Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПО ДЕЛОТО ЛУКАНОВ ИМА САМО ЕДИН НЕКАДЪРНИК: ДНЕШНИЯТ СЪД ИЛИ ТОГАВАШНОТО МВР

Гаврата с паметта на бившия премиер Андрей Луканов продължава с неотслабващи темпове. В продължение на осем години (без два-три месеца) бившият топполицай Ботьо Ботев, бившият топследовател Богдан Карайотов и техният медиен антураж денонощно тръбяха, че Ангел Василев и компания са истинските убийци на Луканов. Въпреки това всички те - като едни истински воини на реда и правосъдието, по никакъв начин не желаят да върнат думите си назад и съвсем по човешки да си признаят, че са сгрешили.
Тъкмо обратното. От две-три седмици споменатата сговорна дружина (с изключение на Богдан Карайотов) непрекъснато прави опити да убеди българската и световната общественост, че големият грях за оправдаването на Ангел Василев, Юрий Ленев, Георги Георгиев, Алексей Кичатов и Александър Русов бил на Софийския апелативен съд. Който, както е известно, миналата година призна петимата подсъдими за невинни. Както поради липса на доказателства, така и заради изтръгването на показания с побоища и инквизиции.
Нещо повече. В стремежа си да омаловажат изумително тенденциозното предварително разследване споменатите сторонници на реда и законността обявиха, че в прословутата Къща на ужасите в Копривщица задържаните са били разпитани по толкова вещ (от психологическа гледна точка) начин, че най-напред всичко си признали. А след това - явно в изблик на люта ненавист към собствените си престъпни особи, те потърсили мигновено душевно изцеление чрез... продължителни телесни болки: с часове удряли главите си в стените на къщата, къртели трески от дюшемето и си ги забивали под ноктите, непрекъснато слагали вилици и лъжици между пръстите си, след което ги стягали с връзките на обувките си и т. н.
Колкото до топполицая Ботьо Ботев и неговия пръв помощник по време на копривщенските оперативни мероприятия - бившия антимафиот Гален Ганчев, те само слушали и записвали горестните изповеди, леещи се от устите на разобличените убийци. И не само че не са докосвали никого с пръст, ами по едно време взели дори да съчувстват на покаялите се грешници и да съпреживяват физическите им страдания.
Казано по народному, това са си най-обикновени... глупости на търкалета, защото в т. нар. Къща на ужасите са бити не само Юрий Ленев, Алексей Кичатов и Александър Русов, ами поне още... трима души: един българин и двама украинци - Володимир Шевчук и Александър Акимов. Вярно, всички те не са били инквизирани лично от Ботьо Ботев и Гален Ганчев, защото през онази драматична пролет на 1999 г. тази работа е била свършена от неколцина други служители на МВР.
Мнозина сигурно вече се сетиха за кого става дума, защото през лятото на 1999 г. тези ченгета нашумяха с още два инцидента, но разиграли се около язовир Искър. С юмручно-огнестрелния екшън, стоварил се върху главите и джетовете на трима-четирима гъзари, дръзнали да се задяват с приятелката на вътрешния министър Богомил Бонев. И със зверския побой над един най-обикновен водач на МПС, който се оказал с вартбурга си на възможно най-неподходящото място (пред автомобилите на т. нар. полицаи) и който няколко дни по-късно почина.
Съвсем спокойно Параграф 22 би могъл да напише не само имената и длъжността на тогавашния МВР-шеф, под чието командване са служили въпросните силоваци, но няма да го направи по една-единствена причина. И във вътрешното ведомство, и в държавното обвинение все още има хора, които прекрасно знаят за кого иде реч и от какви съображения този човек бе изпратен на специализация в САЩ. Ако тези хора все още претендират, че ръцете им не са оцапани и че най-голямото им желание е МВР и прокуратурата да бъдат изчистени от престъпниците на държавна заплата, нека да съберат кураж и да изровят от архивите делата, образувани за току-що описаните два инцидента.
Колкото до разобличаването на истинските биячи в Къщата на ужасите, там работата стана още по-лесна. Главният прокурор Борис Велчев разпорежда на Софийската военна прокуратура да образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител, след което униформените магистрати викат на разпит близките на една тогавашна служителка в Дирекция Оперативно-техническа информация, която е била задължена да запише с технически средства самопризнанията на някои от убийците на Луканов. За съжаление,самата жена не може да даде показания, защото в резултат на чутото и преживяното в китна Копривщица тя заболя от скоротечен рак на лимфните възли и почина.
По време на това досъдебно производство съвсем спокойно може да бъде разпитан и следовател Емил Иванов от Националната следствена служба. През лятото на 1999 г. той има нещастието да работи по делото за убийството на софийската мутра Иван Кудев, образувано през септември 1995 г. и спряно шест месеца по-късно, тъй като извършителят не е разкрит.
Това дело е възобновено през юни 1999 г., след като месец по-рано украинецът Володимир Шевчук е задържан на ГКПП-Капитан Андреево заедно със сънародника си Александър Акимов и с един българин, чието име ще спестим по обясними причини. След едно-две пълноценни денонощия в Къщата на ужасите българинът и Александър Акимов - порядъчно насинени и натъртени - са освободени, а Володимир Шевчук е приведен в ареста на Националната следствена служба.
Конкретният повод за това е изповедта на украинеца, че е участвал в убийството на Иван Кудев като шофьор на физическия килър. Съвсем естествено думите на украинеца се отронват от устата му след многочасов бой на почивки, съпроводен с надлежно записани диалози от типа:
Шевчук: По-добре ме убийте, не издържам повече...
Разпитващ: Спокойно, и дотам ще стигнем...
Та, на 17 декември 1999 г., следователят Емил Иванов изпраща на наблюдаващия прокурор от Софийската градска прокуратура постановление за прекратяване на делото за убийството на Иван Кудев, в което се казва:
Предварителното производство е образувано на 17 септември 1995 г. срещу неизвестен извършител и е спряно на 1 април 1996 г. на основание чл.239, ал.1 от Наказателнопроцесуалния кодекс.
На 1 юли 1999 г. следственото дело е възобновено, тъй като се налагало извършването на нови следствени действия по отношение на заподозряно лице. На 9 юли 1999 г., в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.115 от НК (убийство) е бил привлечен украинският гражданин Володимир Шевчук с взета постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.
През месец юли 1999 г. е била извършена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по постановление от 1995 година. При проведено изследване се получи отрицателен резултат за наличието на слюнка по две дъвки и два фаса от цигари (те са открити на стълбищната площадка пред апартамента на Кудев, където той е бил разстрелян). От извършения ДНК-анализ се установило, че биологичният материал от обект № 2 (дъвка, иззета от местопрестъплението на 17 септември 1995 г.) е 11 427 649. 586 пъти по-вероятно да произхожда от Володимир Шевчук, отколкото от друг мъж.
Разпитван като обвиняем Шевчук се възползва от правото си да не дава обяснения...
На 12 август 1999 г. бе направено искане до ДНСП да бъдат предоставени специалните разузнавателни средства (т.е. записите и протоколите с разпитите и самопризнанията на Шевчук в Копривщица - бел. ред.) за прилагане към делото. До настоящия момент не са изпратени нито специалните разузнавателни средства, нито отговор на писмото, с което се изискват.
Считам, че обвинението срещу Володимир Шевчук следва да бъде прекратено на основание чл.237, ал.1, т.2 о НПК....
Иначе казано, след като не успява да се пребори с тоталното нежелание на полк. Ботьо Ботев и на тогавашния шеф на ДНСП - ген. Васил Василев, да изпратят записите и протоколите със самопризнанията на украинеца, следователят Емил Иванов прави единствената стъпка, която законът му разрешава: предлага на прокурора делото срещу Шевчук да бъде прекратено поради недоказаност на обвинението.
От своя страна наблюдаващият прокурор от СГП също спазва закона: на 17 декември той издава постановление за прекратяване на наказателното престъпление срещу Шевчук, който на 20 декември напуска и следствения арест, и България.
И... тогава настава истински ужас. Разбирайки какво са направили двамата магистрати, топполицаят полк. Ботьо Ботев моментално се ожалва на главния прокурор Никола Филчев и на няколко свои медийни изповеднички, че делото е прекратено неправомерно и че Шевчук пред него си е признал всичко за убийството на Иван Кудев.
За да изпълни дълга си пред закона, Никола Филчев разпорежда на тогавашния градски прокурор Нестор Несторов да отмени постановлението на своя подчинен и да му потърси най-строга отговорност за безобразието.
В интерес на истината, Нестор Несторов изпълнява височайшето разпореждане наполовина: възобновява делото за убийството на Кудев, но отказва да накаже своя подчинен, тъй като вината за провала не е негова.
Според Закона за специалните разузнавателни средства и Наказателнопроцесуалния кодекс копривщенските самопризнания на Шевчук е трябвало да бъдат докладвани пред тогавашния председател на Софийския окръжен съд, издал разрешенията за прилагането на СРС, най-късно 24 часа по-късно. Това обаче не е било направено нито през месец май, нито по-късно и затова през декември 1999 г., въпросните самопризнания не са имали абсолютно никаква процесуална стойност.
Горе-долу по същата схема е разигран и другият коз, с който днес бившият топполицай Ботьо Ботев иска да внуши на обществото, че Софийският апелативен съд неправилно е оправдал Ангел Василев и компания, а пък Върховният касационен съд още по-неправилно е потвърдил решението на апелативните магистрати.
Според Ботев разплитането на украинската връзка в атентата срещу бившия премиер Андрей Луканов е тръгнало от разкриването на убийството на украинеца Сергей Шанин, който бе застрелян на 6 март 1996 г. в София. От предварителното разследване, проведено от Ботьо Ботев и хората му, Шанин и Луканов са убити с един и същи пистолет, като в първата екзекуция дясна ръка на Алексей Кичатов е Олег Проценко, а във втората - Александър Русов.
Някак случайно обаче бившият топполицай пропуска два-три доста съществени момента в цялата история. Най-напред, през януари 2000 г., Олег Проценко бе отвлечен от Украйна и доставен в България със самолет. Но не като екзекутор на Шанин, а като физическия убиец на Луканов.
След неколкодневен престой в т. нар Къща на ужасите палачинката внезапно се обърна в полза на украинеца. В началото на март с. г. в България бе докаран истинският физически убиец на Луканов - Александър Русов. А Проценко изпадна от делото за разстрела на бившия премиер, озова се в делото за убийството на Сергей Шанин като подсъдим и миналата година бе оправдан от Софийския градски съд.
А последното важно обстоятелство за пълния провал на украинската връзка е, че по процеса за разстрела на Шанин софийските градски съдии най-сетне успяха да разсекретят СРС-тата със самопризнанията на Володимир Шевчук в Копривщица. За тяхното съдържание обаче ще стане дума след някое време, когато отворим приказка за някои други, далеч по-брутални, закононарушения около делото Луканов. Те също са извършени с активното съдействие на топполицаите, а българският съд също е отказал да ги приеме като доказателства. Така че търсенето на некадърника продължава...

Facebook logo
Бъдете с нас и във