Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОЛИЦЕЙСКО БЕЗДУШИЕ ДОКАРА БИЗНЕСМЕН ДО САМОУБИЙСТВО

От известно време един столичен бизнесмен безуспешно се опитва да върне колелото на историята, за да възкреси спомена за една голяма финансова измама, извършена още в средата на 90-те години на миналия век. Досега с този случай са се занимавали най-различни длъжностни лица от най-различни структури на МВР - НСБОП, ДНСП, Регионалното звено за борба с организираната престъпност и икономическото направление на СДВР, водени са две полицейски дознания в Първо РПУ-София. Всички полицейски разработки обаче са стигнали до едно-единствено място - кошчето. Фатално съдружиеПрез есента на 1994 г. късметът кацва на рамото на софийският бизнесмен Кольо Накев, собственик на КОДЕ-В ЕООД. Той получава поръчка от гръцкия бизнесмен Стелиос Кикис да проучи възможностите за производство в България на плат, годен за ушиването на 50 000 униформи за гръцката армия. В края на януари 1995 г. Накев уведомява бъдещия си партньор, че резултатите от проучването са положителни и на 2 февруари същата година КОДЕ-В сключва два договора с фирмата на гърка КИКИС. Единият контракт е за производството на 200 000 метра плат и за ушиването на 50 000 униформи, а другият е за ушиването на 70 000 униформи. По първия договор Накев трябва да получи 825 000 долара, а по втория - 329 000 долара. Иначе казано, след изпълнението на гръцката поръчка в сметките на КОДЕ-В трябва да има 1. 154 млн. долара, от които за бизнесмена трябва да остане доста сериозна печалба. В името на общия бизнес веднага след подписването на двата договора Стелиос Кикис открива акредитив в Банка за земеделски кредит на стойност 825 000 долара, който е потвърден от Сити бенк в Ню Йорк. От своя страна Накев пък подписва договори с шест текстилни и десет шивашки предприятия. За да улесни работата си, на 27 март 1995 г. Кольо Накев привлича за свой съдружник отдавнашния си приятел Евтим Гандев и пререгистрира КОДЕ-В ЕООД в дружество с ограничена отговорност, в което двамата държат по 50% от дяловете. Тази стъпка на Накев е повече от обяснима, защото зад гърба си Гандев има дългогодишна дипломатическа кариера и владее перфектно гръцки език. Те се запознават още през 1980 г. в Кипър, където Гандев е на стаж в българското посолство, а Накев е шофьор на посланика. По-късно техните пътища се преплитат многократно, защото до 10 ноември 1989 г. Кольо Накев работи в протокола на Агенцията за авторско право, а Гандев е консул в Гърция. През 1992 г. обаче дипломатът е заловен на границата при опит за контрабанден внос на кожени палта от Гърция и е изхвърлен от Министерството на външните работи. Нещо повече - със заповед на ген. Бриго Аспарухов, Гандев моментално е изгонен и от Националната разузнавателна служба, където той се е влял след разтурянето на Първо главно управление на ДС през 1990 година. След инцидента, предвид на миналите си контакти, Евтим Гандев не остава задълго на улицата и до срещата си с Накев през 1995 г. той работи в дипломатическия магазин в столичния ж. к. Изток. Първите облаци надвисват над главата на Кольо Накев през ранната пролет на 1995 г., когато БЗК отказва да му отпусне кредит от 180 000 долара, въпреки гръцкия акредитив в трезора и предварителните уговорки с тогавашния председател на УС на БЗК Янко Янев. Този факт обаче не притеснява по никакъв начин гръцкия партньор на бизнесмена. Той дава авансово на Накев 143 000 долара в брой (парите са внесени официално в България и са депозирани в банковата му сметка) и два ТИР-а с памук, само и само работата да започне. Малко по-късно финансовите грижи отново налягат Накев, но този път дори и гръцкият му партньор не успява да му помогне. БЗК все така упорито отказва да го кредитира, а предварителните му разплащания надхвърлят 75 000 долара (15 000 от тях са дължимият ДДС за двата ТИР-а с памук). Колкото до гръцкия акредитив, Накев не смее и да помисли за него, защото може да го усвои едва, след като експедира за Гърция готовите униформи. И тук на сцената се появява новият съдружник Евтим Гандев, който с ловкостта на фокусник взема назаем 1 млн. тогавашни лева от свои приятели в Перник, плюс 9000 г. марки и 54 000 долара от приятеля на дъщеря си - Димитър Паноров. Без да предупреди съдружника си, Гандев договаря с кредиторите убийствени (дори за онова време) условия по заемите: пернишкият милион трябва да бъде върнат при 30% лихва за първия месец и по 25% за всеки следващ месец, а валутната инжекция е договорена при 12-процентова капитализирана лихва на месец.Първоначално отказах да вземаме каквито и да било пари от кредиторите на Евтим Гандев, защото лихвите бяха убийствено жестоки. Той обаче донесе парите и ме успокои, че нямало защо да се притеснявам, тъй като гърците скоро щели да ни изпратят още средства, с част от които да върнем заемите. Накрая приех, защото повярвах на думите му, спомня си Кольо Накев началото на своето потъване преди девет години. През април 1995 г. Гандев погасява пернишкия дълг, а Накев олеква с 1. 55 млн. тогавашни лева, но голямото завличане предстои. УжилванетоВ началото на май 1995 г., Евтим Гандев доведе в офиса ни негов бивш колега, когото представи като икономически съветник на Бриго Аспарухов (директор на Националната разузнавателна служба - бел. ред.). Човекът каза, че владее гръцки перфектно и се запозна с всички документи на фирмата. После се срещнахме в хотел Родина с г-н Стелиос Кикис и с брат му, на които този човек остави телефони за контакт с него, единият от които бе на МВР - продължи с разказа си Кольо Накев. - След срещата в хотел Родина този човек ми заяви, че вече съм господин Никой, че нямам думата и че трябва да вкарам 100 000 долара в сделката като Гандев, залагайки главите на цялото ми семейство. А накрая обяви, че съм щял да се откажа от всичко, но... с пистолет, опрян на челото, унило сподели още бизнесменът и допълни, че повече не е виждал този съветник на Бриго Аспарухов. Навръх 24 май 1995 г. Гандев и Накев пътуват до Солун, където се срещат със Стелиос Кикис. Бившият дипломат влиза в ролята на преводач. Няколко дни по-късно Гандев отново заминава за Гърция, този път сам. След като се прибра, той ми каза, че гърците са се изнервили от забавянето на поръчката и около тамошната фирма взели да се навъртат съмнителни типове - най-вероятно ченгета, които искали да ме арестуват. Именно тогава той пое изцяло контактите с Гърция, а аз започнах да затъвам, подкара по същество одисеята си Кольо Накев. От април до юли 1995 г. Евтим Гандев дърпа 37 280 фирмени долара - уж да изплати част от лихвите, натрупани по валутния заем, но така и не обяснява на кого и срещу какъв документ ги е дал. В началото на септември 1995 г., Кольо Накев е информиран от партньора си Евтим Гандев, че валутният им кредитор (от когото бившият дипломат е взел 9000 марки и 54 000 долара) е вдигнал лихвата на 20%, защото той също бил взел пари назаем и трябвало да ги връща с 20-процентна лихва. За да прозвучи всичко като истинско, Гандев потвърждава, че парите са на Клуб 777 (охранителна фирма), като в същото време успокоява Накев, че... няма проблем. Той имал приятел, който бил приятел с Васил Илиев от ВИС, а самият Гандев се познавал много добре с Иво Карамански. Клетият Накев приема всичко за чиста монета, без изобщо да заподозре, че партньорът му го лъже. Първо, защото Васил Илиев е разстрелян на 25 април 1995 г. и по никакъв начин не може да помогне на бизнесмена да си реши проблема със седмиците. Втората партенка е, че след година и четири месеца зад решетките (от януари 1994 г. до май 1995 г.) Карамански продължава да е някакъв фактор в софийския ъндърграунд.През цялото време Евтим Гандев повтаряше, че парите са взети от групировката Клуб 777 и ме съветваше да мълча, ако ми е мил животът - припомни си този епизод Кольо Накев. - Не даваше и дума да се изрече за полицията, защото ченгетата били с мафията и сме нямали никакъв шанс. Ето защо, щом във фирмата влезеха някакви пари, той ги теглеше и уж ги даваше на кредиторите. По-късно разбрах, че историята със силовите групировки е била най-обикновена лъжа, но вече беше късно, каза още Накев и уточни, че по този начин в джобовете на Гандев са потънали не по-малко от 100 000 долара. РекетътВъпреки безбожно високите лихви бизнесът с униформите за Гърция все пак върви и през септември 1995 г. Накев решава да вложи 45 000 долара в технологична линия за производство на спортни облекла. Първоначалната инвестиция е в размер на 28 000 долара, които са осигурени пак чрез заеми - Гандев взема 15 000 долара от приятеля си Венцислав Иванов и урежда 13 000 долара фирмен заем от друг свой познат - Красимир Сотиров. На 17 ноември 1995 г. от Гърция пристига поредния униформен транш по договорите между Стелиос Кикис и Кольо Накев. Според Евгени Гандев обаче с тези пари - около 52 000 долара, трябва задължително да бъде погасена част от заема, отпуснат уж от Клуб 777. За да изпълнят ангажимента си към силовата групировка, Гандев и Накев отиват в офис на седмиците, намиращ се на ъгъла на бул. Фритьоф Нансен и ул. Любен Каравелов. Бившия дипломат оставя партньора си в колата и хлътва в един от входовете.След няколко минути Гандев излиза и съобщава на Накев, че шефът на седмиците е в Пловдив и затова отива в офиса на братовчед си да го чака, а Накев заминава за Габрово. Съвсем естествено Евгени Гандев не дочаква никакъв шеф на седмиците около НДК, защото по това време централният офис на групировката е на ул. Буная (до кръстовището на ул. Съборна и ул. Оборище, т. е. - в община Подуяне). Същата мистериозна участ сполетява и гръцките долари, които поетапен ред потъват в неизвестна посока. На 31 декември 1995 г. Евтим Гандев отново натиска съдружника си, този път за 20 000 долара. Те му трябват спешно, защото не може да удържи натиска на кредитодателите, но понеже Накев няма откъде да ги вземе, Гандев му предлага да ипотекира жилището си. Докато бизнесменът обмисля предложението, на 9 януари 1996 г. съдружникът на Накев взема от фирмата нови 37 000 долара (около 2. 66 млн. тогавашни лв.), които превежда по сметка на свой приятел - гръцки студент, разкрита в софийския клон на Йонийска банка. През следващите няколко дни ученолюбивият гръцки младеж изтегля парите на части, така че да не се налага банката да декларира тези операции пред властите. А на 14 януари бившият дипломат заминава за САЩ.Четири месеца по-късно Кольо Накев започва да осъзнава истината за далаверите на съдружника си по изключително болезнен начин. На 14 май 1996 г., в 9 ч. сутринта, на излизане от дома си двама мъже го натикват в колата си и го откарват в бивш Плод и зеленчук в ж. к . Красна поляна. Там под диктовката на един от кредиторите на Евтим Гандев - Димитър Паноров, Кольо Накев е принуден да напише разписка, в която се казва: Задължавам се до 30 май 1996 г. да върна дължимата от мен сума в размер на 49 300 USD, a останалата половина от 49 300 USD - до 15 юни 1996 година. Същите пари съм получил от Димитър Ангелов Паноров за закупуване на маскировъчен плат. Полицейският чадърПохищението на Накев на 14 май 1996 г. не остава без последици. На 30 май 1996 г., около 16 ч., полицаи от РЗБОП към СДВР задържат инициатора на отвличането Димитър Паноров и единия от хората му - Илиян Инински. Операцията по тяхното задържане ръководи антимафиотът Румен Николов, а към края й е арестувана и една жена. По случая е образувана преписка (ЗМ 100р от 29 май 1996 г. по описа на РЗБОП-СДВР), която по най-мистериозен начин изчезва и днес за нея си спомня само потърпевшият Накев. Още по-загадъчно е, че днес - осем години след антимафиотската операция, за нея няма документи нито в СДВР, нито в цялото МВР. Според осведомени, най-вероятно материалите са откраднати при разформироването на РЗБОП-СДВР в началото на 2000 г. от тогавашния директор на НСБОП ген. Кирил Радев и това... никак не е случайно. Веднага след отвличането му през май 1996-а Накев се оплаква на една своя партньорка в бизнеса с дрехи - Ваня Петрова. Именно тя го свързва с тогавашния шеф на РЗБОП-СДВР Никола Каменов и с неговия подчинен Румен Николов, които с готовност се захващат да решат случая. Горкият бизнесмен изобщо не подозира, че Ваня Петрова, освен дето продава блузки и парцалки, е и действащ офицер в тогавашната ЦСБОП (днес - НСБОП). След като антимафиотското звено на СДВР е разформировано, неговият шеф Никола Каменов е назначен за заместник-началник на Първо РПУ-София, където потъват още две преписки на Накев, подадени срещу Гандев и срещу един негов приятел, участвал в ужилването на бизнесмена.Съпругът на антимафиотката Ваня Петрова (която в момента работи в Гранична полиция) е шофьор във фирмата на Миролюб Столарски. Той именно е братовчедът на Евгени Гандев, при когото той отива с 52 000-те долара на 17 ноември 1995 г. да изчака нищо неподозиращия шеф на седмиците. Освен това, колата, която от седем-осем години кара Евгени Гандев - Форд Фиеста (с рег. № С 95 94 СМ), е дадена от същия този Миролюб Столарски за фирмените нужди на КОДЕ-В.Всъщност на Кольо Накев изобщо не му върви на добросъвестни ченгета, защото без никакви резултати остават още две полицейски преписки, образувани по негови случаи. На 7 декември 1996 г. той и съпругата му са пребити посред бял ден, а през март 1997 г. семейството е принудено да прехвърлят жилището си - на стойност 25 000 долара - за погасяване на заема от 13 000 долара, взет от приятеля на Гандев Красимир Сотиров. Какво са правили ченгетата тогава вече изобщо не е интересно. По-важното е, че в края на 1999 г. Кольо Накев вече е психическа и физическа развалина. Отслабва с повече от 30 килограма, а семейството му живее в непрекъснат страх, че някой отнякъде ще ги гръмне. През декември Накев осъзнава напълно, че от фирмата и бизнеса му не е останало нищо и затова решава да уреди проблемите си по единствения радикален начин, който му идва наум - прави опит за самоубийство. Хепиендът се отлагаСлед като целунах смъртта в устата и оцелях, реших да се боря докрай, разказва Кольо Накев. На 14 септември 2000 г. той подава жалба до тогавашния директор на НСБОП полк. Румен Миланов. В края на 2000 г., по свои канали, Накев научава, че в една от многобройните му преписки съществуват единайсет фирмени разходни ордера, с които съдружникът му Гандев получил от КОДЕ-В общо 47 530 долара, 22 131 марки и 1. 33 млн. лв. (около 20 000 долара), фалшифицирайки подписа му. В периода 2000-2003 г. той изпраща цяла камара сигнали и жалби до Софийската районна прокуратура, до Софийската военноокръжна прокуратура, до Военно-апелативната прокуратура, до Главна данъчна дирекция, до вътрешния министър Георги Петканов и до главния прокурор Никола Филчев. Последното писмо на Кольо Накев е до Върховна касационна прокуратура и е изпратено на 11 юни 2004 година. В него бизнесменът уведомява прокурора от ВКП Боян Тошев, че още на 11 ноември 2003 г. е представил писмени доказателства за рекета срещу него и за купищата фалшифицирани документи, излезли изпод перото на бившия му съдружник Евгени Гандев. Доколкото Параграф 22 успя да разбере, ВКП е препратила случая Накев в Софийска градска прокуратура, където се извършвало необходимото. Какво точно се крие зад тези магически слова не е известно, но поне засега е ясно едно: човекът, който отвлече Накев през 1996 г. и му прибра 100 000 долара - Димитър Паноров, от четири години е в САЩ със зелена карта и изобщо не го интересува какво работи срещу него българското държавно обвинение. Всъщност, подозренията на Кольо Накев, споделени с Параграф 22, че всички участници в аферата са обслужвали единствено Евтим Гандев, звучат основателно. Според него, от началото на 1995 г. до 21 януари 2000 г. (когато Накев започва да воюва за установяването на истината за източването на фирмата му), Гандев не е участвал в никакви бизнес начинания, т. е. - не е имал друг източник на доходи, освен фирмата КОДЕ-В. Въпреки това обаче през този период (според справка, направена от приятели на Кольо Накев) бившият консул в Гърция е пътувал почти всяка седмица в чужбина, защото е пресякъл границата общо... 236 пъти.Останалите участници в аферата също са живи и здрави и се радват на добри приятели в компетентните държавни институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във