Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОЛИТИК ВЪРХУ ПЛИК (П)ОБЪРКА ПРОКУРАТУРАТА

Ако не от друг (магистрат, политик или бизнесмен), разследването за източването на Топлофикация - София АД ще бъде провалено от някой... майстор на епистоларния жанр. Преди няколко месеца от небитието изплува едно писмо, което за дълго хвърли държавните обвинители в тежък размисъл. Според официалната информация, въпросното писмо е писано от бившия шеф на столичната топлофикация Валентин Димитров-Вальо Топлото.
Все още обаче остава пълна мистерия кой е неговият истински получател и по каква логика то (писмото) е извървяло целия този път: килията на Вальо Топлото в предварителния арест на бул. Д-р Г. М. Димитров № 42 - кафене в центъра на столицата - Главна дирекция Борба с организираната престъпност - министър на вътрешните работи Румен Петков - главен прокурор Борис Велчев - прокурор по делото Божидар Джамбазов?
Още по-неясно е кой и с каква цел, някъде по току-що описания път е щракнал две-три копия, старателно е дописал някои изречения, още по-старателно е съкратил други няколко изречения, след което е пуснал кавър версията на писмото най-напред в официозния в.Земя, след това в булевардния в.Уикенд, а накрая - в почти всички национални медии.
А най-неясното е как Вальо Топлото, който има себе си за много интелигентен човек, преуспял още в началото на 90-те години без чужда помощ, може да сътвори подобно безумие: да съчини писмо, в което на практика изтипосва де що има съучастници и покровители?
Всъщност онова, което превръща случката с писмото на Вальо Топлото в прецедент, е неизреченият отговор на един мимоходом зададен въпрос: Какъв ще е този нещастен адвокат (в буквалния смисъл на думата), на когото ще връчат подобно конфиденциално четиво, а пък той... ще го забрави в първото заведение, в което е влязъл да удари едно кафе?
Да не говорим пък за високообразованата, невиждано проницателната и уникално добросъвестна бизнес дама (за собственичката на заведението става дума), която от един поглед е оценила по достойнство съдържанието на бумагата и, без дори за секунда да се замисли, я е отнесла на единствено правилния адрес: Главна дирекция Борба с организираната престъпност.
Вторият епистоларен кошмар се стовари върху главата на държавното обвинение горе-долу по същото време, но малко по-различна сюжетна линия.
На 24 август 2006 г. Софийската градска прокуратура (СГП) влезе в един граждански трезор в столицата и отвори няколко касетки на Вальо Топлото, пълни с пари. Броенето и описването на банкнотите продължи до средата на октомври, а общата сума на находката възлезе на 3.7 млн. лева.
В една от касетките на Топлото е открит плик с 30 000 евро с името на известен български политик (според прокуратурата), който от август до октомври 2006 г. е разпитан няколко пъти по този повод. В началото на декември в публичното пространство полека-лека проби слухът, че въпросният политик се казва Антоан Николов, председател на Столичния общински съвет от 1999 г. до 2003 година.
По време на тези разпити Антоан Николов надълго и нашироко е обяснил, че няма никаква представа защо в сейфа на Вальо Топлото е намерен плик... забележете на СОС (каквито в огромни количества всеки ден напускат канцеларията на шефа на Общинския съвет), но този е с пари и с неговото име. А от свои източници Параграф 22 научи, че на онзи етап (става дума за края на ноември - началото на декември) разследващите не разполагат с данни, че Николов е свързан с източването на столичната топлофикация.
На 18 декември слухът за разпитите на известния политик официално бе потвърден от главния прокурор Борис Велчев, а наблюдаващият прокурор Божидар Джамбазов уточни, че в плика е имало 30 000 евро.
Около месец и половина по-късно - на 30 януари 2007 г., след дълги и мъчителни вътрешни колебания, държавното обвинение най-сетне огласи името на политика върху плика. И то по начин, който не би трябвало да буди никакво недоумение: на 29 януари срещу бившия председател на Столичния общински съвет Антоан Николов е образувано досъдебно производство за лъжесвидетелстване. То обаче ще се наблюдава от Софийската районна прокуратура, защото престъпленията по чл.290 от Наказателния кодекс са подсъдни на районен съд.
Връзката на това досъдебно производство с мегаделото за източването на Топлофикация - София АД, според хората на Борис Велчев, е пликът с парите, върху който е изписано От Антоан Николов за Валентин Димитров. А конкретният повод за образуването му е заключението на вещото лице, изготвило назначената графическа (почеркова) експертиза, че буквите върху плика са изписани собственоръчно от бившия шеф на СОС.
Няколко дни по-късно, явно по искане на адвокатите на Антоан Николов, по делото бе назначена втора, този път - тройна, графическа експертиза. За най-голямо изумление на прокуратурата обаче заключението на трите вещи лица се оказа коренно противоположно: почеркът на бившия шеф на Столичния общински съвет по нищо не прилича на почерка, с който върху плика е изписано От Антоан Николов за Валентин Димитров.
За да излязат с чест от деликатното положение, а и за да направят някаква що-годе общоприемлива крачка към т. нар. разкриване на обективната истина, хората на Борис Велчев в Софийската районна прокуратура (СРП) назначиха още една - вече петорна, графическа експертиза. В сряда (28 февруари) говорителят на СРП Руси Алексиев заяви за Параграф 22, че тази експертиза все още не е приключила и затова било рано да се гадае дали срещу Антоан Николов ще бъде повдигнато обвинение, или пък разследването ще бъде прекратено.
При така създалата се ситуация едва ли би се намерил човек, който да прогнозира с какво заключение ще приключат работата си петимата експерти. Иначе казано, положението на Антоан Николов (а и на наблюдаващия обвинител от Софийската районна прокуратура) е висящо във възможно най-непредвидимото съотношение - 50:50, и много прилича на аксиомата, че една жена никога не може да бъде... малко бременна.
Така че докато чака заключението на експертите, държавното обвинение може съвсем спокойно да си отговори поне на един доста щекотлив въпрос: Ако Антоан Николов по някакъв начин е бил замесен в аферата със софийската топлофикация - като председател на Столичния общински съвет и пряк началник (така да се каже) на Вальо Топлото, каква е логиката той да изпраща на своя подчинен пари в плик? Може би защото е очаквал да му прекара парно до къщата му в Бояна.
На пръв поглед няма никаква логика, защото от памтивека движението на рушвета винаги е било в обратната посока, т.е. от корумпирания служител към благосклонния началник. Но в наши дни кой ли зачита традициите и правилата на играта, след като едно писмо и един плик могат да объркат работата дори на такава система, каквато е държавното обвинение?

Facebook logo
Бъдете с нас и във