Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОЛИТИЦИТЕ ДРЪПНАХА ШАЛТЕРА НА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА

В началото на тази седмица Антон Станков изненадващо обяви, че промените в Закона за съдебната власт, внесени в Народното събрание няколко дни по-рано, ще бъдат вдигнати на трупчета. Повод за поредното разсрочване на съдебната реформа във времето бе опитът на правосъдния министър (в тандем с колежката си евроминистър Меглена Кунева) да накара по някакъв начин лидерите на парламентарно представените политически сили да сторят две изключително важни неща. Първо - да постигнат съгласие помежду си по въпроса какво и как трябва да бъде направено, за да затворим най-сетне прословутата глава 24 Правосъдие и вътрешна сигурност от преговорите за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). И второ - това тяхно съгласие задължително да бъде оформено като декларация и подписано без възражения от всички пет парламентарни групи - НДСВ, ДПС, ОДС, Коалиция за България и НИЕ. Българинът има една хубава поговорка, която гласи Човек предполага, но Господ разполага. В понеделник (24 март), броени минути след края на първата работна среща за уеднаквяване на политическите позиции за бъдещето на съдебната власт, тя се потвърди със страшна сила. Оказа се, че от всички поканени лидери, само НДСВ и ОДС се отчетоха на ниво. Жълтите изпроводиха в правосъдното министерство председателят на ПГ на НДСВ Пламен Панайотов, заместникът му Константин Пенчев и председателката на правната комисия Анелия Мингова. Сините бяха представени от лидера на парламентарния съюз Надежда Михайлова и от Елиана Масева (главен секретар на Министерския съвет по времето на Иван Костов). ДПС отби номера с Лютфи Местан, а водачът на столетницата Сергей Станишев (дочул че Надежда Михайлова няма да ходи на срещата) прати Румен Овчаров и Младен Червеняков.Какви са шансовете на министър Станков да докара докрай амбициозното си намерерие? В процентно отношение нещата би трябвало да изглеждат петдесет на петдесет. Тоест - или ще стане, или няма да стане. В България обаче отдавна нищо не е това, което изглежда и най-вероятно лидерите на парламентарно представените сили ще подпишат лелеяната декларация, след което ще се свият в партийните си централи и ще продължат да преследват собствените си цели. Които много често нямат нищо общо с европейските изисквания за реформиране на третата власт. И понеже тръгнахме някак с поговорките - няма как да бъде подмината и още една народна мъдрост: докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват. Във вторник (25 март) взривиха Софийска окръжна прокуратура. В сряда стана ясно, че действащ полицай за провалил полицейска операция срещу измамници с кредитни карти. В сряда се случиха още две неща. Висшият съдебен съвет за пореден път се вживя в ролята на многострадалната Геновева и със сълзи на очи помоли изпълнителната и законодателната власт да развържат още мъничко кесията, защото Темида изнемогвала финансово. Сякаш членовете на ВСС не знаеха предварително какво ще им бъде отговорено, ако изобщо някой благоволи да им обърне внимание.И сакяш, за да потвърди тази непадостна констатация, Сметната палата разпространи резултатите от поредната си проверка в бумагите на Темида. Този път жертва стана самият върховен кадрови и финансов връх на съдебната система - ВСС. Резултатите в ревизионния акт са отчайващи и заслужават по-задълбочен анализ по-нататък. С две думи обаче положението е следното: дори и да имат достатъчно пари, висшите магистрати не знаят как да ги похарчат така, че да спазят духа и буквата на закона. Чудно как ли тогава съдят останалите?Капакът на драматичната седмица обаче бе тръшнат със страшна сила в четвъртък сутринта (27 март), когато анонимно телефонно обаждане за бомба опразни Съдебната палата и изкара от нерви председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров. С червеноармейски плам той съсече целия Министерски съвет, МВР, вътрешният министър и главния секретар на МВР. Сякаш я Петканов, я ген. Борисов, я Симеон Сакскобургготски лично се е обадил по телефона (затуляйки слушалката с носна кърпа). В общи линии това са последните (засега) последици след като в бермудския триъгълник Министерски съвет - Парламент - Конституционен съд, потънаха 47 текста от изменения през лятото Закон за съдебната власт. Вина за което има именно председателят на ВКС Иван Григоров, който прати закона в Конституционния съд и той оправда очакванията му. Без да се съобразяват, че в Европа еднакво не понасят както създаването на спецзакони са конкретни личности, така и осакатяването на нормативните актове с цел задоволяване на лични амбиции. Какво всъщност се случи от горещия есенно-зимен сезон 2002/2003 и ще бъде ли разплетено някога кълбото от политически, междуличностни и кадрови противоречия, та реформата най-сетне да тръгне? И за какви точно промени става дума?Безспорно е, че до декември 2003 г. правителството трябва да затвори проблемната преговорна глава Правосъдие и вътрешна сигурност. И понеже общоприет европейски модел за действаща съдебна система не съществува, въпросът откъде да се почне и как да се продължи продължава да е с повишена трудност. Вярно е, че през есента на 2001 г. правосъдното министерство изготви стратегия и програма за съдебната реформата, чиито принципи в общи черти са ясни - повишаване на ефективността и авторитета на съдебната власт чрез промени в законите и евентуално в Конституцията. Ожесточените битки за надмощие в самата съдебна система, както и прословутия български политически партизанлък принудиха екипът на министър Станков да поведе изтощителна окопна война.В интерес на истината трябва да се каже, че редица промени вече са факт. В Наказателния кодекс бяха създадени нови състави, инкриминиращи тероризма и компютърните престъпления, бяха увеличени и някои наказания. Създаването на нов Наказателен кодекс обаче все още предстои и никой (поне засега) няма никакво намерение да направи поне първата копка. Промените в Гражданскопроцесуалния кодекс рязко ограничиха случаите, които стигат до третата инстанция - Върховният касационен съд. Хората на Иан Григоров вече не се занимават с делата за земеделските земи, с трудови спорове или с казуси, при които размерът на иска е или под 5000 лв., или под 25 000 лв. (в зависимост от предмета на спора). Действията на съдия-изпълнителите също бяха ограничени в разумни срокове. Основната битка обаче - за написването на нов Наказателнопроцесуален кодекс, предстои. И това никак не е случайно, защото именно в него се пресичат изключително важни интереси - за повдигане и внасяне на обвинението в съда, за ролята и мястото на следователите и прокурорите, за правата на обвиняемите, за процесуалните срокове. Ако трябва да сме точни, именно върху тази територия корупционният натиск върху магистратите е с повишена интензивност, а подозренията за бъркане в меда са най-силни. Към момента е ясно, че един от акцентите ще е върху ускоряване на мудния наказателен процес като в новия НПК ще бъдат фиксирани крайни срокове, в които прокурорите са длъжни да внесат обвинителените си актове в съда. Въпреки че в момента се пише обобщен вариант за основен ремонт на НПК (на базата на трите проекта, внесени в НС), отсега е ясно, че прокуратурата ще е длъжна да приключи разследването на тежките престъпления (убийство, грабеж, изнасилване, наркотрафик и др.) максимум за 3 години, докато останалите деля трябва да бъдат приключвани в рамките на две години. Ако така фиксираните срокове не бъде спазени, обвиняемият ще има право сам да поиска съдът да разгледа делото му. В този случай прокуратура ще разполага с още един месец, за да внесе обвинителния акт. Ако и този срок не бъде изпълнен, съдът трябва да прекрати делото, а обвиняемият да бъде освободен от отговорност. По този начин ще се спазят изискванията за разумен срок на наказателното производство, които вече ставаха причина България да бъде осъдена, и то неведнъж от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Също толкова драматична се очертава и по-нататъшната битка за Закона за съдебната власт (ЗСВ). И това е напълно разбираемо. Освен че урежда устройството на съдебната система и разпределението на правата и задълженията на институциите в нея, ЗСВ регламентира и взаимоотношенията между Темида и изпълнителната власт (в лицето на правосъдното министерство). От друга страна, много от разпоредбите в ЗСВ (като тези за имунитета и несменяемостта на магистратите, за мястото на прокуратурата, за отговорността на главния прокурор и, дори, за формирането на бюджета на ВСС) вече не могат да бъдат пипани с пръст. По простата причина, че Конституционният съд изхвърли отмени поправките им като противоречащи на основния закон. И, за да бъде промененя дори и буква от тях, трябва да бъде ремонтирана конституцията. Което, поне засега, е небъдна работа. Ето това е причината, предложенията на Министерския съвет за промени в ЗСВ (внесени миналата седмица в парламента и вдигнати на трупчета на 25 март) да са някакъв опит реформата да продължи, макар и по заобиколен път. Единствената по-радикална идея в проекта е превръщането на Висшия съдебен съвет в постоянно действащ орган. Ако поправката мине и на второ четене, неговите членове ще напускат постоянните си работни места и ще се занимават само с делата на ВСС. Увеличават се и квотите на прокурорите и следователите във ВСС. Досега съдиите бяха шест, прокурорите трима, а следователите - двама. След евентуалния ремонт на ЗСВ квотите на съдиите и прокурорите се изравняват (по четирима представители), а следователите стават трима. Според проектозаконът в бъдеще министърът на правосъдието ще определя броя на съдия-изпълнителите, а те и съдиите по вписванията няма да участват в общите събрания на районните сидилища. Проектът предвижда и създаване на нова глава (18а) в ЗСВ, озаглавена Съдебни експертизи. В нея се урежда по единен начин (тоест - и за гражданското, и за наказателното производство) редът, по който се назначават експертизите, изготвянето и промените в списъка на експертите, определянето на възнагражденията им и т. н. Трудно е да се оценят еднозначно предложените промени, особено като се има предвид, че те тепърва ще бъдат съгласувани на... политическо ниво. Съдбата им става още по-неясна като се вземе предвид и едно изказване на председателя на ВКС Иван Григоров, че и този проект не бил съгласуван с представителите на родното правораздаване, каквато била първоначалната договорка. Какво мисли по този въпрос министър Станков стана ясно в понеделник (25 март) на брифинга, след знаменателната среща с парламентарните политически сили. Пред журналистите той заяви буквално следното: Големият въпрос е дали провеждаме реформа в полза на обществото или реформа в полза на съдебната власт.... Думи, които предвещават активни действия както на парламентарното бойно поле (особено из кулоарите на Народното събрание), така и на тихия фронт. Защото отдавна е известно, че гласуванията в пленарната зала служат само за узаконяване на вече спечелената битка. Самият факт, че през юли 2002 г. ОДС подмина гласуването на ЗСВ, а председателят на ВКС Иван Григоров и Конституционният съд (под мъдрото диригентство на Георги Марков) го осакатиха завинаги е повече от показателен. Поне за едно нещо - че бъдещата политическа декларация за по-нататъшния ход на реформата в съдебната власт ще е поредния балон, който ще се пукне след два-три месеца.

Facebook logo
Бъдете с нас и във