Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Покаянието - позиция №1 по заменките!

Ако замените на горски терени са сред топскандалите в държавата, проблемът с позицията на управляващите по отношение на евентуална процедура по налагане на санкции от Брюксел не му отстъпва нито на йота по драматизъм. В понеделник (22 март) стана ясна позицията на България по преписката на Главна дирекция Конкуренция на Европейската комисия, която твърди, че има данни за нерегламентирана държавна помощ в полза на частни лица под формата на заменени гори. След дълга главоблъсканица кабинетът обяви, че ще отстоява позицията, че заменките не са държавна помощ, а престъпление, за което вече са повдигнати обвинения срещу бившия шеф на Агенцията по горите Стефан Юруков. Официалното становище на правителството отпътува за Брюксел на 24 март, съобщи земеделският министър Мирослав Найденов.
Когато премиерът Бойко Борисов съобщи в началото на февруари нерадостната брюкселска вест, той даде и първото становище по въпроса: България трябва да защитава нещо, което е престъпление. Не мога да защитавам кражби. После започна умуването как да бъде избегната евентуална санкция на Брюксел в размер на няколко десетки милиона евро. Малко по-късно кабинетът заяви, че България ще признае горските заменки за държавна помощ, но ще поиска от ЕК тази помощ да се води като регламентирана. Втората стъпка според тази схема трябваше да бъде дела срещу гражданите и фирмите, напазарували евтини държавни горски имоти с оглед да доплатят разликата до пазарните цени. Логиката е чисто андрешковска - да отървем сега тлъстата глоба, като избудалкаме Еврокомисията, че ще се разправим безкомпромисно с новите собственици на апетитните терени. Но те безучастни ли ще стоят? При положение че с доплащане до реалната цена ще им бъде отнета същината на далаверата, която е именно в това - да се сдобият с тези терени на цени далечни от пазарните.
Брюксел размаха дамоклевия меч толкова внезапно, че новата власт остана като гръмната. Всяко становище каква да е бъдещата позиция в първия момент изглеждаше уж по-добро от предишното. Но се оказа, че липсва критерий такова ли е наистина? За да спечелят време, управляващите решиха да провокират
Брюксел да им подскаже
накъде отиват нещата, за да решат как да действат. Макар че като страна членка имаме това право. Ситуацията е като на обвиняем, който пита прокуратурата и съда каква линия на защита да държи, за да получи най-лека присъда.
Евроекспертите се оказаха обаче на свой ред шашардисани от тази българска иновация. Но не бяха и толкова наивни, че да консултират страна, допуснала подобно безобразие. Поисканата спешно от кабинета техническа среща в Брюксел на 22 февруари завърши разочароващо за хората на Найденов, защото вместо да ги подучи, Главна дирекция Конкуренция поиска допълнителни разяснения и справка за ценообразуването, които да й бъдат предоставени преди 24 март, определен от комисията като краен срок за представянето на българското становище. От дирекцията обявиха, че случаят за тях е прецедент, който няма аналог в друга страна членка. Лаконичният коментар на земеделския министър на следващия ден беше: Заменките са Made in Bulgaria.
В новия Закон за горите, който предстои да бъде внесен, ние ще предложим механизъм и ще търсим начин, който е направил замяна, да бъде добър, ако иска промяна на предназначението на терена, да заплати реалната стойност. Гората дори и да е заменена и да е с частен собственик, биоразнообразието е държавно. А гората не може да бъде изсичана без разрешение на Агенцията по горите. Това за момента спасява положението, защото от общо 300 заменки е променено предназначението само на 12 парцела, заяви в понеделник Найденов. По думите му обвинения вероятно ще бъдат повдигнати и срещу други служители в Агенцията по горите, които са подписвали заменки.
Смисълът на окончателното правителствено становище е именно, че не е променено предназначението на имотите в голямата част от заменките. След като в началото кабинетът търсеше по-малкото зло, сега, изглежда, в редиците му се е пръкнал дори оптимизъм, че можем да минем метър. Бягайки от признанието за наличие на нерегламентирана държавна помощ, Съветът по сигурността в Министерския съвет реши на 10 февруари да признаем заменките за държавна помощ, но да твърдим, че тя е регламентирана. Сега, изглежда, се бяга окончателно от определението държавна помощ и се набляга изключително върху престъпния характер на заменките. На същото заседание съветът отхвърли мнението на министър Найденов заменките да бъдат квалифицирани като престъпление и въобще да не признаваме държавна помощ с аргумента, че подобна теза не би издържала пред Еврокомисията. Подтекстът е:
Не ни глобявайте
ще осъдим престъпниците и ще върнем недоплатеното на държавата.
Дали Брюксел вярва на сълзи - предстои да видим. Но по всичко изглежда, че въпросната позиция на управляващите е възможно най-лошата. Поне еколозите са убедени в това. Във вторник (23 февруари) острото си несъгласие изрази Коалицията от граждански организации За да остане природа в България. Неправителствените организации представиха няколко силни аргумента. На първо място членуващите в тях еколози са абсолютно прави, че с процедурата по доплащане на практика ще се узакони промяната на предназначението на горите (а това се е случвало многократно) и те ще бъдат застроени. Кой би доплатил до реалната стойност на тези скъпи имоти, ако не получи зелена светлина за инвестиционните си намерения? Според еколозите Европейската комисия няма да вземе насериозно твърденията за престъпно действие, защото това означава да се представят доказателства, на чиято основа да бъдат открити досъдебни производства за всички извършени замени, посочват от неправителствените организации. С две думи: един Юруков не стига, престъпниците са много повече.
Хората от неправителствената коалиция смятат, че тактиката, че замените са престъпление, може само временно да отложи глобите за България, но ще усложни и оскъпи процеса впоследствие. Подобна позиция съдържа възможност фирмите, участвали в замените на гори, да прехвърлят тежестта на
глобите и санкциите
върху българското общество. Примерно те могат междувременно да се освободят от терените или умишлено да обявяват фалит. Самата идея да се разреши доплащането, а оттам промяната на предназначението и застрояването на горите, ако заменилите ги лица и фирми доплатят разликата в цената до реалната стойност, е оценена като огромна крачка назад от страна на правителството. Еколозите са категорични, че замените на гори са държавна помощ, защото наредбата, по която е извършена оценката на имотите, не е отразила в достатъчна степен тенденциите на свободния пазар на земи и гори, търсенето и предлагането на имоти. Замените на гори и земеделски земи са порочни, непазарни и представляват държавна помощ независимо дали при осъществяването им има, или няма престъпни действия.
Всъщност хората от коалицията казват на висок глас това, което кабинетът незнайно защо не иска да чуе: трябва заменките да бъдат признати за нерегламентирана държавна помощ и да си понесем санкцията. Защото те са изчислили, че дори ако Еврокомисията ни санкционира, в рамките на четири месеца след това в бюджета на държавата може да влязат обратно най-малко 1 млрд. лв. помощ, която заменителите на държавни гори са получили в рамките на периода 2007-2009 година. Впрочем този последен довод е повече за насърчаване на управляващите да действат прагматично, отколкото за напомняне, че позицията им е незащитима.
Не стана ясно дали преди да умува по въпроса: Какво да се прави? правителството си е дало ясна сметка за нещо фундаментално - че формулировката нерегламентирана държавна помощ е нещо, по което няма утвърдена вътрешна административна и съдебна практика, и е свързано изначално с еврозаконодателството. Немалко страни членки отнесоха солени глоби в стремежа си да подпомогнат големи и закъсали компании. Уникалното при нас е, че за разлика от повечето задгранични случаи, тук липсва индикация за защитаван публичен интерес. Ако страна членка подпомогне компания с доказан
публичен принос
и с хиляди служители, тя запазва и работни места. Но въпреки това е в нарушение и я глобяват. У нас този полезен аргумент липсва, защото облагодетелстваните лица и фирми са свързани с властта спекуланти, чиито имена често не са широко популярни. Ако кабинетът беше съобразил тези неща, би следвало да стигне до извода, че формализмът в аргументацията ще му изиграе лоша шега.
Дори според националното ни законодателство заменките не попадат между сделките, съвместими с правилата на Общия пазар, освен в изрично описани случаи. Съгласно чл. 3 на Закона за държавните помощи (ЗДП) Предоставянето на държавна помощ е съвместимо с Общия пазар, когато помощта:
1. има социален характер и се предоставя на отделни потребители, при условие че помощта се оказва без дискриминация относно произхода на съответните стоки;
2. е предназначена да отстрани щетите, причинени от природно бедствие или други извънредни събития.
Чл. 4. на ЗДП допълва: Предоставянето на държавна помощ може да бъде прието за съвместимо с Общия пазар, когато помощта:
1. насърчава икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище или с висока безработица;
2. подпомага изпълнението на проект със значителен икономически интерес за Европейската общност или за преодоляване на съществени трудности в икономиката на Република България;
3. подпомага развитието на определени стопански дейности или отделни икономически райони, доколкото не се засягат търговските условия в степен, която противоречи на общия интерес;
4. подпомага запазването на културното и историческото наследство, ако не засяга търговските условия и конкуренцията в Европейската общност до степен, която противоречи на общия интерес;
5. е разрешена с решение на Съвета, прието с квалифицирано мнозинство, по предложение на Европейската комисия.
Щом заменките не попадат в никоя от тези категории, те не са регламентирана държавна помощ. Но значи ли, че не са изобщо държавна помощ, понеже не са посочени като регламентирани. Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДП е достатъчно ясен: Държавна помощ е всяка помощ, предоставена от държавата или общината или за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки, или предоставянето на определени услуги, доколкото се засяга търговията между държавите членки.
Как тогава твърдим, че заменките не са държавна помощ?! Защо се пънем да твърдим, че всичко е низ от престъпления, след като законовата уредба на държавната помощ и у нас и в Договора за създаване на Европейската общност не се интересува дали отпускането на държавна помощ е съпровождано от престъпна дейност, или не. Скандалният чл.15 б в Закона за горите и тарифата на Министерския съвет, по които вървеше далаверата, не могат да бъдат обявени за престъпни. А чиновниците, които заменяха имоти и правеха оценки по тях, просто нямаше нужда да вършат престъпления, за да постигнат нужния ефект. Затова у нас се роди и новото понятие престъпна държавна помощ, която в трактовката на Еврокомисията е именно нерегламентирана.
С решението да твърди, че заменките са низ от престъпни действия, кабинетът ни навлича куп проблеми от правно, финансово и морално естество. При цитираната законова уредба шансовете да се докаже престъпление във всяка от коментираните сделки са илюзорни, а наказателните процеси срещу собственици и чиновници ще се влачат с години без реални шансове за осъдителни присъди. Ако пък се отиде към доплащане, това, както вече бе казано, ще е узаконяване на дейност, чийто престъпен характер е труднодоказуем, но няма съмнение в нейния престъпен резултат. Няма логика и в идеята да се инкриминират само сделките, завършили със смяна на предназначението, а по другите да се доплаща, защото намерението и при двете категории е да се стигне до строителство, а основната част от действията са извършени със самата замяна преди да бъде въведен мораториумът върху промяната на предназначението. Защо кабинетът шикалкави, след като смисълът на заложената санкция е не да се доплатят цените, а заради порочността на процедурата по замяна, в която липсва равнопоставеност и справедливост?
Правилният ход е да бъде признато очевадното - сбъркахме, ще понесем санкцията, защото държавата си е позволила да раздава абсолютно необосновано богатства на (не)случайни хора. След което да се премине не към безнадеждни наказателни производства или доплащане на цените, което т. нар. бенефициенти едва ли ще приемат, а към обявяване на сделките за нищожни по реда на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите, както вече предложи главният прокурор Борис Велчев. Текстът гласи: Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във