Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОДСЪДИМ ЗА ФАЛШИВО АЛИБИ СТАНА ЗАМЕСТНИК-ГУБЕРНАТОР

Предисторията
През есента на 2001 г. специален отряд от столични полицаи и жандармеристи под ръководството на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов усилено патрулира по главен път Е-79 от София до Кулата. Няколко обира на чужденци в района от КПП Дяково (до разклона за Рилския манастир) през последните месеци затвърждават славата му на бермудски триъгълник за пътуващите от и за Гърция. В продължение на осем седмици хвърковатата чета на Борисов кръстосва напред-назад без резултат, докато най-после щастието й се усмихва само.
Първи под ударите на бандитите - в началото на септември - попадат двама немски граждани. Колата им - Мерцедес, е блокирана една нощ от две тъмни возила. Няколко минути по-късно двамата немци се разделят с парите, с документите и с колата си. Те са изоставени полуголи край пътя и са толкова възмутени, че след образуването на следственото дело МВР ги издирва чрез ИНТЕРПОЛ, за да пристигнат обратно в България и да дадат свидетелски показания.
На 25 септември бандитите правят втори удар - отмъкват последен модел Ауди А6 от гърците Виетод Анастасиос и Ахилеос Николакис. Почеркът на бандитите е същият, а жертвите прекарват нощта вързани (само по бельо) на две дървета в гората до гр. Бобошево. Колата на гърците е задържана един месец по-късно на ГКПП-Капитан Андреево. Зад волана на лимузината е 40-годишният (тогава) бивш столичен полицай Иво Ивков, който трябва да я закара в Анкара.
Кой и как е разпитвал бившето ченге не е известно, но на 6 януари 2002 г., малко след дупнишкото село Усойка, се разиграва поредният екшън. Луксозният Мерцедес CLK на гръцкото семейство Диогенис Николаос и на съпругата му Димитро Леута е блъснат от тъмно БМВ, от което слизат четирима маскирани мъже. С насочени пистолети разбойниците измъкват гърците от колата им и ги разтоварват от 40 000 драхми, 750 долара, половин килограм златни накити, мобилните телефони и личните документи. После жертвите са откарани на двайсетина километра от мястото на грабежа - край пернишкото с. Делян, където са захвърлени полуголи на произвола на съдбата.
Тази акция на магистралните бандити вбесява тогавашния главен секретар на МВР - ген. Бойко Борисов, който решава проблема радикално. На 7 януари той си избира Дупница за стратегически център, стоварва там над 100 тежковъоръжени служители на вътрешното ведомство и... започва безпрецедентно по своя характер масирано претърсване на автокъщи, автоморги и гаражи, придружено със задържането и препитването на целия криминален контингент в района.
На 9 януари 2002 г. откъм Дупница изтича информация, че в местното РПУ е проведено разпознаване на задържаните по случая. А в РДВР-Шумен ген. Бойко Борисов събира всички възможни полицейски шефове от Шумен, Варна, Добрич, Търговище, Разград и Велико Търново, за да бъдат съгласувани съвместните оперативни мероприятия по разкриването и задържането на остатъците от магистралната банда.
Ден-два по-късно, отново заради информационен теч, обществеността научава, че тартор на въпросната банда е един от най-свирепите магистрални разбойници - Ивайло Рангелов-Джинката, а задържаните в РПУ-Дупница се казват Сергей Георгиев-Руския (26-годишен софиянец, излежал през 1995 г. присъда за грабеж) и Велизар Янакиев - обитател на подземния свят в Кюстендил.
По данни на МВР Руския е арестуван в столичния кинокомплекс Мултиплекс заедно с 19-годишната му приятелка Антоанета Николова, студентка по право. По време на обиска ченгетата откриват в чантичка й 10 000 г. марки и четири мобилни телефона, а по време на разпитите Николова осигурява алиби на гаджето си за обира на 6 януари.
Велизар Янакиев (24 г.) е докаран в Дупница от Кюстендил, като алибито му е достойно да влезе дори в Книгата на рекордите Гинес: на 6 януари вечерта не е обирал никакви гърци, защото е играл карти с приятели. Но е бил толкова пиян, че изобщо не помнел къде и с кого е цакал белот. А на 21 януари 2002 г. през нощта Ивайло Рангелов-Джинката е арестуван в столичния чалга клуб БИАД , отведен е в Трето РПУ-София и моментално е привлечен като обвиняем по делото за гръцкия обир на 6 януари.
Агония в бяло
На 7 февруари, точно един месец след началото на акцията срещу магистралните бандити, МВР регистрира четвърти успешен удар. Лекарите Стоян Стоянов, Любомир Фролошки и Здравко Величков са арестувани, докато уреждат фалшивото алиби на Джинката за 6 януари по най-елементарния начин: заличават от бумагите в Бобобвдолската болница името на пациент и в опразнените графи попълват трите имена и диагнозата на Джинката, както и датите на които е приет и е изписан. По време на ареста у д-р Стоянов са открити 18 155 щ. долара, с които, според МВР, той е трябвало да плати на колегите си за услугата.
По случая е образувано следствено дело, а срещу тримата са повдигнати по две обвинения по чл.294, ал.1 и чл.311, ал.1 от Наказателния кодекс. Едната разпоредба гласи: Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години. А вторият текст е още по-категоричен: Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
По данни на МВР, опитът на тримата да уредят Джинката с фалшиво алиби не е първото им прегрешение. В хода на разследването е установено, че в бумагите на Бобовдолската болница най-редовно са заличавани имена на случайни пациенти, а на тяхно място са вписвани имената и данните на съответните обитатели на подземния свят.
Тази връзка, според разследващи, изобщо не е случайна, защото през 90-те години на миналия век д-р Стоян Стоянов е бил шеф на лечебницата в Бобовдолския затвор и личен лекар на Иво Карамански, застрелян на 20 декември 1998 година. След това Стоянов е повишен, известно време работи в болницата към Софийския централен затвор и през 2001 г. се оказа... първият собственик на приватизирано болнично заведение в България - столичната 23-а поликлиника. Другият арестуван лекар - Здравко Величков, е братовчед на дупнишката легенда Злати Златев-Златистия, докато за третия доктор - Любомир Фролошки, не се чу нищо съществено.
Развръзка за спомен
Само четири дни след ареста на лекарите обаче кулата на обвинението се оказва от пясък и започва да се разпада. На 11 февруари 2002 г. тримата лекари напускат предварителния арест под парични гаранции: Фролошки и Величков плащат по 1000 лв., а Стоянов - цели 2500 лева.
След това полицията, следствието и прокуратурата не успяха да докажат, че Сергей Георгиев-Руския, Велизар Янакиев и Ивайло Рангелов-Джинката са участвали в повече от три грабежа - на два мерцедеса и на едно ауди, а поради най-различни междуведомствени неуредици делото срещу магистралните бандити зацикли, а след това е спряно. И то поради една много прозаична причина: през пролетта на 2002 г. Софийският апелативен съд освободи Сергей Георгиев-Руския срещу парична гаранция и той изчезна толкова безследно, сякаш никога не е съществувал.
Не по-различна е и съдбата на т. нар. докторско дело. В хода на разследването е установено, че шефът на хирургията в Бобовдолската болница - Любомир Фролошки, и колегата му Здравко Величков са заличили името на действително болен пациент, вписан в болничните регистри, а на негово място са вписали името на Ивайло Рангелов-Джинката. Освен това бобовдолските доктори са издали на Джинката фалшива епикриза, съчинили са историята на заболяването му и са оформили цялата необходима документация, която удостоверява един несъществуващ факт: на 6 януари 2002 г. Рангелов изобщо не е будувал край главен път Е-79, защото е бил подложен на стационарно лечение.
Около месец и половина-два по-късно обаче Фролошки и Величков усетиха накъде духа вятърът и пред следователя по делото натопиха колегата си д-р Стоянов, че той ги е помолил да извършат фалшификацията. Двамата сключиха извънсъдебно споразумение с прокуратурата и за броени минути се преродиха от обвиняеми в основни свидетели на обвинението.
След гениалната врътка единственият обвиняем по делото остана столичният доктор Стоян Стоянов, който се отърва от решетките по също толкова гениален начин. Процесът срещу него започна в началото на май 2002 г. и продължи точно 11 месеца. На 1 април 2003 г. дупнишкият районен съдия Добринка Зафирова прие всички доказателства по делото, съгласи се, че процесните 18 155 щ. долара са били предназначени за разкриването на бобовдолския филиал на столичната 23-а поликлиника и... оправда Стоянов по всички повдигнати обвинения.
Ще протестирам присъдата на д-р Стоянов пред Кюстендилския окръжен съд - заяви публично на 1 април 2003 г. прокурорът по делото Юлиян Крумов, но до ден днешен подобно нещо не се е случило. Филиал на 23-та поликлиника в Бобов дол също няма. За радост на сегашния областен управител на София-град Тодор Модев, който само три месеца след разстрела на Ивайло Рангелов-Джинката (11 май 2005 г.) поздрави д-р Стоян Стоянов с назначаването му за заместник-губернатор на София, излъчен от коалиционния партньор ДПС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във