Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПЛОВДИВСКИТЕ ЛУНАТИЦИ ЗАСТАВАТ ПРЕД ТЕМИДА

Вместо за три тона кокаин Охлюва и хората му ще бъдат съдени само за 282 кила боливийска дрогаБългарското правосъдие бърза бавно. Дори по-бавно от южноамериканска страна като Боливия, където тропическите жеги не предполагат резки движения. Затова не е чудно, че обвинителният акт срещу българските участници в канала за трафик на три тона кокаин, задържани през август 2003 г., влезе в съда едва на 3 декември 2004 година. Тоест цели пет месеца, след като в средата на юли тази година един от организаторите на аферата - колумбиецът Фабио Марин Марин, беше осъден на 16 години затвор, а двама от съучастниците му - боливийците Бенисио Фернандес Ибанес и Хосе Луис Варгас Пералта, получиха по четири години лишаване от свобода. Престъпната група бе разбита на 1 август 2003 г. при международна полицейска операция под кодовото име Лунна светлина. В боливийската част от акцията са участвали местни полицейски части, служители в посолствата на САЩ и Великобритания в латиноамериканската държава, както и агенти на Американската агенция за борба с наркотрафика (DEA). По време на операцията са арестувани общо 16 души и са заловени 5.5 тона кокаин. Според официалната информация, 3 тона от дрогата са били предназначени за България и са били замаскирани като картофено пюре на прах. Останалите 2.5 тона е трябвало да отпътуват за Испания в бидони, пълни с медицински въглен. Днес, година и четири месеца по-късно, от трите български тона кокаин не остана и следа. Според обвинителния акт на Пловдивската окръжна прокуратура, четиримата съзаклятници - Боян Тодоров-Охлюва, Георги Петров-Бързия, Петър Марваков и македонецът Зоран Бояджийски, трябва да отговарят за внос на 9.8 тона картофено пюре, смесени с... 282 килограма кокаин. Стойността на дрогата, по цени на съдебната система, е 423.005 млн. лева. Ако доказателствата по делото издържат в съда, четиримата аферисти могат да получат от 15 до 20 години затвор.Операция Лунна светлина стартира след няколко засечени телефонни разговора между Боливия, България и Испания. През септември 2002 г. в МВР е получен оперативен сигнал от Британските митници за предстоящ трафик на кокаин от Южна Америка за Западна Европа, като част от пратката трябва да мине през България. В НСБОП е създадена секретна група, която в продължение на една година работи съвместно с няколко чуждестранни специални служби. На българските антимафиоти е предоставен и номер на български мобилен телефон със засечени разговори между хора, свързани с аферата. По време на оперативната разработка е установено, че този GSM се ползва от македонския гражданин Зоран Бояджийски, сочен като организатор на българската част от наркооперацията. Той често посещава България и редовно се среща в Пловдив с Боян Тодоров-Охлюва и Георги Петров-Бързия. Според обвинителния акт по делото, по време на оперативната разработка са засечени няколко телефонни разговора между Бояджийски, Охлюва и Бързия. От тях става ясно, че групата търси начин за осъществяване на легална сделка, която да им послужи за прикритие на трафик с високорисково наркотично вещество - кокаин, предназначен за България. Първоначално идеята на трафикантите била дрогата да бъде внесена в България, маскирана като уиски или пилешки дреболии. Впоследствие обаче Бързия осъществява контакт със собственика на фирма Пълдин Къмпани ЕООД, чрез която в началото на 2002 г. е осъществен внос на сурово соево олио от Боливия. Дружеството е регистрирано през 2002 г. в Пловдив от Петър Марваков с предмет на дейност производство и пакетиране на бланширани картофи, зеленчуци и плодове. Бързия и Охлюва наемат жилище в Пловдив, където трафикантите започват да провеждат сбирките си. Според материалите по делото, основна фигура в българската престъпна групата е Зоран Бояджийски, а ролята на свръзка между него и останалите играчи е поверена на Георги Петров-Бързия. Цялата търговска дейност по вноса на кокаина е дело на Петър Марваков, който е съученик на Бързия. В началото на 2003 г. Марваков започва кореспонденция по електронната поща с боливийското предприятие B A Export Import от Санта Круз за внос на 21 тона картофено пюре. С представителите на фирмата той се уговаря за количеството, вида, качеството, цената на стоката, както и за начина и цената на транспорта. Идеята е Пълдин Къмпани да внесе пюрето и да го препакетира в цеха си, разположен в двора на Овощарския институт в Пловдив.В края на март 2003 г. боливийците изпращат до Марваков фактура № 10145 от 5 март 2003 г. за 21 тона картофено пюре на обща стойност 17 156 долара, в това число и транспортните разходи. На 15 май същата година фирма Пълдин Къмпани открива 60-дневен акредитив на стойност 17 156 долара в полза на B A Export Import. Валидността на акредитива изтича на 15 юли 2003 година. Пюрето обаче не пристига в България и на 21 юли от боливийската спедиторска фирма Транс Маримор фирма уведомяват Марваков, че първият контейнер с картофено пюре (побрано в 490 чувала по 20 килограма) потегля на 31 юли. В документите е отбелязано още, че стоката ще напусне Боливия през граничния пункт Тамбо Кемадо, ще бъде натоварена на кораб в чилийското пристанище Арика, а Пълдин Къмпани трябва да си я получи на пристанище Варна. Българският контейнер обаче така и не напуска Латинска Америка. На 1 август 2003 г. в боливийската столица Ла Пас и в градовете Монтеро и Санта Круз стартира операцията Лунна светлина. По време на нея са арестувани общо 24 души. По данни на боливийските спецслужби престъпната наркогрупа е ръководена от Аксел Ривера, който по-късно бе арестуван в Бразилия. Трафикантите са оперирали чрез 20 банкови сметки, открити в общо девет банки - четири в Колумбия, четири в САЩ и една в Италия.Тримата българи - Боян Тодоров-Охлюва, Георги Петров-Бързия и Петър Марваков, са задържани на 4 август, а македонецът Зоран Бояджийски - на 15 август 2003 г., на влизане в България през през ГКПП-Златарево. По случая е било образувано предварително производство, възложено на Националната следствена служба (НСлС). В хода на разследването боливийските власти са предоставили на НСлС цялата документация по тяхната част от разработката. Именно от нея става ясно, че трите тона кокаин са били най-обикновен рекламен трик, защото в картофеното пюре за България са открити общо 282 кила чист кокаин на стойност (по цени на българската съдебна система) 423.05 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във