Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПИШМАН АРЕНДАТОРИ НА СЪД ЗА 583 ТОНА АМОНИЕВА СЕЛИТРА

Докато цветът на полицията, следствието и прокуратурата в София въобще не могат да пробият глухата защита на чиновниците от Държавен фонд Земеделие, в т. нар. провинция ледът, както обича да казва култовия герой на Илф и Петров - Остап Бендер, започва полека-лека да се пука. Първи за тази година рапортуваха държавните обвинители от Добричката окръжна прокуратура. На 19 февруари те внесоха в Районен съд - гр. Девня (на чиято територия е довършено престъплението), обвинителен акт за източване на ДФ Земеделие срещу четирима души. Според прокуратурата най-вероятно в аферата е замесен и служител на Областната дирекция на ДФ Земеделие, но засега категорични доказателства за подобно съучастие няма и затова разследването продължава.
По данни на Добричката районна прокуратура, в дъното на далаверата е 33-годишният Веселин Стойчев Стойчев от Добрич, който е регистриран като частен земеделски производител и обработва около 600 дка земя. През есента на 2003 г. фондът обявява целева субсидия от 4 лв. на декар за наторяване на посевите с пшеница от реколта 2004 година. За да изкара някой и друг лев над полагащите му се държавни пари, Стойчев предприема серия от сложни маневри.
Като начало той се снабдява с цяла камара фалшиви печати: на двама нотариуси от Добрич и Балчик, на службите по вписванията в двата града, на Областна дирекция Земеделие и гори - гр. Добрич, и на Общинска дирекция Земеделие и гори - с. Крушари, както и на множество селски кметства в региона. После той изготвя необходимите документи и регистрира като частни земеделски производители баща си - Стойчо Вичев Стойчев, както и трима свои приятели - Севдалин Иванов Димитров, Христо Димитров Стойков и Венцислав Колев Първанов. А накрая сговорната дружина, начело със Стойчев-младши, изфабрикува общо 296 договора за аренда на земеделска земя в три общини - Балчик, Добрич и Крушари (Добричка област).
В края на октомври - началото на ноември 2003 г., псевдофермерите подават молби за субсидии в Областната дирекция на ДФ Земеделие в Добрич, които са одобрени почти светкавично - на 10 ноември. Четири дни по-късно въоръжен с пълномощни, издадени от баща му и тримата му ортаци, Веселин Стойчев заминава за гр. Девня и купува от девненското АФЕР България ЕООД общо 583 т амониева селитра на стойност 175 893. 56 лева. (Реално Стойчев обработва само 600 дка и според нормите, определени от Министерството на земеделието и горите - 12 килограма на декар пшеница, на него са му необходими само... 7.2 т амониева селитра. Тоест - полагаемата му се субсидия не е трябвало да надхвърля 2400 лева.)
По неизвестни (засега) причини в началото на 2004 г. единият от мнимите арендатори - Венцислав Първанов, съобщава на служител от сектор Икономическа полиция към РДВР-Добрич, че в полза на Веселин Стойчев е подписвал документи менте за получаване на държавна субсидия.
На 16 февруари 2004 г. домът на Стойчев е обискиран, но безуспешно. Няколко дни по-късно, за щастие на икономическите ченгета, сестрата на Веселин - Радостина Стойчева, също заболява от гузна съвест и им предава целия незаконен арсенал на брат си - 26 печата, 296 арендни договори, 13 регистъра на селски имоти и няколко карти на земеделски земи.
По случая е образувано досъдебно производство, но само срещу Веселин Стойчев. Резултатите от назначените експертизи категорично показват, че абсолютно всички печати са фалшиви и са изработени по поръчка на Стойчев от Тратекс ЕООД, собственост на Анатолий Тракийски. Освен това графичната експертиза по делото доказва, че подписите под всички 296 арендни договора също са фалшиви, защото част от подписалите се собственици на земя са починали, останалите категорично заявяват, че не познават арендаторите и никога не са сключвали с тях каквито и да било договори.
В края на 2006 г. материалите по делото (общо 19 тома) и веществените доказателства (събрани в два сака) са внесени в Добричката районна прокуратура с мнение за съд на петимата. В началото на февруари 2007 г. срещу Веселин Стойчев е повдигнато обвинение за използване на документ с невярно съдържание (чл.212, ал.4 от Наказателния кодекс). Според прокуратурата той е фалшифицирал договор от 10 ноември 2003 г. за предоставяне на субсидия за закупуване на минерални торове за подпомагане на земеделските производители на пшеница и незаконно е получил 66. 6 т амониева селитра на стойност 19 980 лева.
Няколко дни по-късно обвинения са повдигнати и срещу тримата приятели на Веселин Стойчев. Венцислав Първанов и Севдалин Димитров също ще отговарят пред закона за престъпления по чл.212, ал.4 от НК - за използване на документи с невярно съдържание, с помощта на които те са придобили съответно - 60 т амониева селитра (за 18 000 лв.) и 457. 3 т селитра (за 137 913 лева).
Четвъртият съучастник - Христо Стойков, ще бъде съден, защото е попълнил част от фалшивите арендни договори и по този начин е помогнал на ортаците си в престъпното начинание (според обвинителния акт той селитра не е получавал). А бащата на Веселин - Стойчо Стойчев, просто... изпада от делото, въпреки че той също е участвал в далаверата.
По време на досъдебното производство е доказано, че 583-те тона амониева селитра, които четиримата арендатори на практика са откраднали, могат да задоволят селскостопанските им потребности за няколко десетилетия напред. Кой знае защо обаче държавното обвинение в Добрич тотално пренебрегва факта, че те са продали излишната селитра на трети лица и са усвоили печалбите за лични нужди. Не е известно и защо Веселин Стойчев, Севдалин Иванов Димитров, Христо Димитров Стойков и Венцислав Колев Първанов няма да бъдат съдени за притежанието на регистри и карти, до които по принцип те не би трябвало да имат достъп, както и за нарушаването на Закона за защита на личните данни.
Ако доказателствата, събрани по време на досъдебното производство издържат в съда, четиримата могат да бъдат осъдени на лишаване от свобода за срок от три до петнайсет години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във