Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРАНЕТО ОТ МАФИЯТА, КОЛОСВАНЕТО ОТ ТЕМИДА

В БЪЛГАРИЯ НЯМА ОСЪДЕН ЗА ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ, ЗАЩОТО НИКОЙ НЕ ИСКА ТАРАЛЕЖ В ГАЩИТЕ Ситуацията в България в момента е тревожна заради факта, че няма нито една присъда за изпиране на пари. Това е един от изводите в доклада на британските експерти Байрон Дейвис и Рупърт Уининг след първия мониторинг на Европейската комисия в Агенцията за финансово разузнаване (АФР), извършен в началото на юни 2004 година. Тази информация се появи в ИНТЕРНЕТ-сайта на АФР миналия петък, 6 август. Чак тогава финансовите разведки са получили официално четивото, което предизвика няколко тежки скандала още преди месец. Според публикацията в уеб-страницата на Агенцията за финансово разузнаване евроекспертите са се поинтересували от развитието на 23 случая на изпиране на пари от 2003 г., по които досега няма издадена нито една присъда.Съгласно европрепоръките, АФР трябва да се развие - да й се даде законова възможност да разследва, а държавата да осигури начини за обучение на такъв тип специалисти. Разследването на пране на пари се затруднява от изискването в Наказателния кодекс (НК) прокуратурата да доказва, че лицето, извършило незаконни транзакции, е знаело или предполагало, че те са осъществени по престъпен начин. Препоръката е този текст да бъде променен. Националният аналитичен център в БНБ се нуждае от увеличаване на ресурсите и от обучение на още персонал. Препоръките са да се приеме интензивна програма за подобряване на работата на Агенцията за финансово разузнаване и да се измени разпоредбата за изпирането на пари, в която се изисква да се докаже, че извършителят е осъзнавал престъпния характер на деянието си, тъй като това е очевидно, се казва още в доклада на Байрон Дейвис и Рупърт Уининг. СБОГОМ НА ИЛЮЗИИТЕКолкото и авторитетно да звучат препоръките на британските експерти, засега те не бива да бъдат прилагани в българската практика. По същия начин стои и въпросът за въвеждането на принципа косвено доказателство, за който Параграф 22 писа в предишните си два броя, пише и днес (виж интервюто с испанския прокурор Хавиер Сарагоса на стр. 7). Причината е, че от 15 години българската държава реформира единствено съда и следствието, забравяйки напълно, че прокуратурата и МВР - в сегашния им вид - са създадени още по времето на най-дивия сталинизъм в началото на петдесетте години на отминалия век. И досега, освен няколко пласта грим и една-две козметични липосукции, друго нищо по-сериозно не им се е случило. Те са си все същите централизирани структури, в които думата на началника е по-силна от закон. Досущ като в доброто старо време, повечето от разпорежданията продължават да се дават по телефона или на четири очи, макар законите да са категорични, че подобно нещо е недопустимо. С други думи - поне до момента управляващите не са създали никакви законови бариери, които да попречат на евентуалния произвол в досъдебната фаза на производството, ако процесуалните правила бъдат опростени. И накрая, въпреки всички предизборни клетви и еврообещания, МВР и прокуратурата продължават да са двете най-затворени институции в държавата, в които на журналистите се гледа само по два начина: подозрително и много подозрително. С други думи - до обществеността достига само онази информация, която обслужва конкретните интереси на конкретните началници, но само в подходящ момент. Иначе - млък, защото всичко е следствена тайна, оперативни данни и класифицирана информация. Основанията за притесненията на евроекспертите, че в България все още няма осъден за изпиране на пари, също не трябва да бъдат търсени кой знае колко далеч. Причината е, че МВР, следствието и прокуратурата могат да си свършат работата и да изправят виновните пред съда. При това - въпреки ограниченията, налагани им от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), въпреки маломерните присъди в Наказателния кодекс (НК), въпреки политическия натиск и т. н. За да се случи това обаче, са необходими две условия - правозащитните и правоохранителните ведомства да погребат враждата и ревността помежду си, а техните ръководители да забравят поне за малко партийните и личните си интереси.Най-яркият пример, че българските слуги на Темида сами си пречат на работата, е случката с израелската престъпна схема за източване на чужди кредитни карти от цял свят и осчетоводяването на откраднатото като печалби от българско казино. Делото е образувано през есента на 2001 г. и засега е признато за единствения чист случай, в който полицията, следствието и прокуратурата са имали реална възможност да затворят веригата престъпление с цел печалба - осъдителни присъди за предикатното престъпление - осъдителни присъди за изпиране на мръсните пари. За най-голямо съжаление обаче нищо подобно няма да се случи. В началото на ноември 2004 г., когато се очаква процесът по израелската афера да започне в Софийския градски съд, на подсъдимата скамейка ще седне само българският хотелиер Пламен Хранков. Всички останали участници в престъпната схема - израелците Цион Шерер, Нафтали Рофе, Амджак Масут, Рахамин Йеремияху, Хай Авигезер и Нашеф Шади, отдавна са извън България и никой не ги знае къде са. Престъпната организация е разбита на 2 срещу 3 октомври 2001 г., когато на ГКПП-Кулата израелците са задържани за незаконен износ на валута. Делото е възложено на Националната следствена служба (НСлС), а по линия на МВР с разплитането на аферата се захваща НСБОП. През есента на 2003 г. предварителното производство е приключено с мнение за съд на обвиняемите, а на 4 юни 2004 г. Софийският градски съд отказа да даде ход на делото. Причината за това, макар и законообоснована, е доста екзотична: двамата подсъдими израелци Нафтали Рофе и Цион Шерер нямали адвокати. Всъщност, тях двамата също ги няма, но това едва ли е направило впечатление някому. Според действащия Наказателнопроцесуален кодекс те могат да бъдат осъдени задочно, което най-вероятно е и целта на занятието: всички да са доволни, а законът спазен. АФЕРАТАПрез юли 2001 г. Нафтали Рофе и Цион Шерер пристигат в София. Идеята им е чрез ПОС-терминал да осребрят номерата и пин-кодовете на кредитни карти, съобщавани им от техен приятел в Лондон. Той притежава магазин в британската столица, в който се плаща с кредитни карти, така че за него осигуряването на скъпоценните данни не е проблем. За целта те отсядат в Замъка на Пламен Хранков в столичния кв. Драгалевци и установяват контакт с него. По време на един от разговорите си с българина Нафтали Рофе и Цион Шерер разбират, че хотелът разполага с ПОС-терминално устройство и на 8 август 2001 г. посвещават Пламен Хранков в аферата. Първоначално те му казват, че само ще пробват дали схемата ще проработи и на 9 август 2001 г. правят първия опит: успяват да изтеглят от 23 кредитни карти валута на обща стойност 82 400 лв. и да преведат парите по сметка на хотела в ОББ. Малко преди банката да затвори, хотелиерът иска получените през деня пари да бъдат преведени от ОББ в негова лична сметка в БИОХИМ. След приключване на операцията израелците получават своите 35% от сумата и всички остават доволни от постигнатото. На 10 и 11 август 2001 г. тримата източват още 25 чужди кредитни карти (общо 78 436 лв.), а за периода 14-22 август - други 100 карти. Сумите, които Шерер, Рофе и Хранков теглят, са между 500 и 5000 лв. от карта, а общата им печалба за август 2001 г. възлиза на 377 404 лева. Ужилените са от цял свят, се казва още в обвинителния акт по делото: от Франция, Япония, Австрия, Норвегия, Англия и др. При всяко прехвърляне на пари от кредитните карти по сметка на хотелска верига Хранков АД в ОББ Пламен Хранков извършва допълнителна банкова операция, чрез която сумите са превеждани по негова лична сметка в БИОХИМ, откъдето той прехвърля 35% от парите на двамата израелци.След като виждат, че схемата работи безпроблемно, чужденците решават да започнат самостоятелен бизнес. На 23 август 2001 г. Нафтали Рофе регистрира фирма Си Еф Ай 2001 ЕООД със седалище в столичния ж. к. Борово и с предмет на дейност финансови операции. Десетина дни по-късно - на 5 септември 2001 г., от името на фирмата той сключва договор с БУЛБАНК и получава правото да използва ПОС-терминално устройство, както и да обслужва разплащания с международни кредитни карти Виза и Мастеркард. А на 13 септември Нафтали Рофе и Цион Шерер предприемат такава офанзива, че в края на месеца отчитат валутни постъпления в размер на 818 332 лева. Именно тогава те сякаш усещат, че в България нещо се мъти около тях и на 2 октомври, в компанията на четиримата си сънародници - Амджак Масут, Рахамин Йеремияху, Хай Авигезер и Нашеф Шади, тръгват към Гърция. Шестимата пътуват с три автомобила - мерцедес и две мазди, но на ГКПП-Кулата цялата група е задържана. При митническата проверка зад арматурното табло на колата, в която пътуват Нафтали Рофе и Цион Шерер, е открит тайник с 65 000 долара, а други 73 380 долара са намерени разхвърляни из личния багаж и по джобовете на израелците. По време на последвалите обиски в автомобила на Рофе и Шерер са открити преносим компютър, множество кредитни карти и различни банкови документи.Шестимата чужденци моментално са задържани, срещу тях са повдигнати обвинения за незаконни финансови операции и незаконен износ на валута, а делото е възложено на Националната следствена служба (НСлС). Няколко дни след задържането на израелците хотелиерът Пламен Хранков е поканен в НСлС на разпит като свидетел, но остава зад решетките като обвиняем. СЪЛЗИ В ОЧИТЕОще през декември 2001 г. прокуратурата прекратява обвиненията срещу Амджак Масут, Рахамин Йеремияху, Хай Авигезер и Нашеф Шади. Мозъците на операцията - Нафтали Рофе, Цион Шерер, и помагалият им Пламен Хранков остават зад решетките, но и краят на техните мъки вече е близо. В началото на 2002 г. всички те са пуснати на свобода срещу парични гаранции от 20 000 лв., като прокуратурата им налага забрана да напускат България. Само няколко дни по-късно обаче Нафтали Рофе изчезва, а година и половина по-късно - през юни 2003 г., Цион Шерер се прибира в родината си по живо, по здраво. През есента на 2003 г. обвинителният акт срещу тримата е внесен в Софийския градски съд. Като главен извършител на престъплението в него е посочен Нафтали Рофе, а Пламен Хранков и Цион Шерер трябва да бъдат съдени като негови помагачи. И срещу тримата са повдигнати обвинения по чл. 211 от Наказателния кодекс (за измама в особено големи размери) и по чл. 253, ал. 5 от НК за пране на пари: Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление и когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванайсет години и глоба от 10 000 до 30 000 лева.Според спецченгетата, следователите и прокурорите вината на тримата подсъдими е доказана по безспорен начин. Това, че в хода на досъдебното производство са открити само една трета от парите, също не им изглежда чак толкова притеснително. Големият въпрос обаче, на който началниците на прокурора по делото едва ли някога ще отговорят смислено, е следният: кой и срещу какво направи така, че мозъците на престъпната афера и бъдещи подсъдими Цион Шерер и Нафтали Рофе да бъдат освободени срещу парични гаранции и безнаказано да се измъкнат от България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във