Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРАСЕТА... ЗА ТЕЦ

Неотдавна Пернишкият окръжен съд пресече мераците на едноличния търговец Венцислав Йорданов да сложи ръка на местната топлофикация. Което той щеше да стори съвършено безплатно, защото преди няколко години двама директори на държавна заплата са сложили подписите си под няколко документа, с които залагат бомба със закъснител в повереното им предприятие. В резултат на това едноличният търговец имал да си взема точно... 57.828 млн. лева. Според паметливи перничани, звездата на техния съгражданин Венцислав Йорданов изгрява през гладната зима на 1991-1992 година. Тогава никому неизвестният жител на миньорския град заминава за Североизточна България, откъдето се връща с няколко камиона прасета. Стоката моментално минава под ножа, а месото е продадено на цени, от които на перничани и до днес им се завива свят, като се сетят. След това операцията е повторена още... няколко пъти, а начинаещият по онова време предприемач посреща пролетта с изумителна по дебелина пачка. Свинските печалби предвидливо са инвестирани в тежкотоварни машини (камиони Камаз, фадроми, багери, трактори и т. н.), предназначени за работа в откритите мини наоколо. През следващите пет-шест години улегналият вече бизнесмен Венцислав Йорданов тихо и кротко изчаква часът му да удари, след което се развихря така, че да остане в паметта на съгражданите си... завинаги. Драматана Топлофикация ЕАД, гр. Перник ,започва преди около седем години. На 20 октомври 1998 г. изпълнителният директор на Мини Перник инж. Алекси Алексов подписва договор с ЕТ Венцислав Йорданов - Надежда. Предметът на договора е транспорт на въглищата, откривката и другите материали, добити в два от рудниците на мината - Света Анна и Бела вода. На пръв поглед всичко е на ред, защото договорът е сключен до 31 декември 1998 г., а фиксираната цена на услугата изглежда съвсем поносима: Възложителят ще заплаща на изпълнителя извършените превози при цена 352 (неденоминирани) лв. за тон на километър без ДДС. Тази стойност е образувана при цена 630 (също стари) лв. за дизеловото гориво. Убийствени на този фон изглеждат условията, договорени в раздел Неустойки, между държавните мини и едноличния превозвач. А в тях пише: при забавяне на плащанията с повече от седем дни възложителят дължи на изпълнителя неустойки в размер на 1% на ден от неизплатената сума; при престой по вина на възложителя повече от два часа на смяна се заплаща 5000 (стари) лв. на час за всеки автомобил; при неосигуряване на договорения брой автомобили изпълнителят заплаща неустойка от 5000 на час за всеки автомобил.През ранната зима на 1999 г. взаимоотношенията между Мини Перник и ЕТ Венцислав Йорданов - Надежда се задълбочават. Най-напред, със специален анекс, срокът на договора е удължен до 1 декември същата година. Най-вероятно поради нечия разсеяност върху документа не фигурира датата на подписването му, но за сметка на това страните не забравят да направят едно много важно уточнение: След изтичането на срока на действие на анекса договорът автоматично се удължава, ако рудниците имат необходимост от автосамосвали.След това, отново чрез анекс без дата, шефът на мините Алексов наема от едноличния търговец багер за изкопаване на въглища при цена от 210 000 неденоминирани лв. без ДДС за една машиносмяна от 12 часа. Тоест - едноличният търговец получава възможността да прави само от този багер по около... 6 млн. стари лв. на месец. Играта съвсем загрубявамежду лятото на 1999 г. и ранната зима на 2001 година. С четири нови анекса ръководството на държавното предприятие наема едноличния търговец за още няколко услуги. А с други три добавки към договора цените на въпросните услуги са вдигнати до възбог. Но онова, което наистина прави сериозно впечатление в тази история, е несменяемостта на контрагента ЕТ Венцислав Йорданов - Надежда, въпреки че в държавното предприятие претърпява няколко структурни метаморфози. Най-напред част от Мини Перник ЕАД е обособена в самостоятелно предприятие, наречено Мини открит въгледобив ЕАД. По-късно то е влято в Топлофикация Перник ЕАД, а още по-късно - отново е извадено и е пуснато на пазара като самостоятелна стопанска единица. Венцислав Йорданов обаче винаги е на своя боен пост, защото, по думите на осведомени, зад гърба му стои не друг, а енергийният бос в правителството на ОДС Иван Шиляшки. И най-вероятно това е причината до средата на 2000 г. анексите да са подписвани от Алекси Алексов, а след това от неговия наследник Иван Идакиев.РазвръзкатаНеизбежното започва да се случва, след като СДС губи парламентарните избори през лятото на 2001 година. Явно усетил накъде духа вятърът, едноличният търговец Венцислав Йорданов прави опит да изправи новия енергиен министър Милко Ковачев до стената с коз, скрит в ръкава му от година по-рано. На 18 юни 2000 г. гърми трансформатор, който затваря единия от двата рудника на мината за повече от месец. Тази авария изважда задълго мините от финансово равновесие, спира плащанията към ЕТ Венцислав Йорданов - Надежда и... таксиметровият апарат на перничанина заработва с пълна сила.Като лоялен партньор обаче Венцислав Йорданов изобщо не притеснява ръководството на държавното предприятие за пари или за предоговаряне. На 17 юни 2001 г. обаче НДСВ печели парламентарните избори. Предприемчивият перничанин тутакси усеща накъде ще задуха вятърът и най-настоятелно започва да си иска парите. За да разреши проблема по европейски, на 9 юли 2001 г. той дава възможност на ръководството на Топлофикация Перник ЕАД (по онова време Мини открит въгледобив вече е влято в това дружество) да изготви 10-месечен погасителен план за покриване на задълженията му към ЕТ Венцислав Йорданов - Надежда.Оказва се така, че само за три седмици Венцислав Йорданов забравя за европейския си характер и на 1 септември 2001 г. изпраща писмо до Държавната агенция по енергетика и енергийно регулиране (ДАЕЕР) (б.ред. - по онова време тя още не е трансформирана в Министерство на енергетиката). В него с ултимативен тон Йорданов изисква от новия председател на агенцията Милко Ковачев всичките си пари веднага и накуп. В противен случай бизнесменът заплашва, че ще потърси вземанията си чрез съда.Отговорът на ДАЕЕР не закъснява, макар да пристига в Перник по заобиколен път. На 18 октомври 2001 г. Милко Ковачев уволнява директора на Топлофикация Перник ЕАД Иван Идакиев. На 1 ноември новото ръководство на държавното предприятие разтрогва брака с Венцислав Йорданов и си намира по-евтини превозвачи, а едноличният търговец започва да крои планове за предстоящата си съдебна битка.Година по-късно Йорданов вече е готов за сражението и на 8 ноември 2002 г. депозира в Пернишкия окръжен съд искова молба откриване на производство по несъстоятелност на Топлофикация Перник ЕАД. Предявено е и искане за допускане на предварителни обезпечителни мерки срещу ТЕЦ-а. Мотивите на едноличния търговец са свързани с лошото финансово състояние на дружеството, а исканията му са за назначаване на временен синдик, за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза на дружеството, която да изчисли коефициента на задлъжнялост на дружеството. На 29 януари 2003 г. Пернишкият окръжен съд разпорежда тази експертиза да бъде направена. Същевременно Венцислав Йорданов - сякаш осенен от самата Темида, а не от скъпоплатените си адвокати, настоява съдът да открие производство по несъстоятелност Топлофикация Перник ЕАД (поради неплатежоспособност), тъй като тя е правоприемник на пасивите и активите на Мини Перник ЕАД, както и да назначи синдик в държавното предприятие. На 8 октомври 2003 г. искането на Йорданов е удовлетворено, а на 24 февруари 2004 година съдът открива производство по несъстоятелност на пернишката топлофикация и обявява неплатежоспособността й. Според материалите по търговско дело № 1200 от 2004 г., по това време размерът на задълженията на Топлофикация Перник ЕАД към едноличния търговец са 6. 275 млн. лв., плюс дължимите лихви. Освен това в исковата си молба пернишкият бизнесмен предлага и оздравителен план за дружеството, съдържащ схема, по която дълговете да бъдат погасени А тя е: всеки месец НЕК да превежда на Йорданов 70% от държавната субсидия на Топлофикация Перник, а Топлофикация Перник (б. ред. - също всеки месец, да заделя за въпросния Йорданов 50% от парите, които събира от потребителите си. Едва на 12 май 2005 г. състав на Пернишкия окръжен съд с председател Мирослав Мирчев се осмели да реши този спор по някакъв начин спор,налагайки запор върху 20% от парите на НЕК, предназначени за пернишката топлофикация. Нещо повече, той категорично отхвърли претенциите половината от сметките за парното на перничани да влизат в джоба на Венцислав Йорданов. Именно по време на това заседание по делото стана известно, че безобидният договор, сключен на 20 октомври 1998 г. между бившия изпълнителен директор на Мини Перник Алекси Алексов и едноличния търговец Венцислав Йорданов уж само за два месеца, на практика е закопал държавното предприятие. Истината се стовари върху главата на присъстващите в залата по делото. Там бяха огласени резултатите от съдебно-счетоводната експертиза, която констатира, че задълженията на дружеството към едноличния търговец Венцислав Йорданов са общо... 57.828 млн. лв.: 6.059 млн. лв. главница и 51.769 млн. лв. лихви, натрупани през годините. Според юристите на държавното предприятие, договорът между Мини Перник и ЕТ Венцислав Йорданов от 20 октомври 1998 г. е сключен в грубо нарушение на действащия по онова време Закон за възлагане на държавни и общински поръчки (ЗВДОП). Според този нормативен акт ръководството на мините е било длъжно да обяви конкурс за услугите, възложени на едноличния търговец, защото Мини Перник е било на държавни дотации от бюджета, а чл.2, ал.2 от Закона за възлагане на държавни и общински поръчки гласи: Възложители на държавни и общински поръчки са държавни органи, министерства и други ведомства, общини, висши училища и други бюджетни организации и юридически лица, които се разпореждат със средства от държавния бюджет, държавните фондове, общинските бюджети и общинските фондове.По същия начин стои и въпросът със законосъобразността на всички анекси, подписани след 25 юни 1999 г., когато влиза в сила първият Закон за обществените поръчки (отм). Според юристи те са абсолютно незаконни, тъй като са сключени при заобикаляне на разпоредбата на чл.7, ал.3 от ЗОП, която забранява разделянето на обществените поръчки на части с цел да се избегне прилагането на закона. Кой знае защо обаче Пернишката окръжна прокуратура и Пернишкото окръжно следствие се замислят за съдбата на местната топлофикация едва в началото на 2004 г., когато е образувано следствено дело № 189/04. По него като единствен пациент на Темида е привлечен бившият директор на Мини Перник Алекси Алексов, а експерти са изчислили, че стойността на договора от 1989 г. е... 413 297 деноминирани лева. Само.

Facebook logo
Бъдете с нас и във