Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРАВАТА НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ - ПЪРВА ГРИЖА НА ЗАКОНОДАТЕЛЯ*

Едно от обещанията, дадени от на Симеон Сакскобургготски на 6 април 2001 г., заради които стотици хиляди избиратели му поверваха, бе, че той и хората му ще направят всичко възможно и невъзможно, за да защитят интереса на обикновения човек. Било от произвола на чиновниците, било от посегателствата на тротоарни апаши и организирани престъпници. С други думи, ще сторят онова, което техните предшественици не са успели. И наистина, жълтите още не бяха преполовили мандата си, когато започнаха да ремонтират наказателните закони така, както те смятат за необходимо. Безспорният хит в това отношение са измененията на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), влезли в сила на 2 юни 2003 година. Именно тогава правомощията на прокуратурата бяха орязани най-жестоко през последните четири-пет години, защото предварителната проверка бе изхвърлена от НПК. По този повод заместник-главният прокурор и председател на Върховната касационна прокуратура Христо Манчев съобщи, че в държавното обвинение има близо 100 000 такива проверки, чиято по-нататъшна съдба била крайно неясна. Премахването на предварителната проверка се отрази безкрайно зле и върху работата на МВР, защото по този начин беше ограничено използването на специалните разузнавателни средства (СРС) преди срещу дадено лице да има образувано предварително производство. Колкото и да не искат да си признаят шефовете на МВР и на прокуратурата, най-малко две трети от тези проверки, по които бяха подслушвани и следени стотици хора, не стигаха до следствието и до съда. Никой нямаше точна представа и за още нещо - какво ставаше със събраната информация. Само три дни по-късно Министерският съвет внесе нов проектозакон за изменение на НПК, в който основният текст беше, че всички предварителни проверки, образувани до 2 юни 2003 г., могат да бъдат приключени по стария процесуален ред. Но НДСВ не се смили над МВР и държавното обвинение и не разреши използването на СРС без по съответния случай да има образувано следствено дело. През лятото на МВР започна и шумна рекламна кампания на проекта си за ремонт на Наказателния кодекс. Според вътрешния министър, пипалата на октопода щели да бъдат изсечени веднага, ако горната граница на наказаността при извършването на 20-30 престъпления се увеличи от пет на шест години, а публикуването на служебна тайна от медиите бъде признато за криминално престъпление. Неотдавна стана ясно, че МВР е готово и с проектозакона си за изменения в Наказателнопроцеуалния кодекс. Както всеки може да се досети всеки, акцентът е върху ускоряването на досъдебното производство с цената на всичко: премахване на разпитите пред съдия (на обвиняеми и свидетели), подслушване без мотивирано искане на разрешение от съда; глобяване на всички свидетели, които откажат да дават показания от страх. Тоест - все неща, които по никакъв начин не се връзват с обещанията на жълтите да защитят интересите на пострадалите. Защото, оказва се, че докато с едната ръка те пишат все по-сурови и по-сурови закони, с другата непрекъснато режат все по-незащитените права на жертвите от вихрещата се престъпност.Последните тенденции в европейското законодателство са насочени към разширяване правата на гражданите, включително и на пострадалите, докато в България тази тенденция е точно обратната - непрекъснато се разширява единствено кръгът от права на обвиняемите.Александър Ангелов, адвокат: Измененията в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), влезли в сила през юни 2003 г., бяха обявени за проевропейски. За съжаление внимателният анализ на някои законови разпоредби води до странен извод: НПК бе ремонтиран с цел да бъдат по-добре защитени интересите на обвиняемите и подсъдимите, а не в името на пострадалите от престъпленията и потенциалните мишени на посегателство. В най-голяма степен са ощетени правата на лицата и техните наследници, пострадали от извършено срещу тях престъпно посегателство. На практика те са лишени от права, особено в досъдебната фаза на производството - когато делото е още в стадий на дознание или предварително производство. Точно тогава се извършват действията по събиране на доказателствата, които да послужат при евентуален бъдещ съдебен процес и лишаването на пострадалия от участие в тази фаза от производството само способства за организирането на по-добра защита на заподозрените и обвиняемите. Като контрата, в крайна сметка, остава у лишените от всякакви права потърпевши. Така например невъзможността за конституиране на пострадалия в досъдебната фаза на процеса като граждански ищец (чл.60, ал.1 от НПК) го лишава от правото да иска налагане на обезпечителна мярка, която да гарантира донякъде защитата на материалния му интерес във връзка с предявената имуществена претенция. Старият вариант на тази разпоредба гласеше, че пострадалият и неговите наследници, учрежденията и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в наказателното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци. НДСВ обаче смени думата наказателно със съдебно и така изхвърли потърпевшия от досъдебната база на процеса. Нещо повече. Според законодателят, съдът има право да откаже конституирането на всеки един пострадал като граждански ищец по делото, но нито един пострадал няма право да обжалва този отказ пред по-горна съдебна инстанция. В този случай пред пострадалият има само една възможност - да потърси правата си чрез завеждането на ново дело, но по реда и условията на Гражданскопроцесуалния кодекс. При това... чак след като наказателното дело е завършило с влязла в сила присъда. Тоест - минало е трите съдебни инстанции. Дребна подробност е, че така се плаща и държавната такса върху размера на претенцията. Знаейки какви са сроковете за разглеждане на делата в нашите съдилища, всеки може да си представи какви права би могъл да потърси, ако е измамен с крупна сума, а по случая е образувано следствено дело. Всеки може да пресметне (съвсем приблизително, разбира се) колко години ще минат, докато присъдата на измамника влезе в сила, за да започне гражданското дело. В подобен случай само съдебните инстанции, през които трябва да мине случаят, са шест (по три в наказателния и в гражданския процес), без да броим случващото се в досъдебната фаза - многократното връщане на делото за доразследване (първо от прокуратурата, а после и от съда), прехвърлянето му от една следствена служба в друга и т.н.Не са защитени правата на пострадалите, когато тяхно имущество - предмет на престъпно посегателство, е задържано като веществено доказателство по делото. В този случай органите на досъдебното производство и прокуратурата не са обвързани с никакви срокове за връщане на задържаното имущество, макар понякога до осъждането на престъпника (с влязла в сила присъда) или до прекратяване на производството да минават седем-осем години. Особено неудобство създават случаите, когато такова имущество е служило за извършване на търговска дейност или е свързано с осъществяване на професията от пострадалия. Емблематичният пример тук е с открадната кола под наем или такси. Има случаи, когато след като са открити и иззети от органите на МВР, такива возила с години престояват по паркингите на полицейските управления и следствените служби за... извършването на неотложни следствени действия с тях. Докато накрая ги връщат на собствениците им съвършено негодни за употреба. Като на всичко отгоре и престъпниците не са нито открити, нито наказани. По този начин пострадалият е ощетен както в резултат на престъплението, така и в резултат на бездействието на държавните органи, които от своя страна би трябвало да бранят тъкмо неговия интерес. Изобщо липсата на срокове и на обективни критерии за извършването на определени действия от страна прокуратурата и органите на дознанието и следствието често водят до неоправдано ощетяване на правата и интересите на пострадалите от престъплението.От друга страна, промените на НПК от лятото на 2003 г. създадоха сравнително комфортна среда за обвиняемите, като им се даде правото да искат внасяне на делата им в съда, ако те не са приключили в едногодишен (за по-леките престъпления) и двегодишен срок (за по-тежките престъпления) - чл.239а от НПК. Такова правомощие до голяма степен е оправдано от гледна точка на ускоряване на наказателното производство, но въпросът е защо и тук се орязват и без това малките права на потърпевшите?Така например, бе дадена възможност за сключване на споразумение при някои престъпления (чл.414ж, ал.1 от НПК) между подсъдимия и обвинението, където могат да се уговорят изгодни за подсъдимия условия. Кой знае по какви причини обаче със споменатите промени от НПК бе заличено задължителното участие на пострадалия в този процес. Изключение е направено само в случаите, когато въпросният потърпевш е успял да се конституира като частен обвинител. Това конституиране, макар и не сложно като процедура, все пак изисква познания от областта на правото, каквито мнозинството от гражданите, неразполагащи с пари за адвокат, нямат. И докато подсъдимият може да се възползва от служебен защитник, за който плаща държавата, то пострадалият е оставен на произвола на съдбата. За да не бъда обвинен в субективизъм, ще спомена, че при сключване на споразумение задължително се посочва, че са възстановени причинените от престъплението вреди. Това е добре, но само в някои случаи. Ако, примерно, един човек е пребит, за да му бъде откраднат мобилният телефон, за сключването на споразумение е необходимо престъпникът да възстанови цената на апарата. Колкото до претърпените от пострадалия психологически стрес, болки и лишаване от трудоспособност за определено време (в резултат на нанесените му телесни повреди), той ще трябва да дири компенсация от извършителя чрез гражданско дело. Но и с това мъките на пребития и ограбения не свършват, защото след като престъпникът бъде осъден да плати по гражданското дело, жертвата трябва да заведе и изпълнително дело - за събиране на присъденото обезщетение. Обобщено казано, българските наказателни закони на първо място защитават интересите на държавата и това е логично. Според мен обаче това в никакъв случай не трябва да става за сметка на рязкото ограничаване на правата на пострадалите от престъпленията. Последните тенденции в европейското законодателство са насочени към разширяване правата на гражданите, включително и на пострадалите, докато в България тази тенденция е точно обратната - непрекъснато се разширява единствено кръгът от права на обвиняемите.В този смисъл твърденията на депутатите, че законите са добри, но няма кой да ги прилага, са леко преувеличени. По отношение на прецизността и приоритетите в работата на законодателя има много трески за дялане, защото доста от промените в наказателната нормативна уредба определено не са в посоката, в която Европа упорито върви през последните години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във