Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОДКАРАХА И СИВИТЕ КАРДИНАЛИ?

Докато МВР и прокуратурата продължават да се чудят какво да правят със серията от убийства и опити за убийства, започнала на 8 август 2002 г. с великотърновския разстрел на Румен Николов (Руснака) и приключила (поне в края на миналата седмица така си мислеха правоохранителите) на 12 юни (четвъртък) с покушението над Киро Японеца, съдбата им поднесе нова изненада. В понеделник сутринта (16 юни) пред офиса му на столичната ул. 11 август бе екзекутиран бизнесмена Тодор Толев. При това по изключително професионален и хладнокръвен начин, какъвто в България е практикуван само веднъж: на 30 август 1994 г. от бавно движещ се лек автомобил Фиат (!) неизвестни килъри застреляха с четири изстрела (също в главата) доц. Цветан Цветанов - бащата на източните бойни изкуства в България и основател на скандалната асоциация Защита.Малко е да се каже, че до убийството му Тодор Толев е бил дълбоко неизвестен за широката публика. Името му никога не е било забърквано в шумни скандали, а самият той никога не се е афиширал като голям бизнесмен - било от нов борчески тип, било като богопомазан от червената аристокрация. С две думи - нищо и половина (от медийна гледна точка). И изведнъж - три-четири приглушени припуквания и край! На един живот, на няколко бизнеса и... на част от истината за пътя, по който пое България след 10 ноември 1989 година.Ако някой си мисли, че истината за житието-битието на убития Тодор Толев се изчерпва само с имената на най-известните му съдружници (все бивши, между другото) и няколко умишлено подхвърлени пикантерийки от живота му (главно по време на тоталитаризма) - жестоко се лъже: ключът от бараката е заровен на съвсем друго място.Вярно е, че залповото изстрелване на куп тежкарски имена в публичното пространство е стар, но действащ механизъм за разфокусиране на общественото внимание и размиване на истината за нещата от живота. Ефектът обаче е изумителен, когато едно до друго се наредят имената и титлите на хора, като: бившия олимпиец Славчо Христов, главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, бившата барета Румен Николов - Пашата (един от основателите на бившата СИК), депутата от Коалиция за България Младен Червеняков и президентът на Литекс Гриша Ганчев. И накрая, сякаш като за капак, на пазара бяха пуснати още няколко имена, всяко от които говори само са себе си: Майкъл Чорни, покойният шеф на Мобилтел Владимир Грашнов и владетелят на Трон Красимир Стойчев. Както можеше и да се очаква, димната завеса свърши своята работа. От МВР съобщиха, че криминалистите работят по десет версии за убийството на Тодор Толев. Съдебно-криминалните репортери поровиха, поровиха около бившите съдружници на жертвата и, като не откриха нищо съществено, се върнаха към делничната си работа. Главният прокурор приложи коронната си хватка в подобни случаи и остави делото на производство в Столичната следствена служба, въпреки брутално демонстрирания му мафиотски привкус. И... май това е по този сегмент, както се изразяват социолозите и медийните анализатори. Смъртта на Тодор Толев престана да бъде сред водещите новини още на третия ден след неговата екзекуция, с което приключиха и грижите на хората, които стоят в основата на мократа поръчка. Какво следва оттук нататък? Едно много голямо... нищо. Столичното следствие ще поработи върху случая известно време (в най-лошия случай - девет месеца), след което разследването ще бъде спряно поради неразкриване на физическите убийци. Другият вариант е главният прокурор Никола Филчев да даде благословията си и делото да замине в Националната следствена служба (НСлС), защото ще се окаже, че е било с фактическа и правна сложност. Какво ще се случи там също не е трудно да си представи човек, а отговорът звучи познато - нищо няма да се случи. По простата причина, че от убийството на Толев ще са минали поне няколко седмици, които са напълно достатъчни за заличаването на всякакви видове следи, водещи до поръчителите на екзекуцията. В това число и чрез ликвидирането на физическите убийци (ако това вече не е факт, за който никой никога няма разбере).Тъжната истина е, че и този разстрел ще се нареди в дългия списък на показните екзекуции, които никога няма да бъдат разкрити, защото... така трябва. Не че МВР, прокуратурата и следствието нямат физическите и интелектуалните възможности да решат поне три-четири от кървавите загадки на прехода. Точно обратното - те могат, но сякаш някаква невидима ръка ги води на каишка, карайки ги насила да правят онези грешки, които не бива никога да правят по... закон.Вярно е, че информация за това, кои бивши и настоящи (до смъртта му) съдружници на Тодор Толев са викани на разпит в столичното следствие, няма. Още по-вярно е обаче и друго - хората, които имат представа за реалния бизнес на убития, никога няма да бъдат ощастливени с призовки, защото и МВР (независимо от цвета на управляващата партия), и върхушката на съдебната система се страхуват от тях. Има една поговорка, която в по-нов вариант гласи: Кажи ми кои са съдружници на твоите съдружници, за да ти кажа кой се разпорежда с бизнеса и живота ти! В случая Толев ще отбележим само едно нещо: кръстосани в писмен вид из дебрите на публичните съдебни регистри, хората, които биха могли да имат пръст в неговото убийство, се занимават с: външна и вътрешна търговия; с производство на стоки за бита, тежка и химическа промишленост; с петрол и захар; с шоубизнес (кино- и видеоразпространение, телевизия, мода и т.н); с реклама и медии; с хазарт; със спорт; с туризъм; с охранителна дейност; с банкерство и финанси; с... политика.Те не са чак толкова много на брой, че да не могат да бъдат установени от спецслужбите на МВР, следствието и прокуратурата. За сметка на това обаче имат верни приятели и още по-верни колеги (къде бивши, къде настоящи) във всички парламентарно представяни някога партии, държат изкъсо (чрез трети, четвърти или пети лица) и почти всички влиятелни неправителствени организации. Но най-важното тук е, че цялата тумба от лица, свързани в началото на седмицата с житие-битието на Тодор Толев, не са сред хората, за които става дума. Те бяха употребени като мюрета, за да има кого хората да одумват вечер пред телевизорите си. На жаргон по света на тези хора им казват кукловодите. Докато Тодор Толев най-вероятно е бил три-четири нива по-надолу в йерархията. Там, където им е мястото на сивите кардинали - специалистите, които ръководят бизнеса по останалата част от веригата под тях, контролират разходите и отчитат приходите (нагоре по стълбата). Съвсем сигурно е, че нито една от десетте версии на МВР, по които уж активно се работи, не е насочена за разплитането на паяжината, част от която са били и осемте фирми, регистрирани с участието на Тодор Толев. По приблизителни изчисления става дума за структура от около 400 юридически лица (при това без никакви претенции за изчерпателност) от всички възможни видове, разрешени от Търговския закон. Колко от тях са активни в момента и колко са фантомни в истинския смисъл на думата - никой не е в състояние да каже. За офшорките е по-добре да не отваря никой приказка, защото там мъглата е непрогледна. Същото е положението и със задграничните фирмени структури - пълен мрак.Самият факт, че от МВР изтече информация в медиите, че десетина дни преди смъртта си Тодор Толев е посетил харманлийската си фабрика за цигари Норд (а не Норт), за да уреди поредната контрабандна пратка на цигари, е достатъчно основание да смятаме, че случаят вече е погребан на дълбоко. Защото тази фабрика беше запечатана завинаги от същото това МВР през 2000 година. Оттук нататък всеки може сам да си прави изводите за какво става дума и докога...

Facebook logo
Бъдете с нас и във