Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОЛУОСТРОВИТЯНСКО

Напоследък взех да се замислям за някои черти на народния ни характер. Прави впечатление, че за хиляда и кусур години съществуване, ние сме си останали много доверчиви люде. Каквото навярно е било местното население на Хаваите, когато за първи път са видeли капитан Джеймс Кук.
Но на туземците явно много бързо им е минало, защото когато той се върнал пак на островите, го изяли. Хем били минали една-две години. Да речеш, че не са го познали?!
Разправят, че това се случило, защото тъкмо привършили тържествата във връзка с честването на божеството Лоно. Докато те траели, на островите царял мир.
Разбира се, може да има и друго обяснение - просто да са изяли запасите и... айде. Не, тия изобщо не са като нас - дойдат ли празници, ние трупаме провизии като за обсада. За да има, трябва да остане, казваме ние.
А и кръгозорът им на хавайците е природно ограничен - остров и наоколо океан. Друго си е на полуостров, все пак. Особено когато е и с балкански релеф.
Не знам защо, но се сетих за капитан Кук и хавайците, когато прочетох какво обещава вътрешният министър Миков. Щял да вдигне заплатите на служителите си. Ами че той и Румен Петков обещаваше същото през 2005 г., представяйки новия модел за развитие на полицейската кариера. И докъде стигна?!
За една бройка да излъжа. Всъщност призракът на Кук мина през главата ми, когато прочетох друго: полицейските кучета в Париж ще бъдат екипирани с „обувки с гумени подметки. Хем да им пазят лапите, хем да не унищожават веществени доказателства!
Един любим типаж от близкото минало беше казал в своя реч: Тая година завод за полупроводници, догодина - за цели. Цялата ни работа такава, полуостровитянска...

Facebook logo
Бъдете с нас и във