Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОЯСЪТ НА БЕРЛУСКОНИ

След четиригодишно надхитряне с правосъдието италианският премиер Силвио Берлускони успя да се изплъзне (поне за известно време) от дългата ръка на закона. Без да има нито едно ново доказателство, че той не е замесен в скандалната приватизацията на хранително-вкусовия гигант СМЕ през 1985 г., съдебният процес срещу Берлускони бе прекратен. Разследването срещу Силвио Берлускони (все още опозиционен лидер), личния му адвокат и бизнеспартньор Чезаре Превити и още шест души приключи на 26 ноември 1999 година. Материалите по делото бяха внесени веднага в миланския съд, а процесът започна на 9 март 2000 година.Ще се върна, обеща италианският премиер на 17 юни 2003 г., когато за трети път от началото на процеса прекрачи прага на съдебната зала. Четвъртата му среща с Темида трябваше да стане на 25 юни, но бе осуетена по един изумителен начин. На 18 юни парламентът прие специален закон, с който облече в почти пълен имунитет президента и премиера на Италия, както и председателите на Сената, на Камарата на депутатите и на Конституционния съд. Според скандалния нормативен акт (изработен от експерти на премиерската партия Форца Италия), посочените лица не могат да бъдат разследвани и съдени дори за престъпления, които са извършили, преди да заемат съответния държавен пост. И накрая - всяко стартирало следствие или съдебен процес срещу някого от великолепната петорка се прекратява до изтичане на мандата му. За Силвио Берлускони (прочул се и като първия действащ министър-председател на Италия, даден под съд) приемането на закона означава, че процесът СМЕ ще бъде възобновен едва през 2006 г., когато ще освободи премиерския кабинет.Сагата СМЕ започва през 1985 г., когато държавната фирма е обявена за продан, а единственият кандидат-купувач е крупният италиански предприемач Карло де Бенедети (собственик на холдинга Буитон). Цената, предложена от него, не се харесва на тогавашния италиански премиер Бетино Кракси и той предлага на Берлускони да защити държавните интереси чрез... по-висока оферта. Височайшата намеса обаче се оказва закъсняла и Де Бенедети става собственик на СМЕ срещу мизерните 497 млрд. ит. лири. Според тогавашни експертни оценки държавната компания струва най-малко два пъти повече (а оценките са за около 1500 млрд. ит. лири). Но с благословията на Романо Проди (бивш премиер на Италия и сегашен председател на Европейската комисия) номерът минава. По онова време Проди оглавява държавния холдинг ИРИ и отговаря за приватизацията на италианските компании с държавно участие. Още същата година, след многоходови задкулисни игри, висши римски магистрати анулират сделка като неизгодна за държавата. Силвио Берлускони моментално се възползва от ситуацията и чрез нарочно създаден консорциум (оглавяван, естествено, от него) изпълнява поръчката на премиера Бетино Краски - става собственик на СМЕ. Приватизационната идилия приключва в средата на 90-те години, когато човек от близкото обкръжение на Силвио Берлускони - Стефания Ариосто, напуска отбора. Нещо повече - тя уведомява прокуратурата на Милано, че сделката на Де Бенедети с ИРИ (за приватизацията на СМЕ) е била анулирана, защото половин дузина висши магистрати в Рим са получили от Силвио Берлускони по няколко милиона долара за услугата.Както вече бе отбелязано, процесът срещу Берлускони и компания започва на 9 март 2000 г., но магнатът запазва присъствие на духа. По това време той вече е лидер на парламентарното мнозинство, но оставя тълпата да се радва на постигнатия успех.Две години по-късно - през лятото на 2002 г., Берлускони нанася първия коварен удар. Успява да прокара закон, който въоръжава следствените и подсъдимите с две изключително важни правомощия - да проявяват законно съмнение в безпристрастността на съдиите, и на тази база - да искат делото им да се прехвърли за гледане в друг съд. Опозицията моментално възнегодува срещу закона с аргумента, че нормативният акт е изработен и приет заради притиснатия в ъгъла Берлускони, и напусна Сената по време на гласуването. Въпреки протестите законът влезе в сила през ноември 2002 година. Силвио Берлускони веднага се възползва от предоставената му възможност - обяви, че миланските магистрати са политически предубедени, и поиска процесът срещу него да продължи в гр. Бреша. На 28 януари 2003 г. италианският Върховен касационен съд отхвърли искането на министър-председателя и процесът за незаконната приватизация на СМЕ навлезе в последната си фаза.На 18 април 2003 г. Силвио Берлускони за първи път удостои съдебния състав с присъствието си. Дългочаканите изявления обаче премиерът направи едва при втората си визита в съдебната зала.На 5 май той разказа, че изобщо не е имал интерес да купува СМЕ и се е намесил в играта по настояване на тогавашния премиер Бетино Кракси, който бил недоволен от ниската цена, платена от Де Бенедети за държавната фирма. В типичния си агресивен стил Силвио Берлускони заяви, че не само не бива да бъде съден, а трябва да получи дори медал. Според него, с разтурянето на сделката между шефа на държавната ИРИ (италианският аналог на нашата Агенция по приватизация) Романо Проди и Карло де Бенедети той е предотвратил нанасянето на крупни щети на Италия. И още нещо - в съдебната зала Берлускони публично обвини съперника си, че именно той е раздавал подкупи, за да получи на безценица хранително-вкусовата компания. Все още не е известно дали думите на италианския премиер са попаднали в целта, но на 16 май 2003 г. миланските магистрати разделиха съдебния процес на два потока: заради ангажиментите на Берлускони като премиер и невъзможността му да присъства на съдебните заседания делото срещу него да се гледа отделно от това на другите обвиняеми. На 30 май представителката на държавното обвинение Илда Бокасини поиска съдът да признае Чезаре Превиди за виновен по повдигнатите му обвинения и да го прати в затвора за единайсет години. (В края на април 2002 г. бившият личен адвокат на Берлускони бе осъден от римски съд по обвинение за подкупване на съдия във връзка с две други сделки. Едната от тях - борбата за контрол над издателската компания Мондадори през 1991 г., е трябвало да облагодетелства компанията на Берлускони Фининвест. По това дело италианският премиер също бе сред обвиняемите, но през 2000 г. бе изваден от делото заради изтичане на абсолютната давност. Втората сделка, която Превити е спечелил с подкуп, не е свързана с бизнеса на Берлускони.)На 30 юни, дванайсет дни след приемането на Закона за имунитета на президента, премиерът и председателите на Сената, на Камарата на депутатите и на Конституционния съд, миланските съдии правят отчаян опит да попречат на Берлускони да се измъкне от ръцете на правосъдието. Те обявиха, че въпросният закон противоречи на италианската конституция и нарушава свещеното право на равнопоставеност пред закона. Те поискаха скандалният нормативен акт да бъде отменен от Конституционния съд, но засега няма индикации искането им да е чуто.Приемането на Закона Берлускони блокира още няколко съдебни процеса, в които името на премиера се мярка сред подсъдимите. Сред тях са и две футболни дела. Едното се води в Испания, а друго е свързано с трансфера на Джанлуиджи Лентини от футболния клуб Торино в отбора на Берлускони Милан. (Управата на Милан е обвинена, че е платила 10 млрд. ит. лири на президента на Торино извън официално декларираната трансферна сума от 18 млрд. лири.) Броени дни преди приемането на Закона Берлускони стана ясно, че срещу италианския премиер върви още едно разследване - този път по подозрения за данъчни измами и подправени счетоводни документи. Според магистрати от Милано, през 1994 и 1995 г. медийната групировка на Берлускони - Медиасет, е купила телевизионните права на стотици американски филми през две офшорни компании (регистрирани на Вирджинските острови), но е декларирала пред данъчните власти драстично завишени разходи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във