Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПИЛЕТО НЕ Е МАФИОТ. ТОЙ Е ДИАГНОЗА!

Най-после на антимафиотския хоризонт се случиха три относително хубави неща, при това - само за един ден.
В сряда (4 октомври), около 8.30 часа, Националната следствена служба най-сетне стисна за гушата Николай Методиев-Ники Пилето и го задържа по обвинение за контрабанда в особено големи размери (3.5 млн. долара).
Около час и половина по-късно, малко преди началото на редовното заседание на Висшия съдебен съвет, главният прокурор Борис Велчев произведе втората добра новина: мегаревизията за дейността на прокуратурата от 2001 до 2005 г. е приключила и резултатите ще бъдат огласени до няколко дни.
За да задоволи т. нар. информационен глад обаче, Борис Велчев авансово съобщи онова, което обществеността трябва да знае още сега и което ние цитираме дословно:
В някои регионални прокуратури има предварителни проверки, които са продължавали по няколко години. Това е недопустимо и на тази практика трябва да се сложи край. Това води до терор върху хората и е отказ от изпълнение на професионалните задължения. Подобни нарушения са установени и във Върховната касационна прокуратура (ВКП) - обясни главният прокурор. - За щастие нарушенията във ВКП не са драстични и няма да доведат до образуването на досъдебни производства срещу нейни членове. По съвсем различен начин обаче стоят нещата в Софийската районна прокуратура, заяви още Борис Велчев, но отказа да съобщи повече подробности.
Всъщност не беше и необходимо, защото открай време адвокатската гилдия в столицата е кръстила Софийската районна прокуратура (СРП)... СРП ООД. И случката с ареста на Ники Пилето, който по вина на един обвинител от Софийската районна прокуратура закъсня точно с две години, е най-яркото доказателство, че прякорът СРП ООД не никакъв прякор, а най-чиста истина.
Тази, уж известна съдебна сага, започва на 24 юли 2003 г., когато пресцентърът на МВР разпространи следното сензационно съобщение: Днес в столицата е задържан 35-годишният Н. М. По информация на НСБОП той е уличен като организатор и ръководител на контрабанден внос. Работи се по изясняване на съпричастността му към незаконно внесените в събота 5 ТИР-а китайска стока. Работата по разкриването и документирането на цялостната престъпна дейност на задържания продължава. В СДВР е образувано дознание по случая.
Историята обаче, досущ като много други подобни истории, е малко по-различна.

Ударът
Сигналът за далаверата е получен в СДВР на 18 юли 2003 година. Още същия ден в складовата база на Николай Методиев-Ники Пилето край софийското с. Долни Богров е задържан един от контрабандните ТИР-ове. И то точно, когато пъргави хамали разтоварват от камиона китайските стоки. Останалите пет ТИР-а на Пилето са задържани на 19 юли вечерта (събота), запечатани са и са оставени под полицейска охрана също в базата на Ники Пилето.
На 21 юли сутринта (първия работен ден след уикенда) ТИР-овете са закарани в складовете по митнически контрол на фирма ММ (Милицер и Мюнх), за да бъдат проверени по-късно през деня. Поради липса на свободни митничари и ченгета въпросната проверка е извършена на 22 юли, а резултатите направо втрещяват представителите на властта: всички камиони се оказват пълни не с китайски обувки, дрехи, бански, слънчеви очила и т. н., а с най-обикновени строителни и изолационни материали.
На 23 юли вечерта, двамата сержанти от специализираното подразделение за охрана в СДВР, оставени да пазят пилешките камиони, са прекарани през детектора на лъжата и след петчасови разпити си признават всичко: как хора на Ники Пилето са пристигнали в складовете, как са прибрали контрабандата и как са напълнили камионите с редовна стока. А те не посмели да гъкнат, защото Ники Пилето ги заплашил, че ако проговорят - с тях и със семействата им е свършено.
На 24 юли собственикът на стоката - Николай Методиев-Ники Пилето, се появява в складовете на Милицер и Мюнх, за да нагледа как върви проверката. На сгледата той пристига със сребрист джип Мерцедес ML55 AMG, малко по-късно е поканен на разговор в НСБОП, където е задържан за 24 часа.
Агентите на аферата
Ден след задържането на Николай Методиев стана ясно, че в аферата са участвали най-малко четирима митничари. Разбира се, че единият е професионалист от кариерата, уволняван три пъти: през 1967 г., в средата на 80-те години и в средата на 90-те години на миналия век. И то все за едни и същи прегрешения - съучастие в контрабанда, фиктивен реекспорт и... фалшиви банкови гаранции при вноса на 35 камиона цигари Марлборо, Лъки страйк и Ким. Вторият митничар е с по-скромна биография. Името му е нашумяло през пролетта на 2003 г.: с негова помощ е бил разработен канал, по който няколко камиона с GSM-и са обмитени в митническо бюро Илиенци като... градинска мебел.
Третият митничар се оказа популярен с дейността си по спиране на проверки, извършени от мобилните групи и разкриващи някои нередности в дейността на две фирми, занимаващи се с внос на турски стоки през митническо бюро Драгоман.
Колкото до четвъртия митничар, за него е известно само, че работи на ГКПП-Кулата, роднина е на един от началниците на районни митнически дирекции и неговата смяна е пуснала шестте ТИР-а на Пилето да пътуват из родината, без да бъдат пломбирани.
На 26 на януари 2004 г. те излязоха от анонимност. Стана известно, че инспекторатът на Агенция Митници е приключил проверката си по случая и от системата са уволнени дисциплинарно шестима служители от ГКПП-Кулата: Ангел Ангелов, Виолета Чанкова, Петър Такев, Първан Костадинов, Александър Йотов и Михаил Георгиев.
Според доклада на инспекторите в периода януари-юли 2003 г., докато на работа е ръководената от Ангел Ангелов смяна, през ГКПП-Кулата са преминали общо 174 ТИР-а с китайски стоки, от които 90% са на дружество Ем. Джи. ЕС., а негов собственик е Николай Методиев-Ники Пилето.
Гаврата
Съгласно действащия по онова време Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) надзорът върху по-нататъшното разследване на аферата е възложен на Софийската районна прокуратура. Неин шеф тогава е Славчо Кържев. Той възлага отговорната мисия на бившия следовател, а в оня момент вече прокурор и фаворит на Никола Филчев - Валентин Филипов.
По никому неизвестни причини този прокурор (иронията тук е съвсем уместна) образува по случая не едно наказателно производство - за организирана престъпна група, създадена с цел контрабанда в особено големи размери, а цели... три дела: срещу Ники Пилето - за самоуправство (чл. 323 от Наказателния кодекс), срещу шестимата митничари - за престъпления по служба (чл.282 от НК), и срещу неизвестен извършител - за контрабанда (чл.242 от Наказателния кодекс). Освен това първите два случая са изпратени в Столичната следствена служба, а делото срещу неизвестния извършител - в Националното следствие.
През лятото на 2004 г. делото, по което Ники Пилето е обвинен за самоуправство (т.е. принудил е полицаите от СДВР да си мълчат за претоварването на камионите), влезе в Софийския районен съд, но още няма данни то да е излязло оттам с осъдителна присъда.
Каква е съдбата на делото срещу шестимата митничари, което по принцип трябва да се гледа в Софийския градски съд, засега не е толкова важно, защото най-вероятно те ще сключат споразумение с прокуратурата и ще се отърват с условни присъди или с административни глоби.
Онова обаче, което се случи по третото дело - срещу неизвестния извършител, си е чиста проба подигравка и със закона, и с принципите на прокурорската професия.
До есента на 2004 г. екипът от Националната следствена служба (НСлС) установява, че в от януари до юли 2003 г. Ники Пилето е внесъл контрабандно в България не 174, а цели... 263 ТИР-а. И то само през две ГКПП-та - Кулата и Калотина.
Освен това в хода на разследването е доказано, че Ники Пилето оперира с 20 ТИР-а, които се водят собственост на десетина от фирмите, участващи в контрабандната схема. През есента на 2004 г. следователите от НСлС предлагат на прокурор Валентин Филипов да издаде постановление за арестуването на тези камиони, защото те са прехвърлени в друга фирма на Ники Пилето и... продължават да пътуват. Прокурор Филипов обаче категорично отказва да стори подобно нещо, защото нямало достатъчно доказателства.
Между другото до есента на 2004 г. по делото са събрани над 7000 документа, доказващи престъпната дейност на Методиев. До 4 октомври тази година обаче, единствено по вина на прокуратурата, Пилето остана на свобода, а делото бе водено срещу неизвестен извършител.
Развръзката
В края на 2004 г. Националната следствена служба приключва с българската част от разследването и изпраща съдебна поръчка до Гърция, откъдето се очаква отговор на три въпроса: кой е посрещал китайските стоки на пристанището в Солун и по чия поръчка, кой е организирал товаренето на камионите и кой е оформял митническите документи на гръцка земя.
Отговорът от южната ни съседка пристига едва в края на февруари 2006 година. На 6 март следователите от НСлС заминават за Солун и само за пет работни дни (до 10 март) получават цялата информация, необходима им за приключването на случая.
В разпит пред съдия партньорът на Николай Методиев - управителят на гръцката спедиторска фирма Калицис, чистосърдено признава, че е товарил в пилешките ТИР-ове китайски обувки, дрехи, маратонки, бански костюми, чадъри и т. н. И още - под клетва, гръцкият предприемач признава, че всички заявки са направени от Иван Иванов, служител в офиса на спедиторската компания Милицер и Мюнх в Скопие, но от името на българския бизнесмен Николай Методиев.
Малко след приключването на гръцката си визита следователите издирват и въпросния Иван Иванов, който също изпява и майчиното си мляко, потвърждавайки думите на гръцкия ортак на Пилето.
За щастие на следователите от НСлС на 28 април 2006 г. влиза в сила новият Наказателнопроцесуален кодекс, съгласно който подобен тип престъпления са подсъдни на окръжен съд. В случая с Ники Пилето това означава, че наблюдаващият прокурор трябва да е от Софийската градска прокуратура (СГП).
Веднъж измъкнали се от наблюдението на районния обвинител Валентин Филипов, следователите изпращат делото в СГП с искане Николай Методиев да бъде привлечен като обвиняем по делото и задържан под стража поне за 72 часа. Някакви си пет месеца по-късно въпросното разрешение най-после пристига в Националната следствена служба и... случката се случва.
На 4 октомври сутринта, точно в 8.30 часа, Ники Пилето толкова чевръсто се шмугна в двора на Националното следствие, че единствените двама фоторепортери едвам успяха да му цъкнат по една снимка. Колкото до знаменателния факт, че той бил пристигнал с такси, а не с традиционното лъскаво возило, в това няма нищо странно: докато софийският районен прокурор Валентин Филипов си играеше на правосъдие, Ники Пилето се обзаведе със собствено заведение. То се казва Неро и се намира на ул. Витоша , недалеч от входа на Южния парк. И понеже районът там е скъп, а заведението е обзаведено и оборудвано по последна дума на модата, най-вероятно Ники Пилето е останал само с пари за такси. Поне засега - еднопосочно...

Facebook logo
Бъдете с нас и във