Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОРНОРИТАРНИТЕ ИЗБОРИ ИДАТ!

През седмицата българският политически елит доказа, че вече е узрял окончателно да изхвърли пропорционалните и мажоритарните избори за народни представители, за общински съветници и кметове, както и за президент и вицепрезидент. Едно, защото те отдавна не предлагат нужното зрелище на народа, и второ - от известно време насам кандидатите наистина взеха само да обещават. В смисъл такъв, че престанаха да раздават кюфтета, бира и капачки за буркани, а облъчват гласоподавателите предимно с омайни слова: за светли квартали, за улици без дупки, за нови ученически чинове и преливащи язовири, в които най-малкото рибе тежи поне пет кила.И понеже на хоризонта вече проблясват парламентарни избори'2005, Параграф 22 има високата чест да направи едно предложение: изборите в България да се провеждат не по пропорционална или по мажоритарна система, а по... ПОРНОритарна такава. Засега тя няма аналог по света, но за сметка на това ще гарантира изстрелването на България сред най-развитите демокрации в Европа, Азия и Америка.Няма защо да се мръщят новоизпечените християн-пуритани и ортодоксални моралисти, за които думата порно означава единствено разюздана креватна гимнастика. Защото става дума не за причудливи предизборни гледки, а за... фундаменталните принципи, движещи една от най-доходоносните индустрии в световен мащаб - порнографията.За да стане ясно наистина за какво иде реч, трябва да върнем часовниците поне с тринайсет години назад. И да си припомним две неща. Първо - с какъв апетит сътрапезниците на Кръглата маса стартираха демокрацията (през януари-май 1990 г.) и какво се случи през следващите две петилетки. И второ - в името на какво през лето господне 2001 жълтите спечелиха парламентарните избори, а Симеон Сакскобургготски обяви кончината на двупартийния български модел.Тъжна работа. Откъдето и да се захванем с подредбата на спомените, няма как да не стигнем до онова заключение, което по стар навик споделяме в най-тесен кръг, и то след четири-пет бързи ракии: още от изборите за Велико народно събрание през 1990 г. всичко си е било най-чисто порно. И то по такъв сценарий, че за смъртните врагове да не е чак толкоз важно кой ще е отгоре и кой отдолу. За управлението на държавата говорим.Вярно е, че през цялото това време СДС и БСП демонстрираха пред публиката неистовата си омраза един към друг, периодично разпалвана от най-различни посоки. В крайна сметка обаче те си останаха разнополови любовници, които и дъх не могат да си поемат един без друг. Сменяха се само воайорите, които с нескрита завист съзерцаваха актовите им изпълнения, за да обясняват после бавно и с подробности, че СДС е импотентен, а БСП - фригидна.Но... дойде пролетта на 2001 година. Симеон Втори се върна и след 45-годишна задуха над родината отново повя априлски вятър. Който, досущ като през 1956 г., накара кръвта на народа да заври и да закипи. Млади и стари вкупом захвърлиха отеснелите си червени рубашки и позахабените сини ризи и се впуснаха в безразборни връзки и мимолетни контакти. А когато в края на пролетта гладът за нещо свежо бе уталожен - на бял свят се пръкна жълтият политически изтърсак НДСВ. Още тогава той носеше всички белези на класическия хермафродит (може да се оправи и сам, ама му е по-сладко да го прави с други), но неговият пастрок старателно скри партийния дефект по рождение и... призова истинските родители да хванат отрочето си за ръка и тримата заедно да заведат България до портите на Обединена Европа. Има още една причина, която прави идеята за въвеждането на ПОРНОритарната избирателна система изключително привлекателна - невижданата по своята сложност политическа гимнастика около току-що приключилия местен вот. Тя започна още преди три месеца, когато нещата изглеждаха така: Коалиционните партньори в парламента НДСВ и ДПС се явяват като двойка на изборите и се венчават не само за законодателната, изпълнителната власт, но и за местната такава. При това - завинаги.СДС съблече доверието си от първия си кандидат за столичен кмет Пламен Орешарски заради срещата му с бизнесмен, ползващ се (според сините) със съмнителна репутация. За да изглеждат нещата като истински, СДС обяви досегашния столичен градоначалник и бивш заклет седесар Стефан Софиянски за предател и се закле, че изборни компромиси с демокрацията и с електората си няма да прави. Все още младото гергьовско агне побърза да проблейне протестно насред София и също обяви своя кръстоносен поход. Срещу досегашните корумпирани столични общинари (начело с кмета Софиянски и председателя на Столичния общински съвет Антоан Николов), срещу сините талибани от Раковски 134 и техните партньори от Позитано 20.Колкото до БСП - тя за пореден път демонстрира болшевишка непоколебимост и заяви, че каквото и да стане на изборите, нейните кандидати ще са отгоре. Навсякъде и напук на вечните си гробокопачи.Единственото изключение от общоприетия модел на поведение май се оказа Стефан Софиянски. Той продължи да се прави на света вода ненапита и да прелъстява столичния гласоподавател както с 32-каратовата си усмивка, така и с изнурения влажен поглед на миньор, изкарал три пълни смени в забоя. За разлика от останалите, той нито веднъж не плюна върху противниковите лагери, въпреки че на няколко пъти едва не се изпусна. Месец преди изборите разстановката на силите вече изглеждаше доста по-различно:- Жълтите, явно осъзнали собствената си кадрова немощ, се разтроиха и обявиха, че ще подкрепят в различните региони различни кандидати - сини, червени, белезникави и случайно попаднали в месомелачката. Колкото до София, НДСВ така и не успя да извади на тезгяха нещо по-сериозно. Вътрешното боричкане бе спечелено от доброволеца Васил Иванов (Лучано), но партията му така и не се осмели да го подкрепи категорично. Нещо повече - министър-председателят шляпна на масата червения коз Бриго Аспарухов и прецака както себе си, така и жълтата кауза;- В типично негов стил лидерът на ДПС до последния момент въртя коалиционния си партньор НДСВ на шиш. След което реши в София, Лудогорието и Родопите да играе самостоятелно, а из останалите краища на родината - както дойде (или с онзи, който даде повече);- След скандала с Пламен Орешарски, СДС продължи да се изживява като гуру на дясното политическо пространство, въпреки че около него не бе останал никой. Последни напуснаха синьото гнездо БЗНС-НС и Демократическата партия, които сключиха брак по сметка с Гергьовден;- Стефан Софиянски не свали лъстивата усмивка от лицето си, но обещанията му придобиха космически измерения и се разпростряха от докарването на чуждестранни инвестиции в размер на 500 млн. евро до... напълването на язовир Искър догоре през следващите две години от третия му мандат;- БСП заряза теснопартийните принципи, изтика на преден софийски план безпартийния банкер Стоян Александров и без излишен шум се врече на всички независими кандидат-кметове из страната.Две седмици преди Деня на истината дойде ред на същинските предизборните диспути и работата съвсем заприлича на продукциите, разпространявани по тв канала ХХL. В която и историческа епоха да бъде пренесено действието в тях, всичко се свежда до едно неизвестно - дали ще бъде спазена класическата подредба в този тип продукции: мъж и блондинка; двама мъже и брюнетка; две червенокоски и един мъж; блондинката, брюнетката и червенокоските се побъркват едновременно; всички мъже и всички жени са омешани в едно кълбо. Като за разнообразие веднъж брюнетките са две, а веднъж - мъжете са тъмнокожи.Ако някой все още има сили и воля да препрочете отново предизборните платформи на всички кандидат-кметове (особено на софийските), няма начин да не установи същата ХХL-закономерност: всички програми сякаш за писани от един и същи човек, имат едно и също съдържание и преливат от един и същи предизборен ентусиазъм. С малката разлика, че веднъж обещанията започват от чистотата и приключват с паркингите, а друг път започват от кошмара по улиците и свършват с броя на боклуджийските кофи, които ще бъдат поставени из столицата. В неделя (26 октомври) народът каза тежката си дума, но нито участниците в шоуто, нито неговите сценаристи осъзнаха якия шамар, изплющял върху бузите на т. нар. български политически елит.Цели 53% от гласоподавателите не си направиха труда изобщо да се занесат до урните. Бяха преброени общо 400 000 недействителни гласа, защото в пликовете имало по една бюлетина, а не по две (за кмет и за общински съветници). ДПС грабна Кърджали, защото успя да извози от Турция 4000 заклети гласоподаватели, с което замалко не драсна клечката на етническия мир в града. А като прибавим и всички онези между 800 хил. и 1 млн. българи, които не пожелаха да се върнат и да гласуват - работата съвсем отече.Истинската вакханалия обаче се разигра в седмицата между същинските избори и балотажа. По-интересното през нея бе не защо всички се провъзгласиха за победители, а трескавата сръчност, с която предизборната мозайка бе пренаредена.Първи протегнаха десница на Надежда Михайлова лидерите на Гергьовден, БЗНС-НС и Демократическата партия. Само два часа след затварянето на последната избирателна секция триото Дилов - Мозер - Праматарски обяви, че ще се коалират със СДС на ниво Столичен общински съвет. Целта на среднощната гимнастика бе повече от ясна - независимо как ще се казва кметът на София, ножът и сиренето да не са в неговите ръце.Вторият сюрприз се стовари върху главата на електората във вторник сутринта (28 октомври), когато стана ясно, че ДПС и БСП са се съешили по един изумителен начин. Ахмед Доган на висок глас обяви, че на втория тур ДПС застава плътно зад червения кандидат-кмет в столицата Стоян Александров. А в знак на признателност лидерите на столетницата обърнаха гръб на хората си в Кърджали и подариха града на ДПС.Но онова, което започна във вторник следобед и приключи в сряда по обед, надхвърли и най-разюзданото въображение: - Стефан Софиянски се наведе на Раковски 134 и се отметна от доскорошния си естествен съюзник НДСВ;- СДС и коалиция Гергьовден - БЗНС-НС - Демократическа партия забравиха с какви епитети са наричали Софиянски допреди няколко дни и побързаха да го облекат с доверието си;- според заместник-председателя на НДСВ Даниел Вълчев фактът, че синята партия и нейните новоизпечени местни партньори ще подкрепят Софиянски, никак не бил притеснителен. Напротив - това засилвало вероятността НДСВ също да се нареди на опашката зад досегашния столичен градоначалник;- бившият президент Петър Стоянов най-после изплю камъчето и ни в клин, ни в ръкав провъзгласи Стефан Софиянски за много добър мениджър, който трябва да бъде подкрепен от всички десни;- за да не остане по-назад, червената централа пусна в обращение приказката, че преговаряла с НДСВ за подкрепата на Стоян Александров и за вразумяване на пластичния Софиянски. Това моментално възбуди заместник-председателя на Централния предизборен щаб на НДСВ Атанас Щерев, който отвърна на удара с удар: всеки кандидат-кмет, който обединява дясното пространство, заслужава жълтата подкрепа...Какво може да бъде добавено още - че идеята за ПОРНОритарните избори най-после да бъдат узаконени по най-официален начин? Току-що отминалите избори доказаха за сетен път, че на партийните лидери изобщо не им пука какво си мислят за тях избирателите, стига мястото отгоре да им е осигурено по някакъв начин. Освен това едва ли вече са много обикновените хора, които все още не са проумели, че войната за кметските кабинети и общинските съвети не се води от тяхно име, а в името на партийните спонсори.И накрая - героите от блудкавата сага Местни избори'2003, никога не са имали намерението да правят общините по-чисти и по-красиви. Част от тях са участвали в сапунката заради рекламата, а други заради себе си. Колкото до големите - те участваха, тъй като борба между десните и левите задължително трябва да бушува. Защото няма ли я тръпката, големите също умират. А на тяхно място идва демокрацията. В този смисъл с идването си през април 2001 г. Симеон Втори наистина разруши двупартийния модел, но по никакъв начин не утвърди многопартийната демокрация. Тъкмо обратното - той така успя да прикотка партийните лидери около държавната софра (въпреки приказките им), че ги накара да си разменят дори разноцветните лигавничета в знак на примирие. Акт, който за сетен път доказа, че пропорционалните и мажоритарните избори са изживели времето си. Окончателно и безвъзвратно!

Facebook logo
Бъдете с нас и във