Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОЛУДЯВАМЕ БЪРЗО! НЕУСЕТНО! СЪВСЕМ!

По независещи от нас обстоятелства преди седмица бяхме принудени да се занимаваме със загубите, които понася България от хлевоустите си партийни лидери и държавници. Защото за високата политика най-вече важи житейската мъдрост: Седем пъти мери и веднъж режи. Иначе казано - ако няма какво да кажеш, е по-добре да си мълчиш. Днес обаче, вместо да се занимаваме с някакъв друг пиперлив проблем, се налага отново да се върнем на нашенските поразяващи усти. И поразиите, които те успяха да натворят за (има-няма) десетина работни дни. Неделя. 26 май. След близо едночасово изказване вицепремиерът Николай Василев си поема глътка въздух. Миг преди да бъде подложен на кръстосан разпит от депутатите в комисията Икономика и сигурност на Парламентарната асамблея на НАТО. Повод за разпита е фразата, изтърколила се из устата на вицето, че България вече е излязла от списъка на държавите с висока корупция. Какво са го питали останалите, та е отговорил така, засега не е известно, тъй като протоколите от въпросния форум още не са предоставени на медиите в пълния им блясък. Чу се обаче, че един депутат от Великобритания е шокирал аудиторията с констатацията: Вие говорите пълни глупости, след което се е поинтересувал от мерките, реално предприети в България за решаване на проблема. Отговорът на Николай Василев и до днес сигурно отеква като камбанен звън из душите и сърцата на присъстващите в залата: Премиерът на България е добре известен в чужбина с почтеността си, а хората, които са в кабинета по лична негова покана, споделят същите ценности... Неделя. 2 юни. Ден на герои. Човекът, който изчисти ръцете на Италия, отново е у нас. Този път обаче първата среща на Антонио ди Пиетро е с ген. Бойко Борисов, която минава под няколко знаменателя едновременно: Прокуратурата и следствието в изпълнителната власт; Съдебната система трябва да е под контрола на парламента; За всеки съдия, следовател, прокурор и полицай, обвинен в корупция, задължителната мярка за неотклонение е задържане под стража, а присъдата - двойно по-тежка. Тези думи на Ди Пиетро капят като благ мехлем върху израненото генералско сърце. Господин Чисти ръце обаче е от Италия, столица на родината му е Рим, а самият той е взепризнат борец за справедливост по рождение. Но дали и той под влияние на местния климат не е изпаднал в стандартната и изключително деликатна българска ситуация: искал е да каже едно, казал е друго, хората са разбрали трето, а медиите са разпространили четвърто. Иначе не могат да се обяснят бурните овации, с които бяха посрещнати съветите му. Които съвсем вкратце ни призовават да възстановим съдебната си система от времето на тоталитаризма. Който не вярва - нека прочете какво пише по този въпрос в конституциите от 1947 и 1971 година. Според тези два основни закона, главният прокурор се е избирал от Народното събрание, бил е подчинен единствено на Народното събрание и се е отчитал единствено пред Народното събрание. А мандатът му е бил петгодишен. Колкото до следствието - то е било в системата на МВР със статут на главно управление в него. Което значи, че е било съвършено независимо от прищявките и настроенията както на началника на Народната милиция, така и от амбициите на шефовете на легендарните Първо, Второ, Трето и тъй нататък управления. И още - според тези закони, началникът на Главно следствено управление е пряко подчинен на първия заместник-министър на вътрешните работи.Вторник. 4 юни. В студиото на Здравей България (сутрешния блок на Нова телевизия) са събрани на едно място кучето и котката - главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов и председателят на Софийския окръжен съд и говорител на висшия съдебен съвет Нели Куцкова. Вместо да си избодат очите (както сигурно са очаквали доста от ранобудните зрители), двамата изпушват лулата на мира и се заклеват във вечна любов през... следващите шест месеца. Постигната е договореност Софийският окръжен съд и Регионалната дирекция на вътрешните работи - София, през този период да ловят бандитите рамо до рамо. Нещо повече - Нели Куцкова обеща на Бойко Борисов, че повереният й съд ще даде толкова разрешения за подслушване, колкото й поискат. Включително на съдии, следователи, прокурори и политици. И понеже става дума за фундаментално изхвърляне, ще цитираме г-жа Куцкова дословно: Имам предложение. Да си дадем още шест месеца. Ще давам разрешения за подслушване, включително и на магистрати и политици. Нека на територията на София-окръг да направим нещо срещу престъпността заедно с РДВР, без да сме променили конституцията. След шест месеца да се видим пак в това студио и да кажем какво сме свършили. Приемате ли? Както се полага на силно емоционалните натури, генерал Борисов моментално прие и потвърди следващата сгледа. Какво е смущаващото тук ли? Нищо друго, освен някои текстове от действащата в момента конституция, от все още непроменения Закон за съдебната власт, от Наказателнопроцесуалния кодекс и тъй нататък. Синтезирано изписаното в тях изглежда така: магистратите не могат да бъдат разследвани, следени, подслушвани, записвани и снимани, защото се ползват с имунитета на народните представители. Тоест - те не носят отговорност за извършени леки престъпления, които се наказват със затвор до пет години или някаква друга по-безболезнена санкция. Ето защо, за да изпълни обещанието си Нели Куцкова, трябва да се случат няколко неща (които горе-долу изглеждат така): - обектът да е уличен в извършването на тежко престъпление, за което НК предвижда затвор над пет години;- да са събрани достатъчно доказателства (но без използването на специални разузнавателни средства като следене и подслушване), които да влязат за обсъждане във Висшия съдебен съвет (ВСС);- Висшият съдебен съвет да създаде специална комисия, която задължително да проучи събраните доказателства и да направи предложение до съвета;- ВСС да се събере на заседание и да реши да снеме ли имунитета на обекта, или не;- ако решението е положително и обектът се прости с имунитета си, без да го обжалва във Върховния административен съд, РДВР-София ще може да използва специалните разузнавателни средства. Вторник, 4 юни. Вътрешният министър проф. Георги Петканов свика съдебно-криминалните репортери, за да им разясни бъдещите промени в Закона за МВР. Двайсет минути след началото на знаменателната среща всички крупни успехи, постигнати от правителството в борбата срещу организираната и неорганизираната престъпност, са заличени с един-два словесни замаха. Под лозунга Аз съм прередактирал основно проекта за промените в Закона за МВР, защото се смятам за добър законодател, министър Петканов обяви, че за да се осигурят бъдещите успехи в борбата с престъпността (на всички фронтове) и корупцията, е необходимо Национална служба Борба с организираната престъпност (НСБОП) да има право да внедрява агенти под прикритие в държавната администрация, в държавните фирми и в престъпните структури. В бъдеще подобно право щяло да бъде дадено и на полицията. Чрез промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) събраните по този начин доказателства щели да бъдат признати като валидни пред съда, а стройна програма (като програмата за защита на свидетелите в САЩ) ще брани както живота на агентите, така и живота на техните семейства. Като оставим настрана факта, че ако досега правителството наистина е постигнало познатите ни крупни успехи в борбата с престъпността (а не ни е лъгало брутално) и подобни промени не са необходими, на дневен ред изниква друг въпрос: Какво се случва, ако разследването, по което е работил внедрен агент, наистина стигне до съдебна зала?Според министъра, всичко е точно: събраните от агента доказателства натежават в полза на правдата и престъпникът си получава заслуженото. Агентът е възнаграден богато и пребогато, надява новата си самоличност и отива да работи по друг случай.В действителност обаче се случва нещо друго. Според едни текстове в Наказателнопроцесуалния кодекс, за които министър Петканов не отрони и дума на споменатия вече брифинг, въпросният внедрен агент трябва да се яви пред съда в качеството си на свидетел. И подробно да обясни кое доказателство как го е събрал, по кои членове от НПК то е процесуално годно (т.е. - при набавянето му не е извършено процесуално нарушение или престъпление), санкционирано ли е това доказателство от наблюдаващия прокурор и... тъй нататък. Всичко това неминуемо води до пълното разконспириране на агента, което на професионален жаргон се нарича компрометиране. Като прибавим тук факта, че сме малка държава и всички наистина сме - ако не първи, то поне втори братовчеди, тъжният финал на цялата тази оперета е предизвестен по друга линия. Отдавна не е тайна, че организираната престъпност познава МВР като собствения си джоб и едва ли има такъв незнаен агент, който да я изненада в гръб. А след цялата 12-годишна порнография (извинения за този израз, но няма как) с кадровите досиета на голяма част от доносниците на Държавна сигурност, които всъщност са били сътрудници на службите за сигурност и на бившето Главно следствено управление (за което вече стана дума) и са предотвратили стотици и хиляди престъпления - доброволци за внедряване извън системата на МВР едва ли ще се намерят. На всичко отгоре - още в началото на есента екипът на министър Петканов засяда да пише чисто нов закон за МВР, който трябвало да стане нормативен факт до края на тази година... Сряда. 5 юни. Ден обикновен, но... не съвсем. Скандалният кмет на с. Галиче Ценко Чоков е под домашен арест. Кой точно ще е този храбрец, който ще се осмели да контролира дали Чоков спазва наложената му мярка за неотклонение? В добавка се чу сензационната новина, че побойникът Чоков обмислял да освободи кметския стол и да захвърли село Галиче на произвола на съдбата. До ужасното и сърцераздирателно решение той достигнал по време на последното му задържане миналата седмица. Зад решетките, пред канчето с рядка чорбица и коравия затворнически комат, Чоков теглил чертата и установил, че не бил в състояние да изпълнява пълноценно кметските си обязаности. А единствената причина за това била... че прекалено често влиза в ареста. Живи да не бяхме!

Facebook logo
Бъдете с нас и във