Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОСЛЕДНАТА НИ СЪДЕБНА ИНСТАНЦИЯ Е В СТРАСБУРГ

В края на миналата седмица Българският хелзинкски комитет пусна в обращение обобщен доклад за полицейското насилие през последните десет години. Според документа на правозащитната организация, българските ченгета не само не са се отказвали от вредния навик да бият и малтретират задържаните, ами ставали все по-изобретателни. И, освен стандартните способи за въздействие, те често използвали и фобиите на пациентите си. Примерно - плашили един със змия, друг го карали да яде люти чушки по време на разпита и т. н.Побоят с шамари, юмруци и ритници, с дъски, тояги, бухалки, гаечни ключове и дори мебели, както и пускането на ток са станали част от най-популярните средства за принуда, използвани от българската полиция, се казва още в доклада. Освен с подръчни средства по-изобретателните ченгета наливали акъл у арестантите и със спецуреди - чорапи, пълни с пясък, електрошокови палки и др., които не оставяли белези по телата на жертвите. Един от най-жестоките инциденти, описан в доклада на Българския хелзинкски комитет, е станал с жител на Харманли. Отначало той е бил налаган с бухалки и палки, а после му поставили метални халки на ръцете и пуснали ток през тях. Накрая го сгънали на осморка, мушнали през свитите му колене дебела тояга, провесили го между две бюра и... сериозният бой започнал. С кабел и палка по петите, Насилието е класически метод за водене на разпит от полицаите в България. В по-голяма част от случаите целта е да се признае извършено престъпление, но в някои от случаите това е начин за раздаване на правосъдие, вид наказание, обобщават експертите на Българския хелзинкски комитет. Според четивото 30 на сто от случаите на побой и изтезания са дело на цивилни полицаи, като вероятността някой от тях да бъде наказан била минимална.* На 11 декември 2003 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург реши, че България трябва да плати 12 000 евро на Тодор Антимон Янков - 8000 евро обезщетение и 4000 евро за разходи по делото. Янков е арестуван на 12 март 1996 г. по обвинение във финансови злоупотреби. До започване на делото остава в предварителния арест - общо две години и четири месеца. Прокуратурата, която по онова време се занимаваше с мерките за неотклонение, отказва освобождаването му, въпреки че арестантът е с високо кръвно, диабет и камъни в бъбреците. Нещо повече - след поредната разправия Янков е остриган нула номер за назидание на останалите. През февруари 1998 г. той най-после е изпратен в болница, но няколко дни по-късно отново е хвърлен зад решетките. Този път заради намерения у него ръкопис, в който Янков е описвал преживяванията си в килията. През ноември 2002 г., когато случаят му влиза в Европейския съд по правата на човека, Янков все още е в ареста, без влязла в сила ефективна присъда. * На 4 декември 2003 г. България бе осъдена в Страсбург от момиче, изнасилено преди осем години. Заради отказа да защити човешките права на жертвата, произтичащи от Европейската конвенция за човешките права, държавата ще трябва да плати 8000 евро обезщетение, както и да покрие разноските по делото (около 4000 евро). През 1995 г. 14-годишното момиче е изнасилено от двама мъже. Разследването на случая продължава три години и е прекратено поради липса на доказателства. Последвалите жалби на жертвата не са уважени от никого и през 1998 г. случаят влиза в Европейския съд за правата на човека. В мотивите на съда се казва, че България не е защитила правото на неприкосновеност на момичето и не е направила всичко възможно за изясняване на истината. * На 23 октомври 2003 г. България бе осъдена в Страсбург да плати 1000 евро на 53-годишния врачанин С. Х. К. заради нарушаване на правото му на справедлив съд в разумно време. Врачанинът имал фирма, която била претърсена от органи на властта през 1990 г. и той, в изблик на възмущение и гняв, отправил към полицаите една купчина обидни думи. Срещу него било образувано дело за хулиганство, което се проточило до 1998 година. Междувременно, през 1994 г., врачанинът станал обвиняем по второ дело - за заплаха с убийство, което отекло чак до 2002 година. И за капак - от 1996 г. до 2000 г. скандалджията бил подведен под отговорност за обида на общински служител чрез публикация в печата. Колкото и парадоксално да звучи, европейските магистрати не са се занимавали с въпроса виновен ли е бил врачанинът, или е жертва на гигантски заговор срещу него. Те просто са преценили, че в случая е нарушена Европейската конвенция за правата на човека, съгласно която всеки има право на справедлив съд. * На 6 август 2003 г. стана известно, че България е осъдена в Страсбург три пъти за един ден. При това - все за нарушаване правата на подсъдими. Общият размер на обезщетенията е 17 800 евро, а щастливците са бившият митничар Михаил Миков, Владимир Христов и иракският търговец Мохамед ал Акиди. Тримата са били арестувани за митническа далавера в размер на 600 000 щ. долара, а делото им приключило с ефективни осъдителни присъди, съответно - десет, единайсет и дванайсет години лишаване от свобода. Докато това се случи обаче, минали са цели четири години, които тримата прекарали зад решетките. ОСЪДЕН ПОРАДИ ЛИПСА НА ДОКАЗАТЕЛСТВАОт една година Параграф 22 следи отблизо съдебната одисея на Стоян Димитров. На 8 септември 2000 г. той бе арестуван в района на Сточна гара в столицата с граната в ръка. Срещу него бе повдигнато обвинение за предумишленото убийство на Николай Влахов (Мексиканеца), извършено на 2 февруари същата година. Въпреки че срещу Стоян Димитров няма нито едно категорично доказателство, на 10 януари 2004 г. състав на Софийския градски съд реши, че той е виновен, и го осъди на 19 години лишаване от свобода. Според обвинителния акт по делото, до юли 1999 г. Стоян Димитров е работил като шофьор в Мултигруп АД. Възнаграждението, което получавал обаче, не го задоволявало и той напуснал. В продължение на няколко месеца не успял да си намери работа и се наложило да влезе в съмнителни бизнесоперации с доста хора, от които излязъл... длъжник. В началото на 2000 г. един от ортаците му - Веселин Мешев (Баба Меца), го натиснал да връща дълговете си. След близо едномесечно усукване Димитров най-накрая се решил и поканил Веселин Мешев в жилището си, за да се разберат какво ще правят по-нататък. Срещата била определена за 9.30 ч. на 2 февруари. В уречения ден и час Мешев паркирал колата си пред дома на Димитров и пазарлъкът тръгнал. След неколкочасови безплодни разправии Димитров извадил бутилка уиски и предложил да повика и Николай Влахов (Мексиканеца), тъй като отдавна не го бил виждал (именно Мексиканеца е човекът, свързал Димитров с кредитора му). Мешев се съгласил, тъй като не съзрял нищо опасно в идеята. След пристигането на Мексиканеца (около 14.00 ч.) Димитров щедро напълнил чашите и заявил, че отива да купи кока-кола от близкия магазин. Като се върнал обаче, в едната си ръка държал стъклена бутилка, а в другата... зареден револвер Застава, 38-и калибър. Още с влизането си в стаята Димитров тряснал шишето в пода и докато двамата се чудели какво става, той прострелял Влахов. После заповядал на Мешев да завърже ранения за стола му с предварително приготвени въжета. Когато искането му било изпълнено, Димитров наредил на Мешев да седне на стола си и му помогнал... да се самозавърже. След като обезопасил враговете, Стоян казал на Мешев да не се притеснява за живота си. Малко след това - пише по-нататък в обвинителния акт по делото - обвиняемият се обърнал и отново стрелял в Мексиканеца, който се свлякъл на пода....По какъв начин човек, вързан за стол, може да се свлече на пода, не е ясно. За сметка на това обаче обвиняемият (б.ред. - Стоян) бил заявил на Веселин Мешев (същинския рекетьор) колко му е симпатичен и дори го развързал. По едно време Димитров се обърнал към хъркащия на пода Влахов, гръмнал го още веднъж, този път в главата, и продължил да си хортува с Мешев. Накрая двамата излезли от къщата и едва там Мешев успял да халосал килъра със собствения му револвер по главата и да избяга. Дежурният екип на СДВР пристигнал на местопрестъплението в 15.15 ч., но Стоян Димитров изчезнал безследно. Седем месеца по-късно, на 8 септември 2000 г., той е заловен в района на Сточна гара от служители в сектор Издирване на СДВР с граната в ръка. На 11 септември Стоян Димитров е привлечен като обвиняем по делото за убийството на Николай Влахов (Мексиканеца) и му е наложена постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. От материалите, с които Параграф 22 разполага, става ясно, че в пълен ход е подготовката на нов процес срещу България в Страсбург. Колкото и странно да е, на 10 януари съдът призна Димитров за невинен заради гранатата, с която той бе задържан. И го осъди за убийството на Влахов, макар оръжието на престъплението да не е било в джоба му по време на ареста и по него да не са открити отпечатъци на Димитров.Въпреки явните противоречия в показанията на подсъдимия Димитров и единствения свидетел Веселин Мешев по делото не е провеждан следствен експеримент, който е задължителен в такива случаи. В хода на съдебния процес стана ясно, че не са разпитани служителите от Регионалното звено за борба с организираната престъпност в СДВР, запознати с жалбите на Димитров за рекет от страна на Мешев и Влахов. Освен това в дома на Димитров е правен обиск от следователя по делото, на който не са присъствали поемни лица. След като си свършил работата, следователят си тръгнал с два плика с документи и торба с вещи, без дори да състави протокол за изземане на улики или доказателства;Според протокола за обиск, съставен при задържането на Стоян Димитров на 8 септември 2000 г., у него е открита ръчна граната тип РГД - 6. Същото нещо се казва и в опис-протокола, с който няколко дни по-късно делото е предадено и прието (естествено) на производство в Столичната следствена служба. Чудно по какви причини обаче на 5 юни 2001 г. експертите от Дирекция Оперативна и техническа информация на МВР (ДОТИ) подписват протокол, в който най-детайлно е описана друга граната - РГД - 5. Тя е бойна и наистина няма какво да прави в ръката или в джоба на обикновен човек.Оправдателната присъда на Димитров по отношение на въпросната граната е повече от показателна: най-вероятно с вещественото доказателство ръчна граната се е случило нещо и в ръцете на експертите е попаднало не това, което е намерено у Димитров.Горе-долу същото нещо се е случило и с протокола от първия разпит на Димитров.В документа пише, че разпитът е започнал в 8.10 ч. на 11 септември 2000 г. (т.е. три дни след задържането му) в кабинета на следователя от Столичната следствена служба. Според една справка обаче, писана през пролетта на 2001 г. от Пламен Пачев (по онова време директор на Главно управление на местата за лишаване от свобода, а днес прокурор в Софийската апелативна прокуратура), Стоян Димитров е изведен от килията си за разпит за първи път едва на... на 12 септември 2000 година. Тоест - един ден по-късно. В момента делото на Стоян Димитров продължава да пътува от Софийския градски съд (СГС) към второинстанционния Софийски апелативен съд. Разстоянието между тях е изумително - цели два етажа в Съдебната палата, и то е единствената пречка осъденият и адвокатът му още да не са получили препис от присъдата. Нещо, което е трябвало да стане в тридневен срок от нейното прочитане в съдебната зала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във