Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОДИР СЯНКАТА НА ЕДНА СТЕНОГРАМА

В четвъртък сутринта населението с изумление прочете поредната стенограма от поредното закрито заседание на поредното правителството. С други думи - разумът и сърцето му попиха думи и изречения, които не би трябвало да виждат бял свят. Става дума за потайната сгледа на Симеон Сакскобургготски с най-верните му хора на 25 октомври 2001 г., на която те са обсъдили нуждата от сключването на прословутата митничарска сделка с Краун Ейджънтс и възможността това да стане по най-бързия начин.Както се догаждаше трезвомислещият и съвършено нормален българин, въпросната сделка наистина се оказа доволно скандална, но в съвършено различна посока. Такава, в която някакви си опити за заобикаляне на Закона за обществените и държавните поръчки или подозренията за тлъсти комисиони, които евентуално ще потънат в нечий джоб, нямат никакво място. От историята на България за 2001 г. знаем, че Негово Величество цар Симеон Втори (в изгнание) заряза отведнъж всичко мило и свято, в името на което е роден и възпитан, напусна уютния Мадрид и се прибра в България. За да ни обедини в името на националната кауза. Малко по-късно (на 6 април) той произнесе първото си и единствено засега тронно слово на зелената морава пред двореца Врана. Какво каза тогава монархът (по призвание) всички помним. И заради това - три месеца по-късно - Той спечели за хората си парламентарните избори и се наложи да им стане министър-председател. Така кривата стъпка стана факт. С неизбежните последствия.Притиснат от обстоятелствата, Той бе допуснал една фатална грешка - свитата Му, събрана в условията на неизбежна самоотбрана, преля от хора, отдавали вече себе си (поне по веднъж) на каузи, съвършено различни от Неговата. След което дойде и втората стъпка на криво.За разлика от предшествениците си - ортодоксалните републиканци по рождение и манталитет, Той не направи онова, което всички очакваха. Не разчисти държавния апарат от завареното положение и не проветри кабинетите и коридорите, в които трябваше да прекара следващите (поне по мандат) четири години. И случките започнаха да Му/ни се случват една след друга. Най-напред въоръжиха журналистиката с мотики. После журналистиката отвърна на мотиките с удар и се оказа, че най-малко половината от щатната свита на премиера изпитва генетична непоносимост към призиви от рода на Нека се обединим в името на майка България. Историята ни, третираща периода края на 2001-ва - началото на 2002 г., все още мълчи по фундаменталния въпрос Кой как е осмислил това послание и има ли то (осмислянето) нещо общо с древногръцката легенда за Едип и майка му? За сметка на това обаче вече е факт друго. Всички ония, които през последните десет лета направиха челата си меки от удряне в нозете Му, се изправиха отведнъж. Отърсиха се от пепеляка, възмъжаха и разкършиха републикански снаги. Чунким, щото внезапно им дошъл акълът в главата и прогледнали? Нищо подобно. Всички те осъзнаха, че колкото и елейни слова да се леят из устните Му, както и да изглежда Той - наивен, объркан и богобоязлив - номерът няма да мине. Поне Техният номер, заради който Той да жертва собственото си Аз. Казано в прав текст - група граждани бяха страшно разочаровани, че осем месеца след вземането на властта Симеон продължава да не е толкова наивен, колкото изглежда. И колкото те са си мислили, че им е обещал да бъде. А пък те му... повервали!Каква е връзката със скандално разсекретените секрети около договора с Краун Ейджънтс, с който започнахме? Никаква, но е показателна. Секретният договор, призван да изпълни един от ангажиментите на свитата Му - да пресече пъпната връв на сенчестия бизнес, обезглавявайки контрабандата - бе компрометиран по най-брутален начин от близки хора. Веднъж, когато половината от личните пощенски кутии на депутатите в парламента бяха препълнени с подбрани цитати от въпросния контракт. И втори път - онзи ден, когато неидентифицирано лице, получаващо заплата по ведомост на Министерския съвет, изнесе скандалната стенограма за тиражиране.Всъщност нищо ново под слънцето. Пак на тротоарен език казано - активните мероприятия отдавна са неизменна част от българския политически живот. И преди, и сега. Заварено положение, на което Той би трябвало вече да е претръпнал. Ако не се е примирил с него. Защото има право на избор. Или на самолетен билет. За разлика от свитата си...

Facebook logo
Бъдете с нас и във