Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Пишат закон за търговската тайна

Специален Закон за защита на търговската тайна ще урежда условията и реда за защитата от неправомерното й придобиване, използване и разкриване. Пострадалите търговци ще реализират правата си по съдебен път в производство по граждански дела, като поискат от съда налагането на защитни мерки срещу нарушителите, както и присъждане на обезщетение за претърпените вреди.

Проектът е предложен от икономическото министерство в изпълнение на приетите от Европейската комисия Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж ("Европа 2020"), цялостна стратегия за осигуряване на правилно функциониращ вътрешен пазар за правата върху интелектуалната собственост, както и Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване. 

Според тях всеки патент, дизайн или търговска марка започват като тайна, а до получаването на дадено право върху интелектуална собственост  дружествата са уязвими, като изложени на риск от кражба на ценна научноизследователска информация и знания. Проучвания, направени в рамките на Европейския съюз, показват, че предприятията - независимо от своя размер, ценят търговските тайни също толкова, колкото и патентите и другите форми на правата върху интелектуална собственост.

Унифицираното минимално ниво на закрила на търговските тайни в целия ЕС трябва да гарантира, че вносът на стоки от трети държави, когато те са произведени чрез използването на присвоени търговски тайни, може да бъде спрян навсякъде в съюза при еднакви условия. Тази защита не бива обаче да ограничава конкуренцията и всеки участник на пазара е свободен по независим път да придобие знанията, защитени с търговска тайна.

Авторите на проекта напомнят, че понятието не е ново за българското право. Защитни разпоредби съдържат Търговският закон, Законът за защита на конкуренцията, Законът за стоковите борси и тържищата, Законът за достъп до обществена информация. Във всички тях обаче търговската тайна не се смята за интелектуална собственост и не е защитена като такава.

Като основен недостатък на националната ни уредба в тази насока е посочена липсата на единно определение, което води до разминавания между отделните нормативни актове, до неправилно прилагане на законови разпоредби и до нестабилна съдебна практика. По действащото българско право не съществуват и специални правила за присъждане на обезщетения за нарушения на търговски тайни, което налага ползването на общите разпоредби в Закона за задълженията и договорите и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Изводът е, че празнотите и разпиляността на правната уредба може да бъдат преодолени с изцяло нов закон. 

Защитата на търговската тайна ще е ограничена в някои хипотези. Тя няма да се прилага по отношение на правото на свободно изразяване на мнение и на информация, в случаите когато търговската тайна е разкрита от нейния притежател, ако разкриването е от обществен интерес, както и ако ограничава независимостта на синдикалните организации и организациите на работодателите при сключване на колективни трудови договори. Законът не може да се прилага и като основание за ограничаване на движението на работниците или служителите, които може да използват опита и уменията си, придобити добросъвестно в процеса на работа.

Законът определя търговската тайна като информация, която отговаря едновременно на три изисквания. Първото е да представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи да не е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно боравят с такъв вид информация. Второто изискване е въпросната информация да има търговска стойност поради тайния си характер, а третото - лицето, което има контрол върху нея, да е предприело мерки за запазването й в тайна.

Разликата между притежател и нарушител на търговска тайна е според това дали съответното физическо, или юридическо лице я е придобило правомерно. Посочени са изрично хипотезите за правомерност и неправомерност на придобиването, използването и разкриването, както и изключенията, при които това не се смята за нарушение.  Притежателят или лицето, което упражнява контрол върху търговска тайна, може да съди всеки нарушител, като претендира обезщетение за претърпените вреди, преустановяване или забрана на нарушенията, забрана на производството, предлагането, пускането на пазара, използването или съхранението на стоките - предмет на нарушение. Може да се иска и предаване или унищожаване на документи, вещи, материали, вещества или електронни документи или части от тях, които съдържат или носят търговската тайна.

Предвидени са и давностни срокове за реализиране на правото на иск в гражданския съд. То ще се погасява с изтичането на тригодишен срок от откриването на нарушителя, но не по-късно от пет години от извършване на нарушението. Във всеки един момент на делото страните и всяко друго заинтересовано лице, включително и свидетели, може да поискат от съда да определи дадена информация по делото като поверителна, тъй като съществува вероятност да съдържа търговска тайна. Съдът може да определи дадена информация като поверителна и по собствена инициатива, ако прецени, че по делото са представени достатъчно доказателства, от които може да бъде направен обоснован извод, че тя съдържа предполагаема търговска тайна.

В тези случаи съдът служебно или по искане на страна по делото може да наложи специални мерки за запазване на поверителния й характер. Това може да стане чрез пълна или частична забрана на достъпа до представени по делото документи, съдържащи търговска тайна, както и чрез ограничен достъп до съдебните заседания, записи или протоколи. В тези случаи съответните процесуални действия ще се извършват при закрити врата. Не се разрешава разкриването на търговска тайна срещу внасянето на гаранция, но ищецът може да внесе обезпечение за налагане на исканите мерки.

При уважаване на иска ответникът може да бъде осъден да огласи за своя сметка и по подходящ начин информация за решението по делото, както и неговото публикуване частично или в цялост със заличена търговска информация. Ако съдът установи обаче, че искът е неоснователен, в полза на ответника може да бъде присъдено обезщетение за претърпените от него вреди, както и разпространяване на информацията относно изхода на делото. При неизпълнение на определените в съдебното решение мерки срещу осъдената страна може да започне принудително изпълнение, включително и чрез налагане на последователни глоби до 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението.

Предвидени са и мерки за граничен контрол като обезпечителна мярка или в изпълнение на съдебно решение, по искане на притежателя на търговска тайна, като по негова молба митническите власти ще могат да задържат стоките "нарушители". Отказът им да го сторят също ще подлежи на съдебен контрол, като те няма да носят отговорност в случаите, в които са действали добросъвестно, но не са могли да идентифицират продукцията, чието задържане се иска.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във