Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОЛИЦИЯТА: ПО ЧУЖД ОПИТ И С НАШЕНСКА КОРИСТ

Следваме опита на най-развитите страни в тази област...! Тази ключова фраза днес се произнася с гордост както от обикновени чиновници, така и от високопоставени членове на политическата и управленската ни върхушка. Органите на МВР например най-обичат да следват опита на САЩ (най-вече), на Германия, Испания и Франция. Бърза справка с пожълтелите страници на историята ни показва, че за пореден път под слънцето няма нищо ново, тъй като следването на чуждия опит е характерна черта във функционирането на българската полиция още от първите й дни. Най-малкото защото в първите години след Освобождението новообразуваната българска полиция не е искала да има нищо общо с турската представа за организацията на органите за ред и сигурност.Първите законови мерки за уреждането и функционирането на полицията предприемат руските благородници княз Черкаски, княз Николай Николаевич и княз Дондуков-Корсаков. Княз Черкаски е управител на гражданските дела в руската Главна квартира у нас. Той е запознат с по-известните турски закони за вилаетите от 1867 и 1870 г. и се заема с побългаряването им. Именно тези закони стават основа за ръководство на новата гражданска власт у нас. Специално за полицията са подготвени Инструкция за учредяване на първоначално военно полицейско управление в заетия от войските край, Положение за гражданско управление в санджаците и окръзите на Българския край, Инструкция за правата и задълженията на образуваната в градовете Търново и Свищов и в други места на Българския край местна полицейска стража, Временни правила за образуваните в България волнонаемна стража и въоръжени местни караули. Тези документи са придружени с още няколко инструкции за военнополицейското и гражданското управление, за дейността на селските въоръжени стражи и полицейските пристави в градовете, за правата и задълженията на местната полицейска стража. Правилата за функциониране на новосъздадената ни полиция са придавали странен руско-турски характер на иначе чисто българската институция. Съзнавайки необходимостта да се отърват от турското влияние, строителите на полицията и гражданското управление след Освобождението не са се поколебали да наложат и редица чисто руски термини и правила. Княз Дондуков например с едно окръжно въвежда употребата на названията губерния и окръг вместо санджак и кааза. По руски тертип са наречени и висшите административни и полицейски длъжности - губернатор, полицей-мейстер, пристав, жандарм. В тези години полицията е била подчинена на административните власти, а задачите й са формулирани така: запазване на общественото спокойствие и дължимото повиновение (б.а. - подчинение) на властите, усмиряване на всякакви действия против установения ред и послушност и донесението за това на началството, унищожението на всякакви непозволени и съблазнителни събрания. Първият проект за организацията и устройството на полицията е съобразен с новото териториално деление (на губернии, окръзи и околии). Руският комисар княз Дондуков-Корсаков го възлага за изпълнение на генерал-майор Гресерда, който съставя Временни правила за устройството на полицията в Княжество България. Според тях губернаторите и окръжните началници са представители на висшата полицейска власт. Полицейската дейност се изпълнявала от полицей-мейстери. Пристави се назначавали във всички градове, центрове на окръзи, а техни подчинени са старшите и младшите стражари, които били пеши и конни. Полицей-мейстерите били пряко подчинени на губернаторите, но изпълнявали и разпорежданията на окръжните началници. Руската администрация у нас след Освобождението издава още няколко наредби за задачите и функциите на полицейските участъци. През април 1889 г. е издаден последният документ за полицията - Правилник за селските въоръжени стражи.През май 1880, една година след приемането на Търновската конституция, Народното събрание гласува административна реформа, която слага край както на турското, така и на руското влияние в административното деление на Княжество България. На мястото на губерниите се създават окръзи, околии и общини. Тази структура се запазва до 19 май 1934 година. Назначени са 21 окръжни управители и 48 околийски началници. Длъжността полицей-мейстер е трансформирана в градоначалник, а дейността на министерството стават вътрешните дела, народното здраве, ветеринарното дело и управлението на пощите. Разчистването на руското влияние продължава и през 1882 г., когато Министерството на вътрешните дела е преименувано в Министерство на вътрешните работи. Заедно с това са спуснати и най-неотложните задачи за изпълнение - да се заменят руските офицери и чиновници с българска администрация и да се наложи българският характер на полицейската институция. Суспендирането на Търновската конституция през 1881 г. временно забавя правната реформа в полицията до 1883 година. Тогава се изготвя Устав за полицейската стража, според който Княжеството е разделено на полицейски участъци от по 5000 човека, като на 600-1200 човека се пада по един стражар. На 12 декември 1889 г. влиза в сила Законът за полицията, според който тя остава подчинена на министъра на вътрешните работи. Органи на полицията са окръжните управители, столичният градоначалник, околийските и градските началници, приставите старшите и младшите стражари. Уставът подробно описва длъжностите, функциите и устройството на полицейската стража, начините за преместването на полицаите и издигането им по служба.През 1890 г. се приема Правилник за приспособление закона за полицията, в който се уточняват въпроси за униформата, въоръжението, делопроизводството в полицията и дисциплинарните наказания на стражарите. Законът се допълва и изменя през 1901, 1902, 1904 и 1920 г., като измененията засягат ценза, подготовката на стражарите и случаите, когато те могат да употребяват оръжие. Хронистът и директор на полицията през 1939 г. Григор Преславски дава следната характеристика за развитието на полицията през тези години: Вместо да се създаде силна, добре организирана и стегната полиция, последната беше винаги сменявана при всеки партиен режим... Тогава полицията действително беше обществена опасност, с основание бе презирана и беше кошмар за населението. Полицията беше използвана за лични и котерийни цели от силните на деня.... След този период следва етап, който някои определят като виенски, а други като германски. И така е до 1944 година. След това нещата започват да ни изглеждат отново познати...КАТАДЖИИТЕ В МИНАЛОТО Организацията на движението по улиците, изглежда, е била сред основните грижи и на тогавашната полиция. Ето как е описан в хрониките пътен инцидент от началото на ноември 1911 година. Онази нощ, към 3 часа, на ул. Пиротска се е разиграл инцидент, който само по една щастлива случайност не е взел човешки жертви. Няколко души офицери от аеропланното училище, идвайки вероятно по служебна работа в София от Божурище, благодарение на късния нощен час са карали автомобила си с голяма бързина, понеже са предполагали, че няма из улиците никакво движение. При черквата Св. Никола, автомобилът, който е бил без фарове, пресреща файтона на Тале Божинов, живущ на ул. Зайчер N26, в който се сблъсква, качва се върху него, събаря файтонджията, който се контузва в главата, и наранява в корема едина кон. Другият кон скъсва ремъците и побегва. Веднага се е явила полицията и военният патрул, които са поискали да арестуват невнимателния шофьор, който се помъчил да избега, обаче бил заловен. Неподозирайки че пътниците са офицери, понеже последните са били облечени в цивилни дрехи, стражата се е нахвърлила върху тях, вследствие на което произлязло сбиване. Инцидентът е овладян, всички са отведени за обяснения. Какви са били наказанията за пътните нарушения през онези години? В Наредбата за съставяне на актове от 1928 г. например пише: При констатирване нарушения на полицейската наредба относително реда, движението, чистотата и благоприличието по улиците и публичните места полицейският орган може да глобява по карнетка от 20 до 100 лева нарушителя. Когато нарушителят няма в себе си пари или нарушението е от по-голяма важност, на нарушителя се съставя акт и се глобява повече от 100 лева.... Какво означава повече - наредбата не уточнява. За сметка на това обаче тя изисква от всеки полицай, съставящ акт, следните неща: Актът се съставя веднага при констатирване на нарушението. Полицаят- откривател на нарушението, ако е недостатъчно грамотен, възлага написването на акта на друг полицай, обаче пак той, като откривател очевидец, го подписва. Когато нарушението се открие вън от града и няма възможност да се състави акт на мястото, нарушителят се завежда до най-близкото държавно, общинско или друго обществено учреждение. Преди да се състави акт, случаят добре да се проучи. Актът да е кратък, ясен, четливо написан, без зачеркване. Всеки акт трябва да съдържа: - кога е съставен;- кой е съставител;- на кого се съставя;- какво е нарушението; - доказателства за нарушението; - свидетели, най-малко двама; - заключение на съставителя на акта (кой член и кой закон е нарушен); - актът се подписва от съставителя, нарушителя и двама свидетели.Нарушители и свидетели, които се назовават с лъжливи имена, им се съставят актове за подвеждането им по чл.459 от НК. Нарушител, който буйства, се задържа до 24 часа по чл.67 от Закона за администрацията и полицията....

Facebook logo
Бъдете с нас и във