Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПЛАЖЪТ

Разчистване на сметки и силово освобождаване на ниши в бизнеспространството са единствената причина в Кюстендил напоследък да гърми и трещи като по Нова година. Родното гнездо на империята ВИС, поутихнало за известно време след разстрела на създателя на групировката Васил Илиев (25 април 1995 г.), отново взе да връща старата си слава от началото на 90-те години. Силен взрив малко след полунощ във вторник, 11 юни 2002 г., събужда живеещите в блоковете около плажния комплекс в Кюстендил. Минути по-късно на телефон 166 в дежурната част на РДВР-Кюстендил мъжки глас съобщава, че двама маскирани и въоръжени мъже са пребили и вързали охраната, подпалено е и едно от кафенетата на територията на комплекса.Първи на мястото на произшествието пристигат автопатрули и пожарникари, които за не повече от десетина минути потушават огъня. След тях в разследването се намесва тежката артилерия от криминалната полиция, ДОТИ и РЗБОП. Установява се, че основното намерение на бандитите - да взривят водопровода за минерална вода, от който се пълнят басейните в комплекса, не е изпълнено. Първите заключения на спецовете са, че си имат работа с непрофесионалисти. Самоделното взривно устройство, вместо да бъде поставено под тръбите за минерална вода, е подхвърлено във водопроводната шахта със спирателните кранове. Взривната вълна е тръгнала нагоре към отвора на дупката, а не надолу, каквато е била целта. Второто намерение на маскираните (палежът на кафенето) също претърпява неуспех. Всеки средно добър ученик по химия знае, че, ако човек иска да опожари нещо, трябва да използва газ или бензин. Причината е, че и двете течности развиват висока температура при горене, а при определени концентрации - гърмят. В този случай обаче пишман атентаторите са използвали нафта и не са изпълнили намеренията си докрай.Толкова за първите резултати от полицейския оглед на местопрестъплението. Следва логичният въпрос кой и защо е ударил клечката на комплекса. Отговорът трябва да се търси в икономическите интереси на местния бизнеселит, категорични са криминалисти и следователи, работещи по случая.Допреди четири години плажният комплекс е бил част от спортните имоти на Кюстендилската община. През 1998 г. става ясно, че кметството нито има пари, нито желание да стопанисва спортните си терени и комплексът е даден под аренда на местния бизнесмен Васил Гиков.Легендите твърдят, че първата стъпка на Гиков в бизнеса е тенекиеното капанче Романтика, което отваря в един от крайните квартали на града. След двете поредни победи на БСП в местните избори (през 1995 и 1999 г.) птичето на късмета трайно кацва на рамото му и Гиков развърта цяла верига от заведения, носещи същото име. За разлика от първото отроче обаче те са разположени в централната градска част. Перлата във веригата е ресторант Романтика, делящ един покрив с партийния клуб на БСП в Кюстендил. През юни 2001 г. друг местен бизнесмен - Петър Макенджиев (Макена), решава да се намеси в играта и демонстрира явен интерес към плажния комплекс. Според специалисти, теренът е златна мина за всеки, разполагащ с малко повече свободни пари и много фантазия. Освен че се намира на изключително атрактивно място - в самото сърце на курортния град, това е единственият спортен обект, вързан с топлата минерална вода, смятана за най-ценното богатство на Кюстендил. Плажът (така е известен комплексът сред жителите и гостите на областния град) притежава два открити и един закрит басейн, няколко спортни зали, малък хотел, изоставени (засега) игрища за волейбол и баскетбол, няколко уютни капанчета и нелоша дърводелска работилница. Според Макенджиев комплексът се нуждаел от облагородяване и атрактивна водна пързалка. Всичко това щяло да струва 500 000-600 000 лв., които при добър мениджмънт се избивали за три месеца.Допълнителните дразнители (за бизнесвъображението) са два. Първият е, че през 2004 г. Гърция е домакин на олимпийските игри, а Кюстендил е само на някакви си 200-300 километра от един от големите центрове на южната ни съседка - Солун. И като нищо един-два олимпийски отбора могат да кацнат в Кюстендил за периода на аклиматизация, предшестващ грандиозното спортно събитие. Стига, разбира се, някой да им предложи база, отговаряща на изключително високите стандарти на съвременния спорт и... конкурентни цени.Вторият дразнител е от малко по-друго естество. От десетилетия Кюстендил е известен като балнеоложки курорт, специализиран в лечението на безплодие. През последните години обаче, по ред обективни и субективни причини, тази му слава помръкна. Според капацитети в областта на стерилитета, търсенето на подобен тип услуги е изключително голямо не само на Балканския полуостров, но и в Европа. Първата атака срещу Васил Гиков е от края на октомври 2001 г., когато неизвестни (все още) лица взривиха фирмения Опел на бизнесмена, паркиран пред ресторант Романтика в центъра на Кюстендил. Самоделката изпочупи стъклата на околните блокове и изкриви няколко ламарини от колата, под която беше подхвърлена. Ден преди Бъдни вечер пламна и личният автомобил на бизнесмена, паркиран пред 15-етажния блок на ул. Раковски, в който живее Гиков. Покрай празничната олелия и последвалата двуседмична коледна ваканция втория атентат не събуди обществения интерес в Кюстендил, но явно увисна като тежка обица на ухото на бизнесмена. Веднага след новогодишните празници местният общински съветник и бизнесмен Петър Макенджиев (Макена) започна усилено да лансира идеята, че продажбата на плувния комплекс е предстояща. Според него със сделката ще се постигне равновесието - хем вълкът сит, хем агнето цяло. Според бизнессредите в Кюстендил, ролята на вълка се играе от кмета на града Кирил Алексов и дружката му Петър Макенджиев, а жертвеният агнец са всички ония, на които по право принадлежат спортните имоти в областния град - целокупното кюстендилско гражданство.В началото на февруари 2002 г. местният парламент благослови идеята на Макенджиев и общинските съветници официално откриха процедура за отдаване на целия комплекс на концесия за срок от 15 години. В края на февруари - началото на март 2002 г. обаче областният управител на Кюстендил Людмил Стоянов стопира процедурата и върна нещата в изходна позиция. Заповедта му е категорична: общинските спортни имоти не могат да бъдат отдавани на концесия на частни лица, а само под аренда или наем. Другото условие, поставено на общинския съвет от кюстендилския губернатор, е, че никой няма право (под никаква форма) да променя или подменя предназначението на тези спортни имоти. Затишието продължава цели четири месеца. До ранната утрин на 11 юни тази година, когато в района на плажа избухва поредната бомба. Часове след взрива през стаите на служителите от Регионалното звено Борба с организираната престъпност в РДВР-Кюстендил минават около 15 криминално проявени от местния контингент. Антимафиотите стесняват кръга от заподозрени много бързо и в крайна сметка свиват обръча (засега) около братята Светослав и Георги Иванови, познати с атрактивния прякор Мърлите.Техните имена нашумяха покрай разбиването на бандата на Психото, тероризирала в продължение на половин година собствениците на скъпи леки автомобили от Софийска, Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска област (за което Параграф 22 писа още на 11 май). Смята се, че Мърлите са основните поръчители на рекетьорските кражби на луксозни лимузини и ръководят бизнеса на най-ниското стъпало. Според оперативни работници, връзката между Мърлите и действително заинтересованите от палежите и взривовете е елементарна. Големият брат Светослав е бивш зет на Петър Макенджиев, но запознати твърдят, че двамата продължават да поддържат изключително топли бизнесотношения. Твърди се още, че Мърлите винаги са вършили мръсната работа на Макена срещу надници от по 100-200 лв. седмично. Достатъчно доказателства обаче, годни да превърнат Мърлите от заподозрени в обвиняеми и да ги изправят пред съда, засега все още не са събрани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във