Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПЛОВДИВСКИ ПЕДАГОЗИ ДОКАЗВАТ, ЧЕ МАКАРЕНКО Е ВЕЧЕН

Самотен баща се бори срещу самозабравили се учители и експерти по проблемите на подрастващите, които искат да вземат двете му момчета. В действията си професионалистите са подкрепяни от група полицаи, за които бъдещето на България е най-важното нещо на света. За да опази семейството си, бащата крие децата си и дори не ги пуска да ходят на училище. Но, за да се знае кой командва парада, двете момчета са изключени, а отпускните им са прибрани от съответния инспектор на Детската педагогическа стая. Всичко това се случва тези дни в Пловдив. Обекти на всеобемащата чиновническа грижа са 12-годишният Даниел и 13-годишният Христо. Училището, от което са изключени, все още гордо носи името Софроний Врачански. Бъдещето на момчетата, начертано им от местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни на 13 март 2004 г., засега се свежда до пет-шест думи: задължително настаняване в интерната в пловдивското с. Богданица. А в дъното на драмата е мнението на щатния педагогически съветник в училището, че това се прави в интерес на децата и като защита от агресивния им баща - алкохолик.Когато се развежда през 2000 г., Енчо Костов - бащата на Даниел и Христо, остава сам с момчетата. Бившата му съпруга не проявява никакъв интерес към синовете си, а той е безработен. Следват две години на огромни лишения, през които бащата не може да събере пари дори за учебници, камо ли за нещо друго. Успехът на момчетата рязко пада, баткото Христо повтаря шести клас и започва да избива комплекса си по възможно най-шаблонния начин - с непристойно поведение, заради което викат бащата почти всяка седмица на килимчето. Разривът с училището идва, когато един ден братята отиват пияни на училище и заспиват по време на часовете. В средата на миналата година обаче бащата Енчо Костов започва работа на трудов договор. Според работодателя му, той е кадърен заварчик и шлосер и, ако е бил алкохолик, досега е щял да остане поне без пръсти. Когато инспекторът от полицията ми размаха отпускното пред лицето и рече: Ще се водим в интерната! - от ужас водих децата цяла седмица с мен на работа. Добре, че началството позволи да ги държа до себе си! - споделя разтрепереният баща. - Не казвам, че съм идеален, но си обичам децата и правя за тях каквото мога. Обвиняват ме, че съм ги биел - шляпам ги, вярно е, но никога не съм ги пребил! Никога!Педагогическият съветник на училище Софроний Врачански Панка Йочева дойде на среща с Костов и с неговия работодател, организирана от Параграф 22 на 2 април. На сгледата тя обясни, че единственият шанс за хлапаците е те да отидат в прекрасния интернат в с. Богданица, където било пълно с деца, доволни от живота си. И понеже под тепетата казаната дума е повече от хвърления камък, на 20 април Енчо Костов е посетен от униформен блюстител на реда, който в прав текст го е посъветвал веднага да пуска децата в интерната, защото иначе прокуратурата ще му повдигне обвинение.Параграф 22 не успя да научи кой е поръчал на въпросния полицай да намачка профилактично и без това притеснения родител. За сметка на това обаче разбра, че Пловдивската окръжна прокуратура няма никакво намерение да обвинява Енчо Костов в каквото и да било. Напротив - след официално подаден сигнал от човек на Параграф 22, пловдивският окръжен прокурор Андрей Атанасов образува предварителна проверка по случая, която трябва да приключи до средата на май. Дотогава децата остават при баща си, въпреки огромното разочарование на педагозите от СОУ Софроний Врачански и на пловдивските борци срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Които до ден днешен не знаят какви точно са прегрешенията на Христо и Даниел и дали двамата изобщо са прегрешили с нещо. Г-жо Йочева, кога за първи път установихте, че Даниел и Христо са проблемни деца?- Наблюдаваме ги от няколко години, защото бяхме притеснени от материалното положение на семейството. Децата растяха само с безработния си баща, а майката не се интересуваше от тях. В училище децата също не бяха добре и затова през 2002 г. назначихме г-жа Славчева, преподавателка в Софроний Врачански, за техен обществен възпитател. Тя трябваше да помага на бащата с каквото може. За този период не мога да кажа доколко бащата Енчо Костов се е интересувал от децата си, но ние не отчетохме особено положителни резултати в тяхното развитие. Напротив - проблемите се задълбочиха и затова решихме да ги настаним в интернат. Не като вид наказание за поведението на Даниел и Христо, а като мярка за тяхната закрила. От какво смятате, че ги закриляте?- През миналата година имахме някои по-дребни проблеми с поведението им в училище, но при опитите ни да ги решим Христо се държа много вулгарно и цинично. А по-късно започнахме да го хващаме и в лъжи. Вижте, той непрекъснато контактува с големи ученички и... Вие говорите за стандартно поведение на средностатистически ученик. Кажете, братята извършили ли са нещо незаконно, че да ги настанявате в интернат?- Не сте права, Христо повтори шести клас! Разбира се, ние се бяхме уговорили, че няма да бързаме, и се разбрахме с бащата да положи повече усилия за възпитанието на децата. След първото тримесечие на годината обаче общественият възпитател предложи те да бъдат настанени в социалнопедагогически интернат, защото няма резултати от работата с тях.Какво означава бащата да положи още повече усилия, след като със семейството не е контактувал социален работник?- Какъв социален работник? Според мен те нямат нужда от социален работник, а от психолог!Защо психолог?- Аз съм психолог и съм работила с децата! Няколко пъти тази година разговаряхме с г-н Костов относно методите му на възпитание. Той ми е споменавал, че бие децата и ние се страхувахме, че нещата са по-сериозни от допустимото пошляпване. Аз съм наясно с позицията на родителя по този въпрос, но не искам да оставате с впечатление, че едва ли не сме търсили за какво да се хванем.Когато един родител не изпълнява задълженията си, би трябвало да бъде уведомен Отделът за закрила на детето. Вие правили ли сте подобно нещо?- Общественият възпитател до голяма степен изпълнява тази роля. Говорим за различни институции. Този отдел занимавал ли се е със случая?- Не се е занимавал. Кое наложи да заобиколите законите и да се обърнете директно към Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и към Детската педагогическа стая? - Нищо не сме заобикаляли, тъй като сме спазили Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Тоест - случаят е разгледан от училищното ръководство, след което е препратен към местната комисия.Противообществена проява ли е непристойното поведение!- Децата имаха нужда от стабилна среда, в която да променят държанието си!Според нормативните документи, отделянето на децата от семейната среда е крайна мярка. Вие твърдите, че сте сторили всичко, за да помогнете на бащата и децата. В същото време обаче не сте потърсили Отдела за закрила на детето. Защо?- Вижте какво, ние не сме длъжни за всеки случай, с който се сблъскваме, да търсим Отдела за закрила на детето! Значи можете да отнемете нечии деца винаги когато решите?- Не ги отнемаме! Аз категорично съм против използването на този термин и неслучайно обърнах внимание на това, че не искаме да вземаме или да наказваме.С вас много добре знаем какви деца и за какви постъпки се настаняват в интернат, нали?- Не смятам, че интернатите задължително са по-лоши от дадена семейна среда. Още повече че общественият възпитател г-жа Славчева е посетила семейството около Нова година и в присъствието на всички членове на комисията заяви, че бащата не може да се справи с децата.Г-н Костов, щом това е документирано, явно е факт...- Аз за първи път чувам, че за децата се грижи специално назначен учител. Вкъщи наистина е идвала на проверка тази Славчева, но не знаех, че е специално определена за нещо. Единият път беше, след като директорът на училището хвана големия (Христо - бел. ред.) с цигари и да говори цинизми, а вторият път - когато двамата се бяха напили. Това са ми контактите с г-жа Славчева.Панка Йочева: Но преди това тя също е идвала у вас - когато ви е заварвала да пиете алкохол.Енчо Костов: Не е съвсем така. И двата пъти, когато тя идва, ни завари с приятелката ми на масата да се черпим. П. Й.: Но аз имам решението на комисията, господине!Е. К.: Не сте ме уведомявали за вашите решения, аз нищо не знам! С вас контактувах и ми казахте, че има подобрение в поведението на Христо. Но след като директорът го хвана с цигарите... И, освен това, те нали всеки ден си бяха на занималня? Г-н Костов, колко учители са идвали в дома ви?- Общо трима - Славчева, една слабичка и висока, чието име не знам, и един мъж. Панка Йочева: Не ви е срам, г-н Костов! Ние толкова усилия положихме за тези деца, а в момента вие съзнателно заблуждавате, че не познавате г-жа Славчева. Много неприятно съм изненадана... Енчо Костов: Познавам я - това е онази, русата. Тя е идвала два пъти! Г-жо Йочева, имало ли е график, по който колежката ви Славчева е посещавала семейството?- Не е имала такъв график, защото тя е ходела там по своя преценка. Г-н Костов, вие не знаехте ли, че Славчева е обществен възпитател на децата ви?- Това го чувам за първи път. Защо тогава я пускахте в дома си?- Защото е учителка. Каза, че е дошла да ме информира за лошите постъпки на децата и да напомни да им купя учебници. Придружаваше я един господин, който обеща да помогне за учебниците, но нищо не направи. После аз получих заплата и купих всичко накуп. Г-жо Йочева, от разговора става ясно, че семейството е с тежки проблеми, които нямат нищо общо с противообществените прояви. Защо все пак не потърсихте Отдела за закрила на детето?- Преценихме, че за децата ще е по-сигурно и по-благоприятно, ако бъдат настанени в интернат. Далеч от баща си, който не се грижи добре за тях.Можете ли да гарантирате, че в интерната Христо и Даниел ще се чувстват по-добре, отколкото вкъщи, при баща си? - Всички деца, които са изпратени в този интернат - аз посочих на г-н Костов конкретни деца - казват, че искат да останат там. Те са доволни от средата, от отношението към тях и от успеха си в училище. Аз съжалявам, че стана цялата тази неразбория. Но ви уверявам, че сме се опитали да решим проблема съвсем добронамерено, а не сме правили опити да се отървем от тези деца.

Facebook logo
Бъдете с нас и във