Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОЩЕНСКИЯТ ГЪЛЪБ НА ТЕМИДА

Всеки, който внимателно е изгледал и изслушал раздумката, която си организираха навръх Цветница (24 април) главният прокурор Никола Филчев и водещият на Всяка неделя Кеворк Кеворкян, задължително би открил само две неща: дълбоко напластена тъга и липса на кураж събитията и участниците в тях да бъдат наречени с истинските им имена. Подобен извод сигурно звучи странно, но двамата събеседници по желание (или по неволя) така ожалиха клетата прокуратура, че докараха драгия зрител до сълзи. И как няма да ревне човек с пълно гърло, след като през 1998 г. сините разбойници толкова безпощадно орязали правомощията на държавното обвинение, че го превърнали от остър меч на държавата в... безобиден пощенски гълъб на Темида. Оттогава, горкото то, имало право само да взема от полицията и следствието материалите и да ги внася в съда. И нямало никаква възможност да повлияе нито върху качеството на събраните доказателства, нито върху присъдите на престъпниците. За да докаже тази водевилна теза, главният прокурор върна лентата на човешката история толкова назад, че зрителите тутакси се озоваха в... първобитнообщинния строй и взеха участие още в първата измама в натуралностоковото стопанство: хитрец продава кожи, накиснати във вода, за да тежат повече, а друг хитрец ги купува срещу торба сол, размесена със ситно счукан бял варовик. Сделката, естествено, е извършена зад гърба на старейшината. Ето защо, когато той научава за измамата, смъмря продавача и купувача и ги наказва през следващите няколко месеца да събират корени и грудки, вместо да изпълняват обичайните си задължения.Приватизацията, и то не самата приватизация, а престъпленията, които съпътстваха приватизацията, доведоха до едно дълбоко социално разделение на обществото на бедни и богати. Създава се пазарна икономика, но пазарната икономика сама по себе си не прави живота на хората по-добър. Свободата на личността не прави сама по себе си живота на хората по-добър. За да живеем в правова държава, е необходимо приватизацията да бъде извършена по един законен начин, обяви пред аудиторията на Всяка неделя главният прокурор Никола Филчев, след което закова народните врагове като пеперуди в хербарий с няколко цифри: Известно е, че в периода 1994, 1993 г.,по-точно през 1996 г. бяха източени много банки, около 3 млрд. и половина долара. По този начин се приватизира тайно финансовият капитал, а след това - в периода 1997-2000 г., с тези пари беше извършена пък криминалната приватизация на държавните ценности, на материалните ценности. Държавата е продала по наши и на икономисти изчисления активи на стойност не по-малко от 25 млрд. долара, а е получила реално 2 млрд. долара. И когато някои политици упрекват прокуратурата за това, че неефективно се бори с организираната престъпност, вероятно това обвинение е основателно. Но те много срамежливо пропускат да подчертаят собствения си принос за възникването на организираната престъпност. Защото криминалната приватизация създаде основата на организираната престъпност, формулира окончателната диагноза Никола Филчев. Няколко са пунктовете, по които някой доста сериозно е подвел главния прокурор. Най-напред организираната престъпност в България не беше създадена от криминалната приватизация. Тъкмо обратното - с помощта на организираната престъпност приватизацията беше криминализирана, защото именно силовите структури, подвизаващи се в периода 1992-1996 г. като охранителни и застрахователни компании, смачкаха средната класа още в зародиш. И докараха българина дотам, че за да започне някакъв бизнес, той задължително трябваше да иска разрешение я от мутрите, я от техните покровители - бивши ченгесари от ДС, настоящи ченгета от МВР и някои политици и адвокати (които навремето са били ченгесари и милиционери). Като си плати, естествено, за високото благоволение.Пак по онова време държавното обвинение беше станало за посмешище благодарение на тогавашния главен прокурор и бивш адвокат Иван Татарчев. За да се докаже на работодателите си от СДС, които през 1992 г. го назначиха само защото е върл антикомунист, той в продължение на пет години ши чували, за да докара Огнян Дойнов (днес вече покойник) от Виена и Веска Меджидиева от ЮАР. В продължение на една петилетка той разбива организираната престъпност така, че нито един мафиотски бос, негов лейтенант или обикновена лимонка не седна на подсъдимата скамейка. Не за друго, а защото всеки подобен субект бе пускан на свобода срещу парична гаранция, след което делото му увисваше със страшна сила. До 1998 г. тази репресивна мярка беше в ръцете на прокуратурата, която изобщо не пожела да я приложи в името на нормалния и непрекъснат наказателен процес. Тъкмо обратното - пускането под гаранция се превърна в таксиметровия апарат на държавното обвинение, като в отделни случаи мотивите за пускането под гаранция бяха смехотворни - болни зъби, хемороиди, гръбначни изкривявания и... какво ли не още. По приблизителни изчисления, от 1992 г. до 1998 г., в България са били извършени не по-малко от 1.5 млн. престъпления, но с влязла в сила присъда са завършили не повече от 250 000 дела.През 1998 г. синьото управляващо мнозинство наистина прехвърли задържането под стража в ръцете на съда, но не защото така бил поискал тогавашният премиер и икона на демокрацията Иван Костов, а защото Брюксел поиска от България да хармонизира наказателното си законодателство с европейското.Горе-долу по същия начин стои и въпросът с другата основна тема, разисквана от двамата събеседници по желание в неделя (24 април): възможността прокуратурата да стопира приватизационни сделки, когато има достатъчно съмнения, че е ощетена държавата. Кой знае защо г-н главният прокурор Никола Филчев обясни кога на обвинението му е било отнето това право - през 1998 г. за една сделка, но не обясни защо и коя е тази сделка. А става дума за приватизацията на ямболската Стара изба 1924, в която тогава премериха сили двама прокурори - покойният вече Николай Колев и Руско Карагогов. По време на предварителното производство, образувано за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева (заклана със сатър през февруари 2000 г.), обаче всичко това бе изяснено и затова Параграф 22 няма да задълбава в случая. Ще уточним само, че единият от прокурорите е поел ангажимент срещу определена сума пари, но не го е изпълнил, а другият обвинител се е почувствал недооценен и е спрял сделката. Всъщност истината за частичното ограничаване на прокурорските правомощия не е свързано с всепоглъщащата амбиция на обвинението да сложи край на приватизационните попълзновения на червени и сини, а корупцията, просмукала държавното обвинение по онова време. И г-н Филчев най-добре знае това, защото едно от първите неща, които той направи след като бе назначен на поста главен прокурор през февруари 1999 г., беше да ревизира и да уволни трима от най-доверените хора на Татарчев във Върховната касационна прокуратура. Според официалното съобщение по случая, в служебните каси на единия от тях са били открити около 400 дела, които въпросният обвинител скътал да му стоят за черни дни. Осведомени източници обаче твърдят, че общият брой на прибраните дела е бил около седемстотин. При това - все за тежки стопански престъпления и крупни, както се казва по друг повод - далавери. Абсурдът обаче е друг. Малко преди да бъде освободен, същият този върховен прокурор прекоси българо-гръцката граница пешком, влачейки два обемисти и тежки куфара. Няколко дни по-късно той се върна в родината, но със... съвършено празни куфари в ръце. Кой знае защо, но и до ден днешен никой не е попитал въпросния върховен прокурор какво точно е изнесъл в Гърция - дела, документи или пари. За сметка на това обаче от въпросната първа крачка на г-н Филчев, призвана да самоочисти прокуратурата, се роди т. нар. списък с делата на специален отчет. Отначало в него бяха включени над 100 залежали следствени дела, малко по-късно те бяха сведени до 81, а към средата на 2001 г. останаха към 45-48 спецпроизводства. През следващите три години този списък ту беше разширяван, ту беше свиван, но тенденцията се запази: всички дела, взети на специален отчет, потъваха в процесуалното небитие. За да си останат там завинаги.И накрая - няколко думи по друга важна тема, зачекната на Цветница от двамата събеседници - за правомощията на прокуратурата. Според главния прокурор Никола Филчев прокуратурата, както е добре известно, не залавя престъпниците, не разследва престъпленията и не осъжда престъпниците. Залавянето на престъпниците се върши от органите на МВР. Разследването се извършва от дознателите и следователите, а престъпниците се наказват от съда. Прокуратурата обвинява въз основа на събрани от дознателя или следователя доказателства и ги внася в съда. Съдът съди, когато и както намери за добре, така че това е принципно положение....Според чл. 177 от НПК обаче на предварителното производство прокурорът може да извършва отделни следствени и други процесуални действия. Тоест - той може да назначава експертизи, да събира веществени доказателства и да провежда разпити. Но най-важното е, че указанията на прокурора са задължителни за абсолютно всички участници в предварителното разследване: органите на МВР, следователите, вещите лица. С други думи - каквото каже държавният обвинител, това трябва да се случи. Лошото е, че прекалено често хората на главния прокурор взеха да се вживяват в ролята си на пощенски гълъби. И непрекъснато внасят в съда дела, които не познават изобщо или пък са забатачили, защото са слаби професионалисти... меко казано. Но за това законите вина нямат. Политиците също.

Facebook logo
Бъдете с нас и във