предполагам, че това е адресът, на който живеете. В цитираното решение на СОС никъде не забелязах в капитала на Софийски имоти ЕАД да е включвано общинско жилищно помещение, още по-малко на адреса, който вие сте посочили...След писмото на Антоан Николов на инж. Лозев от Софийски имоти сякаш му поникват криле и още на 15 март той ощастливява Петров с ново послание: Софийски имоти ЕАД ви дава последна възможност да се явите в офиса на бул. М.Д. Скобелев N55 най-късно до 22 март 1999 г. за сключване на наемен договор за ползвания от вас имот, находящ се на ул. Стоян Михайловски N30. При неспазване на срока ще считаме, че не желаете да ползвате имота по условията, предложени ви от нас. Настоящето писмо да послужи за 30-дневно предизвестие относно освобождаването на горепосочения обект.Въпреки фирмения ултиматум водопроводчикът остава верен на ината си и продължава да търси малката си правда по единствения възможен начин - с жалби. На 29 април 1999 г. нервите на Асен Дюлгеров, секретар на Столичната община, не издържат и той произвежда следния текст:Предвид промяната на собственика на имота, чийто заварен наемател сте, считаме, че не бихте злепоставили интересите си, като приемете предложението на Софийски имоти ЕАД да сключите с тях договор за наем. В случай че бъдат предприети мерки за освобождаване на имота с оглед бъдещо строителство, за вас съществува правна възможност да потърсите защита на правата си съобразно Закона за общинската собственост.Тези няколко реда подействат на Иван Петров като червен парцал на бик и той наистина решава да доведе битката докрай. За няколко седмици наизустява цяла камара закони, правилници и наредби, след което се превръща в... кошмара на Столичния общински съвет, присъствайки на всяко негово заседание.Две години по-късно ситуацията сякаш изглежда същата: водопроводчикът пише жалба след жалба, а общинарите пращат отговор след отговор. Нова е само една от основните теми на хартиената битка. Според чиновниците на ул. Стоян Михайловски N30 вече има къща и воподповодчикът Петров наистина обитава нейния втори етаж (тавана). Тази къща обаче ще бъде съборена, защото е с временен статут, и на нейно място се предвижда ново строителство. И тук водопроводчикът Петров вади скрития си коз от ръкава: нито едно решение на СОС или заповед на главния архитект на столицата не могат да отменят разпоредба на нормативен акт от рода на Закона за устройство на територията. Където в чл.195 точно е описана процедурата, по която става събарянето на една или друга общинска постройка:.(1) Строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на обитателите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.(2) Състоянието на строежа се установява от комисия от специалисти, назначена от кмета на общината. Комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица. (3) Комисията събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица.(4) Комисията взема решение строежът да бъде премахнат или да се поправи, заздрави и хигиенизира в определен срок.(5) Решението на комисията се одобрява от кмета на общината, който издава съответната заповед. Когато строежът създава непосредствена опасност за живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта за премахване на строежа.Ето това е копието, на която водопроводчикът набучва главата на врага: във всички актове за собственост, с които Параграф 22 разполага, пише все едно и също: на ул. Стоян Михайловски N30 има застроена масивна двуетажна жилищна сграда. С други думи - ако някой иска да я събаря, трябва да свика комисия, която да изпълни точ в точ току-що цитираните разпоредби на Закона за устройство на територията.Какво би се случи по-нататък, ако такава комисия наистина е създадена? Само едно - всички актове на столичния градоначалник минават задължително за одобрение или вето през областния управител. А неговите решения пък подлежат на съдебен контрол... ... Оттук нататък историята губи от драматизма си, защото общинското жилище на водопроводчика Иван Петров изведнъж става недосегаемо за общинарите. Всъщност Петров и съседите му от първия етаж остават единствените, които нямат договори със Софийски имоти и върху скандалния парцел посмъртно не може да бъде построен луксозен бизнесцентър или лъскава жилищна кооперация. Поне дотогава, докато двете страни не постигнат доброволно и взаимноизгодно споразумение помежду си. За да бетонира окончателната си победа, преди няколко месеца водопроводчикът Петров по хитър начин се сдобива и с акта за собственост върху жилището, което обитава. В документа черно на бяло пише, че то е собственост на община Лозенец, т.е. - Софийски имоти не могат да имат никакви претенции към него. И още - изваждането на Петров от въпросното жилище вече минава през друга процедура, която няма нищо общо с продажбата на нежилищни сгради, използвани за стопански цели, от която преди пет години започва всичко. Последният засега удар, който нанася водопроводчикът Петров, също може да бъде вписан в графа Уникални. След многоходова комбинация той принуждава община Лозенец да признае пред Столично управление Данъчна администрация, че от няколко петилетки събира наеми от обитателите на скандалния парцел на ул. Стоян Михайловски. Какъв е ефектът? Повече от сладък, защото общината е принудена да регистрира тези жилища като източници на собствени доходи и... да плати съответните данъци върху тях.Малко, ама от сърце...

Facebook logo
Бъдете с нас и във