Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОРЪЧКОВИТЕ УБИЙЦИ СА ПИГМЕИ ОТ ЧУКОТКА

Ако иска да изпълни поне част от обещанията си за борба с организираната престъпност, новият вътрешен министър Румен Петков моментално трябва да разпусне т. нар. Обществен съвет и едновременно с девоенизацията на полицията да уволни от системата на МВР поне 10 000 души. При това причината, поради която се налага да отмени заповедта си за създаването на Обществения съвет, няма нищо общо с обществения поплач тази седмица, че две трети от обществениците са имали вземане-даване с бившата Държавна сигурност или пък че са архитекти на организираната престъпност в България. Истината, която трябва да вземе предвид министърът, е, че след демократичните промени на 10 ноември 1989 г. всички те са се провалили като началници в системата на вътрешното министерство и специалните служби. Доказвайки старата максима, че нов бардак с вехти чаршафи и дървени нарове не може да бъде отворен. Колкото до поголовната чистка, тя е задължителна само поради една причина. По неофициални данни в момента на щат в МВР се водят около 55 000 човека. В Националната полиция работят около 26 000 души, а в останалите пет национални служби - Борба с организираната престъпност, Сигурност, Противопожарна и аварийна безопасност, Гранична полиция и Жандармерия - работят не повече от 5000 човека. Като прибавим в сметките още около 5000 меверейци, нужни за нормалното функциониране на останалите 10-15 дирекции на вътрешното ведомство, Академията на МВР, Националния институт по криминалистика и криминология (НИКК), Института по психология и болницата на МВР - нормалното щатно разписание на вътрешното ведомство не би трябвало да надвишава приличната цифра от... 36-40 хиляди бройки. След това идват други елементарни сметки. Всяка година МВР получава от държавата бюджет в размер на около 700 млн. лв., от които 80% се харчат за заплати и осигуровки. По пресмятанията на Параграф 22, ако Румен Петков подбере сред служителите си към 10 000 мъртви души и ги съкрати, моментално развързва (образно казано) 120 000 средни месечни заплати в размер на 450 лв. всяка. Простите сметки показват, че става дума за свежи 54 млн. лв., които той всяка година ще може да харчи за всичко онова, което е необходимо за европеизирането на полицията и на останалите МВР-структури: като се започне от миниатюрните микрофони и видеокамери, мине се през оръжията и защитните средства и се стигне до колите, горивото и специализациите в чужбина. А логиката подсказва, че в сегашната ситуация президентът, Министерският съвет и Народното събрание биха приветствали подобна операция по две причини. Първо, защото тя е необходима, и второ - защото няма да им се налага да извършват чудеса от героизъм, за да намерят отнякъде един-два извънбюджетни милиона за нуждите на МВР.Сигурно звучи нелепо хора, които никога не са слагали милиционерска или полицейска фуражка на главата си, да дават акъл кое как трябва да се промени в МВР. Но развитието на печалноизвестния дебат (наричан кой знае защо обществен) на тема Кой е виновен за мафиотските трупове по улиците обаче е красноречив пример, че т. нар. професионалисти (които не слизат от вестникарските страници и националния радиотелевизионен ефир) продължават да си я карат по системата едно си баба знае, едно си бае: лошо законодателство, мизерни наказания, липса на пари. И толкоз.Както вече е известно, на 25 август босът на бившата борческа империя ВИС - Георги Илиев, беше застрелян насред Слънчев бряг. Още на следващия ден МВР, прокуратурата, следствието и Финансовото министерство обявиха, че тръгват на лов за мафиоти по всички правила на изкуството: размразяване на всички спрени дела за поръчкови убийства, данъчни провери, опис на имуществото и тъй нататък. Едновременно с това стана ясно, че куршумът се е забил в тялото на Георги Илиев под ъгъл 40 градуса, което означава, че е стреляно от доста високо. Примерно - от покрива или от горните етажи на някой от хотелите около увеселителния комплекс Мултиплейс.Четири дни по-късно, когато изведнъж снайперът на килъра и двуногата стойка за пушката бяха открити в храсталаците пред хотел Хризантема, вече се чу друго. Убиецът бил въз височък мъж - малко над 190 сантиметра, защото нямало следи той да е стрелял от покрива на хотела, а после да е хвърлил пушката в храстите и да е изчезнал. Според геометрията обаче, ако куршумът е влязъл в тялото на Илиев отгоре надолу под ъгъл 40 градуса, убиецът не би трябвало да висок 190 сантиметра, а поне... три-три и половина метра. А накрая, за да бъде завършен пълният оборот на успеваемостта в работата по знаковите екзекуции, в акваторията на Варненския залив (на около миля и половина от брега) услужливо изплува трупът на килъра, гръмнал Георги Илиев. Знаменателното събитие се случва на 4 септември, а неговата медийна интерпретация е толкова жалка, че дори не е смешна. Удавникът бил висок 170 сантиметра, тежал 90-100 кила и бил потопен с 50-килограмов камък, вързан с вериги и въже. На всичко отгоре той бил без кожа (тоест - одран), а по тялото му нямало следи от насилие или огнестрелни рани.Никак не е необходимо човек да е Нютон, за да установи, че или камъкът не е тежък 50 кила, или покойникът е доста по-тежък - примерно 115-120 килограма. Още по-малко човек трябва да е капитан Немо или Магелан, за да изчисли, че теченията във Варненския залив са такива, че е изключено един труп, хвърлен там на 26 или на 27 август, да изплува на същото място на 4 септември. Освен това, ако поръчителите на екзекуцията са мафиоти от класа и наистина са искали завинаги да се отърват от единствената следа, водеща към тях, те са щели да надупчат стомаха на килъра два-три пъти, за да изключат вероятността трупните газове да го извадят на повърхността.А накрая, колкото и достоверно да звучи хипотезата, че точно удавникът е гръмнал Георги Илиев, трябва да допълним още нещо: надали има професионален мафиот в света, който би си сложил главата в торбата, наемайки много висок или доста дебел поръчков убиец. По простата причина, че и в двата случая килърът не е незабележим, нито може да напусне светкавично местопрестъплението. Всъщност това не е първи случай поръчков килър да бъде припознаван в лицето на всеки труп, паднал след поредното знаково убийство, или пък да бъде провъзгласен за чуждестранен наемник. Екзекутираният на 25 април 1995 г. Васил Илиев (брат на Георги Илиев и създател на ВИС) е бил убиван от руснаци, сърби, хървати и чеченци. Бившият премиер Андрей Луканов (убит на 2 октомври 1996 г. ) е бил екзекутиран последователно - от българи, руснаци, украинци, калмици и сърби и какви ли не още. Включително и от украинеца Юрий Кутепкин, чийто труп беше открит в сух кладенец край софийското с. Нови хан през 2000 година...Не по-различно беше и разкриването на човека, гръмнал на 7 март 2003 г. с един куршум в сърцето президента на MG корпорация Илия Павлов. Отначало той (килърът) беше сърбин, после се оказа руснак, воювал в Афганистан или в Чечня, а след това - бивш руски състезател по спортна стрелба. Накрая образът на наемника изкристализира в трупа на молдовеца Степан Рибаков, разстрелян на 8 март 2003 г. в София, но... постепенно разумът взе връх и в края на 2003 г. делото за убийството на Илия Павлов бе спряно поради това, че не е разкрит извършителят.Ако трябва да продължаваме все в този дух, в интернационалния калабалък от поръчкови убийци, шетащи из България, трябва да отделим поне още 10 вестникарски страници, за да опишем недоказаните подвизи на хърватската фабрика за убийства и българската й посестрима (става дума за бившите барети около Николай Добрев-Бай Добри), на свирепите украински килъри и още по-свирепите чеченци, за молдовците и грузинците, за косоварите и арабите, за хърватите и сърбите, за главорезите на турската мафия и т. н. А истината е толкова простичка, че няма накъде повече. Всички тези мафиотски босове и знакови фигури в подземния свят могат да бъдат застреляни или взривени за какво ли не - за шамар в кръчма, за невърнат дълг, за двойна игра, за кражба на дрога или за стъпване в чужди територии. А работата на оперативните служби в МВР е да знаят поне приблизително кое и защо се случва, без значение как ще събират информацията си - с разрешение на съда, с нерегламентирано следене и подслушване, с внедрени агенти, с вербувани информатори или, като... четат стари вестници. В повечето от тези случаи тази информация не може да послужи като доказателство пред съда, но е азбучна истина, че тя е нужна на криминалистите и следователите, за да знаят накъде да тръгнат, а не да тичат постоянно в кръг. Но, за да се случи това, най-напред на въпросните оперативни служби трябва да им бъде вменено, че нямат право да пазят тази информация за лично ползване. Включително и със силови методи - заповеди, наказания и уволнения. Причината е, че ако за 20 дни (от убийството на Георги Илиев на 25 август до 15 септември) обединените сили на МВР, прокуратурата и следствието стигат само за изработването на прословутия Списък с имената на 200 лица, свързани с подземния свят в България, най-добре е правителството и парламентът наистина да закрият тези ведомства със закон. Защото всеки съдебно-криминален журналист с десетгодишна практика зад гърба си с лекота би изрецитирал поне още 400 имена и екзотични прякори на бизнесмени, имали и имащи нещо общо с организираната престъпност. А и сметките по линия на административното делене на България също са показател, че чистката (не само в МВР) е задължителна: във всяка от 28-те области има поне по 30 души, които откровено и от години си вадят хляба с организирана престъпна дейност. И то под строгия, но съвсем благосклонен поглед не само на местните меверейци и слуги на Темида...

Facebook logo
Бъдете с нас и във