Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОДКУПЪТ ОСТАВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, РЕЗЕРВИРАНО ЗА ДЪРЖАВНИ ЧИНОВНИЦИ

Преди три седмици, в бр.39 от 30 септември, в. БАНКЕРЪ публикува материал под заглавието По заповед от горе банковите дела започват отначало? В него става дума за едно указание, подписано от Асен Арсов - завеждащ отдел Следствен към Върховната касационна прокуратура (ВКП), и изпратено до петте апелативни структури на държавното обвинение - в София, Пловдив, Бургас, Варна и Велико Търново, както и до Военноапелативната прокуратура - София.
С този документ върховният прокурор Арсов разпореди на обвинителите от районните, окръжните и апелативните прокуратури следното: всички дела, образувани за престъпление по чл.282 от Наказателния кодекс (НК), които не са внесени в съда с обвинителни актове, трябва да се преквалифицират за престъпления по други подходящи текстове от НК, примерно: чл.201 - чл. 206 (присвояване), чл. 219 (безстопанственост), чл. 220 (сключване на неизгодни сделки), чл. 311 (съставяне на официални документи с невярно съдържание) и т. н.
Колкото до делата, които вече са в съда, в указанието на прокурор Арсов са посочени два възможни варианта. Наблюдаващите прокурори по висящите дела пред първа инстанция искат от съда връщането им на досъдебна фаза за преквалифициране на обвинението. А по делата, които са във второинстанционните съдилища и по които промяната на обвинението е забранена, наблюдаващите прокурори извършат щателни проверки и откриват онези основания, които биха позволили на съда да върне делата за доразследване, т.е. за преквалификация на обвиненията.
Поводът за изпращането на споменатото указание е банален. От всички т. нар. банкови дела само няколко са приключили с осъдителни присъди на... първа инстанция. По всички останали Върховният касационен съд (ВКС) масово оправдава банкерите, използвайки един и същи аргумент: чл.282 от НК (длъжностно престъпление) се намира в Глава Осма от Наказателния кодекс. Тя е озаглавена Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, а шефовете на частните банки не са длъжностни лица по смисъла на закона.
Още на 2 ноември в редакцията пристигнаха отговорите на пловдивския апелативен прокурор Росен Димов и на пловдивския окръжен прокурор Стефани Черешарова, в които двамата магистрати хем изразиха несъгласието си с някои редакционни изводи и препоръки, хем признаха, че петте банкерски дела, образувани под тепетата, са в съда от 2000-2003 г. и... не е ясно кога ще приключат.
В бр.40 от 7 октомври БАНКЕРЪ публикува отговорите на г-н Росен Димов и на г-жа Стефани Черешарова, като ги придружи с една редакционна бележка. Идеята беше обсъждането на темата за ефикасността на чл.282 от НК и целесъобразността от бъдещото преквалифициране на обвиненията (съгласно указанието на върховния прокурор Асен Арсов) да прерасне в дискусия.
Съвсем изненадващо обаче, в края на миналата седмица, главният прокурор Борис Велчев показа, че не само може да чете вестници, но и да си вади необходимите поуки от прочетеното. И на 13 октомври (петък), вместо да се отдаде на сладко безделие, аргументирано със страх от фаталната дата, Борис Велчев седна и написа... указание, което неговите предшественици Иван Татарчев и Никола Филчев би трябвало да напишат още в периода 1997-2000 година.

В своята петгодишна история Параграф 22 никога не е имал повод, заради който да окачестви едно или друго магистратско писание (постановление, мотиви за присъда, анализ или тълкувателно решение) като прекрасно или великолепно. Този път обаче ще си пречупим хатъра и с чиста съвест ще наречем указанието на главния прокурор Борис Велчев от 13 октомври... забележително. Първо, защото той за първи път открито признава, че голямата вина за провалянето на редица разследвания за тежки престъпления и за изобилието от бандити и мафиоти с по две и повече висящи дела по улиците е на прокуратурата. И второ, защото Борис Велчев по най-категоричен начин заповядва на своите подчинени не да седят в кабинетите си и да чакат покана, а да направят първите четири стъпки за сключването на мир със съда (цитираме дословно):
1. Завеждащите отдели при Върховна касационна прокуратура (ВКП) и административните ръководители на прокуратури да проведат работни съвещания с прокурорите, на които да се поставят, обсъдят и обобщят въпросите, свързани с приложението на наказателните закони, създаващи противоречива прокурорска и съдебна практика.
...
3. Административните ръководители на прокуратури да предложат на административните ръководители на съдилища в съответните съдебни райони провеждането на съвместни срещи на прокурорите със съдиите от наказателните отделения за обсъждане на предварително уточнените принципни въпроси за избягване на противоречивата практика, както и за търсене на начини за преодоляване на проявата на принципни слабости в прокурорската дейност.
4. Апелативните прокурори да създадат необходимата организация за обобщаване на резултатите и провеждането на съвместните срещи, като направените предложения, изразените становища и поставените въпроси от прокурорите в съответния апелативен регион в аналитичен вид да се изпратят на ВКП в срок до 10 ноември 2006 година.
В края на четивото главният прокурор уведомява подчинените си и медиите и кои върховни прокурори ще отговарят пред него и пред обществеността за качественото изпълнение на цитираното указание. Непосредствени ръководители на упражнението са Петър Раймундов - ръководител на сектор Консултативен съвет за методическо ръководство и конституционност на законите, и Мария Михайлова - ръководители на сектор Наказателно-съдебен надзор във ВКП. А техни контрольори ще бъдат Людмил Петков - ръководител отдел Съдебен, и Асен Арсов - ръководител отдел Досъдебно производство към ВКП.
Според указанието на главния прокурор всичко трябва да приключи до 17 ноември 2006 г., когато Петър Раймундов и Мария Михайлова трябва да му представят доклад, в който получената информация е обобщена и анализирана и който е придружен с конкретни предложения за повишаване на ефективността в прокурорската дейност.
Връзката между уводното каре, посветено на скандалноизвестния чл.282 от Наказателния кодекс (НК), и указанието на главния прокурор Борис Велчев от 13 октомври е следната. През последните шест-седем години Върховният касационен съд е издал няколко тълкувателни решения, свързани с употребата на чл.282 от Наказателния кодекс.
Всички те категорично постановяват, че тази разпоредба е неприложима за шефове на частни търговски дружества или на фирми (независимо от това дали те са държавна или общинска собственост), защото се намира в Глава Осма от Наказателния кодекс, озаглавена Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции.
Според действащи магистрати - следователи, прокурори и съдии, не след дълго съдебната система ще се сблъска с почти идентичен проблем. Този път свързан с прилагането на чл.301 от НК, който гласи: Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
Този текст също е поставен в споменатата Глава Осма от Наказателния кодекс. А това означава, че ако магистратите трябва да изпълняват тълкувателните решения на Върховния касационен съд (а те са длъжни по закон да ги изпълняват), за подкуп могат да бъдат съдени и осъдени единствено държавните и общинските служители (независимо от това на какви позиции са), министрите, кметовете, народните представители, съдиите, следователите и прокурорите. И то при положение, че не са подписвали документи, след като са били задължени с решение на колективен орган.
Казано на по-разбираем език, каквото и да правят МВР и прокуратурата, ако делото за подкуп е образувано срещу директор на държавна и общинска фирма или пък срещу служител в такова дружество, след две-три или пет години това дело задължително би трябвало да приключи във Върховния касационен съд с... оправдателни присъди.
По същия начин, за рушвети или за незаконни комисиони не може да бъде осъден нито един шеф на болница или лекар, защото т. нар. болнични заведения отдавна са преобразувани в търговски дружества, а докторите не са държавни чиновници.
Точно преди осем месеца (без една седмица) магистратите в София бяха изправени пред подобен казус. На 27 февруари управителят на Женския пазар Венелин Маринов бе задържан с 200 лв. рушвет, дадени му от наемател на сергия за удължаване на договора за наем. Срещу Венелин Маринов бе образувано предварително производство, а Софийската градска прокуратура му повдигна обвинение по чл.301 от НК - за подкуп, и поиска от Софийския градски съд (СГС) да му наложи постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.
На 2 март съдия Владимир Астарджиев от СГС обаче наложи на Маринов мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 1000 лева. А основният мотив на магистрата бе, че шефът на общинската фирма не може да бъде обвинен по текст, който се намира в Глава Осма от НК. Тази глава, категоричен бе съдия Астарджиев, е предвидена само за държавни служители, докато Венелин Маринов е представител на търговско дружество. А седмица по-късно - на 10 март, Софийският апелативен съд потвърди изцяло решението на съдия Астарджиев и пусна общинския бизнесмен да си гледа работата.
Ако указанието, издадено от главния прокурор Борис Велчев на 13 октомври, бъде прието насериозно и от наказателните съдии, съвсем спокойно би могло да се стигне до уеднаквяване на позициите по отношение на чл.301 от НК и до елиминиране на аргумента, с който досега рушветчийството на предприемачите, трансформиращи общинското и държавното имущество в милиони левове за лична или за партийна употреба.
Според някои магистрати в подобни случаи би могло да бъдат използвани разпоредбите на чл.225в, ал.1 и ал.2 от Наказателния кодекс. Първата гласи, че който, като изпълнява работа за юридическо лице или едноличен търговец, поиска или приеме дар или облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди лева.
А втората разпоредба гласи: Който при осъществяване на търговска дейност предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на лице, което изпълнява работа в юридическо лице или при едноличен търговец, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на неговите задължения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до петнадесет хиляди лева.
Редица високопоставени ръководители в МВР, прокуратурата и следствието обаче са категорични, че тези два текста от Наказателния кодекс също са неприложими, тъй като подкупът е интимно престъпление, което се извършва на четири очи и може да бъде доказано само чрез специални разузнавателни средства - следене, подслушване, белязани пари и т. н..
Съгласно действащата нормативна уредба съдът дава разрешение за използване на специални разузнавателни средства (СРС) само при достатъчно данни за извършено тежко престъпление, което по закон се наказва със затвор над пет години.
По този показател чл.301 от НК (подкуп) е подходящ за употреба, защото максималното наказание е шест години лишаване от свобода. Той обаче е неизползваем (както вече стана дума) при онези случаи, в които наистина става дума за тежка корупция. Примерно - при продажбата на общински имоти от съответните търговски дружества (като Софийски имоти и БКС Средец например), при получаването на комисиони от обществени поръчки (като Валентин Димитров, бившия шеф на столичната Топлофикация) или при събиране на нерегламентирани вноски от директорите на общинските тържища (като Венелин Маринов, управителя на столичния Женски пазар).
В същото време обаче адекватните разпоредби на чл. 225в, ал.1 и ал.2 от НК не могат да бъдат използвани, защото те предвиждат наказания до пет и до три години лишаване от свобода. Тоест - те са леки престъпления, за чието разкриване съдът посмъртно няма да разреши използването на специални разузнавателни средства.
Всъщност съществува и трета група магистрати, според които изходът от деликатната ситуация е абсолютно елементарен: банкнотите, използвани за разобличаването на една или друга бяла якичка на държавна или общинска заплата, не трябва да се маркират, а просто да се опишат. Иначе казано, сядат двама полицаи и съставят протокол, в който вписват сериите и номерата на банкнотите, които потъват в джоба на корумпирания. След това обектът бива арестуван, при обиска в него се откриват описаните банкноти и... готово.
Нищо подобно. Според практиката на Върховния касационен съд трябва да бъде доказано, че въпросната бяла якичка наистина е пипала пачката (или пачките). Освен това ченгетата трябва предварително да знаят мястото на срещата, за да подслушат и да запишат пазарлъка, от който да става ясно, че именно обектът е поискал рушвета. И накрая полицията и прокуратурата трябва да разполагат поне с трима свидетели (които не работят в МВР или в съдебната система), които да са видели как бялата якичка лично взема парите и ги пъха в джоба или в чантата си.
Тоест все подробности от пейзажа, които или попадат под ударите на Закона за специалните разузнавателни средства, или пък се вписват в споменатото по-горе определение за подкупа като интимен акт, който се осъществява на четири очи - без свидетели и на тайно място.
Много пъти съм казвал, че съдебната система се нуждае повече от нов Наказателен кодекс, отколкото от нов Наказателнопроцесуален кодекс, заяви пред Параграф 22 заместник-председателят на Върховния касационен съд и шеф на неговата Наказателна колегия Румен Ненков.
Много пъти медиите, в това число и Параграф 22, са писали, че МВР и прокуратурата не знаят как да защитят пред съда прилагането на едно или друго специално разузнавателно средство. А като успеят да защитят това свое искане, след това не могат (или не искат) да използват информацията за нуждите на наказателното производство. Особено в неговата съдебна фаза.
Така че, както е казал поетът, сега България цяла... прокурорите и съдиите гледа. Или по-точно по какъв начин те ще изпълнят указанието на главния прокурор Борис Велчев от 13 октомври, което вкратце гласи: съдът и прокуратура да изпушат лулата на мира, след което да изровят заедно томахавката на войната и да тръгнат заедно срещу мафията и белите якички.
Нещо, което колкото и хубаво да изглежда, поне засега е трудно да се случи. Не за друго, а защото две трети от шефовете на съдилищата в България продължават да робуват на овехтялата теза, че съдът няма нищо общо с борбата срещу организираната престъпност и корупцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във