Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

PR-АРШИНЪТ НА ВЪТРЕШНИЯ МИНИСТЪР

В дните, когато вътрешният министър Петков трябваше да бъде в Брюксел, за да убеждава еврокомисарите колко несправедливо е България да влезе в ЕС с предпазна клауза, той предпочете да си остане вкъщи и да възпроизведе няколко извънредно важни новини.
На 11 април по обед (вторник) всички електронни медии тиражираха страховита новина: Свещеник е позвънил на телефоните на Министерството на вътрешните работи и е поискал среща с министър Румен Петков. Мъжът е отправил и заплахи за живота на вътрешния министър. Няколко часа по-късно, когато на драгия зрител, слушател и читател му бяха припомнени всички предишни случаи на телефонно посегателство срещу българските държавни мъже и жени, изведнъж стана ясно, че автор на смъртоносните заплахи срещу Петков е пишман-свещеникът от Златоград - Емил Лилов. За него е известно, че отдавна прекалява с гроздовата ракия и не му е първица да се прави на мъж, носейки се в алкохолен облак между шефа си и земята. През юли 2004 г. точно Лилов се вживя в ролята на Осама бин Ладен и от името на Ал Кайда обяви на всеослушание (чрез един от мобилните оператори), че много хора ще умрат. За тази си постъпка, извършена в мно-о-о-ого нетрезво състояние, отецът бе глобен само с 500 лева. Въпреки че само няколко месеца по-рано - по Великден - той прекара една нощ в ареста, защото на пияна глава анатемоса публично всички служители в РПУ-Златоград.
Възможно ли бандитите да заплашат един министър на вътрешните работи по телефона? Ето това би се запитал всеки обикновен българин, чиято представа за света се крепи на антената на стария ВЕФ и за когото компютърът все още е реквизит от фантастичния свят на братя Уашовски, запечатан в култовата трилогия Матрицата?
Как не ги е срам тия! Ето това е чистосърдечната реакция на въпросния обикновен българин, чувайки важната новина за смъртоносната заплаха срещу човека, който оглавява най-главната институция за борба с организираната престъпност и корупцията. А това са баш ония задължения, които все не сколасваме да изпълним и заради които Европа се кани да ни нахлузи предпазни средства, преди да ни приеме, доразвива мисълта си обикновеният българин и... наистина започва да се притеснява за здравето и живота на вътрешния си министър. Не за друго, а защото посланието е свършило своята работа и всички вече знаят истината: На държавните мъже им е много трудно, щом дотам са предизвикали бандитите, че да ги сочат с пищов. И щом божи наместник се е отвърнал от Господ и е вдигнал ръка срещу мъжа, дръзнал да поведе сурова борба с мафията.
Тази информация обиколи земното кълбо само седмица, след като прогресивното човечество узна за бомбения атентат срещу един български журналист, който си вади хляба с разследвания срещу мафията. А няколко авторитетни европейски издания подкрепиха критичните оценки на комисаря Оли Рен, че България е в обятията на мафията и е просмукана от корупцията. Дали тогава трябва да се чуди някой, че средният европеец все по-сериозно започва да се притеснява от факта, че след седем месеца страната му ще бъде прегазена от мафиотизирани български орди, преплували Дунава? И чe в първите редици на BG-мафията се вее расото на свещеник-бунтар, понечил да вземе главата на вътрешния министър?
Между другото, послевкусът от тази новина напълно съвпада и с друго едно зловоние. То се разнася вече цяла седмица от тягостния скандал около мистериозния инцидент на автомагистрала Тракия, споходил миналия петък (7 април) лидера на Атака Волен Сидеров и най-верния му боен другар в политиката и в живота - Павел Чернев.
Забравил наказателнопроцесуалната мантра, че обстоятелствата около всяко престъпление са тайна до приключване на разследването, вътрешният министър Румен Петков още в неделя побърза да съобщи, че 22-годишният Явор Доков, баща му Ромео и дядо му Димитър не са извършвали никакъв атентат срещу народните представители. Така шефът на МВР се изяви като реално политическо лице (какъвто всъщност е) и поведе общественото мнение в избраната от него и от партията му посока. При това - далеч преди полицейското дознание и прокуратурата реално да са започнали работа за изясняването на истината.
Същата теза той разви и пред народните ни избранници в сряда (12 април). За разлика от предишните си изяви по темата сега вътрешният министър бе поискал разрешение от Пазарджишката окръжна прокуратура и бе подковал парламентарния си гастрол поне по процесуална линия. Което изобщо не попречи в публичното пространство да изникнат най-малко два сериозни въпроса, чиито отговори все някога трябва да научим: Защо шефът на МВР и неговите съпартийци в правителството и парламента не бяха толкова медийно адекватни и напористи, когато на 10 ноември 2005 г. подчинените на Румен Петков в Благоевград пребиха до смърт Ангел Димитров-Чората? и Защо, докато Румен Петков странеше от медиите, подчинените му се опитаха да излъжат народа, че Чората не е пребит от ченгетата, а е починал, защото близките не са му лели куршум срещу уплах?
Почти също толкова неприятно впечатление прави и различният аршин, с който в МВР измерват значимостта на страданието на потърпевшите. Близките на Чората дни след смъртта му настояваха за среща с ръководството на МВР, но бяха приети от вътрешния министър едва след като различни политически сили ги подкрепиха публично. Родителите на трите момчета, които столичната мутра Николай Юруков простреля на 5 април до онзи ден се надяваха министър Петков да им обърне внимание. А когато това не се случи в продължение на почти една седмица - на 11 април (вторник) те се видяха принудени да отидат на крака при него и го попитаха: Докога престъпници с по седем-осем висящи дела ще продължават да са на свобода? А той - министър Петков, обеща да им помогне, като... изпрати психолог при надупчените деца.
В случая с фамилия Докови обаче нещата се развиха по съвсем друга схема. Битите дядо и внуче превзеха телевизиите толкова бързо, колкото бързо навремето партизаните превземаха старопланинските мандри. И така завладяха с драмата си целокупната българска аудитория, че в сърцата на обикновените българи завинаги ще остане поне един телевизионен кадър: парламентарният шеф Георги Пирински патетично обяснява, че фамилия Докови изобщо не е посягала на Сидеров и Чернев, а се е случило точно обратното. Точно в този момент от окото на застаналия до него баща - Ромео Доков, издайнически се търкулва едра мъжка сълза...
Разбира се, недоброжелателите на вътрешния министър Румен Петков веднага биха намекнали, че зад трескавата медийна активност около баща и син Докови има нещо гнило. Зли езици твърдят, че бащата Ромео Доков е бивш милиционер, прекарал последните си униформени години (непосредствено преди демократичните промени) на пост пред Българското национално радио (БНР). След 10 ноември 1989 г. обаче на неговата улица изгрява такова слънце, че Ромео Доков става представител на Министерството на търговията и туризма при приватизацията на курортен комплекс Русалка. По-късно израства до прокурист на Стопанска и инвестиционна банка и член на съвета на директорите на ЗПАД Алианц България, а накрая се нарежда в стройната редица на едрите предприемачи в туризма, защото се оказва собственик на хотели в Златни пясъци, Слънчев бряг и гр. Банкя.
Освен това, продължават пакостната си игра злите езици, Ромео Доков е свързан с бизнес интереси в родния град на министър Румен Петков - Плевен, защото е мажоритарен собственик (с 80% от дяловете) на Плевен АД. Останалите 18% от капитала на дружеството са притежание на група физически лица, а последните 2% все още са притежание на Министерството на икономиката и енергетиката. Както се казва - един съвсем обикновен българин, с един още по-обикновен син и съвсем обикновен баща...
Дали това е една от причините за по-различния подход на МВР по отношение на потърпевши и извършители в тези случаи, засега никой не казва. Още по-голяма загадка обаче е кога министърът на вътрешните работи е искрен. Когато не крие лицето си, както в случая Докови? Когато се гуши зад гърбовете на подчинените си, докато те изпадат в професионални гърчове по казуси като смъртта на Чората, зверското убийство на сестрите Белнейски от Пазарджик или стрелбата срещу трите момчета в столичния кв. Фондови жилища? Или, когато иска да вземе на абордаж съзнанието на онзи българин, чийто мизерен дом, като във филм на Костурица, валсува по сините дунавски вълни под звуците на давещи се кокошки и патки, защото кметът и най-близкото му обкръжение са усвоили парите за селската дига за някакви други цели?
Да му мисли Европа!

Facebook logo
Бъдете с нас и във