Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПО СЛЕДИТЕ НА КУРШУМА

Неведнъж досега Параграф 22 е писал, че един от големите проблеми в борбата с организираната престъпност е работата на парче. В смисъл, че много хора разследват много престъпления поотделно, макар между тях да има видима връзка. Особено когато става дума за поръчкови екзекуции. През годината бяха извършени около 30 показни убийства, но по всички тях са образувани отделни предварителни производства, пръснати за работа из съответните служби в цялата страна. По закон единствената институция, която има право обединява и да разделя следствените дела, е прокуратурата. Кой знае защо обаче държавното обвинение не само не изпълнява това свое задължение (когато има достатъчно аргументи, разбира се), ами сякаш нарочно раздробява нещата.Тук едва ли е необходимо да бъдат изброявани отново всички екзекуции, извършени през 2003 година. По-важното е, че след нито една от тях МВР и следствието, под непосредственото ръководство на прокуратурата, не успяха (или не пожелаха) да извадят незаконния бизнес на жертвите на светло. Да проследят връзките между тях и евентуално - да видят дали наистина убийствата не се поръчват от едно и също място.Най-показателни в това отношение са три знакови, както е модерно вече да се казва, екзекуции: на Илия Павлов, на Филип Павлов Найденов-Фатик (на 19 август) и на Константин Димитров-Косьо Самоковеца (на 6 декември). Все още криминалистите и следователите продължават да издирват физическите убийци на тримата, вместо да постъпят като сръбските си колеги, разследвали екзекуцията на Зоран Джинджич. Ще рече - да обърнат схемата и да тръгнат отзад напред: законен и незаконен бизнес, фирмени и лични задължения, явни и нерегламентирани контакти, вероятни и потенциални врагове и т. н.Следващата стъпка е изравяне от архивите на всички дела, в които имената на жертвите са фигурирали по някакъв повод. Без значение дали тези дела са за престъпления срещу личността, за контрабанда или за финансови машинации. Само едно нещо да бяха направили следователите и спецполицаите, работещи по случая за убийството на Фатик, пак със сигурност можеха да се озоват една крачка по-напред. Става дума за проверка на колите в неговата автокъща (на столичния бул. Драган Цанков срещу БНР) и на неговите клиенти. И още - да проверят кой и кога е пътувал в Западна Европа с кола, купена от тази автокъща.Ако бяха сторили това, оперативните и следователите отдавна щяха да знаят, че доста автомобили, минали през въпросната автокъща, са били крадени. А сред клиентите й са десетки звезди на шоубизнеса, роднини на политици и държавни чиновници, митничари, полицаи и т. н.Другото, което можеха да направят разследващите, е да разучат къде и с кого Фатик е празнувал рождените си дни, за които част от столичния хайлайф се стягаше дни по-рано. И последното, което би трябвало да бъде сторено, бе инспекторатите на МВР и на Министерството на правосъдието да направят една много жестока проверка на всички дела, образувани по повод поръчковите убийства от 1993 г. насам. Тази проверка би могла да установи кои оперативни работници, следователи и прокурори са работили по тези дела, кой какво е свършил и дали сред органите на МВР и на съдебната система не съществува схема, по която поръчковите убийства никога да не бъдат разкрити. Преди повече от година и половина (бр.18 от 4 май 2002 г.) Параграф 22 публикува материал, посветен на неразследваното убийство на основателя на бившата ВИС - Васил Илиев. Той беше убит на 25 април 1995 г. и на практика бе първата знакова екзекуция на човек от върховете на подземния свят.Според материалите по делото, разследването е приключило точно шест месеца по-късно с пълен провал. На 25 октомври същата година следователят Деньо Терзийски (днес адвокат) пише в своето постановление за спиране на предварителното следствие следното: В хода на шестмесечното разследване по делото - като се изключат първоначалните и неотложни следствени действия, по неизвестни и необясними причини на следствието не бе оказано реално практическо съдействие от страна на оперативните служби. Същите не изпратиха никакви материали, нито подадоха някаква информация, които да бъдат обработени по процесуален ред. От доказателствата, събрани от следствието по чисто процесуален път (огледи, разпити на свидетели, експертизи и др.) - продължава следователят Терзийски, не може да бъде даден отговор на въпроса кой и по какви причини е бил заинтересован, респективно - поръчал убийството на Васил Илиев (защото следствието счита, че в конкретния случай става въпрос именно за поръчка), а оттам да се търсят и физическите изпълнители, причинили смъртта му..., се казва още в постановлението на следовател Терзийски, писано през далечната 1995 година.Подобна проверка е абсолютно задължителна, защото от 1993 г. насам са извършени (съвсем приблизително) над 150 екзекуции на хора от подземния свят, но нито една от тях (с изключение на покушението над бургазлията Димитър Стаматов-Мастара, извършено през ноември 2002 г.) не е разкрита.Всъщност върнахме се на убийството на Васил Илиев и по още една причина. В интервю пред столичен вестник, дадено ден след разстрела на Илиев на 25 април 1995 г., сикаджията Красимир Маринов (Големия Маргин) пророкува, че следващата голяма мишена ще е... Илия Павлов. И е бил прав, но кой да го чуе?

Facebook logo
Бъдете с нас и във