Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОЛИЦИЯТА НА ГРАНИЦАТА НА ЕФЕКТИВНОСТТА

Последната година, и особено последните няколко месеца, предложиха достатъчен материал за сериозен анализ на полицейската дейност, свързан както с извършваните престъпления, така и с реакцията на полицейските служби в страната. Криминалната активност очерта поне пет проблемни области.Кражбата и търговията с крадени коли На практика, независимо от лекото статистическо снижение на този вид престъпност, проблемът запазва своите характеристики и обществен отзвук. На медиите беше съобщено за разбити три-четири криминални групи, специализирани в тази област, но очевидно те имаха локално значение и не засегнаха основните играчи. По своите качествени параметри този вид престъпни деяния достигнаха нивата от 1996-1997 година. Факт, който ясно бе подсказан и на последната международна конференция, проведена в София и посветена на темата. Тези характеристики включват: - необезпокоявано движение на крадени коли през границата; - дейност на съответните престъпни мрежи вътре в страната и възстановяване на контактите в чужбина;- улеснена легализация на застрахователни измами, извършени в западни държави;- непроменени тромави процедури по връщането на откритите крадени автомобили. Към всичко това трябва да се прибави и почти пълното завземане на застрахователния бизнес от капитали с неясен и дори съвсем съмнителен произход, което допълнително срина доверието на западните партньори. МВР се обърна отново към промени в законодателството и възстановяване на познати правни норми. Като оставим настрана факта, че няма яснота по ефективността на тези мерки, подобен акцент в противодействието подсказва, че полицията смята своите вътрешни възможности за изчерпани.Взривяванията придобиха отново недопустими за обществото размери. Нещо повече - характеристиките на взрива пред Седма гимназия в столицата носят безспорните признаци на терористичен акт: на оживено място в оживено време; очевидна цел - постигане на паника; сравнително сложна, но успешна технология на изпълнение. С две думи - взрив, който заслужава специално внимание. В професионалното ръководство на МВР си дадоха сметка за качествената разлика на това престъпление, но побързаха да спасяват собствения си имидж с логически несъстоятелни изказвания: взривът не е предизвикан пред министерството и следователно липсва терористична насоченост; взривното устройство е конструирано така, че вълната да се насочи нагоре, без да предизвика други жертви; техниката за задействане е елементарна и тъй нататък. Дори съвсем повърхностният поглед обаче оборва подобни твърдения. Около МВР и в най-оживените часове на деня почти няма хора и там извършването на подобен акт (с терористична насоченост) е безсмислен. Установено е, че взривът е поставен под купето на колата, т.е. много близо до уличната повърхност (очевидно не е имало друго възможност) и отражението в тази повърхност насочва взривната вълна почти отвесно нагоре. Задействането на взривното устройство от дистанция в точно определен момент е сравнително най-сложната технология на подобни актове. Премълчаването на тези неща говори, че усложняването на обстановката може да се окаже над възможностите за овладяване от страна на полицията. А непрекъснато увеличаващият се брой взривявания е очевиден знак за това.Изработването на фалшива валута и най-вече на доларови банкноти, достигна през 2002 г. световни върхове - България е на пето място в света по създаване на фалшификати с постижение от 4.5 млн. щ. долара, установени до този момент. Излишно е да се коментират огромните загуби и многостранните опасности, които този тип престъпления създава в международен план, и какъв спокоен пристан представлява страната ни за осъществяване на производствения процес. На практика след 2000 г. няма разкрита нелегална печатница от българските полицейски служби и двата удара във Варна и Пловдив, макар и съвсем повърхностни, дойдоха след предоставяне на информация от Сикрет сървиз - САЩ. Това е недвусмислена оценка за нашите възможности. Антони Чапа, ръководител на направление Фалшификати в Сикрет сървиз, дойде в България, за да съобщи тази оценка и да потърси някакви пътища за излизане от тежката ситуация. По всичко личи, че не си тръгна обнадежден.Наркотрафикът и наркоразпространението непрекъснато нарастват и затова свидетелстват както оценките на чуждестранни експерти, така и данните на нашите полицейски служби и други ангажирани в проблема организации. Увеличаване на наркозависимите хора, заедно с намаляване на възрастовата граница на наркозависимите е възможно единствено при добре функциониращ и достъпен пазар. Наред с това атентатите срещу Димитър Джамов, Алексей Петров и Илиян Версанов показват острата борба, която се води в разпределението и преразпределението на наркопазара.За състоянието на наркотрафика обективна оценка може да се осъществи на базата на заловените трафик-пратки и на базата на анализите на чуждестранни служби и институции, доколкото там са крайните дестинации на каналите. И в двете направления оценките са достатъчно обезпокоителни. Балканският път отново е между най-оживените към Западна Европа и единствено войната в Афганистан успя да снижи временно интензитета му. Наред с това епизодично залавяните пратки в немалък единичен обем говорят ясно за спокойствието, с което функционират каналите през България. Пратки с такъв обем се осъществяват само при минимален риск във функционирането на канала.Борбата с корупцията е оценена с отрицателен знак от страна на европейските институции, от редица международни организации и огромен процент от българските граждани. На този фон очевидна е липсата на работеща стратегия срещу корупцията. Но още по-обезпокоителен е фактът, че практически липсва яснота какви и къде да бъдат акцентите в противодействието срещу нея. Корупцията не е аморфна система, тя има своите нива с различни качествени характеристики, сложност и генезис на развитие. Ролята на полицейските служби в противодействието зависи точно от тези нива и характеристики. Увеличаването на тяхната сложност увеличава и противодействащата роля на полицията с нейните специфични средства и методи. До този момент обаче - за около една година, на широката общественост станаха известни само отделни случаи на доказани подкупи (до съда са достигнали около 80 човека по данни от съдилищата), както и на периодичното афиширане в общественото пространство на желанието на полицията за съществено намаляване на силата и законосъобразността на доказателствата. Колкото и тежък да е проблемът с корупцията, издигането на слухове, клюки, клевети и пр. за доказателствен материал е чиста полицейщина и страната вече е преживявала подобен период. Отделен е въпросът, че субектите и механизмите на корупционни практики във висшите ешелони на местната и централната власт остават недосегаеми. Освен всичко това в борбата с корупцията МВР има да решава и тежък вътрешен проблем. Полицейските служби са в първата петица на корупционните практики на МВР от всички държавни институции, но онова, което ръководството оповести като мерки за борба с корупцията, са с доказана неефективност (при предишни използвания) или съвсем несъстоятелни. Примерно - създаването на специален отдел в НСБОП.Тази служба, както и всички останали МВР-служби, страдат от корупция, но при НСБОП тя е в засилена степен поради естеството на работа. Никой не гарантира отсъствието на корупция в този отдел, но и никой не знае как ще й се противодейства (може би за целта трябва да се създаде друг отдел, после трети и т.н.).Използването на агенти, информатори, осведомители и пр. от други служби, вербувани от споменатия антикорупционен отдел, е практически немислима дейност. Да не говорим, че не е разрешена по инструкции. Без тези специфични средства противодействието е беззъбо, а съществуването на подобен отдел в НСБОП - безпредметно.Ето защо, колкото и бегъл да е предложеният анализ, той дава достатъчно основание за няколко съществени извода:- МВР, и в частност полицейските служби, са достигнали прага на своята ефективност.;- на практика МВР не разполага с полезен ход за подобряване на ефективността в съществуващото структурно-функционално пространство. Единственият изход е да се разчупи това пространство и да се въведат нови функции и съответни структурни промени;- ядрото на ефективното функциониране на полицейските служби е агентурно-оперативната работа. Точно тя в досегашния си вид е достигнала предела на своята ефективност и това е най-безспорният извод от дейността на полицията.Същността на агентурно-оперативната работа е използването на секретни сътрудници. Съгласно закона всеки оперативен работник има и право, и задължение да работи със секретни сътрудници. По принцип точно този вид дейност в световната практика е призната за най-ефективна при противодействието на престъпността и в този смисъл основният въпрос се свежда до нейната организация.Моделът, който продължава да се използва в България, е създаден през 20-те години на миналия век в Съветска Русия. Той е пренесен в българската милиция след 1947 година. Неговата основна цел е събирането на възможно най-широк обем информация за всичко против режима: от настроения и вицове - до престъпления. Именно за тази цел агентурният апарат на милицията трябваше да има голям обем и това беше основно изискване към оперативните работници. Те бяха задължени да придобиват по 10-15 секретни сътрудници и през 80-те години числото на тези сътрудници достигаше до 70 000-90 000 души. Естествено, това бе мрежа, в която попадаше всякаква информация, а същинската работа по разкриването на престъпленията оставаше на второ място. След 10 ноември 1989 г. нещата практически не се промениха. Беше премахнато единствено изискването за броя на секретните сътрудници, но функциите на оперативните работници изискваха последните да притежават поне трима-четири агенти (тази бройка е запазена и до днес). Намаляването на секретните сътрудници обаче не намали разностранната функционална натовареност на оперативните работници и дори беглото им изброяване дава представа за безсмисленото очакване за някаква сериозна ефективност: вербуване на агенти, събиране на информация от тях, непрекъсната проверка на лоялността на тези агенти, провеждане на беседи за обучение, провеждане на операции за легендиране и т.н. Към тази чисто агентурна дейност трябва да се прибавят другите основни задължения на оперативните работници: проверка на постъпващи сигнали, разкриване на престъпления, водене на оперативни дела, извършване на предварителни проверки, изпълнение на поръчки от следствие и прокуратура и пр. Ясно е, че при това положение оперативните служби не могат да изпълняват задълженията си дори при най-добро желание и перфектна организация. Другата възможност е да имитират дейност. От двете неща печели само престъпността и доколкото подсказват публикуваните статистики, тя отново обръща своята тенденция - към увеличение. Ясно е също така и друго - функциите на полицията не могат да се поемат от други правозащитни институции и преднамерената атака срещу тях не е безобидна. Тук очевидно се целят две неща: отклоняване на вниманието от неефективността на полицията и насаждане на нихилизъм към правозащитната система въобще. Проблемът с ефективността на полицейската работа се очерта към средата на 1999 г. и в началото на 2000 година. Тогава в ръководството на МВР вече се обсъждаха конкретни мерки за преодоляването му. Основната идея се състоеше във функционалното разделяне на агентурната и оперативната работа и изграждането на съответните структури. Това засилваше всички компоненти на ефективността и обещаваше да изведе полицията от кръга на посредствените резултати. Очакванията не бяха умозрителни - точно такъв е моделът на работа в западноевропейските страни, където вече се създава единна система на агентурния апарат. Освен това моделът на агентурна работа, действал у нас преди 1944 г., е подобен на западноевропейския, като разделението е било по вертикалата на управлението, а ефективността - завидна.Изоставянето на тази идея - разделянето на агентурната и оперативната работа, като единствено възможна за достигане на ново ниво на ефективност говори поне за две неща - нежелание или неумение. И двете са еднакво пагубни за бъдещето на полицейската дейност. Ето защо не бива да се учудваме тогава, че американците още дълго ще ни подсказват какво става в нашия подземен свят, че контрабандните ни канали ще продължат да функционират безпрепятствено, че наркотиците ще завладяват нови територии, а взривяванията ще се превърнат в ежедневие. Нещата не могат да се променят от само себе си, нито пък с кухите схеми на изкуствено извисен рейтинг.

Facebook logo
Бъдете с нас и във