Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОЛЗАТА ОТ ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩИЯ ВСС ЗАСЕГА Е НИКАКВА

Вече на всички е ясно защо управляващата коалиция направи Висшия съдебен съвет (ВСС) постоянно действащ орган. Едната причина бе, че той трябваше да избере подходящ наследник на Иван Григоров на поста председател на Върховния касационен съд (ВКС). А другата - че старият състав многократно действаше на ръба на закона и морала, като назначаваше и повишаваше роднини и свои хора по втория начин или пък уреждаше някое и друго съдебно звено, което му е по-приближено до сърцето му, с повече екстри - коли, компютри, нови мебели и т. н.
На 28 септември тази година новият състав на съвета бе избран, а първото му заседание се проведе на 3 октомври. Но какво се случи от тогава до сега? По-морален и по-етичен ли е новият ВСС от стария? По-сериозно ли гледа на работата си от предишния? Занимава ли се с истинските проблеми на съдебната власт или не? На тези въпроси може да се отговори с една стара българска поговорка: От трън, та на глог.
През първите два месеца от своето конституиране новите кадровици на Темида показаха, че по нищо няма да отстъпят на предшествениците си. Нещо повече, даже ще се пробват да подобрят техните рекорди по аморално, неетично и нередовно взимане на... решения.

Как беше досега
Предишният състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) бе конституиран на 16 декември 2003 година. Той бе изправен пред сериозно предизвикателство - трябваше да избере нов председател на Върховния административен съд (ВАС), директор на Националната следствена служба (НСлС) и да подмени всички административни ръководители в съдебната власт. Последното се налагаше заради тогавашните промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), според които бе въведен петгодишен мандат за шефовете на съдебни звена и на техните заместници.
Първото заседание на бившия ВСС се проведе на 16 декември 2003 г., на което старият състав се отчете пред новия. Още на второто си заседание (на 13 януари 2004 г.) кадровиците на Темида съставиха три комисии - по предложенията и атестирането, по бюджет и финанси и съдебна администрация. Четвъртата, създадена от тях, комисия бе временна, а нейната задача бе да изработи правилник, по който да се подменят шефовете в съдебната система.
На 3 февруари (пак през въпросната 2004 г.) ВСС откри процедури за избор на председател на Върховния административен съд (ВАС) и за директор на НСлС. Кадровиците на Темида трябваше бързо да изберат шеф на Върховния административен съд, който бе без титуляр от октомври 2003 г., а междувременно предшествениците им бяха направили цели пет опита да изберат такъв, но безуспешно.
Само седмица по-късно Висшият съдебен съвет избра директор на НСлС - това бе Ангел Александров. А на 18 март 2004 г. този състав на ВСС одобри Константин Пенчев за председател на Върховния административен съд.
Така след първите два-три месеца от избирането си този състав на ВСС работеше съвсем лежерно, в рамките на закона, като само от време на време се занимаваше с по-важни въпроси. Проблемите му, свързани с кадруването, започнаха през 2005 г., когато някои от членовете на съвета вкараха в съдебната система синовете и дъщерите си, които въобще не бяха минавали през т.нар. конкурсно начало и нямаха необходимия двугодишен стаж в системата.
Едно от най-сериозните провинения на бившия състав на ВСС се случи на 17 май 2006 г., две години и половина след избирането му. Тогава съветът назначи без конкурс 85 магистрати, въпреки промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) от 12 май с.г., според които изпитът стана задължителен.
Извън закона
Сегашният състав на Висшия съдебен съвет бе конституиран на 28 септември 2007 година. Първото му заседание се проведе на 3 октомври. На него присъстваха и вече бившите му членове. Още тогава се появиха и първите сигнали, че предстоят интересни дни.
Най-напред кадровиците на Темида бяха изправени пред законодателен проблем. Става дума за §5 от преходните и заключителните разпоредби на новия Закон за съдебната власт, където пише: Новоизбраният Висш съдебен съвет се смята за конституиран, след като са избрани членове, които заедно с членовете му по право образуват две трети от неговия състав. Дейността на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява с конституирането на новоизбрания Висш съдебен съвет по реда на този закон.
Това ще рече, че още на 28 септември, когато парламентът избра своите 11 представители в кадровия орган на Темида, новият състав на съвета вече бе конституиран и можеше да работи. А старият състав автоматично можеше да бъде разпуснат.
Какво обаче се случи на практика? За да заемат своите места в съвета, магистратите, които бяха избрани, трябваше да напуснат местоработата си до този момент. В същото време -по закон, назначаването, преместването и освобождаването на съдии, прокурори и следователи можеше да стане само с решение на Висшия съдебен съвет. А след като старият ВСС вече не действаше, то тогава обяснимо няма кой да разпише молбите им за напускане на съдебната система. Те самите не можеха да си ги подпишат като членове на съвета, защото все още се водеха на старите си длъжности.
Колкото и да спориха помежду си тогава старите и новите членове на ВСС, все пак те не бяха виновни - най-малкото защото не коват законите. Оказа се, че за пореден път Народното събрание не бе доизкусурило нормативната база. Но за да няма спънки в по-нататъшната работа на ВСС, старите хрътки одобриха молбите за напускане на колегите си. Но отказаха да поискат от тях макар и импровизиран отчет за дейността им. Те просто им стиснаха ръцете и... предадоха щафетата.
Над морала
Оттам насетне всички впериха взор във ВСС и очакваха в най-кратки срокове той да направи всичко необходимо, за да изчисти натрупания до този момент имидж, който му донесе доста негативи - покрай предишния състав. Да, ама не.
Още на второто си заседание магистратите показаха, че между морала и интереса избират второто. И че личният финансов интерес е по-важен от този на цялата съдебна власт.
На 12 октомври 2007-а членовете на ВСС приеха, че е редно да получават по 2% годишно надбавка за прослужено време в ролята им на магистрати и по 1.5% - за хората, които са извън системата. Тоест нещата застанаха по следния начин - за всяка прослужена година в органите на съдебната власт членовете на съвета ще получават по 2 на сто надбавка, а за всяка година, през която са били я депутати, я адвокати, я синдици, надбавката ще бъде процент и половина.
По закон
заплатата на членовете на ВСС
се равнява на тази на съдия от Върховния касационен съд (ВКС), която в момента е 2290 лева. В чл.219 от ЗСВ се казва: На съдиите, прокурорите и следователите върху основното месечно възнаграждение се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто. Никъде обаче в закона не е уреден въпросът с минималния и максималния размер на надбавките за членове на Висшия съдебен съвет.
Но те се направиха на умряла лисица, написаха в правилника си, че са магистрати, и така уредиха въпроса с надбавките. И заплатите на част от кадровиците на Темида скочиха с 916 лв. и станаха 3206 лв. на месец. Членовете на съвета си отпуснаха тази допълнителна финансова помощ в момент, когато държавата се тресеше заради учителските протести.
Това, което се е случило зад кулисите на Висшия съдебен съвет няколко дни по-късно обаче, излиза от рамките на понятието пълна прозрачност. Съвсем тайно и скрито 16 от членовете на съвета са получили обезщетение от по 20 брутни заплати за прослужени години, което прави около 60 000 лева. Единствените, които са се отказали от финансовата инжекция, са следователят Мая Кипринска и съдията от Софийския апелативен съд Галина Захарова.
Според чл.225, ал.1 от ЗСВ: При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20.
Което означава, че магистратите, избрани за членове на Висшия съдебен съвет, в този момент напускат системата, но мястото им се пази. След изтичане на петгодишния им мандат като кадровици на Темида те могат да се върнат на старите си длъжности, но могат да направят и друг избор. Решението е тяхно. Но парите от обезщетенията така и така ще си ги получат. Те си стоят и няма как да се изгубят.
Проблемите в случая са два. Най-напред
работодател на всички магистрати е ВСС
Той е органът, който трябва да назначи, премести, повиши или освободи от длъжност даден съдия, прокурор или следовател. ВСС е и органът, който трябва да реши дали да даде на някой магистрат обезщетението за натрупан стаж. Този въпрос обаче не е обсъждан на нито едно от заседанията на съвета до момента. Говорено било по коридорите, казват от ВСС. Което пък е в разрез на съдебния закон, според който решения се вземат по време на заседания, които са публични и на които се води протокол. Нито едно от тези изисквания не е спазено.
Оттук идва и вторият проблем - след като няма явно и одобрено от всички решение, тогава валидно ли е то? Логичният отговор е, че не е. Но някои магистрати вече са си получили обезщетенията. При това положение е редно да поставим още един въпрос: как да се тълкува т.нар. бързо и тайно вземане на обезщетения? Дали то е продиктувано от обикновена алчност, или от факта, че бизнесът им като съдии, прокурори и следователи на този етап е замразен?
Ако членовете на Висшия съдебен съвет все пак искат да запазят част от достойнството си и да излязат мъжки от ситуацията, то те трябва да застанат пред медиите и да обяснят с думи прости последното си решение.
Отново над закона
Безобразията на новия Висш съдебен съвет не свършват само с финансовите въпроси. На 1 ноември кадровиците на Темида безцеремонно дописаха Закона за съдебната власт. Тогава те одобриха правилника за дейността си. В една от разпоредбите му те записаха, че 1/5 от членовете на съвета могат да свикват заседания на ВСС. А в Закона за съдебната власт пък по този въпрос пише, че това право има единствено министърът на правосъдието.
Кадровиците на Темида пък скалъпиха какви ли не мотиви в полза на решението си - че в старият ЗСВ е имало такъв текст, но в бързината да приемат новия нормативен акт депутатите са пропуснали да го запишат и в сегашния, че, не дай си Боже, може нещо да се случи на министъра на правосъдието и така да се провали заседанието и т.н.
Единствено правосъдният министър Миглена Тачева, главният прокурор Борис Велчев и Галя Захарова се опитаха да влеят малко здрав разум, обяснявайки, че така се нарушава Законът за съдебната власт. Но никой не ги чу и Висшият съдебен съвет би рекорда на предшественика си по бързина на нарушаване на Закона за съдебната власт.
Има още един доста спорен момент в работата на кадровия орган на Темида. В съдебния закон ясно е казано, че заседанията на съвета са публични. Изключение правят само обсъжданията на дисциплинарните производства и когато става дума за друга класифицирана информация. Напоследък обаче магистратите придобиха странния навик след края на официалната част от заседанията да провеждат оперативни сбирки при закрити врата, или по точно пред тъмни монитори (защото журналистите следят заседанията им на два телевизионни екрана в съседна стая).
Доста често пък, когато влязат в залата - след почивка, магистратите забравят да включат камерите и така медиите отново не разбират какво точно се обсъжда. Не е ясно дали това се прави нарочно, или е продукт на някакво недоглеждане. Но даже и да е случаен пропуск, то той се превръща в порочна практика, защото не се случва веднъж-дваж в годината.
Казано най-общо, за първите два месеца от своето конституиране постоянно действащият Висш съдебен съвет показа, че ползата от него е... никаква.

Facebook logo
Бъдете с нас и във