Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Полиция и прокуратура погребаха антична гробница

Предисторията на поредния скандален случай, при който спецполицаи и прокурори кой знае защо са си затворили очите за крещящи престъпления, свързани с културно-историческото ни наследство, е кратка и все още твърде близка във времето. Това обстоятелство би могло да предизвика насрещна проверка кой и защо го е направил, макар че едва ли ще възстанови загубите за историческата ни памет.

В края на април на нарочна пресконференция бургаските полицаи се похвалиха, че са спасили уникален комплект златни накити, датиран приблизително към средата на III век пр.Хр. Предметите от древността бяха представени пред медиите в Археологическия музей на стария Несебър. Мястото не беше избрано случайно: причината Несебърският музей да се превърне в сцена за поредната предизборна МВР-халтура беше много проста - антиките са били открити на територията на населеното място.
При представянето на античните накити директорът на музея Петя Кияшкина обяви, че колиетата са били намерени в уникален по богатството си гроб, какъвто досега не е откриван в града. Според археолозите това е гробът най-вероятно на знатна месембрийка. Но местното МВР и районната прокуратура не обелиха и дума за гробницата, от която са били извадени предметите, те акцентираха върху факта, че артефактите са били спасени...
Предадените на музея златни накити са с общо тегло над 200 грама. Те са запазени в изключително добро състояние. Находката включва лентовидна огърлица с висулки от типа върхове на копия, верижка и два пръстена с вградени геми. Върху едната от тях е изобразена Атина Алкидемос - права и в пълно бойно снаряжение, а върху другата - седналата полугола Афродита. Освен златните накити в музея са предадени още керамични съдове, сред които и чернофирнисова каничка, бронзово огледало и други дребни метални предмети.
Находката
Според директора на Областната дирекция на МВР в Бургас комисар Васил Едрев златните накити са открити при строеж на къща в новата част на Несебър. Според официално тиражираната версия предметите са били предадени доброволно на властите от откривателя им. От думите на комисар Едрев обаче стана ясно, че предаването не е било точно доброволно. Той обясни, че през февруари в бургаското Регионално звено Противодействие на организираната и тежката престъпност (РЗПОТП) е получен сигнал за намерено в Несебър антично съкровище. Сформирана била група, която да събере допълнителна информация по случая. В резултат на работата й откривателят на златото бил намерен и поканен на разговор с МВР и прокуратурата.
Тук е мястото да поясним, че според закона за доброволно предаване може да се говори, ако откривателите предадат на компетентните органи находките си в 7-дневен срок след намирането им. Случаят с несебърското съкровище определено не е такъв. Директорът на Областната дирекция на МВР в Бургас потвърди, че предаването не станало в посочения от закона срок.
Според запознати златното съкровище е било открито в края на октомври 2008 г., а бургаските антимафиоти научили за него чак в края на февруари тази година. На 18 март антиките най-сетне са предадени на музея с протокол. Според разпоредбите на чл. 278 от НК този, който не предаде в едноседмичен срок откритите от него паметници на културата, се наказва с затвор до три години или с глоба от 500 до 3000 лева. А ако находката е с висока научна стойност, каквато според археолозите има въпросното съкровище, наказанието е до 4 г. затвор и глоба до 5000 лева. Пръстени, подобни на предадените в несебърския музей, са доста разпространени в ареала на елинистичната култура и до днес са запазени немалко такива образци. Двата артефакта обаче са уникални за България, досега такива не са откривани.
Логично около доброволното предаване на антиките възникват редица въпроси: ако не е имало разговор в несебърската прокуратура, дали е щяло да се стигне до т.нар. доброволно предаване? Любопитно е и откога прокуратурата, която по принцип не е информационна служба, усвои практиките на ДАНС и започна да борави с процесуални инструменти като разговори? Има ли причина, противно на всяка логика, да не се разпореди обиск в домовете на лицата, за които се подозира, че съхраняват незаконно придобитите антики?
Всички тези въпроси обаче увисват без отговор. При все изобилните неясноти около предаването на съкровището и бургаската полиция, и Несебърската районна прокуратура категорично отказват да разкрият името и адреса на откривателя на антиките. Районният прокурор на Несебър Георги Русев пък се оказа в отпуск и въобще не пожела каквато и да е среща.
В търсене
С изследователски хъс обаче Параграф 22 установи, че съкровището е било открито в новия град, на улица Раковски № 6. Като собственици на имота съседите посочиха Кръстина и Кънчо Василеви. Мястото се намира на не повече от 200 м от официалните разкопки в града, но е извън охраняваната зона на археологическия резерват. Оказа се, че строежът, под който е открито златото, ще става семеен хотел. Разрешителното му е било издадено на 12 септември м.г., а изкопните работи официално са започнали на 28 октомври. В края на май грубият строеж на обекта вече вървеше към завършване. Шефът на бригадата строители убедително и красноречиво отрече да знае за открито антично или пък друго злато под обекта му.
След упорито издирване бе открит и собственикът на парцела. Оказа се Кръстьо Василев, мъж около 60-те, който тъкмо се хранеше, когато се появихме в лозето му. Той не направи дори плах опит да излъже, че златото не е било открито под бъдещия му хотел. Василеви съборили старата си къща и когато багерът копаел основите на хотела, строителите се натъкнали на гробница. Поне 9 души имало в онзи момент около изкопа, включително и бригадирът с амнезията.
Според запознати гробницата не е била като типичните за несебърския некропол, а значително по-голяма и с различна архитектура. Сладкодумният разказвач не скри, че паметникът на културата е бил умишлено унищожен от строителите, за да не бъдат спрени строителните работи по хотела от археолозите. При намирането му погребалното съоръжение явно е било в много добро състояние, за което свидетелства и високото качество на предметите, открити в него. Василев не скри, че гробницата била изтърбушена от багериста, а отломките от нея са били изхвърлени.
Според чл. 278 от НК всеки, който умишлено е разрушил недвижим археологически паметник на културата, е застрашен от лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Въпреки регламентациите на закона обаче Бургаската окръжна прокуратура е отказала да образува дело за разрушаване на гробницата.
Най - вероятно
нарушенията не свършват
дотук. Мнозина експерти са на мнение, че в гробницата е имало повече от едно погребение и съответно - повече предмети. Собственикът Василев естествено отрече това предположение и увери, че дори и да е имало още нещо в земята, той не е направил усилия да го намери.
В хода на разследването през няколко независими един от друг източници достигнахме до информацията, че изложеното в несебърския музей в най-добрия случай е около 1/4 от цялата находка. Предмети от съкровището са били предлагани на различни колекционери през черния пазар на антики. И навярно артефактите, които не са в Несебърския музей, вече са част от необявените колекции антични произведения на изкуството на влиятелни бизнесмени от региона. В добавка към това упорито се носи мълва, че онова, което не може да се види в музея, са сребърни предмети, керамика и монети от Древна Елада.
Негласно потвърждение на версията, че антиките са били обект на престъпни сделки, е фактът, че не друг, а бургаските антимафиоти са се натъкнали на информацията за съкровището. Запознати с дейността на МВР обясниха, че ако е бил получен сигнал, че предметите се укриват, е било логично със случая да се заемат служителите от местния отдел Културно-исторически ценности на ОДП-то в Бургас. Антимафиотите поемали само случаи, когато има информация, че антики се подготвят за изнасяне или са обект на престъпни сделки. Кръстьо Василев обаче категорично отрече да е предлагал някога съкровището за продан.
След бърз преглед на каталозите на европейските тръжни къщи стана ясно, че всеки от златните предмети струва по не повече от 4-5 хил. евро. Само каничката е на по-високи цени - евентуално 10 - 15 000 евро. При най-завишени оценки това, което е предадено на музея, струва не повече от 40 000 евро. Сумата не е малка за българските стандарти, но у нас през година-две на черния пазар изскачат предмети за стотици хиляди евро, че дори и за повече. Щетите, които са нанесени на науката с унищожаването на погребалното съоръжение, намерено под бъдещия хотел на Василев, обаче навярно са неизмерими. Ако откривателите на гробницата не бяха избързали да я разрушат, сега щяха да разполагат най-малкото с една сериозна атракция в семейния си хотел...
Според думите му при разговорите между съпругата и сина му с представителите на държавното обвинение в Несебър прокурорът обещал, че няма да им спира строежа, въпреки очевидно закъснялото от гледна точка на закона предаване. Бил съставен предавателен протокол и опис на съкровището. Любопитен факт е, че вторият от пръстените, изложени вече в музея, е предаден по-късно от останалите предмети с отделен, втори протокол. Явно причина за това е нежеланието на откривателите да се разделят доброволно с този предмет. Нежелание, което също не е уловено от обвинението.
Случаят с доброволно върнатото несебърско съкровище не е първият и навярно няма да е последният. Докато подобни престъпления обаче се амнистират от компетентните органи с бездействие, надеждата, че културното ни наследство ще бъде съхранено, си остава по-малка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във