Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Потопът, магистралите и Ной

Доста вода изтече по южната дъга на околовръстното на София, докато разберем, че опитът на Ной вече няма да ни е нужен. Оказва се, че при сътворението на света за седем дни Господ е помислил за всичко, включително и за Потопа, но не и как да го избягаме и след старозаветния патриарх.
Магистрала - това е вълшебната думичка, която ще ни отърве от страховете за връхлитащата голяма вода. Магистрала Струма ще е тази, която ще реши в бъдеще въпроса с наводненията, които виждате системно стават, рече премиерът Бойко Борисов навръх Никулден при посещението си в Бургас. Поредното обещание на премиера ни кара да си представим какво би направил Господ, ако седмицата имаше осем дни. Но пък ни тласка към размисъл защо на изтънелия врат на данъкоплатеца ще продължи да виси такава мегаструктура в МВР като Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението (ГДПБЗН). Защото това е звеното на вътрешното ведомство, което според поправките в Закона за МВР ще изпълнява в бъдеще задачи по защита на населението от природни бедствия и аварии, включително и от наводнения.
Мегадирекцията беше сформирана след приемането на поправките в ЗМВР през септември тази година. Идеята е двете структури да са заедно, за да се избегне дублиране в дейностите им, обясниха мотивите си вносителите от МВР. Доста често за едно паднало дърво върху кола на мястото на инцидента се явяваха представители и на двете служби. Важно е, че с тази промяна ще преодолеем недостатъка да има различни некоординирани звена за реагиране при бедствия, паралелни дежурни служби и паралелни звена за реагиране, коментира тогава заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. Освен това сливането трябва да редуцира администрацията, поясни правителствената информационна служба, без да уточняват в какви рамки ще бъде съкращението на чиновници от двете бивши структури.
При внасянето на промените в Народното събрание депутатите от ГЕРБ обясниха, че обединението на Пожарна безопасност и Гражданска защита в една обща Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението трябва да подобри готовността и ефективността не само при защитата на гражданите, но и на околната среда, на имуществото, включително на културното наследство в случаи на природни бедствия, на терористични актове, както и на технологични радиологични и екологични аварии. Надеждите са, че новата структура ще реагира значително по-бързо при получаване на сигнали за бедствия и аварии.
На следващо място сред положителните ефекти управляващите поставят правилното разпределение на силите според потребностите на обществото и хората и според географските особености на районите.
Тези идеи обаче бяха разбити на пух и прах от майката природа само в рамките на месеците ноември и декември. В началото на ноември бурен вятър отнесе написаното на хартия пожелание. Въпреки обявената Втора степен на опасност в страната ураганите вилняха на воля в София, Перник, Монтана, Враца, Габрово, Кюстендил, Ловеч, Бургас, Търговище, Добрич, Стара Загора, Смолян и Шумен. Без да се съобразяват дали силите на ГДПБЗН са правилно разпределени според потребностите на хората...
А до 5 декември водната стихия, тръгнала от силните дъждове, вече беше отнесла пътя в Кресненското дефиле, ведно с цял самосвал и с шофьора му. Столицата пък временно се раздели с прясно построената южна дъга на околовръстното си шосе, чиято лента гордо преряза самия премиер преди няколко месеца. До тази дата в Гражданска защита бяха получили над 200 сигнала за бедствие, включително и за спешна намеса за спасяване на седмината покорители на пещерата Духлата. Тогава Стефко Бурджиев, шеф на ГЗ, успя да изплаче, че обстановката е изключително сложна от гледна точна на високата скорост на водата и относително големия воден отток, което не дава възможност да се предприемат издирвателни действия.
Двете природни бедствия за кратко време показаха пределно ясно, че дори спасителите да са 10 000, едва ли ще имат успех срещу развилнялата се природа. Очевидно вътрешното министерство се разкъсва от желанието си наред с борбата с престъпността да огрее и при потушаване на бедствия от подобен характер. Но дори и невижданият досега милиарден бюджет на МВР за следващата година няма да осигури равностойна защита и от двете бедствия. Причината? По стара традиция повече от 80% от бюджета на министерството отива за заплати на личния състав. А бедствията искат модерна техника и оборудване, за която се необходими пари.
ГДПБЗН вече е факт, макар че намеренията на МВР в началото предизвикаха доста отрицателни коментари. Още по време на обсъжданията депутатът от Синята коалиция Йордан Бакалов обвини вносителите, че сливането е механично, не е преценена правилно ефективността на бъдещата дейност на звеното. Според противниците на идеята МВР е заимствало готово решение от Великото херцогство Люксембург, където службите за гражданска защита и пожарна дейност са в структурата на вътрешното министерство. Опитът от други европейски страни обаче сочи, че пожарната обикновено е на подчинение на кметствата, на общинските или областните управители, докато Гражданска защита е в МВР. Така е в Германия, в Швеция, във Франция и Испания.
Според повечето критични коментари, мегаструктурата ще бъде мудна и нефункционална, тъй като няма единен модел за действие и на пожарната, и на Гражданска защита. Освен това бившата противопожарна служба страда заради старо оборудване, липса на добра техника и свърхчисленост на личния състав. Според последните данни в пожарната са заети около 7500 души, разпределени в териториални звена из страната. След сливането към тях се присъединиха и около 1800 служители от Гражданска защита, които също имат поделения из страната. Статистиката сочи, че до момента на сливането им повикванията към двете структури на телефон 112, общо взето, са били поравно - за шестте месеца на 2010 г. спасителите от Гражданска защита имат съответно 9664 повиквания и излизания по сигнали, за пожарнатата са около 8000-9000.
В интерес на истината ГЗ съкрати значителна част от служителите си през годините, за да намали числеността й от 5500 души до 1800 тази година. Повечето от защитниците имат по няколко специалности. По норматив те са спасител, химик, алпинист, дозиметрист, специалист по издирване и спасяване, водолаз, кранист, механик водач и др.
Има и нещо друго. Член 176 от Лисабонския договор за присъединяването ни към Европейския съюз, както и в стратегическата концепция на НАТО предвиждат да имаме звено Гражданска защита, а не МВР. В документите на ЕС са визирани определени отговорности, които се отнасят до ГЗ в страната. Освен това страните членки на ЕС работят не от вчера за изграждане на единни сили за гражданска защита при бедствия и аварии, а страната ни дори излъчи Кристалина Георгиева точно за еврокомисар по тези проблеми.
Между другото точно от кабинета на еврокомисаря Георгиева дойде най-разумното предложение за съдбата на мегаструктурата, родила се след поредните законодателни напъни на управляващите. В началото на ноември тя заяви, че е по-добре Гражданска защита да е подчинена на премиера, сиреч да бъде към Министерския съвет. В повечето страни в ЕС Гражданска защита е към МВР, както е при нас, но аз считам, че у нас, ако е подчинена на премиера, ще е най-добре, каза еврокомисар Кристалина Георгиева. Предложението си тя мотивира с аргумента, че тогава при бедствия и аварии ще могат да се вземат бързи решения. Освен това еврокомисар Георгиева посочи, че държавата трябва да наблегне на оборудването, дори то да е с техника втора употреба. В ЕС има 102 стандартизирани модула, а ние нямаме нито един. Затова трябва да работим, така рискуваме да пострадат хора, да бъдат унищожени къщи и ставаме скъпи на триците, евтини на брашното, образно се изрази еврокомисарят.
Постигането на необходимото технологично ниво би ни направило пълноправни участници и в предложения от комисаря по хуманитарната помощ и реагирането при кризи постоянен капацитет на ЕС за действия при бедствия. В основата на действието му се предвижда да бъде поставен европейският Център за мониторинг и информация, който действа успешно и сега.
Идеите на еврокомисар Кристалина Георгиева заслужават сериозно и бързо обмисляне и по друга причина. Според нея природните бедствия в Европа и в света непрекъснато се увеличават - над пет пъти през последните три-четири години. Само през миналата година от тях са пострадали над 230 млн. души, а причинените щети надхвърлят 70 млрд. евро годишно.
От друга страна, бюджетът на службата в Европейската комисия за хуманитарна помощ и реакция при кризи е 800 млн. евро годишно. За тази година обаче вече са изразходвани 1.05 млрд. евро за хуманитарна помощ и при природни бедствия.
Очевидно е, че да разчитаме на помощи, вместо да изградим ефективни структури за реагиране при бедствия, е нерентабилно. Още по-нерентабилно е да издържаме мудни и неефективни структури. Време е за размисъл и решения. Иначе водата пак ще дойде и даже магистрала Струма няма да ни спаси...

Facebook logo
Бъдете с нас и във