Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПО КЪРВАВИТЕ ДИРИ НА... БОТЬОВАТА ЧЕТА

Нова медийна звезда изгря на българския небосклон. След като дълги години упорито избягваше светлината на прожекторите, през последния месец криминалистът полк. Ботьо Ботев (който отваряше уста само по конкретен повод и то от време на време) трайно се настани в публичното пространство. Конкретен повод за небивалия медиен интерес към неговата персона стана неотдавнашното му избиране за Полицай на годината (на 28 декември 2002 г.). Сред мотивите на фондация Доверие и закрила, връчила на полк. Ботев високото отличие, бяха отбелязани дългогодишната му работа в МВР (от 1968 г.), дейността на оглавяваното от него направление в дирекцията на Национална служба Полиция (ДНСП) - Престъпления срещу личността, както и цялостният му принос в разкриването на тежките престъпления в България. В навечерието на 60-годишнината на полк. Ботев той получи още едно професионално признание, което е уникално в най-новата история на МВР: по инициатива на вътрешния министър Георги Петканов Министерският съвет ще предложи на президента Георги Първанов да награди топполицая с орден Стара планина (първа степен с мечове). Ако това стане, Ботьо Ботев ще се нареди сред такива орденоносци като всенародните любимци Стефан Данаилов и Никола Анастасов, финансовия министър от епохата на развития социализъм Белчо Белчев и т.н. Подобно признание за оперативен служител от полицията наистина звучи изключително авторитетно, но е и задължение. Но все по-упорито се говори, че във връзка с предстоящата му 60-годишнина и някои здравословни проблеми, които топкриминалистът влачи от години, той скоро ще бъде изпратен в заслужен отдих.Дали слуховете ще се сбъднат, или полковникът ще се окаже оплетен в поредната интрига на вездесъщите чиновнически дълги езици (тъй като ще бъде преназначен на далеч по-спокойно място в МВР), е рано още да се каже. По-важното е, че, така или иначе, дори за него настъпи онзи момент, в който всеки е длъжен да направи равносметка на професионалния си живот. Заключен между първия работен ден и последната заплата като титуляр.Справката за полк. Ботьо Ботев, разпространена по повод избирането му за Полицай на годината, акцентира на няколко случая, разкрити от топкриминалиста през 2002 година. Сред тях са убийството на главния счетоводител в Харманли, убийството на шестгодишната Лилия Банкова от София, разстрелът на Димитър Мастаров в Бургас и убийството на сърбина Сърджан Чебурджич. Кой знае защо в графата успешно разкрити престъпления е вписано и убийството на македонеца Орце Коруноски във Варна. Вярно е, че по случая има двама задържани (сподвижници на покойния Иво Карамански от близкото минало), но оперативноследствените действия за разкриването на поръчителя на мократа поръчка и физическия убиец на македонеца все още не са приключили. За следственото дело да не говорим. Още повече че никой никога досега не е заявявал публично, че двамата са арестувани било като физическите убийци на македоница, или като поръчители на екзекуцията.Запознати с друг един случай от успешната за полковника 2002 г. - убийството на Лилия, твърдят, че в голямата си част разследването е било рутинна работа по установяване самоличността на бащата на детето, който се самоуби, скачайки от мост на магистрала Хемус край Ботевград. Причисляването на двата инцидента към разкритите от полк. Ботев престъпления можем да отдадем единствено на желанието на авторите на справката да поосвежат кариерата на топполицая. И то единствено във връзка с предстоящото му (по време на съчиняването на въпросната справка) награждаване. Защото един кратък преглед на най-успешните полицейски разработки, провеждани под негово ръководство, установява следното - силата на топченгето е в разкриването на битови убийства. От типа на тройната касапница във Вълчи дол и двойната ватманска екзекуция през 2000 година. Криминалист N1 сам признава, че ден-два обикновено са достатъчни за разкриване на всяко подобно престъпление. За сметка на това пък деликатно премълчава равносметката си по онези случаи, които всички наричаме поръчкови убийства. Ето защо днес ще си припомним някои от най-нашумелите случаи, които издигнаха топкриминалиста на гребена на вълната, но тихомълком бяха вписани в графата Неразкрити. На 4 септември 1993 г., събота, край Ловеч бе застрелян Стефан Мирославов (Крушата) - легендарно име в средите на прохождащото (тогава) съсловие на бивши борци, които по-късно положиха основите на няколко от най-мощните силови групировки. На практика това е първото поръчково убийство с мафиотски привкус, извършено в България след 1989 година. Крушата бе застрелян зад волана на движещия се с висока скорост суперавтомобил Мерцедес 560 СЕЛ (кабрио) на пътя Ловеч - София. Смъртоносните изстрели са дадени в момент, когато колата се движела с 90 километра в час. При първоначалния оглед на трупа е установено, че смъртта на Крушата е причинена от куршум, който го е пронизал под дясното око. При огледа на местопрестъплението по колата на бореца бяха открити две пробойни от куршуми - едната на предното стъкло, а другата на... лявото предно стъкло.По случая е образувано следствено дело 2441/93, във връзка с което няколко месеца по-късно е направен първият следствен експеримент. Целта му е да се докаже, че изстрелите са дадени с автоматична карабина от височинка край пътя. В експеримента участва и днешната депутатка от НДСВ, майсторът на спорта Нонка Матова. Според нейното експертно мнение, шансовете на неизвестния стрелец да хване на мушка Крушата - от това разстояние и при тази скорост на автомобила (90 км/ч.), и да го уцели точно под окото са... минимални. Тогавашният главен секретар на МВР ген. Коста Богацевски определи убийството на Крушата като нагло, защото било извършено на открито място и с един изстрел. Той каза, че службите, занимаващи се със случая, са се сблъскали с редица проблеми и не са достигнали до конкретните извършители. В работата по покушението тогава взе участие и Ботьо Ботев. На 19 януари се навършиха девет години от смъртта на украинеца Герман Винокуров, бивш боец от руския корпус в Афганистан, инструктор по бойни изкуства, един от най-приближените на някогашния шеф на ЦСКА и идеолог на печалноизвестната асоциация Защита доц. Цветан Цветанов. Герман бе застрелян като куче от неизвестни убийци на прага на дома си в столичния квартал Дружба. Разследващите случая, сред които и подп. Ботьо Ботев, разработиха няколко работни версии - отмъщение заради трафик на крадени коли, афганска връзка, борба за преразпределение на територии и т.н. От нито една от тези версии обаче не изскокна нито физически убиец, нито поръчител на разстрела. След шест месеца делото беше спряно поради липса на килър, а малко по-късно беше съвсем забравено. На 30 август 1994 г., пред дома на приятелката му (в района на столичното кино Изток), от засада бе разстрелян и доц. Цветан Цветанов с четири куршума в главата. (Две години по-късно, по абсолютно същия начин беше разстрелян и бившият премиер Андрей Луканов.) Разследващите, сред които естествено беше и подп. Ботьо Ботев, стигнаха дотам, че свързаха убийствата на Цветанов и Винокуров, определиха почерка на килърите като идентичен и... толкоз. Делото за разстрела на Цветанов също бе вдигнато на трупчета, тъй като извършителите не бяха разкрити. На 10 юни 1995 г., на излизане от спортен комплекс Атлант в Бургас, бе убит (с изстрел от пистолет в главата) основателят на Първа частна милиция Георги Николов (Жоро Мечката) - бивш командос от елитните (по онова време) специализирани отряди за борба с тероризма (СОБТ) и с масовите безредици (БМБ). До ден днешен екзекуцията на Мечката не е разкрита, въпреки че попада в списъка на тежките убийства, по които приоритетно работи Ботьо Ботев и хората от неговия сектор в Дирекцията на националната полиция.На 7 юли 1995 г. в местността Бялата вода във Витоша бе намерен трупът на преподавателя по теория на познанието в Софийския университет Св. Климент Охридски и заместник-министър на образованието доц. Ламбо Кючуков. Първите два куршума са пронизали доцента в гръб, след което убиецът е направил още два контролни изстрела в главата на жертвата. Недалеч от мястото на потресаващата находка бе открит пистолет Збройовка, без следи по него. По делото Кюкуков бяха задържани като обвиняеми собственикът на застрахователната компания БГ-план Пламен Миронов и неговият служител Константин Георгиев. Те преседяха в следствения арест близо девет месеца и бяха освободени поради липса на каквито и да било доказателства - че именно те са убийците на Кючюков. Делото Кючуков, по което работи и топкриминалистът Ботьо Ботев, също мина в графата Наразкрити, а Миронов и Георгиев осъдиха държавата за нанесени щети в размер на 16 000 лева. На 17 септември 1995 г., около 16 ч., в гръб (с пет куршума) бе застрелян видният столичен борец Иван Кудев - бивш авер на Иво Карамански (също покойник). Реално случаят и до днес се води като неприключен, въпреки че покрай разследването на друго едно престъпление - убийството на бившия премиер Андрей Луканов - именно Ботьо Ботев попада на един килърите, гръмнали Кудев. Става дума за украинеца Владимир Шевчук, който бе арестуван на ГКПП-Капитан Андреево през лятото на 1999 година. Отведен и системно пребиван в прословутата копривщенска Къща на ужасите (и то в продължение на няколко дни), Шевчук признава за участието си в екзекуцията на Кудев и това е... записано чрез специално разузнавателно средство (СРС). От август до декември 1999 г. Ботьо Ботев категорично отказва да предостави въпросното СРС на следователя по делото Иван Кудев, тъй като то е незаконно, самопризнанията са изтръгнати чрез изтезания. В края на декември Софийска градска прокуратура освобождава Владимир Шевчук, той напуска България и потъва вдън земя. Необяснимо защо, тъй като сред доказателствата по случая Кудев има и една дъвка, намерена при огледа след убийството пред апартамента на жертвата. Направената ДНК-експертиза 100-процентово сочи, че по времето, когато Кудев е разстрелян, въпросната дъвка се е премятала между зъбите на Владимир Шевчук.На 25 април 1995 г., в столичния кв. Лагера, е разстрелян основателят на империята ВИС Васил Илиев. Между първите пристигнали на местопрестъплението, е и полк. Ботьо Ботев. Убийците на Илиев не са разкрити. На 24 октомври 1995 г. в столичния кв. Дружба, от упор и в гръб, е разстрелян бившата барета Пламен Михайлов (Кимбата). Минути по-късно случаят е поет от хората на Ботев, но нищо повече от това не се случва. Пълна мистерия покрива още серия от убийства, сред които това на сливенския бизнесмен Деян Добрев. Откриват го обезобразен на 25 април 1994 г. край село Бероново. Със случая бяха свързани ямболските борци Тодор Боев (Картофа) и Стойко Шаламанов (Богата), които на свой ред ритнаха камбаната на 28 август 1994 година. Убиецът им Борислав Славчев пък се спомина, докато... развъртал крушката в килията си в Старозагорския затвор. От токов удар, според официалната версия.Друг обвиняем по делото за убийството на Диян Добрев - Петко Стоянов (Каратиста), също не е между живите. Той бе пуснат от ареста на 15 септември 1994 г., за да бъде... застрелян от Христо Хаджиколев, свидетел по същото дело. Самият Хаджиколев пък, докато бе пуснат на свобода под парична гаранция (като обвиняем за убийството на Каратиста), гръмна и майстора на спорта по акробатиката Георги Костов. Едва тогава нещата си дойдоха на място и Хаджиколев бе настанен задълго в затворническата килия. В едно от многобройните си интервюта след избирането му за Полицай на годината топкриминалистът полк. Ботьо Ботев признава, че в онези години е бил изненадан от поръчковите убийства, защото той и колегите му нямали опит. Сред обективните проблеми, пречещи на разследването на тези покушения, той посочи липсата на съвременно оборудване, страха от използване на СРС, липса на архив и база данни за престъпниците. В дългогодишната си работа винаги съм смятал, че взаимодействието ни със следствието и прокуратурата по отношение на тежките престъпления срещу личността са отлични - казва във въпросното интервю топкриминалистът. - Възхищавал съм се и съм посочвал за пример десетки прокурори и следователи, които са били заедно с нас денонощно до разкриването на извършителите и документирането на техните деяния. Благодарение на това взаимодействие успяваме да постигнем високи резултати в борбата с тези престъпления...Ако всичко това е така, както казва полковникът, чудно защо списъкът с неразкритите поръчкови убийства набъбва докъм цифрата 200, че и отгоре? По този въпрос обаче топкриминалистът мълчи. И ще продължава да мълчи... ПОСЛЕСЛОВДалеч сме от мисълта, че цялата вина за неразкритите убийства и реките от поръчкова кръв, заливащи България от две петилетки насам, трябва да се стовари единствено и само върху гърба на полк. Ботев. Въпреки че той притежава един изключително нездравословен професионален навик - да се появява пръв на всяко убийство или гангстерска престрелка, които по някакъв начин възбуждат нездравия обществен интерес. Думата ни е за друго. Ако някой някога си беше мръднал пръста и беше тръгнал да разкрива и разследва не само физическите екзекутори, но и поръчителите на екзекуциите - днес картината на организираната престъпност щеше да изглежда по друг начин. Най-малкото нямаше да ги има мутрите (поне в количествено отношение) и самодоволните физиономии на онези бизнесмени, с които нашата демокрация тръгна да натрупва първоначалните си капитали. Търкаляйки кашкавалени пити по магистрала Тракия (1990-1991 г.) или охранявайки цели влакови композиции с ембаргов бензин за бивша Югославия (1992-1995 г.). И нямаше да има никаква нужда гущерът да къса опашката си (за да се прероди я в търговец на едро, я в застраховател), тъй като отдавна щеше да му е прекършен гръбнакът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във