Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОВЕЧЕТО ДДС-МИЛИОНЕРИ МОГАТ ДА ПОЧЕРПЯТ ЗАКОНОДАТЕЛИТЕ

Камелия Стоянова Нейкова е 34-годишна, омъжена е и има две деца. Преди да оглави русенската Регионална дирекция за държавни вземания през ноември 2002 г., тя е работила в Териториалното поделение на НОИ - Русе. Структурата, която ръководи, обслужва пет административни области - Плевен, Ловеч, Велико Търново, Габрово и Русе. Откакто е там, в полезрението й са попаднали около 200 фирми фантоми, чрез които през годините от държавата са източени над 300 млн. лева. Само през 2003 г. Камелия Нейкова и хората й са изпратили в прокуратурата над 200 сигнала за злоупотреби, но този факт не я изпълва с кой знае какъв оптимизъм. Г-жо Нейкова, защо смятате, че държавата няма реални шансове да възстанови загубите си? - Огромна част от вземанията се очакват от т. нар. фирми фантоми, чието съществуване е свързано главно и единствено с източване на ДДС. Тези вземания не са следствие от някаква стопанска или търговска дейност, а са резултат от чисто криминални действия. Агенцията за държавни вземания обаче не може да упражнява принуда или да предприема наказателно преследване по отношение на виновните лица, защото нямаме подобни правомощия по закон. До момента реално несъбираемите вземания в петте области са около 80% от всички дългове, т.е. - около 250 млн. лева. Като тъжното е не техният размер, а че те няма откъде да бъдат събрани: длъжниците не притежават имущество, което да може да бъде реализирано чрез процедурите в Данъчно-процесуалния кодекс. Е, какво имате право да правите в подобни случаи?- Уведомяваме държавното обвинение и икономическа полиция и чакаме резултатите от тяхната работа. Само през 2003 г. сме изпратили над 200 подобни сигнала в прокуратурата и по всички тях са образувани полицейски дознания или предварителни производства. Интересното тук е, че две трети от сигналите (около 150 на брой) са свързани с незаконната дейност на фирми, действащи на територията на гр. Русе. Можете ли да опишете най-често използваните престъпни схеми?- По същество ние не събираме информация за механизмите, по които се източва ДДС, а правим опис на длъжниците. Основният проблем идва от факта, че съществуват фирми, които дължат стотици хиляди и милиони левове по ДДС-справки, а в същото време не притежават абсолютно никакво имущество и не развиват търговска дейност. Има например случаи, в които дружествата длъжници са регистрирани по Търговския закон, разполагат с всички необходими удостоверения, но лицата, които ги управляват или представляват, са с адрес и седалище в друга държава. Това затруднява разкриването им и прави невъзможна евентуалната реализация на техните имущества. В други случаи формалните собственици на фирмите са лица от ромски произход, неграмотни хора или социалнослаби, които живеят в крайно мизерни условия. Начинът им на живот не предполага изобщо те да развиват някакъв вид бизнес, камо ли да притежават имущество, чрез което държавата да покрие поне част от загубите си. И още една тенденция се забелязва в нашата практика: често пъти вземанията са несъбираеми, защото длъжникът е препродал няколко пъти своето имущество. Съгласно процедурите, докато се установи едно публично държавно вземане и то бъде предадено в АДВ за принудително събиране, минават най-малко шест месеца. Този прозорец е напълно достатъчен имуществото на некоректните длъжници, повечето от които също познават процедурите, да бъде продадено и препродадено няколко пъти. И, когато държавата тръгне на принудително изпълнение чрез нашата администрация - ние не можем да направим нищо, защото т. нар. втори купувач е добросъвестно лице. Поне по смисъла на закона. Единственият ни вариант в подобни случаи е да подаваме сигнал след сигнал до прокуратурата, че нашите длъжници са извършили престъпления против кредитора, в случая - държавата. Наясно ли сте какво трябва да бъде направено, за да бъдат запълнени подобни празнини? - Преобладаващото мнение е, че докато преписките са в данъчната администрация или в НОИ - те са задължение на едно от тези ведомства. А, когато пристигнат в АДВ - отговорността за тяхната реализация е наша. Истината обаче е, че става дума за едни и същи - публични държавни вземания. Ето защо законодателят трябва да направи така, че всички държавни институции, ангажирани със събирането на подобни вземания (независимо дали те са орган по установяване, или орган по принудително обезпечаване), да заработят по единен механизъм и в абсолютен синхрон помежду си. Според мен, като първа крачка, е необходимо между Агенцията за държавни вземания и МВР да бъде подписано специално споразумение, с оглед превенцията и борбата с подобен вид закононарушения. Става дума за онези онези вземания, които имат криминален характер и които могат да бъдат спрени. Следващата голяма крачка е създаването на Службата за фискални разследвания. И накрая - жизнено необходимо е изграждането на информационна система с единна база данни, която да обслужва дейността на всички институции, занимаващи се с публични държавни вземания. Съществуващото положение е толкова трагично, че е по-добре да не бъде описвано. През 1999 г. например, когато Данъчно-процесуалният кодекс (ДПК) влезе в сила, апортната вноска не беше в кръга на сделките, които, ако бъдат осъществени, можеха да се атакуват от органа по принудително изпълнение. С измененията на ДПК от пролетта на 2003 г. това стана възможно, но вече бе късно. Доста длъжници използваха законовата дупка и прехвърлиха целите си имущества като непарични вноски в други дружества. Резултатът бе повече от печален - на практика дружествата длъжници си съществуват, фирмените им регистрации са действителни, но държавата е безпомощна да си прибере дори и един лев от задълженията им. Просто защото тези фирми са изпразнени от съдържание. Преди два броя Параграф 22 публикува интервю с окръжния прокурор на Русе Люлин Матев, в което той също акцентира на необходимостта от по-бързото изграждане на единна информационна система за противодействие на престъпността. Смятате ли, че Агенцията за държавни вземания трябва да има достъп до нея? - Според мен трябва да бъде създадена обща информационна система между ресорните структури в Министерството на финансите (данъчна администрация митници и АДВ), в съдебната система (следствие, прокуратура и съд), в МВР (икономическа полиция и НСБОП) и в НОИ, която да покрива тези структури до общинско ниво. Причината е, че всички те разполагат с някакъв вид конкретна информация за имущество на отделните физически или юридически лица, която трябва да бъде систематизирана и обобщена. Достъпът до масивите на тази система, естествено, няма да е масов и ще бъде регламентиран съгласно разпоредбите на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. В интервюто си окръжният прокурор Люлин Матев изрази недоволство и от липсата на качествен информационен обмен между институциите, например когато става дума за разследване на данъчни престъпления?- Това отново показва необходимостта от законодателни промени у нас, тъй като в различните нормативни актове този въпрос е описан по различен начин. В Наказателнопроцесуалния кодекс има текст, според който всички държавни ведомства и институции са длъжни да предоставят необходимата информация на полицейското дознание, следствието и прокуратурата. От друга страна обаче, Данъчно-процесуалният кодекс (ДПК) е специален по отношение дейността на АДВ и според него цялата информация по изпълнителното дело на даден длъжник към държавата е служебна тайна. В чл.12 на ДПК е регламентирано на кои ведомства и институции можем да предоставяме информация директно и на кои - с разрешение на съда. За съжаление органите на МВР, прокуратурата и следствието спадат към втората категория ползватели и те могат да получат достъп до подобна информация само със съдебната заповед. Добре, това разрешение чак такъв проблем ли е, ако всички по веригата са си свършили работата, както трябва? - Много голям проблем е...Защо?- Най-напред ние не изпращаме в прокуратура цялата налична информация относно дадено престъпление против кредиторите. Причината е, че в много случаи това е свързано с голям обем от документация и ние не можем да преценим какво е необходимо на разследващите органи. Ето защо ние изпращаме в прокуратурата съобщение, което впоследствие отива в Икономическа полиция за извършване на проверка. За да си свърши работата, служителят на МВР иска от нас необходимата му информация. А за да изпълним разпоредбите на ДПК, ние осигуряваме достъп до тази информация единствено след като съдът реши, че тя може да бъде разкрита. Това положение, според мен, е абсурдно. Продължаваме да чакаме съдийските определения, макар за всички ни да е ясно, че държавата губи от това протакане на нещата. Ето защо си мисля, че е крайно време законодателят да разшири кръга на лицата с пряк достъп до нашата информация. Това обаче трябва да стане, след много-много прецизна преценка - кои точно да бъдат новите? Информацията, която ние събираме, е доста специфична и всяка злоупотреба с нея води до непредвидими последици. Не пожелахте да говорите за най-често използваните схеми в петте административни области под ваша юрисдикция. Можете ли тогава да кажете кои са най-шокиращите случаи на измами?- Най-голямото ДДС-задължение е регистрирано във Великотърновско. Длъжникът е лице от ромски произход, което изобщо не е в състояние да упражнява търговска или стопанска дейност, която да доведе до това многомилионно държавно вземане. (Г-жа Нейкова категорично не пожела да уточни с колко точно великотърновският ром е ужилил хазната. От други източници обаче Параграф 22 успя да научи, че става дума за... 10 млн. лв. - бел. ред.)Другите ни региони също не остават по-назад, макар там най-масовите задълженията да са от порядъка на 100 000 - 200 000 лева. Имало е и случаи, когато е теглен ДДС в размер на над един милион лева, но те са по-скоро изключения. Тези вземания не могат да бъдат прибрани по никакъв начин, макар ние да сме направили необходимите проучвания там, където е възможно - в търговските банки, данъчната администрация, съдилищата, общинските служби и т. н. Навсякъде ни отговарят едно и също - лицата нямат банкови сметки, длъжниците нямат регистрирано имущество. Като последна мярка изпращаме тези съобщения до прокуратурата, която, дори и да успее да тикне някого в затвора, до събиране на дълговете му не може да стигне. Единственото удовлетворение е, че виновните лица ще си получат съответното наказание по Наказателния кодекс, а останалите некоректни платци ще си имат по една обица на ухото. Толкова ли е отчайващо положението?- Всички тези несъбираеми вземания са възникнали в периода 1990-2000 г., преди Агенцията за държавни вземания да се появи на бял свят. Общата погасителна давност за публичните държавни вземания е десет години, като тя започва да се брои от първи януари на календарната година, следваща установяването на това задължение. Така че значителна част от данъчните милионери, забогатели в периода 1990-1993 г., вече могат да почерпят за здравето на законодателя, оставил достатъчно врати в нормативната база през годините. За съжаление обаче значителна част от дълговете, натрупани в периода 1994-2000 г., а и след това, също има вероятност да останат несъбираеми. Съществува една теория, че когато един длъжник не разполага с никакво имущество, все някога (т.е. - след изтичане на давностните срокове - бел. ред.) получава наследство или дарение. Аз обаче не съм забелязала длъжник, който да се е освободил от цялото си имущество и да няма дори собствен покрив над главата си, да се е сдобил с имущество по-късно. В този смисъл аз никак не съм оптимист, че ще успеем да съберем тези вземания. И смятам, че съответните ведомства, които са установили тези задължения, ще трябва да ги заличат като несъбираеми. Колкото и да ги боли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във