Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОЛИЦАИ НАБИХА АДВОКАТКА

Странни са обратите на съдбата. Точно преди една година, в своя втори брой (27 октомври 2001 г.), Параграф 22 посвети цели три страници на една тема: незаконните полицейски обиски в няколко адвокатски кантори и още по-незаконното изземване на адвокатски книжа, макар по закон те да нямат абсолютно никаква доказателствена стойност. Тогава стана ясно и друго - осем месеца по-рано (в средата на февруари 2001 г.) Висшият адвокатски съвет е изпратил до Висшия съдебен съвет протест, в който пише, че адвокатите са системни жертви на брутално полицейско насилие и потъпкване на конституционно гарантираните им права. В четивото, дебело само две машинописни страници, най-подробно бяха описани няколко такива случая, но реакцията на Висшия съдебен съвет бе повече от... скромна. Да не кажем - никаква. На 29 октомври 2002 г. (сряда) в столицата се разигра поредният грозен екшън, в който ролята на злодея бе отредена на адвокат Диди Вулджева. Ден по-късно тя разказа патилата си пред Параграф 22:Около 16 ч. отидох в дома на моя клиент К. И. (бул. Пушкин 6), за да му занеса призовка по дело, по което съм му адвокат. При пристигането ми на адреса заварих там трима униформени полицаи (един офицер и двама сержанти) от Шесто РПУ-София, които се опитваха да въведат във владение в имота на клиента ми две лица по постановление на Върховна касационна прокуратура. След като разбрах, че те не са страна по това постановление и не са упълномощавани от човека, за когото то е издадено - Ж. Г. (пълните имена на страните по имотния спор засега ще ги спестим, защото в случая те не са толкова важни - бел. ред.), аз обясних на полицаите, че нарушават закона. Правото на достъп е лично право и може да се упражнява единствено и само от титуляра му, но не и от упълномощени от него или от негов пълномощник лица.Главен сержант Даниел Тодоров провери документите ми за самоличност и адвокатската ми карта и заяви, че не мога да представлявам клиента си, защото съм нямала изрично пълномощно от него за деня, и ме накара да цитирам закона за самоуправството (такъв закон в българския нормативен мир не съществува, а става дума за чл.323 от Наказателния кодекс - бел. ред.). Аз заявих на полицая, че не съм длъжна да му цитирам каквото и да било, след което се опитах да му разясня правата, които имам по Закона за адвокатурата. Клиентът ми също се намеси и обясни, че имам адвокатско пълномощно и наистина ме е упълномощил да го представлявам. Тогава гл. серж. Тодоров избухна и пред очите на петнайсет души свидетели започна да ми говори на ти и ме нарече престъпница, никаквица и парцал. Нещо повече - заяви, че съм била подбудителка към престъпление. Поведението на гл. серж. Тодоров силно ме засегна, аз отказах да разговарям повече с него и влязох в близкото кафе. Той нахълта след мен и не само продължи да ме обижда, ами взе да ме дърпа и да се заканва, че щял да ме арестува за 24 часа. Аз отново му обясних, че е в дълбоко заблуждение и че няма никакво право да задържа адвокат, изпълняващ служебните си задължения. Той обаче заяви, че гледа на мен като на най-обикновено гражданско лице и трябва да ме отведе принудително в районното. После се обади по радиостанцията и след няколко минути пред кафето спря полицейски автомобил. От него слязоха петима униформени, които моментално ме наобиколиха и взеха да ме дърпат, бутат и удрят. Повалиха ме на земята, а съдържанието на чантата ми се разпиля наоколо. Накрая брутално ме натикаха в полицейския автомобил и ме закараха в районното. Пристигайки в Шесто РПУ, след като бях задържана в качеството ми на гражданин, аз поисках да ми бъде осигурен адвокат. Обадих се на председателя на Софийската адвокатска колегия Емануил Георгиев и на колегата Марин Марковски. Научили за случилото се с мен, други мои колеги се обадили на оперативния дежурен в районното, за да разберат за какво точно става дума. Човекът обаче им обяснил, че нито е разпореждал задържането ми, нито пък е изпращал униформени полицаи на бул. Пушкин 6 за принудително довеждане в управлението на когото и да било. В крайна сметка ме принудиха да пиша обяснения по случая и ми съставиха акт за административно нарушение по чл.280 от Закона за МВР, който аз съм обжалвала.Накрая ще добавя само още едно нещо, което може да прозвучи и като декларация. Дълбоко съм възмутена от поведението на полицаите и съм категорична, че този акт на брутално полицейско насилие няма да бъде погребан просто така. Аз съм адвокат от началото на 1978 г. и подобно безобразие се случва за първи път в кариерата ми. Представяте ли си, след като с нас се държат така, на какво са подложени обикновените хора? Уведомила съм за инцидента Висшия адвокатски съвет и най-вероятно инцидентът ще бъде разгледан на специално заседание на ръководството. Подготвила съм жалба до министъра на вътрешните работи и най-вероятно ще сезирам и военна прокуратура...Траян Марковски, председател на Висшия адвокатски съвет:АКО ИНЦИДЕНТЪТ БЪДЕ ПОТУЛЕН, ЗНАЧИ В ДЪРЖАВАТА ЦАРИ ПРОИЗВОЛ Потресен съм от случилото се и най-вероятно ще започнем собствено разследване на инцидента. Това право ни е гарантирано от Закона за адвокатурата и този път мисля, че на виновните няма да им се размине. От доста време ние надигаме глас, че съществуват редица случаи, в които отношението към адвокатите е в разрез и със законите, и с конституцията, но ефект няма. Още в началото на миналата година уведомихме Висшия съдебен съвет за няколко инцидента, при които адвокатски кантори бяха обискирани незаконно и е нарушена неприкосновеността на адвокатските книжа, но отговор така и не получихме. Черно на бялоИз Закона за адвокатуратаЧл.10 (1) Пред съда, юрисдикциите, административните и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.(2) Ако на адвоката при или по повод упражняване на професията не е оказано дължимото съдействие и уважение, адвокатският съвет по негово искане или по свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка на случая заедно с представител на правораздавателния или на административния орган или служба, който се определя от съответния ръководител.(3) Адвокатският съвет уведомява писмено ръководителя на правораздавателния или на административния орган или служба за случая и за определяне на представител, който да участва в проверката. Ръководителят е длъжен в 7-дневен срок да посочи своя представител.(4) Ако в срока по предходната алинея не е определен представител, адвокатският съвет извършва проверката само чрез своя представител.Чл.11.(1) Адвокатският съвет въз основа на доклада за проверката, ако прецени, че е налице виновно поведение, прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията или прокурора или за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностното лице от ръководителя на административния орган или служба.(2) Налагането или отказът да се наложи дисциплинарно наказание не е пречка адвокатът да търси отговорност по общия ред.

Facebook logo
Бъдете с нас и във