Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОЛОЖЕНИЕТО НИ Е УНИЗИТЕЛНО

Главният инспектор в Министерството на правосъдието Димитър Димитров:Димитър Димитров е роден на 19 ноември 1939 г. в с. Геновци, Габровска област. Основното и средното си образование завършва в Габрово, а през 1965 г. се дипломира като юрист в Софийския университет Св. Климент Охридски. От февруари 1966 до февруари 1967 г. кара следдипломен стаж, след който е назначен за заместник районен прокурор на Монтана (по онова време Михайловград). Няколко години по-късно Димитър Димитров се връща в родния си край, където последователно работи като заместник районен, районен и заместник окръжен прокурор на Габрово. През 1985 г. той е повишен в Главна прокуратура и достига до поста заместник-главен прокурор. От 2000 до 2004 г. работи като завеждащ отдел Съдебен на Върховна касационна прокуратура, а през ноември 2004 г. е назначен за главен инспектор в Инспектората към министъра на правосъдието. Димитър Димитров е женен и има двама синове юристи.Г-н Димитров, защо се съгласихте да станете шеф на Инспектората на правосъдното министерство, след като сте били заместник-главен прокурор и завеждащ отдел във ВКП? Не е ли това крачка назад в кариерата ви?- С измененията на конституцията в частта й за съдебната власт и на Закона за съдебната власт (ЗСВ) в професионалните среди и във Висшия съдебен съвет (ВСС) доста оживено се обсъждаше въпросът за освобождаване на магистрати, когато навършат определена възраст. Аз не исках да натрапвам моето мнение, нито да създавам прецедент. Категорично заявявам, че ръководството на прокуратурата и моите колеги не са искали аз да сменям професията си. А се насочих към инспектората, защото смятам, че там ще съм най-полезен. Познавам системата на пръсти, защото 38 години съм бил прокурор и над десет години бях член на Висшия съдебен съвет (ВСС). Благодарен съм на министъра на правосъдието и на ВСС за назначаването ми като инспектор и главен инспектор. Надявам се да оправдая гласуваното ми доверие. Освен това нямам комплекси за величие, нито съм лаком.В какво състояние намерихте Инспектората и какви бяха първите ви стъпки на новото поприще?- Първата задача на всеки, който влиза в някаква нова структура, е да разбере функционалната й адекватност и нейното място в системата. Казано по-конкретно - трябваше да разбера къде точно се намира Инспекторатът в контролно-ревизионната система на съдебната власт. Втората ми задача беше да си изясня статута на Инспектората и на отделните инспектори с оглед да осигуря оптималност в работата им. Едновременно с това бях включен и в работната група за изготвянето на проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), който, както знаете, трябва да е готов до 15 май. И тук искам да кажа нещо важно, което според мен се пропуска. Реформирането на българската съдебна система и на правораздаването е изключително тясно свързано с усъвършенстването на контролно-ревизионната дейност. Това, поне до момента, убягва от погледите на всички - дейността на Инспектората я няма в концепциите и анализите, посветени на съдебната реформа в България. А за мен безспорната истина е именно там. Моите наблюдения са, че нашето законодателство, ако и да не е съвършено, но поне не е лошо. В някои отношения то дори е изпреварило страните, които в момента ни учат как да правораздаваме и ни съветват как да направим реформата у нас. Какво имате предвид?- Направих една историческа справка, която в голяма степен се отнася до статута и функциите на Инспектората към Министерството на правосъдието. Да започнем от съдилищата. В годините, когато в България имаше само един Върховен съд, той упражняваше редовен контрол над низовите съдилища. Неговата ревизионна дейност беше много сериозен регулатор на тяхната работа и оценка на дейността на съдиите. Тази контролно-ревизионна дейност вече не е регламентирана и не се упражнява. Сега Законът за съдебната власт предвижда двете върховни съдилища - касационното и административното, да избират за срок от две години съдии, които да ревизират дейността на колегите си, и… толкоз. На практика обаче и това не се прави. В известно отношение апелативните и окръжните съдилища имат възможност да упражняват контрол над низовите съдилища, но и това не се случва на практика.По отношение на държавното обвинение ЗСВ е запазил правото на главния прокурор лично и чрез определени от него прокурори да упражнява контрол и да извършва ревизии на всички прокурори. Но с отмяна на Закона за прокуратурата и съгласно Закона за нормативните актове са загубили сила познатите в миналото Указания за контрол в прокуратурата и в момента този контрол до голяма степен е инцидентен.Не по-добро е положението със следствието. Засиленият контрол при изграждането на единен следствен апарат, ръководен от Главно следствено управление, практически не съществува. Приемникът му - Националната следствена служба, през 1998 г. беше реорганизирана в Специализирана следствена служба, а през 2002 г. бе възстановена. Но така, че тя не запази сериозните си контролно-ревизионни функции спрямо окръжните следствени служби.Още по-безконтролна е дейността на дознателския апарат. Въпреки че той разследва близо 80% от извършените престъпления, до момента не е изградена специализирана служба за контрол над дознателския апарат. Според мен тази картина не е много обнадеждаваща, не мислите ли?- Това е положението. Но тук задължително трябва да уточня, че говоря за вътрешноведомствения контрол, който винаги е бил и ще бъде зависим от съответните административни ръководители. Каквито и изменения в нормативната уредба да бъдат приети. Ето защо не бива да се подценява и пренебрегва извънведомственият контрол, който не страда от тази зависимост. А в съдебната система той е поверен в ръцете на Инспектората към Министерството на правосъдието. Добре, но защо на Запад, като се чуе, че инспекторите идват, всички тръпки ги побиват? - За съжаление, непрекъснатите спорове за мястото, правомощията и структурата на Инспектората, стигнали дори до Конституционния съд, докараха инспекторите до унизително положение. А непрекъснатите кавги за правомощията на министъра на правосъдието по отношение работата на съдилищата, прокуратурите и следствените служби обезцениха, ако мога така да се изразя, Инспектората като структура, призвана да се бори срещу професионалните недъзи в съдебната система. Казвам всичко това с голямо притеснение, защото някой може сметне, че се оплаквам от нещо. Тъкмо обратното - винаги ме боли, когато се деформира правораздаването и никой не търси адекватни форми за преодоляването на това явление.Не смятате ли, че едно от най-драстичните орязвания на правомощията е, че Инспекторатът няма право да проверява работата на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура? Както и на самия главен прокурор?- Това е така. Дейността на Инспектората е сведена само до проверката на образуването и движението на делата. При това на районно, окръжно и апелативно равнище. Контролът върху работата на върховните съдилища и прокуратури е изключен. Това трудно се възприема, тъй като нито аз, като върховен магистрат, нито моите колеги от тези нива бихме се чувствали обидени от такъв контрол. Добросъвестните дори с готовност биха приели критиките и препоръките, защото в момента нямат обективен коректив и мотивация за самоусъвършенстване.Само морална ли е вредата от орязаните правомощия на Инспектората?- Далеч не е така. Инспекторите нямат никакви правомощия по отношение на кадровата политика в съдебната система - както за преназначаването на магистратите от едно звено в друго, така и по отношение на атестирането им и на професионалното им развитие. С две думи - нито някой ги пита, нито някой иска да ги чуе. Но нали министърът на правосъдието е длъжен да внася техните разработки и констатации във Висшия съдебен съвет?- Привидно Законът за съдебната власт му дава доста големи кадрови и дисциплинарни правомощия по отношение на магистратите, но на практика положението на правосъдния министър е изключително незавидно. Защо?- Причината е в орязаните функции на Инспектората. Просто министърът на правосъдието се оказва с правомощия, но без функционален инструментариум за тяхното прилагане. Но и това не е всичко, защото положението на инспекторите е още по-унизително от това на министъра. Според действащата уредба инспекторите не само не са магистрати по статут, но те дори не са и държавни служители.А какви са?- Най-обикновени работници по Кодекса на труда. Без да обиждам никого, става дума за огромно разминаване в отношението към магистратите и техните ревизори от Инспектората. Съгласно Решение № 13 от 2002 г. на Конституционния съд инспекторите нямат имунитет, техните трудови възнаграждения се формират въз основа на конкретните бюджетни възможности на министъра, те не растат в длъжност и ранг като магистратите и тъй нататък. Пак повтарям - аз не се оплаквам, а изразявам своя протест като личност и професионалист, защото един проверяван магистрат винаги отчита статута на проверяващия го инспектор и в зависимост от това преценява поведението си.Това състояние на нещата не ви ли обезкуражава?- Аз не съм от хората, които хленчат или лесно вдигат бялото знаме. Освен това министърът на правосъдието и неговият екип, доколкото имат право и им стигат силите, оказват съдействие на Инспектората. И независимо че обективните пречки са много, вече сме понаправили нещичко както за усъвършенстване на нашата работа, така и за… повишаването на професионалното самочувствие на инспекторите. И какво е то?- Разработили сме проект за усъвършенстване на методиката за работа на Инспектората. Тя е утвърдена още от министър Младен Червеняков преди десет години и е безнадеждно остаряла. Този проект ще бъде даден на инспекторите и след като обобщим техните предложения и критики, ще предложим на правосъдния министър да утвърди окончателния вариант на тази методика. Едновременно разработваме нови принципи за групиране и систематизиране на информацията, която получаваме и която използваме във всекидневната си работа. Взети са конкретни мерки за повишаването на квалификацията и за специализация на инспекторите, както и за по-ефективния контрол върху тяхната работа. По отношение на крайната реализация се налага да бъде засилена аналитичната дейност на Инспектората. Това не е никак лесна задача, но нейното изпълнение е задължително предвид незначителната тълкувателна дейност на Върховния касационен съд и на инцидентните методически указания, спускани от главния прокурор.Имате ли проблеми в работата си със съдилищата, прокуратурите и следствените служби?- Въпреки незадоволителната нормативна уредба, по принцип не срещаме съпротива по време на проверките. Колегите и техните ръководители проявяват разбиране и толерантност. Има обаче и единични случаи, главно във военните структури, които бих могъл да определя като противопоставяне на инспекторите. В никакъв случай обаче не драматизирам нещата, защото има механизми, чрез които този проблем ще бъде решен. Според вас какво трябва да се направи, за да се отпуши, както се казва, наказателният процес? - От една страна, трябва да се преодолее ненормалното претоварване на магистратите и магистратурите, включително и на най-високите инстанции. От друга страна обаче, трябва да се отчетат причините за безнаказаното просрочване при вземането на решенията. Отдавна се прокарва идеята за конкретни срокове за важните процесуални действия и носене на пряка отговорност при тяхното неизпълнение. В тази посока Инспекторатът би могъл да окаже много голяма помощ, но за целта трябва да бъде променена нормативната уредба и нашите правомощия да станат адекватни на наименованието ни: Инспекторат към министъра на правосъдието. В заключение бихте ли казали какво мислите за споровете около по-нататъшния ход на съдебната реформа?- Проблемът с реформата на съдебната система и правораздаването е много голям, но аз ще се огранича до собствената си леха. Контролно-инспекционната дейност трябва да се разшири и да се конкретизира. Много сериозно трябва да се заложи принципът на надведомствения и извънведомствения контрол, който може да се окаже доста ефективен подход както за подобряване на правораздаването, така и за неговата защита от непрекъснатите недомислени и немотивирани законодателни изменения. А по отношение на Инспектората е нужно да се приеме нормативна уредба, която да укрепи статута му и да гарантира ефективността в неговата работа. Без да се случи това, каквито и усилия да полага министърът на правосъдието, той трудно би направил нещо реално за подобряване на правораздаването в България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във