Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Потребителско

Влизам в магазина.
- Искам килограм домати, моля.
- Скоро не сме получавали. Ако желаете - имам три флашки със СРС-та?
- Пресни ли са? От кой район са?
- Току-що ги достави един човек с каскет. Каза, че са събрани в региона на митницата... Да ви ги завия ли?
- Щеше ми се да са с произход някъде от по-високо място... Няма ли да получите скоро нещо по-така? От Банкя, да речем?
- Не знам, човекът с каскета обеща да мине утре пак. Като има стока, носи. Нещо друго желаете ли?
- Два килограма картофи, ако може.
- Нямаме. Камионите с внос ги спряха на границата, защото под картофите имало цигари. А местно производство няма, откак се спомина Косьо Самоковеца. Но мога да ви предложа евтини цигари. Искате ли?
- Добре, дайте три кутии.
- Нещо друго?
- Ами така и така съм тук - дайте ми един хляб.
- Имаме само от трици с оцветители. Ако искате от брашно, е много скъп. Нали знаете, зърното е кът.
- И бездруго съм на диета, дайте от триците.
- Виждам, че сте сериозен клиент, току-що получих две каси досиета...
- Ок, ще взема две кила, моля.
- Ето ви тези, специална партида са, биопродукти - направо от парниците на ДС. Много се харчеха в чужбина, но там не могат да ни смогнат на износа и затова ни ги връщат. Без ДДС...
- Благодаря.
- Няма защо. А, сетих се - току-що ми докараха каче нашенска втасала корупция. В саламура, пръстите да си оближеш!
- Отмерете ми половинка, че пари не ми останаха. А ме чака ЧЕЗ, Топлофикация. Не е за приказване.
- Всички сме така. Лека вечер, господине.
- До утре.
И утре е ден. Може да получат и домати, кой знае.

Facebook logo
Бъдете с нас и във