Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПЛАЧИ ЧЕНГЕ, ЯПОНЕЦА Е НЕВИНЕН!

На 30 юни, точно в 13.30 ч., Кирил Киров (Киро Японеца) се изправи пред тричленния състав на Софийския градски съд (СГС) по обвинение за незаконно притежаване на оръжие - пистолет Макаров. Второинстанционното дело бе образувано, защото Софийската районна прокуратура (СРП) протестира оправдателната присъда на Софийския районен съд (СРС), прочетена на 14 януари 2003 година. Процесът в Софийския районен съд продължи година и два месеца (от декември 2001 г. до януари 2003 г.), но прокуратурата така и не успя да докаже, че Киро Японеца има нещо общо с незаконния пистолет. Всъщност това нямаше как да стане по ред причини, две от които изглеждат така: на 17 септември 2001 г., когато полицейската операция започва, а пистолетът вече е намерен, Киро Японеца е на 500-600 м, от къщата си - у негов комшия, което обяснява защо обвинението няма свидетел, който да потвърди, че пищовът е на Киро Японеца. По-интересното обаче е, че прокурорът не е в състояние да докаже (чрез експертиза или свидетелски показания), че въпросният пищов е открит в двора или в къщата на Японеца. Първо, защото поемните лица, които са подписали протокола за незаконното оръжие, не са присъствали на неговото изземане. И, второ, защото шефът на НСБОП ген. Румен Миланов категорично отказа да разсекрети служителя си, намерил пистолета, и не позволи той да бъде разпитан пред съда (дори и на закрито заседание).За да изясни истината, Софийският районен съд разпореди шефът на НСБОП ген. Румен Миланов да му изпрати писмена справка по този въпрос. Тя обаче не пристигна в продължение на няколко месеца - на магистратите им писна и те оправдаха Японеца.Няколко минути след началото на второинстанционното дело, водено в Софийския районен съд, за присъстващите в залата репортери не остана и грам съмнение, че панаирът продължава. Вместо да си признае, че няма шансове да спечели и да оттегли протеста, прокурорът реши да брани честта на пагона по много особен начин. В рамките на петнайсетина минути той заяви, че няма да представя пред съда нови доказателства, поиска оправдателната присъда на районния съд да бъде отменена, а на Кирил Киров да му бъде наложено наказание... лишаване от свобода около средния срок (Киров е подсъдим за незаконно притежаване на оръжие - чл.339, ал.1 от Наказателния кодекс, за което максималната присъда е шест години затвор).Защитата на Киро Японеца не остана по-назад и също за десетина-петнайсет минути изкара целия си репертоар - Киров е невинен, всичко срещу него е скалъпено и т.н.Накрая председателят на състава съдия Даниела Атанасова обяви, че съдът ще вземе решение в 30-дневен срок и... всичко приключи. От началото на заседанието бяха минали не повече от 45 минути.Неведнъж Параграф 22 е писал (за първи път още 27 октомври 2001 г.), че Киро Японеца може да е всякакъв, но акцията на 17 септември 2001 г. няма нищо общо с битието му на наркодилър N1 на България или на престъпен бос (според МВР).Индикациите за това, че полицейската операция срещу Японеца (известна като бойното кръщение на Бойко Борисов на поста главен секретар на МВР) няма нищо общо с законната борба срещу престъпността, са много. Но и две-три да бъдат споменати тук - пак ще е достатъчно. Официално акцията започва след сигнал, получен от граждани, за струпване на въоръжени лица в двора на Кировата къща. Неофициално обаче се знае, че няколко дни по-рано поне в две МВР-структури са обсъждани отделни нейни детайли. На 17 септември 2001 г. в дома на Японеца са арестувани още 12 от хората му, петима от които били криминално проявени и с висящи дела. От кадрите, разпространени от МВР-пресцентъра след акцията, ясно личи, че ченгетата са иззели от тях общо три пушки и пет пистолета. Според обвинителния акт на прокурора обаче (внесен в Софийския районен съд през декември 2001 г.), единственият подсъдим трябва да е Киро Японеца, при това само за един пистолет Макаров. Къде изчезнаха всички останали (криминално проявени и пушкала) - никой не казва нищо.Минути след операцията МВР съобщи за два мерцедеса, паркирани пред японската къща, които са крадени и са с пренабити номера. В обвинителния акт такова нещо няма, данни за образувано предварително производство по случая с колите също не съществуват.В понеделник прокурорът съвсем основателно можеше да поиска градските съдии да наредят отново на ген. Румен Миланов (за това вече стана дума по-горе) да разсекрети антимафиота, намерил пищова. И, ако отново получат отказ, обвинителят да уведоми главния прокурор, че шефът на НСБОП възпрепятства правосъдието. Както вече бе споменато - това също не се случи. И още един въпрос бе подминат (на втора инстанция), макар да има доста голям принос в оправдаването на Японеца. Става дума за мистерията с попълването на протокола от изземването на незаконното оръжие на 17 септември 2001 година. От делото в Софийския районен съд стана ясно, че когато двете поемни лица (служителки в СДВР) са извикани да го подпишат, всички оръжия вече са били струпани върху предния капак на един от полицейските джипове. И, макар те да не са видели с очите си кое оръжие къде е намерено или от кого е прибрано, са сложили парафите си върху бумагата. Вярно е, че тези женици може и да не са наясно с факта, че подписват процесуално негодно доказателствено средство. Но нали именно следствието и прокуратурата са длъжни да извадят от материалите по делото всичко, което не може да свърши работа в съда? Или пък въпросният протокол е оставен нарочно, за да е по-лесно (и по-безпроблемно) съдиите да оправдаят Японеца?Много работи можеше да поиска прокурорът от второинстанционния съд (СГС) - разпит на нови свидетели, назначаване на нови експертизи, събиране на нови доказателства от органите на МВР. Можеше, но не го стори. Три са възможните мотиви, заради които прокурорът по делото не си мръдна пръста, за да защити твърденията на МВР, че именно Японеца е собственик на незаконния пистолет. Първо - представителят на държавното обвинение е убеден в събраните доказателства и не вижда смисъл да търси нови. Второ - на някой от високите прокурорски етажи му е писнало държавното обвинение да си го отнася за несвършеното от МВР и е наредил на подчинения си да остави нещата на самотек. И трето - септемврийската операция на МВР е изиграла ролята си (задкулисната) и никой повече няма интерес от по-нататъшното надуване на японския балон. Какво може да се случи оттук нататък по закон (чл.313 от НПК) е ясно, защото второинстанционният съд има следните правомощия:- да отмени оправдателната присъда и да върне делото в Софийския районен съд (СРС) или на прокурора; - да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова;- да измени първоинстанционната присъда, ако тя е осъдителна;- да отмени присъдата (ако е осъдителна - бел. ред.) и да прекрати наказателното производство; - да спре наказателното производство (ако подсъдимият е изпаднал в психическо разстройство или пък ако междувременно го е хванала липсата);- да потвърди първоинстанционната присъда. Скромният, но съдържателен опит на Параграф 22 в съдебно-криминалната тематика нашепва, че най-вероятно софийските магистрати вече умуват върху следните три възможности: връщане на делото в СРС, постановяване на нова (условна) присъда или потвърждаване на оправдателната присъда. Какво ще решат софийските градски магистрати също не е кой знае колко голяма загадка. От сметките веднага отпада вариантът, при който Киро Японеца ще бъде осъден ефективно или условно на две-три години затвор. По простата причина, че ако това се случи - делото заминава във Върховния касационен съд (ВКС), където присъдата ще бъде отменена. Според НПК това става, когато е нарушен законът, когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и когато наложеното наказание е явно несправедливо. В случая с Киро Японеца са налице поне две от тези три основания. До момента пред съда не е представено нито едно неоспоримо доказателство, че Японеца има нещо общо с пистолета. Свидетел, който да потвърди това, също не съществува. А колкото до процесуалното нарушение - то се вижда и с невъоръжено око: процедурата, по която е съставен протоколът за иззетото оръжие (за него стана дума вече) няма нищо общо с разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.Оттук нататък остават само два възможни варианта, единият от които също е малко вероятно да бъде разигран. Става дума за връщане на делото в Софийския районен съд (за гледане от друг състав) или на прокурора (за допълнително разследване). Както вече стана дума, на втора инстанция обвинението можеше да поиска да му бъде свършено всичко, за да прати Японеца зад решетките, но не си мръдна пръста въобще. Което означава, че връщането на делото само ще удължи агонията още година и половина-две.С други думи, решението, което второинстанционният съд трябва да оповести в срок от 30 дни, може да бъде само едно: Кирил Киров е невиновен за престъплението, в което е обвинен. Почти сигурно е, че прокуратурата протоколно ще протестира решението пред Върховния касационен съд, но това ще е само за отбиване на номера.

Facebook logo
Бъдете с нас и във