Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА ТЪГАТА

Цяла седмица цялото МВР се разсипа да хвали себе си и прокуратурата за големите победи, пожънати през 2003 г. във войната срещу мафията. То не бяха годишни отчети като слънце, то не бе високо присъствие по официалните президиуми. Кой знае защо обаче блестящите успехи на вътрешното ведомство и държавното обвинение в борбата срещу организираната престъпност не впечатлиха никого. Един от тези равнодушници се оказа главният прокурор Никола Филчев. Вместо с лъчезарна усмивка да приема поздравления за перфектно свършената работа, той остана тъжен и меланхоличен. Не се зарадва на все по-повишаващата се разкриваемост на полицията, не се впечатли дори от факта, че престъпните групи в България вече са със стотина по-малко в сравнение с 2002 година. Нещо повече - Филчев не се трогна дори от факта, че само след около два месеца българските полицаи ще са пременени с нови униформи, ушити по европейски тертип. С които хем ще респектират още по-сериозно престъпността, хем ще вдъхват по-голяма надежда у обикновения данъкоплатец, че не е сам самичък на улицата. Във всичко това няма нищо непонятно. Защото главният прокурор отдавна се е вживял в образа на оня алпинист, който след двайсетгодишен къртовски труд най-сетне покорил Еверест на един дъх. Но когато стъпил там, върху Покрива на света, където между него и Бог нямало никакви материални прегради, напористият алпинист изведнъж осъзнал, че пълноценният живот вече е зад гърба му. Не за друго, а защото на Земята не е останало нищо за покоряване. За разлика от легендата за покорителя обаче Филчев не се затвори в себе си. Напротив - стана разговорчив по свой си, уникален начин. На 19 януари (четвъртък), броени минути след като двамата с правосъдния министър Антон Станков подписаха дългоочакваното Споразумение за сътрудничество между прокуратурата и правителствената комисия за борба с корупцията (чийто председател е министър Станков), главният прокурор изведнъж разтвори душата си пред наобиколилите го репортери: Корупцията може да бъде премахната само с изграждането на правова държава, в която се спазват правилата, правовите норми. За да стане, това е необходима коренна промяна, едно друго отношение. Трябва да се видят и да се изкореняват причините за корупцията, а не последиците, защото именно корупцията е резултат както от разслоението на бедни и богати в държавата, така и от всеобщия упадък на морала. Аз много се надявам, че в рамките на вашия живот това ще стане, а за себе си не съм оптимист, обобщи Никола Филчев и... майсторски отби нахалния журналистически въпрос дали корупцията расте и в прокуратурата.Аз не мога да коментирам морала на колегите си, но политическата корупция на високо равнище се доказва изключително трудно. Спомнете си случая с германския канцлер Хелмут Кол, който не беше декларирал дарение, получено от неговата партия. Кол беше унищожен, ликвидиран като политик, а жена му се самоуби. Обвинителен акт срещу канцлера не беше внесен, но хората разбраха истината. Намирате ли аналози с този случай в българската политическа действителност, попита риторично главният прокурор, след което си тръгна, оставяйки журналистите в цайтнот.В интерес на истината, даже и някой от репортерите да си беше направил труда да помисли малко, едва ли щеше да открие подобен аналог у нас. Първо, защото нито една партия през последните сто години, с изключение на бившата БКП, не е успяла да се задържи на върха, колкото Консервативната партия на Хелмут Кол - цели 16 години (от 1982 до 1998 г.). Втората причина, която донякъде обяснява текучеството по българските управленски върхове, е, че нашите политици гледат да уредят битието си (меко казано) още през първите две години на първия си мандат. За разлика от нормалните хора по света, които най-напред доказват, че неслучайно са били избрани, а след това - че неслучайно са се съгласили да бъдат избрани. И накрая - съществената разлика между германския пример на Филчев и българската действителност е следната: далаверата на Хелмут Кол с укритите партийни дарения на стойност 2 млн. г. марки най-напред бе разкрита, а след това той си призна. Доказвайки обаче, че нито един пфениг от въпросните милиони не е влязъл в собствения му джоб. Какво се получава в българския вариант не е тайна за никого, който има желанието да помни събитията, случили се преди повече от една година. В средата на януари 2002 г. шест национални всекидневника публикуваха списък с имената на 42-ма бивши политици, министри, заместник-министри и висши офицери от въоръжените сили и МВР, които били разследвани за корупция и злоупотреба с власт. Като източник на информацията шестте всекидневника единодушно посочиха Върховна касационна прокуратура, въпреки че от ведомството на г-н Филчев категорично отрекоха това да е истина. (Екипът на Параграф 22 разполага с този списък и много добре знае откъде го е получил.)Днес, две години по-късно, равносметката е повече от отчайваща. Според заместник-главния прокурор Христо Манчев двама бивши депутати вече са осъдени, а един продължава да е следствен. Подсъдимите бивши вицепремиери и министри са осем, а следствените заместник-министри - цяла дузина (т.е. дванайсет - бел. ред.).Ако проблемът беше само до бройката на политиците, санкционирани за това, че са се облажили от властта - да ги провъзгласим за национални герои и всяка седмица да палим по една свещ за тяхно здраве. Картината обаче е толкова страшна, че направо е... непонятна. Част от нея бе описана на 16 февруари (понеделник) от шефа на Агенцията за държавни вземания Станислав Михайлов, който изплака пред журналисти, че държавата има да си прибира над 2 млрд. лв., но компетентните органи не правят нищо по въпроса.Около 80% от тези вземания са натрупани от престъпната дейност на фирми фантоми, вериги за източване на ДДС и от митнически измами - заяви в прав текст г-н Михайлов. - Случаите на натрупаните по престъпен начин задължения към държавата са предадени на АДВ, но тя няма правомощия да ги събере. Затова сме изпратили над 400 сигнала до Икономическа полиция и прокуратурата. По някои от тях са образувани следствени дела, но засега няма ефект от преследването на длъжниците. Дълговете са натрупани в основната си част от схеми за източване на ДДС и митнически измами, като извършителите масово са без никакво имущество, малограмотни или фирми фантоми, образувани с фалшиви документи, уточни още Станислав Михайлов. И понеже главният прокурор обича сравнителните анализи, тук, вместо оригинален коментар, ще му предложим само две банални изречения. През 1931 г. легендарният чикагски мафиот Ал Капоне е осъден на 11 години затвор за неплатени данъци, макар зад гърба си да е оставил най-малко 50 трупа, а в сметките му да отлежават над 100 млн. мръсни долара. Въпреки че богатството му остава недокоснато, правителството на САЩ успява да си вземе всичко, което Ал Капоне му дължи: глоба от 50 000 долара, плащане на разходите по съдебното дело - 7692 долара, внасяне в хазната на всички неплатени данъци с лихвите - 215 000 долара. У нас, колкото и нелицеприятно да звучи, подобно нещо нито се е случвало, нито ще се случи скоро. По простата причина, че едва в средата на декември 2003 г. слугите на Темида рапортуваха, че Видинският окръжен съд е произнесъл първата осъдителна присъда за източване на ДДС в най-новата история на България. И за какво тогава са нужни всичките тези отчети, описващи в синтезиран вид денонощната хамалогия на десетки хиляди обикновени полицаи и спецченгета? На кого му става по-леко от факта, че само за 2003 г. Икономическата полиция е разкрила 14 499 икономически престъпления, нанесли щети на държавата за 854.098 млн. лв., 3967 документни престъпления за 31.947 млн. лв., 3414 измами за 80.230 млн. лв. и 602 престъпления против кредитори с нанесени щети за 268.055 млн. лева?... Прав е г-н главният прокурор да се съмнява, че в България скоро ще бъде установен правов ред и всички ще заживеем като нормални бели хора. Причината обаче не е в мъчнотията да се воюва с политическата корупция, а в липсата на каквато и да било воля за прилагане на действащото наказателно законодателство. Защото, както пише в конституцията, всичко е... единствено и само в неговите ръце: Чл. 126. (1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:1. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;2. упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;3. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;4. в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.А в чл.112 от Закона за съдебната власт нещата са казани още по-категорично: Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички ­ на главния прокурор.Ето го изворът на тъгата, обладала главния прокурор Никола Филчев: абсолютната власт е сила, която обрича носителя й на самота. Досущ като в сагата Властелинът на пръстените. Или в легендата за алпиниста, покорил всичко на Земята, което може да бъде покорено. И ако единственият изход от ситуацията е този извор да бъде пресушен - нека бъде пресушен. Дори с цената на нов Наказателен кодекс, в който да има само една разпоредба: Всеки е виновен дотогава, докато главният прокурор Никола Филчев не реши нещо друго. Амин!

Facebook logo
Бъдете с нас и във