Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Повече права за близките на убитите

Всеки, който страда от загубата на близък, дори и да няма роднинска връзка с него, ще има право да потърси от виновника за неговата смърт обезщетение за претърпяната болка. Но ще го получи само ако успее да докаже пред съда "особено близката си връзка" със загиналия, сериозните вреди, които е претърпял и ако обезщетяването "по изключение" на такава загуба (според конкретните факти и обстоятелства), би било справедливо.                                                                                                                                                                                                                  

Това ще е възможно обаче в рамките на гражданския процес. За наказателния ще продължат да съществуват ограничения в кръга на близките, които имат право да станат граждански ищци по делото. Там това право е предвидено само за съпруг или съжителстващ на семейни начала, деца, родители, баба и дядо, внуци, братя и сестри. Разликата е заради особеностите на процеса и специфичните права на пострадалите, предвидени в закона.

Това най-общо гласи общото тълкувателно решение, прието в края на миналата седмица от трите колегии на Върховния касационен съд: наказателната, гражданската и търговската.

Какво ще означава това на практика?
Най-честите случаи, в които се търсят такива обезщетения, са свързани с причинени катастрофи, завършили със смъртен случай. Това са непредпазливи престъпления, тъй като никой не сяда зад волана с мисълта да убие някого. За тях се предвиждат ниски наказания и това не е случайно - те невинаги са следствие на шофиране на пияна глава или с превишена скорост.

И сега в масовия случай след всяка катастрофа следва  иск за обезщетение на неимуществените вреди, които търпят близките на загиналия - искът се предявява към причинителя на катастрофата или към застрахователя му. Обичайният размер на обезщетенията за смърт на пътя варира между 80 000 и 150 000 лв., като съвсем логично най-големите обезщетения се присъждат на децата.

Досега право да търсят такива обезщетения имаха само най-близките: съпруг или партньор, деца, родители. Сега този кръг се разширява - практически неограничено, когато делото се води по гражданскоправен ред. И макар и в по-малка степен, но все пак чувствително - когато става дума за наказателен процес.

С разширяването на кръга на близките, които имат право на такива обезщетения, ще се увеличи и броят на исковете, подадени срещу причинителя на катастрофата - освен родителите, децата и съпругът сега такива искове ще могат да заявят и дядото, бабата, внуците, братята и сестрите му,  в наказателния процес и практически всеки друг пострадал от загубата (в гражданския).

Какъв ще е размерът на обезщетенията тепърва ще определи съдебната практика, но той няма как да бъде нисък - все пак става дума за погубен живот. А това означава, че общата сума на присъдените обезщетения след всяка катастрофа може да скочи драстично.

Всичко това обяснява защо тълкувателното решение отне две години на съдиите от ВКС, тъй като материята е твърде чувствителна, труден е и балансът на интересите.

Преди и след тълкувателното решение

Материята не е уредена никъде в закона - от години кръгът на близките, които имат право да търсят обезщетения, например при причинена катастрофа, се урежда чрез тълкувателни решения на съда. Дотук те бяха три: първото е прието през 1961 г., второто - от 1969; и третото е от 1984 година.

Първоначално (с постановлението от 1961 година) кръгът на близките с право на иск за неумуществени вреди бе сведен само до най-близките: съпруг, деца, родители. През 1969 г. бяха добавени съжителстващите на семейни начала партньори и децата, отглеждани в семейството, без да са осиновявани. През 1984 година пък бе изрично записано в тълкувателната практика на ВКС, че няма основания този кръг близки да бъде разширяван допълнително. И това бе практиката до ден днешен.

През 2016 г. обаче от ВКС бе поискано да каже включват ли се в кръга на най-близките братята и сестрите на загиналия, неговите внуци или баба и дядо. В хода на самото тълкувателно производство въпросът бе разширен и от трите колегии на съда бе поискано да посочат всички лица, които биха могли да водят такива искове.

А се оказа, че има и още една причина да се иска това тълкуване: две европейски директиви, които уреждат последиците при причинени автопроизшествия и от други престъпления и очертават кръга на пострадалите в тях, на които държавите членки трябва да дадат възможност да получат обезщетения. Тези директиви обаче не са били транспонирани в нашето законодателство. А според един от текстовете в тези директиви "жертва"  означава  "всяко физическо  лице,  което  е  претърпяло  вреди, включително  и физическо,  душевно  или  емоционално  страдание  или икономическа  вреда,  които  са  пряка  последица  от  престъпление,  и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление  и  които  са  претърпели  вреда  в  резултат  на  смъртта  на лицето".  А всяка една от тези жертви трябва да има право на иск.

Така се стигна до решението на ВКС от 21 юни тази година, според което: "Материално  легитимирани  да  получат  обезщетение  за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия  и  търпи  от  неговата  смърт  продължителни  болки  и страдания,  които  в  конкретния  случай  е  справедливо  да  бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен." Освен това се обявява за изгубило сила Постановление №2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд.

В името на справедливостта

"Сезирането на Общото събрание на трите колегии на ВКС с искане за преразглеждане на въпроса за кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, е наложено от настъпилите промени в обществено-икономическите отношения, довели до нови характеристики на житейските и емоционалните връзки между близки, роднини и членове на семейството, обясняват в мотивите си съдиите. Според тях сегашният ограничителен режим по отношение на правото на иск за обезвреда на моралните вреди противоречи на основен принцип в правото - принципът на справедливостта.

"Справедливо е и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките." пишат магистратите от ВКС.

Но бързат да поставят условие: обезщетение ще се полага само в случай, че действително е била налице особена близост, която оправдава получаването на компенсация. И че  претърпени морална болка и страдание са в степен, която да оправдава такова изключение.

"Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира за обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили  в  резултат  на  неговата  смърт  сериозни (като  интензитет  и продължителност) морални  болки  и  страдания.  Връзка  с  посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за  емоционална  подкрепа  и  доверие  и  нейното  отсъствие  изключва проявлението  на  неимуществени  вреди,  подлежащи  на  обезщетяване...".

Припомня се и че дори "правото  на  най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият за эобезщетение не докаже, че действително е  претърпял  неимуществени  вреди,  които  е  справедливо  да  бъдат обезщетени".

Остава да се види как ще "сработи" на практика тази "нова" справедливост. Защото вече се чуват опасения, че като възможна последица от това тълкувателно решение може да се стигне до поскъпване на застраховките за автомобилистите - заради повишения риск за застрахователите. Освен това от съда ще се изисква много трезва и най-вече обективна преценка за всеки конкретен случай. И е въпрос на време да се види дали съдиите ще се справят с това предизвикателство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във