Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПО ПЪТЯ КЪМ ЕВРОПА НИ ЧАКА ЯКО ЧЕТЕНЕ

ПО ПЪТЯ КЪМ ЕВРОПА НИ ЧАКА ЯКО ЧЕТЕНЕМария Странджанска, председател на Националния съюз на юрисконсултите:- След две-три години българските юрисконсулти няма да четат само Държавен вестник, а всички нормативни актове, действащи в Европейския съюз.- Преди петнайсетина години, за да стане човек юрисконсулт, трябваше задължително да има висше юридическо образование. Днес това условие не съществува и всеки, що-годе отракан човек, може да си сложи такава титла.- Некомпетентността има свойството да се мултиплицира и възпроизвежда. Но по-голямата беда е, когато недобре подготвен юрист хване в ръцете си правните юзди на едно предприятие и го поведе към пропастта...- Ние сме без установен професионален статут, а по силата на Гражданско-процесуалния кодекс имаме право да се явяваме като страна по съдебен спор. ВизиткаМария Странджанска е завършила право и реторика в Софийския университет Св. Климент Охридски и е специализирала международни икономически отношения в Института за следдипломна квалификация към УНСС. Като юрисконсулт има над 20-годишен стаж в различни български предприятия. В момента е юрисконсулт на Сиконко холдинг АД. В Националния съюз на юрисконсултите (НСЮ) членува от 1991 г., като от 1996 г. досега е негов председател. През март 1997 г. тя е избрана за член на Централния съвет на Съюза на юристите в България, а от май 2001 г. е член на борда на директорите на Европейската асоциация на юристите в предприятията, със седалище в Брюксел.Г-жо Станджанска, Националният съюз на юрисконсултите (НСЮ) в България бе приет през май 2001 г. в Копенхаген за редовен член на Европейската асоциация на юристите в предприятията. Според българското законодателство обаче вие продължавате да сте нито риба, нито рак. В смисъл такъв, че хем сте юристи и защитавате специфични права на огромен брой фирми и хора, хем дейността ви не е регулирана със специален нормативен акт, от типа на Закона за съдебната власт и Закона за адвокатурата. Въпреки това вие сте първото професионално сдружение на юристи, което на практика влезе в Европа? Какво е положението на юрисконсултите в държавите членки на Европейския съюз?- Мога с гордост да заявя, че когато станахме пълноправен член на Европейската асоциация на юристите в предприятията, нито една от останалите гилдии на юристите в България не беше станала редовен член на сродна европейска структура. Единствено нотариусите бяха поканени за членове-наблюдатели в Латинския нотариат. Адвокатите получиха поканата си доста по-късно, а Асоциацията на прокурорите - едва преди около месец. Така че ние май най-бързо успяхме да се ориентираме и първи да станем пълноправен член на професионална европейска организация.А как стои въпросът със законодателното уреждане на вашата професия? - Доколкото зная, в цяла Европа действат само два закона за юрисконсулти - единият е приет в Белгия през 2000 г. и се казва Закон за институцията на юристите в предприятията, а другият е Законът на юрисконсултите в Полша. Колегите бяха любезни да ни предоставят двата документа и на тяхна основа започнахме работа върху нашия нов проектозакон.Защо проектът да е нов? - Още през 2000 г. ние създадохме работна група, която, до приемането ни в Европейската асоциация на юристите в предприятията, вече бе разработила два проекта на закон за юрисконсултите. Единият регламентираше само статута ни - кой може да стане юрисконсулт, какви качества трябва да притежава, на какви условия трябва да отговаря, какви са правата и задълженията ни. По същество той приличаше на Постановление N60 на Министерския съвет от 1979 г. за работата на правните служби в предприятията и учрежденията. Вторият проект вече беше доста по-сериозен и в него бяха включени и текстове, регламентиращи начина на организация на юрисконсултите. А през 2002 г. взехме най-доброто от белгийския и полския закони, пригодихме го към спецификата на българските условия и изпратихме работния вариант за становище в Европейската асоциация. Значи не сте по-назад от колегите си в Европа?- Там дейността на юрисконсултите е слабо регламентирана в нормативната база. Не е защитено например опазването на професионалната тайна, така както е при адвокатите. По силата на трудовоправните си отношения те са длъжни да защитават конфиденциалността и фирмената тайна. В същото време обаче, когато държавен орган им поиска информация, която им е станала известна във връзка със служебните задължения, те са длъжни да я предоставят. Другият проблем, върху който колегите от Европейския съюз умуват, е: как тяхната квалификация да се признава едновременно във всички държави-членки. За десетки и стотици професии съществува общ пазар на труда, но поне засега юрисконсулт, завършил в Англия, не може да работи във Франция и обратно. Правните системи в отделните страни все още са твърде различни, макар една от основните ценности на ЕС е свободното движение на работната сила. Имате ли представа как може да бъде решен този проблем?- Да, чрез прилагане на общите документи на Европейския съюз и преодоляването на различията в националните законодателства на страните членки и кандидатки за членство в ЕС. Какво означава това за българските юрисконсулти?- Само едно - предизвикателство, на което те са длъжни да отговорят, ако искат да са част от голямата игра. Иначе казано - след две-три години, българските юрисконсулти няма да четат само Държавен вестник, а всички нормативни актове, действащи в Европейския съюз. Просто няма накъде да мърдаме - очаква ни яко четене и никой не бива да храни илюзиите, че ще ни се размине. Вие нееднократно вече използвахте понятието юристи в предприятията. То равнозначно ли е с българското юрисконсулт?- От разговорите с колеги установихме, че европейските юристи в предприятията и българските юрисконсулти се занимават с едно и също нещо. Вярно е, че в някои страни под юристи в предприятията се разбират юристите в търговските дружества и в държавните органи, а в други - само онези, които са в търговските дружества. Нашият съюз обаче винаги е обхващал както едните, така и другите. В този смисъл, между юрист в предприятие и юрисконсулт разлика няма. Преди години вие бяхте едно от най-силните звена в общуването между работниците и шефовете на предприятията. Днес като че ли вече не сте на мода, така ли е? - Ако съдим по липсата на нормативна уредба - май отдавна сме извън класацията. Преди петнайсетина години, за да стане човек юрисконсулт, трябваше задължително да има висше юридическо образование. Днес това условие не съществува и всеки, що-годе отракан човек, може да си сложи такава титла. Стига, разбира се, да бъде назначен на съответния щат. Също така преди години, в споменатото вече Постановление № 60 на Министерския съвет, нашият статут бе уреден и на всички им беше ясно какво е основното ни право и задължение: да консултираме директорите на предприятията и работниците така, че между тях да няма конфликти. В момента много от едновремешните стопански кадри продължават да заемат ръководни постове в частния бизнес и в държавния сектор. И няма да сгреша, ако кажа, че те продължават да ни използват в добрия смисъл на думата. Докато с бизнесмените и ръководителите от нов тип работата е изключително... деликатна. Какво имате предвид?- Те просто не разбират или не искат да разберат ползата от нашата професия. Изисквания по отношение на образователния ценз на юрисконсултите няма и затова напоследък се наблюдава доста странното явление - във високоотговорни държавни институции работят юрисконсулти с някакво висше образование или... студенти. Тази практика, освен че е порочна, крие и много опасности. Защо?- Най-напред некомпетентността, както много добре е известно, има свойството да се мултиплицира и възпроизвежда. Но по-голямата беда е, когато недобре подготвен юрист хване в ръцете си правните юзди на едно предприятие и го поведе към пропастта...Тоест - вашата амбиция за нормативно регламентиране на статута ви не е обикновена прищявка?- Изобщо не става дума за каприз, а за целесъобразност и далновидност. Като гилдия ние нямаме право да допускаме некадърни и некомпетентни колеги да решават съдбите на стотици и хиляди хора. Колкото до работодателите, ако те искат бизнесът им да върви, трябва да си назначават квалифицирани юрисконсулти със завършено висше образование и юридическа правоспособност. Ако не за друго, то поне да спят спокойно, а не да будуват по цели нощи и да си мислят къде и защо са стъпили накриво. При положение че много от депутатите са юристи, защо вие си нямате парламентарно лоби?- По едно време бях приготвила един списък с юрисконсулти в парламента, който започваше с двама от най-известните колеги - Александър Джеров и Гиньо Ганев, но после се отказах да разчитам на въздействие тип агресивна лобистика. Предпочитам народните представители сами да еволюират до идеята, че нашата професия е нужна на обществото, бизнеса и държавата. Вярвам, че реализмът на депутатите, на хората от Министерството на правосъдието и на колегите в Министерския съвет най-после ще им подскаже, че движението по задънената улица трябва да престане. Ще ви дам само един абсурден пример: ние сме без установен професионален статут, а по силата на Гражданскопроцесуалния кодекс имаме право да се явяваме като страна по съдебен спор. Независимо дали той се води в районен, окръжен, апелативен или върховен съд. И какво се случва, когато в едно предприятие или държавна организация работи юрисконсулт, който има диплома за биолог, историк или ветеринар, но е племенник на началника? Нищо не се случва, просто делото е загубено, дори и от неговия изход да зависи съдбата на стотици хора или олекването на държавата с десетина-петнайсет милиона лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във