Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОРЕДНАТА ЖЕРТВА НА ПРЕХОДА: МУТРА, БЯЛА ЯКИЧКА ИЛИ ФИЛАНТРОП

Зловещо започна седмицата за шефовете на МВР и прокуратурата. Докато Румен Петков и Борис Велчев се чудеха в Брюксел как да обяснят на еврокомисаря Франко Фратини, че на прословутите снимки от Боровец него го няма нито с жени, нито с мъже, нито с репортери на национални медии, в елитния столичен кв. Бояна някой разстреля поредния президент на пловдивския Локомотив - Александър Тасев. В понеделник (14 май), около десет и половина сутринта, футболният бос бе открит мъртъв в лизинговия си мерцедес, паркиран на тиха уличка край дома му, по която той нямал навика да минава.
През следващите два дни Столичната дирекция на полицията и Софийската градска прокуратура запазиха уникално по рода си мълчание по случая, но за сметка на това изведнъж се разприказваха... цял куп други хора - бивши и настоящи депутати, футболни деятели, общински съветници, политолози, експерти от неправителствения сектор...
Стигна се дотам, че професорът по математика и несменяем член на Централната избирателна комисия Михаил Константинов изведе специален алгоритъм, според който богаташите със състояние до 9.999 млн. евро могат спокойно да носят новите си дрехи. Докато всеки баровец, прехвърлил критичната стойност от 10 милиона и едно евро, трябва да ходи на работа с бронирана жилетка и каска, пък вечер да си ляга с бронирана пижама и да се завива с кевларено одеяло.
Но най-важното в случая е, че в целия словесен водопад, излял се в публичното пространство от понеделник до четвъртък, единственото неясно нещо се оказа... истината за прохождането и възмъжаването на Александър Тасев като уважаван и финансово мощен бизнесмен.
Според обобщения медиен портрет на Александър Тасев през 1986-1988 г. той се възползва от вродените си дарби на математик и започва да се занимава с тротоарна обмяна на валута в Кюстендил, София и големите черноморски курорти. Неговите най-редовни клиенти са разпределени в три групи: застаряващи и късогледи западноевропейки, наивни гражданки на несъществуващия вече Съветски съюз и виетнамски гастарбайтери. Още тогава Александър Тасев се включил в някаква студентска кооперация и започнал да изнася... круши в Австрия.
След демократичните промени той заминал на гурбет в Чехия и Унгария, откъдето се върнал с няколко доста дебели пачки долари и с желанието да усвои тънкостите на големия бизнес от чичо си - Никола Тасев, дългогодишен секретар по промишлеността на Кюстендилския окръжен комитет на БКП.
Като начало през 1994-1996 г. Александър Тасев инвестирал пари в една бензиностанция, после построил паркинг за ТИР-ове, а накрая се гмурнал и в дълбоките въртопи на масовата приватизация и износа на череши за Италия. Следвайки съветите на чичо, той постепенно натрупал достатъчно финансов ресурс, за да оцелее не само по времето на опустошителното Жан-Виденово управление, но и при икономическите репресии над инакомислещите, организирани от двата кабинета на Иван Костов в периода 1997-2001 година.
Хипотезите за това как през 2001 г. Александър Тасев е влязъл под кожата на неколцина от съратниците на Симеон Сакскобургготски са различни, но в края на първия и единствен жълт мандат той вече е собственик и съсобственик (с най-малко 25% от дяловете) на 24 дружества, чрез които (по думите на вътрешния министър Румен Петков) той контролирал над... 240 други юридически лица, занимаващи се с какво ли не.
Непосредствено преди смъртта му Александър Тасев бил известен с две прозвища -
Царят на Кюстендил и Кралят на черешите
А бизнес начинанията, от които той печелел големите си пари, са няколко: износ на обувки и череши за Италия, производство на алкохолни напитки, изграждане на верига от станции за метан и продажба на газ за бита.
В политическо отношение Александър Тасев спазвал основния принцип на мафията Плащай на всеки, за да си добре винаги. Пак според публикации в медиите в периода 1991-2001 г. той финансирал СДС, БСП, Бизнес блока на Жорж Ганчев и НДСВ, като най-големите му успехи били три: първо място в кюстендилската листа на Жорж Ганчев в парламентарните избори през 1997 г., разбиване на Българския бизнес блок след скандал около рекетьорското поведение на Жорж Ганчев (в периода 1997-1998 г.) и вкарването на кюстендилската строителна инженерка Ваня Цветкова в 39-ото Народно събрание от листата на НДСВ.
След последните парламентарни избори през 2005 г. Александър Тасев продължава да играе в отбора на НДСВ, но не забравя да поддържа топли и контактите си с БСП. Било чрез своя съгражданин, приятел и депутат ветеран с 16-годишен трудов стаж - Иво Атанасов (той прекрачва прага на парламента още през 1991 година). Било чрез съдружника си в няколко фирми - столичния общински съветник от БСП Мичо Райковски (Макс 2000 Б И Д ООД, Газ - метан ООД и Метан еко ООД). Било чрез... онзи бесепар, който го уредил с пропуск за паркинга на Народното събрание чрез секретарката на парламентарната група на Коалиция за България. Заветното картонче е издадено на името на червения депутат Трифон Митев, който обаче няма нито шофьорска книжка, нито лека кола.
Колкото до Локомотив (Пловдив), Александър Тасев бил заведен в този клуб от приятеля и съгражданина си Емил Наков, дясна футболна ръка на разстреляния Георги Илиев още от средата на 90-те години на миналия век, когато босът на бившата ВИС реши да възражда Велбъжд (Кюстендил).
Оттук нататък приказките около миналото на Александър Тасев по нищо не се различават от лакардиите, които заливат публичното пространство след всяка поръчкова екзекуция. След като е кюстендилец, бизнесменът с екзотичния прякор Остап няма как да не е свързан с империята ВИС. Единственото доказателство за това обаче бил фактът, че след смъртта на Георги Илиев не друг, а точно Александър Тасев поел издръжката на пловдивския Локомотив.
Освен това, според определени кръгове в МВР, Тасев от години бил забъркан в наркотрафика. Неговата роля обаче била прекалено интелигентна, за да попадне в полезрението на полицейските и специалните служби: той просто бил или гарант по отделни сделки, или се нагърбвал с мисията на
пощенска кутия
Тоест - съхранявал парите, докато стоката пристигне на съответния адрес в Европа, след което ги превеждал където трябва.
Именно по тази причина още във вторник (15 май) т. нар. добре осведомени източници от МВР разпространиха версията, че Александър Тасев е застрелян заради провалена сделка с дрога, по която той е бил гарант. А като потвърждение на тази хипотеза на в. Параграф 22 му бе посочена следната логическа конструкция:
- открай време Александър Тасев има два цеха за ролетни щори - в Кюстендил и в Македония;
- ролетните щори се произвеждат от ПВЦ (PVC, което идва от латинското наименование на поливинилхлорид);
- на 13 май (неделя), само ден преди екзекуцията на Тасев, Агенция Митници съобщи, че на ГКПП-Капитан Андреево е задържана дрога на стойност над 4 млн. лева. Става дума 48 килограма чист хероин, открит в ТИР с македонска регистрация, пътуващ от Турция за Македония. Камионът е бил селектиран за проверка от митническите служители по метода Анализ на риска, дрогата е била открита в специално направени тайници, а легалната стока е била... чували с ПВЦ на гранули.
Колкото и да е примамлива хипотезата Тасев е убит заради провалена сделка с дрога, тя звучи несериозно само по една-единствена причина. Ако световната наркомафия избиваше своите мулета, посредници, гаранти и банкери за всяка арестувана пратка с хероин или кокаин, проблемът с употребата на дрога отдавна щеше да бъде решен в полза на обществото. А пък Колумбия щеше да се превърне в рая на земята, защото само преди две-три седмици там разкриха склад с... 21 тона кокаин.
От информацията, която Параграф 22 грижливо събира от години, и от онова, което успя да научи през последните три-четири дни, приживе Александър Тасев въобще не е бил
цвете за мирисане
Особено в периода 1990-1999 г., когато оцеляваха само две категории люде: безскрупулните играчи (т.е. бившите червени аристократи, сините блюдолизци, бившите ченгета и бившите борци) и техният раболепен слугинаж.
Непосредствено преди демократичните промени Александър Тасев наистина се занимава с тротоарен чейндж на валута, като слуховете му приписват такива подвизи по света и у нас, че и днес в Кюстендил с гордост разказват как точно той е измислил прословутата кукла: пачка нарязани вестници, затапена отгоре и отдолу с няколко банкноти от по 10 или 20 долара. По данни на бивши ченгета, пазещи още спомени за ония бурни времена, Тасев наистина е завлякъл десетки и стотици лековерни българи и западняци, но по въпроса с виетнамските гастарбайтери въпросът стои доста по-различно. В смисъл такъв, че през 1989-1990 г. Тасев и още неколцина негови познати от София са станали едни от най-крупните доставчици на долари за виетнамското гето в столичния кв. Красна поляна.
Мнозина от по-възрастните си спомнят, че по онова време виетнамските гастарбайтери започнаха масово да напускат България, като помъкнаха със себе си тонове багаж от четири стокови групи: спално бельо, лекарства, алкохол и цигари. Малцина обаче са онези, които все още не са забравили, че точно тогава на бял свят изплува и една дълго стаявана истина: в края на 80-те години на миналия век виетнамската общност в България бе криминализирана, а нейните босове дърпаха конците именно от гетото в кв. Красна поляна.
По данни на хора от бившата Народна милиция в периода 1987-1990 г. виетнамската мафия в България е била структурирана досущ като европейската организирана престъпност, японската якудза и китайските триади. На върха има трима-четирима лидери, които контролират по един основен бизнес - проституция, наркотици, незаконен трафик на лекарства към Виетнам, черен пазар на евтина работна ръка, уреждане на български визи във Виетнам и т. н. А пък контролът е осъществяван по най-баналния начин - чрез наказателни бригади и професионални екзекутори.
През 1990-1991 г. Александър Тасев наистина заминава на гурбет в Чехия и Унгария, но се връща оттам не само с пачка долари, но и с още две неща:
с прякора си Остап
и с един приятел до гроб: гордостта на кюстендилската школа по борба Васил Илиев.
Първата фирма, с която Тасев прохожда в бизнеса, е регистрирана на 26 юни 1991 г. и се казва Транс - Балкан - Кюстендил ООФ. В това дружество съдружници на бъдещия футболен бос са неговият чичо - Никола Серафимов Тасев, и още няколко души, които нямат отношение към днешните събития.
Според регистрите на Кюстендилския окръжен съд Транс - Балкан - Кюстендил ООФ има право да упражнява всякаква дейност, която не е забранена със закон. Ето защо два-три месеца по-късно никой не се учудва, че Александър Тасев взема под аренда барчето на Кюстендилския драматичен театър и го превръща в елитен за времето си ресторант. След това започва да внася от Сърбия и Македония селскостопанска техника, която съхранява под открито небе на паркинга зад театъра. А накрая... преоткрива двама свои позабравени приятели от епохата на съветската перестройка: Валери Ненов и Емил Кирилов-Крокодила, които също са влезли със замах в ресторантьорския бизнес. Първият държи две елитни заведения - Студен кладенец и България, а вторият - култовото заведение, кръстено на екзотичния му прякор Кроки.
Към края на 1992 г., когато Васил Илиев приключва с митарствата си из бившата Източна Европа, установява се в София и се захваща с проекта на живота си - империята ВИС, в Кюстендил легалният бизнес е поверен в ръцете на Александър Тасев, Валери Ненов и Емил Кирилов-Крокодила. А за техен консилиери (нещо като юридически съветник) е привлечен тогавашният шеф на Кюстендилската адвокатска колегия Анани Константинов, за когото местните магистрати твърдят, че е истинска акула в бранша и не само познава всички вратички в законодателството, но притежава ключове и шперцове за тях.
Оттук нататък, поне формално, пътищата на тримата се разделят, въпреки че основният им бизнес е свързан с денонощното нарушаване на югоембаргото, независимо за какъв износ става дума - горива, амониева селитра, храни, цигари, алкохол и т. н.
Валери Ненов тръгва през просото (в типично мутренски стил) и с активното съдействие на Анани Константинов става последователно мощен приватизатор, всесилен политически кукловод, футболен бос и... кредитен милионер, завлякъл поне пет-шест банки и частни лица (включително и Васил и Георги Илиеви) с десетки милиони левове.
За разлика от Валери Ненов, Емил Кирилов-Крокодила се посвещава изцяло на югоембарговия бизнес с горива, без някой да знае къде отиват милионите, останали му след разплащането със силовия му покровител Васил Илиев. В крайна сметка около година преди вдигане на ембаргото - на 1 февруари 1995 г., Емил Кирилов-Крокодила е разстрелян в кюстендилското с. Горановци. От делото за неговата екзекуция не излиза нищо, защото според следствието и прокуратурата във фаталната нощ петролният бос е бил нападнат от две кюстендилски мутри и в суматохата бодигардът на Крокодила уцелил смъртоносно не нападателите, а... своя работодател.
За разлика от двамата си съидейници, Александър Тасев проявява завидно благоразумие и започва
да тъче на три стана
От една страна, той продължава да се занимава активно с незаконен износ на горива за бивша Югославия, като легендата твърди, че той е изобретил един от най-хитроумните способи за заблуда на врага, т.е. на митничарите и на сините каски на ЗЕС (Западноевропейския съюз - организация за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността. По време на югоембаргото - 1992-1996 г., ЗЕС имаше за задача да направи бивша Югославия недостъпна за европейските и световните контрабандисти, но се случи точно обратното: по-голяма част от сините каски активно се включиха в контрабандата срещу неприлично добри възнаграждения).
Става дума за следното. По идея на Тасев под десетина-петнайсет автобуса са монтирани допълнителни резервоари, след което специално наети кюстендилци започват да ходят на екскурзия в Македония или Сърбия по четири-пет пъти месечно. Дали в тази история има дори грам истина не е чак толкова интересно. По-важното е, че по онова време Валери Ненов, Емил Кирилов-Крокодила и Александър Тасев държат контрола над трафика през ГКПП-Гюешево и ГКПП-Олтоманци, а ембарговите горива се изнасят в бивша Югославия с изключително широк размах - от цели кервани автоцистерни, през влакови композиции, та чак до леки коли с багажници-резервоари и обикновени камиони, натоварени с какви ли не бидони и варели.
За да узакони съвсем туроператорската и търговската си дейност в западните ни съседки, на 27 и 30 март 1994 г. Александър Тасев регистрира в Кюстендилския окръжен съд две ООД-та - Алди и Авто - КБ, в което съдружници са му двама граждани на бивша Югославия, съответно - Димче Урош Спасовски и Драган Радомир Цветинович.
Информационната система Дакси мълчи по въпроса какви са те по народност - сърби, македонци, хървати или словенци, но за сметка на това четири от дейностите на тези ООД-та веднага се набиват на очи: търговия с петрол и петролни продукти, превоз на пътници и товари, таксиметрови превози и туризъм, при това - все в страната и в чужбина.
Успоредно с
югоембарговия бизнес
Александър Тасев започва усърдна работа в полза и за сметка на студентска кооперация Комерсина. Тя е регистрирана от Софийския градски съд на 21 ноември 1990 г., като главните действащи лица в нея са две - Тодор Диманов (идеолог на легендарната студентска кооперация КООП - СУ, от която води началото си и скандалноизвестната Младежка кооперация Ялта, собственик на окървавената дискотека Индиго) и Камен Попов, съдружник на Александър Тасев в няколко от най-ключовите му бизнес начинания по-късно, свързани с масовата приватизация и енергийния бизнес.
Според пожълтелите от времето вестници от онези смутни години в периода 1990-1992 г. студентските кооперации, спортните дружества, сдруженията на инвалидите и фондациите имаха право да внасят безмитно каквото си искат, но само за идеалните цели, за които са създадени. На практика обаче този тип юридически лица се занимаваха предимно с контрабанден внос на цигари, алкохол, бяла и черна техника, горива, натурални сокове и т. н.
Най-емблематичният пример в това отношение е скандалноизвестната фондация Сапио на синия депутат от Великото народно събрание Ясен Златков, но нейният разгром е плод на чиста случайност: столичен седмичник излови на снимка как Иван Костов на коляно разрешава на Златков още една седмица да внася безмитно разни неща, а тогавашният прокурор Иван Татарчев - чак към края на мандата си, реши да доказва колко голям бандит е първият син финансов министър във временния кабинет на Димитър Попов и в първото правителство на СДС.
Според паметливи кюстендилци по онова време Александър Тасев периодично зачезвал от родния си край, защото дългът го зовял по бинзес делата на Комерсина в Сливен, Ямбол, Нова Загора и Пазарджик. В момента никой не може да си спомни какъв бизнес е въртял Тасев от името на Комерсина, но за сметка на това по-паметливи ченгета и магистрати си спомнят, че в ония години са си имали проблеми главно с другия клонинг на КООП - СУ - Младежка кооперация Ялта.
Третият стан
зад който Александър Тасев сяда в средата на 90-те години на миналия век, е... приватизацията. Той обаче прави това в стил Фантомът в операта, Човек без сянка или... Кентървилския призрак, защото отначало само финансира начинанията, след това се появява тук-там като член на управителен съвет или директорски борд, а накрая излиза на предната фронтова линия и става лице на икономическата си групировка.
Първият темел, който Тасев поставя в бъдещата си империя, е Гарант Инвест - приватизационен фонд АД. Това дружество е регистрирано от Кюстендилския окръжен съд (ф. д. № 10101/96) на 30 октомври 1996 година. В управителните органи на дружеството Александър Тасев не фигурира, но за сметка на това в тях се мяркат три други интересни личности:
- Никола Серафимов Тасев - чичо на Александър Тасев и бивш секретар на Кюстендилския окръжен комитет на БСП, който е избран за председател на надзорния съвет на АД-то. Втората личност се казва
- Камен Славянов Попов - заместник-председател на надзорния съвет на АД-то и работодател на Александър Тасев по линия на кооперация Комерсина;
- Людмил Василев Стоянов - член на УС на Гарант Инвест - приватизационен фонд АД и... бъдещ кмет на Кюстендил, избран през 2003 г. от името на НДСВ, но единствено заради неограничените възможности на Александър Тасев по онова време.
Оттук нататък започва истинският възход на Александър Тасев, който може да бъде описан и на 200 страници, но може да бъде събран и в десетина машинописни реда.
Само за две-две и половина години, наред с регулярните търговски дружества, които Александър Тасев регистрира, той приватизира и три от бисерите в бизнес короната си: Винпром - Кюстендил АД, софийското предприятие Фурнир АД (то се намира на територията на прословутата Гара Пионер, току под носа на баровските кооперации на елитната ул. Елемаг в кв. Дианабад) и кюстендилското обувно предприятие Ильо Войвода АД, което малко преди приватизацията му е благословено от правителството да продава изделията си и зад граница.
А към края на 1999 г. слага край и на прословутата черешова война в Кюстендилския регион с три много ефективни хватки. Първата е простичка и разбираема: преди и по време на всяка кампания нарочни висаджийски бригади разбиват както изкупвателните пунктове и колите на конкурентите, така и главите и кокалите на натрапниците.
Втората хватка е по-сложна и съвсем накратко се състои в следното: Тасев създава специална взаимоспомагателна каса, която с предимство обслужва 10-те хиляди роми от кюстендилския кв. Изток. В замяна на услугата мургавелковците гласуват така, както им каже Тасев, и бойкотират черешите на онези негови конкуренти, които са се престрашили да стъпят на кюстендилска земя.
И третата хватка, с която Александър Тасев разбива всички илюзии, че може да бъде изместен от черешовия бизнес в региона, е не по-малко оригинална: селските кооперации сключват договори за денонощна охрана с РДВР-Кюстендил, а в замяна на услугата Александър Тасев осигурява безплатен бензин на полицията.
Върхът в приватизационния си бизнес обаче Александър Тасев изкачва едва в края на 2004 година. По това време той вече е фактор в НДСВ, защото управителят на кооперация Комерсина Тодор Диманов е юридически съветник на премиера Симеон Сакскобургготски. Самият Тасев, в жестока борба с БСП, е ощастливил жълтите с един от двамата им кметове - кюстендилеца Людмил Стоянов. А в 39-ото Народно събрание се подвизава и една от най-напористите народни представителки в най-новата ни парламентарна история - кюстендилската строителна инженерка Ваня Цветкова, чийто съпруг (по някакво странно стечение на обстоятелствата) по онова време е шеф на Комисията по строителство в Общински съвет - гр. Кюстендил.
Историята е повече от банална, разказана е прекрасно в официоза на държавата и затова едва ли се нуждае от кой знае какви коментари:
Държавен вестник, бр. 106 от 3 декември 2004 г.: Сливенският окръжен съд променя списъка на приетите предявени вземания, одобрен с определение № 93 от 28 ноември 2003 на СлОС по отношение на кредиторите, като замества кредитора Булгаргаз ЕАД (София), включен под № 1 в списъка с вземане 4. 026 млн. лв., с кредитора Промишлено газоснабдяване ООД, Кюстендил, на основание договор за цесия от 7 октомври 2004 година. На основание чл.740, ал.2 от Търговския закон прекратява производството по търговско дело № 142/2003 по описа на Сливенския окръжен съд поради сключване на договор за уреждане плащането на паричните задължения между длъжника и единствения кредитор с прието вземане.
Държавен вестник, бр. 79 от 4 октомври 2005 г.: Кюстендилският окръжен съд, с решение от 6 октомври 2004 г. по ф. д. № 483/2004 вписа Промишлено газоснабдяване ООД, със седалище и адрес на управление Кюстендил, ул. Даскал Димитрий № 31, и с предмет на дейност: потребление на природен газ, организиране експлоатацията, поддръжката и ремонта на отклонението от републиканския газопровод за природен газ на територията на област Сливен... и т. н., като съдружници в него са Александър Тасев, Стоян Стоянов, Десислава Радкова и Екатерина Фурнаджиева.
Александър Тасев си го знаем, Стоян Стоянов не ни интересува, а самоличността на двете газификаторки е в състояние да преобърне дори и най-екстравагантната представа по въпроса за конфликта на интереси, височайшата закрила на богоизбраните бизнесмени и хроничната им ненаказуемост: Десислава е съпруга на Радостин Радков - председател на Сливенския окръжен съд, а пък Екатерина е съпруга на Красимир Бамбов - председател на Кюстендилския окръжен съд.

Четете още

Банкеръ Weekly

Милиони в сметките на синдиците на КТБ

А колко се излезли знаят само синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете
... Още »
Банкеръ Daily
Корман Исмаилов:

ДПС срина КТБ, а Местан няма да възкръсне в политиката

"Не знаеше ли Местан, че Пеевски е креатура на Доган и двустранната им зависимост е толкова голяма, че надали някой може да каже кой от кого повече зависи към днешна... Още »
Банкеръ Weekly

Чия пионка е Спас Русев в играта за "Виваком"

Документи от Люксембург разкриват странни връзки при сделката за телекома
Онези 330 млн. евро, които афишира Спас Русев, де факто са му дадени и след това взети от едно и също юридическо лице. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във