Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОЧТЕНИТЕ МАГИСТРАТИ НЯМАТ НУЖДА ОТ ПРИВИЛЕГИИ

Визитка
Ванухи Аракелян завършва Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски през 1988 г. и веднага започва работа като стажант-съдия във Варненския окръжен съд. От 1990 до 1991 г. тя е главен юрисконсулт на Общинския съвет в Добрич, а от 1991 до 1996 г. е съдия във Варненския районен съд, като през последните две години е негов заместник-председател и шеф на Брачна колегия. През октомври 1996 г. Ванухи Аракелян е вдигната във Варненския окръжен съд, а през юни 1996 г. става негов заместник-председател и ръководител на Търговско и фирмено отделение.
От 1994 до 1998 г. Ванухи Аракелян е хоноруван асистент и лектор в Икономическия университет във Варна и в Икономическия колеж към Варненския технически университет по основи на правото, семейно, наследствено, търговско и финансово право, както и по граждански процес.
През 1999 г. тя специализира във Великобритания по програма Трейл на Британския ноу-хау фонд, а три години по-късно е включена в работната група за разработване на концепция за прилагане на информационните технологии в производството по несъстоятелност.
През 2004 г. Ванухи Аракелян започва работа и по два международни проекта. Първият е между правосъдните министерства на България и Австрия, а крайната му цел е прилагане на Work-flows в производството по несъстоятелност. Второто начинание е финансирано по програма ФАР на Европейския съюз и носи малко сложното наименование Регионален CARDS-проект Независима съдебна власт 2004-2007 година.
През юни 2004 г. Висшият съдебен съвет избира Ванухи Аракелян за председател на Варненския окръжен съд и я повишава в ранг Съдия във Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Тя е омъжена, има дъщеря на две и половина годинки, а себе си описва така: По принцип аз съм един неособено подреден човек. Това не ми пречи да фетишизирам правилата, защото светът рухва тогава, когато човек си помисли, че може да не ги спазва.

Г-жо Аракелян, на фона на публичния дебат за състоянието на съдебната система, който напоследък е особено актуален, искам да ви попитам нещо странично: феминизира ли се съдебната система?
- Маргарет Тачър има една мисъл, за която няма как човек да не й свали шапка: Ако искаш нещо да бъде чуто ясно и точно - казваш го на мъж. Ако искаш това нещо да бъде свършено по същия начин - казваш го на жена! А сега на въпроса ви. Безспорен е фактът, че съдебната система се феминизира с всяка изминала година и този процес, според някои, се нуждае от рязка промяна на посоката. Според мен обаче е по-важно, че ние, новите административни ръководители, приехме като своя кауза видимата промяна в отношенията между съда и обществото. Едновременно с това ние трябваше да свикнем с мисълта, че не сме си самодостатъчни, защото сме част от един нов обществен продукт и част от създаващите нови процеси между институциите.
Какво имате предвид?
- Като всяка своеобразна надстроечна дейност правораздаването не е особено известно и - като всяко неизвестно, то е съпроводено с неразбиране и, за съжаление доста често - с превратно тълкуване на ситуациите.
Извинете, но това звучи твърде философски...
- Добре, ще ви обясня с думи прости. След като бях избрана за председател на Варненския окръжен съд, поставих пред себе си един основен приоритет: да направя процеса на правораздаване ясен и с лимитирани правила. Правила, които трябваше предварително да бъдат известени на хората, за да знаят те какво, от кого и по какви причини могат да очакват. А си избрах точно този приоритет - достъпа до правосъдие, защото чувствах като лична обида и като атестат за несправяне с работата километричните опашки и губенето на време в съда, отегчението и понякога - омерзението, на хората.
Откъде започнахте да гоните този свой приоритет?
- Варненският окръжен съд е един от най-големите в страната - както по брой и сложност на делата, така и като терен за сблъсък на мощни икономически интереси. Като току-що избран административен ръководител аз се сблъсках със ситуация, която, меко казано, беше ненормална: големите търговски дружества чакаха насрочване на административните им дела за след 8-10 месеца, за по-малките просто не ми се говори. За мен това е отказ от правосъдие и затова се заех най-напред с решаването на този проблем.
Днес, две и половина години по-късно, как смятате - успяхте ли донякъде да отстраните първопричината за този отказ от правосъдие?
- Ще ви отговоря с една притча. В някакъв град свещениците не се славели със своята безукорност. След като търпели, търпели, веднъж градските първенци се вдигнали, отишли при владиката и му казали: Ваше преосвещенство, молим ви, направете нещо? Свещениците не са това, което ние сме очаквали.... И знаете ли какво им отговорил дядо владика? Чеда мои, аз всяка вечер се моля на Господ Бог да ми прати ангели небесни, които да направя ваши свещеници. Но понеже той не ми праща никой, аз ви давам това, което имам под ръка. Така че аз, каквото и да направя, обществото трябва да е наясно, че и в нашия съд - в деловодствата, в администрацията, в магистратските кабинети, работят най-обикновени... живи хора: със своите особености на характера, специфика и обременителни житейски дадености.
Тоест големият проблем си остава вездесъщият субективен фактор, така ли?
- Известно е, че Варна е град с транснационална, изключително усложнена криминална и икономическа престъпност, с големи и тежки дела по несъстоятелност, някои от които дори влизат като водещи новини в централните информационни емисии. В региона съществуват и огромни проблеми, свързани с възстановяването на собствеността, с връщането на земите и т. н. И без никакво притеснение мога да кажа, че през последните четири-пет години нашият съд беше най-натовареният в страната. Като ново ръководство най-напред ние алармирахме всички, от които зависи решаването на поне един наш проблем. След това, съвместно с НАП-Варна, изградихме специална зала за гледане на данъчни дела и по този начин рязко съкратихме тяхната продължителност. Едновременно с това успяхме да убедим Висшия съдебен съвет да увеличи щатното разписание на администрацията ни с 15 души, а накрая започнахме основния ремонт на къщичката ни, придружен, естествено - със задължителното проветряване.
Всичко това безспорно е хубаво. Но бихте ли споделили какво направихте по линия на т. нар. субективен фактор?
- Имаше множество дела, които се влачеха по една-две години, а както вече споделих - за мен закъснялото правосъдие е равно на отказ от правосъдие. Ето защо ние започнахме да проверяваме тези дела по номера, по страни и по предмет, като целта ни бе да открием причините, поради които те не са приключени навреме.
И докъде стигнахте?
- Проверките вървят вече трета година (от лятото на 2004 г. - бел. ред.), но за мое щастие списъците стават все по-кратки и по-кратки.
А какви са основните проблеми, които идентифицирахте?
- Един от най-големите препъникамъни се оказа връчването на призовките на големите ни потребители - общината, областната управа, Областната дирекция на полицията и т. н. В продължение на няколко месеца си разменяхме писма и предложения, докато накрая се спряхме на един много странен вариант, който ще ви обясня съвсем накратко. В понеделник например, от 10 до 11 часа, призовки получава Първо РПУ-Варна. Тяхното задължение е по това време да осигурят специален човек, който да приеме пощата, а нашето задължение е да доставим всички призовки точно в този прозорец.
Как могат да бъдат обяснени промените в работата ви, които засягат обикновените граждани?
- Може би първи в България въведохме случайното разпределение на наказателните и гражданските дела. По принцип Варненският окръжен съд е между пионерите във въвеждането на този европейски принцип, защото от години ние разпределяме по този начин фирмените дела. Така че, когато преди една-две години тази препоръка прерасна в задължителен ангажимент, ние просто усъвършенствахме нашата система и днес 95% от постъпващите дела се разпределят случайно по критерия първа буква на малко име. Останалите 5% са случаите, когато делата се връщат от по-висшестоящите съдебни инстанции за ново гледане от друг състав или когато по някое дело се явява колега пълномощник, който е родственик на член на съдебния състав; както и при отвод на съдия и т. н. Всеки ден се правят разпечатки на кого е разпределено делото, в колко часа и при конкретно запитване разполагаме с тези данни.
Другото, което направихме, изглежда малко... казармено, но няма как. Всеки ден аз и моите заместници, в произволно избрано от нас време, влизаме в деловодството, което е лицето на съда и където е най-големият сблъсък при производството на съдебни услуги. Според вътрешните правила, които сме изработили, пред един деловодител не трябва да има повече от двама чакащи граждани. Ако опашката е по-голяма и се задържи в продължение на няколко последователни дни, въпреки техниката, с която разполагаме, изводът е един: или съответният деловодител не си върши работата по някакви причини, или някъде има зацикляне в системата.
По какъв начин гражданите могат да ползват вашите бази с данни?
- Обществото има право да получава всяка информация от гледна точка на технологията по движението на едно дело. И, когато то влезе в съда, всеки желаещ може да проследи какъв е неговият път - на кого е разпределено, на кои дати ще са заседанията, с какъв съдебен акт е излязло от Варненския окръжен съд и какво пише в протоколите. Иначе казано, всеки може да направи справка за дадено дело по номер, по страните в него, по вида и по насрочените дати. Достъпът е неограничен, но само ако се спазват разпоредбите на Закона за защита на личните данни. А по т. нар. шумни дела в ИНТЕРНЕТ страницата ни се публикуват и кратки резюмета на съответните заседания.
В същото време обаче има един отрязък от време, който аз наричам процес на правораздаване в тесния смисъл на думата. Тоест - това е времето, когато съдията постановява съдебен акт по същество и на практика свещенодейства. Там, при цялото ми уважение към гражданското общество, медиите и неправителствените организации, аз няма да позволя на никого да бърка, да пипа и да наднича.
А как работите с медиите?
- Смятам, че нашите отношения с медиите са прекрасни, макар отварянето на съдебната система към обществото все още да е съпроводено - на моменти, с отрицателни настроения и със зле скривана враждебност. Партньорството с медиите обаче е нещо, което аз оценявам изключително високо и затова понякога се налага да убеждавам колегите с часове, че работата ни с медиите е по-полезна за нас, отколкото за тях.
Защо смятате така?
- Отговорът е лесен. Всяка медия, независимо от това каква е тя - вестник, радио или телевизия, без проблем може да запълни страниците и новинарските си емисии, защото събития дал Господ. Докато без медиите ние как бихме убедили хората, че се променяме? И че в съдилищата, в следствията и в прокуратурата почтените и подготвени магистрати стават все повече и повече? Ето, ако сега не ви кажа, че около 95% от нашите съдии са обучени да прилагат европейското законодателство в различните клонове на правото, откъде варненската общественост ще научи този факт? Или пък, че абсолютно всички съдебни служители и призовкари са обучени да работят по наказателни, граждански и административни дела?
Самият факт, че Варненският окръжен съд още през втората половина на 90-те години въведе отдалечения достъп, т.е. осигури възможност за справки по дела чрез ИНТЕРНЕТ, и назначи първия пресаташе в историята на съдебната система - Елена Бангиева, е показателен за традициите, които имаме в това отношение.
От няколко месеца Варненският окръжен съд е с нова ИНТЕРНЕТ страница. Какво ви накара да изхвърлите старата, която вършеше някаква работа?
- Всяко нещо с времето си. Неотдавна направихме анкета, в която хората да оценят досегашната ни работа и да кажат какво искат да променим. За нас резултатите дойдоха като гръм от ясно небе, защото повечето от отговорилите се оказаха адвокати.
И те какво - вмениха ли ви цялата отговорност за недъзите на съдебната система?
- Тъкмо обратното - като основна причина за забавянето на делата те посочиха проблемите, които защитата създава. Това, по моето скромно мнение, е една отлична оценка за нашата работа, която просто няма как да не ме радва.
А имате ли представа как изглежда работата на Варненския окръжен съд отстрани?
- Един мой братовчед, преди много години, когато започвах да уча право и се притеснявах как ще се справя, ми каза: Вани, ако ти добре правиш нещата, може и да не бъдеш забелязана. Но ако си много добра, няма начин да не те оценят. Опитвам се да направя всичко по достоен начин и това наистина бе забелязано. Може би затова на 28 февруари тази година Инициативата за укрепване на съдебната система към Американската агенция за международно развитие ще обяви, че ние сме покрили почти всички критерии за съд-модел, които са одобрени и от Висшия съдебен съвет. По щастливо стечение на обстоятелствата обявяването ни за съд-модел ще съвпадне и с изнесеното заседание на Висшия съдебен съвет във Варна, така че членовете на висшия ръководен орган ще могат лично да се убедят, че направеното от нас никак не е за подценяване.
Как оценявате четвъртия ремонт на конституцията?
- Ако оставим настрана коментарите дали промените в основния закон са направени под натиска на Брюксел, през последните години аз многократно съм имала повод да изразя позицията си: ние - магистратите, нямаме нужда от имунитет. Една много голяма част от юристите, които работим в съдебната система, сме започнали своя професионален път преди 1991 година. Тогава за магистратски имунитет само бяхме чували, но въпреки това работехме, защото тогава важеше друго неписано правило: ако един съдия, следовател или прокурор е добросъвестен и прилага както буквата, така и духа на закона, той няма нужда от никакви привилегии. Радвам се обаче, че депутатите запазиха имунитета на магистрата при работата му в съдебната зала, защото той гарантира независимото формиране на вътрешното убеждение при решаването на делата.
Колкото до създаването на Инспектората към ВСС (предвиден от четвъртата поправка в конституцията - от.... - б.ред.), засега ще се огранича само с коментар с надеждата, че този нов орган няма да послужи за политически контрол и намеса в конституционно установените функции на независимата съдебна власт.
Доколко промените в законодателството през последните две - две и половина години доближават българското правораздаване до европейските образци?
- Аз съм човек реалист и не съм очаквала законодателни промени, които да сътворят чудеса у нас. Удовлетворена съм обаче от някои нови закони, които като цяло не отстъпват на европейските. Ще дам един пример - новият Административно-процесуален кодекс, който някои чуждестранни експерти определят като един от най-добрите в световен мащаб. И аз съм убедена, че дейността на новите регионални административни съдилища наистина ще се превърне в стабилен, сигурен и напълно предвидим механизъм срещу своеволията и бездействието на властта. Освен това аз лично съм удовлетворена от въвеждането на конкурсното начало в съдебната система, както и от определянето на критериите за професионално израстване в кариерата и от задължителното разпределяне на делата по т.нар. случаен принцип.
Значи нямате проблем да се наречете магистрати от европейски тип?
- Струва ми се, че с подобно самочувствие не могат да се похвалят доста колеги от държавите членки на Европейския съюз. Макар да битува схващането, че съдебната власт е консервативна и трудно се поддава на каквито и да било промени, съвременното правораздаване е изключително динамично. Като ръководител на едно от 28-те окръжни съдилища в България аз лично имам самочувствието, че ръководя екип от единомишленици и че досега сме направили немалко за нормалното си съществуване като магистрати в Обединена Европа. От две години ние изпълняваме свой собствен план за развитие. В него са заложени общо 25 стандарта за повишаване на ефективността и бързината на правораздаване, за подобряване на управлението на съда и дейността на съдебната администрация, както и за усъвършенстване на работата на съда с обществеността и медиите, обучението на съдиите и служителите, усъвършенстване на информационните технологии и т. н. И искам да ви уверя, че след време, когато покрием тези стандарти, ако все още ни идват на гости инспектори от Европейската комисия, те само по табелката ще разпознават, че нашият съд се намира във Варна и че все още се финансира от българската държава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във