Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРАВИТЕЛСТВОТО И ОБЩИНИТЕ СЕ СДЪРПАХА ЗАРАДИ КАДАСТЪРА

Дванайсетгодишният хаос в нормативната уредба, засягаща жизненоважни за българина понятия като данъци и такси, продължава да задушава обикновения данокъплатец и да разпалва нови и нови битки за надмощие между изпълнителната власт и общините. След двата последователни нокаута, в които Министерският съвет бе пратен от Конституционния съд по въпроса кой има право да определя размера на публичните държавни и общински вземания (Решение N3 от 1996 г. - за местните данъци, и Решение N6 от 1998 г. - за патентния данък), на хоризонта се зададе нова епична битка. Този път в окото на бурята е казусът кой има право да определя размера на таксите, които също са публични вземания: Народното събрание (със закон) или изпълнителната власт (с постановления и наредби). На свое заседание миналия петък (21 февруари) петчленният състав на Върховния административен съд трябваше да разгледа дело N25 от 2003 година. То е образувано по жалбата на община Перник, с която се атакува Тарифа N14 за таксите, събирани в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, приета с Постановление N175 на Министерският съвет от 1998 година. С жалбата си перничани искат от върховните магистрати да отсъдят (в тяхна полза, естествено), че правителството не е компетентно да определя вида и размера на таксите, събирани от държавните ведомства. Според тях, това трябва да се прави от Народното събрание, тъй като в чл.60, ал.1 от конституцията пише, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. А закони приема единствено парламентът.Правото на перничани да се разбунтуват срещу Тарифа N14 е подковано от още два нормативни акта, които също забраняват на правителството да определя размера на публичните вземания (сред които са данъците и таксите). Член 4 от Закона за местните данъци и такси е категоричен, че размерът на таксите трябва да се определя от общинския съвет, но в границите, предвидени в този акт. Не по-различно е и звученето на съответната разпоредба от Данъчно-процесуален кодекс, в който пише (чл.13, ал.2, т.1 и 2), че данъците, акцизите, митата, задължителните осигурителни вноски и таксите са публични държавни и общински видове вземания и се установяват по основание и размер със закон.Според жалбата на пернишките общинари, Министерският съвет е заобиколил всички тези разпоредби и чрез Закона за кадастъра и имотния регистър си е присвоил правото да ценообразува на своя глава (чл.8, ал.2 - За нанасяне в кадастъра и за вписване в имотния регистър, както и за справки и услуги се заплащат такси в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет). На пръв поглед лесното дело се закучи от факта, че докато с различните видове данъци въпросът бе решен със споменатите по-горе решения на Конституционния съд, проблемът с размера на таксите се поставя на дневен ред за първи път. Ето защо магистратите от Върховния административен съд приеха, че не е от тяхната компетентност да тълкуват чл.60 от основния закон (в частта му за размера на таксите, фиксирани в атакуваната Тарифа N14...), и решиха да сезират Конституционния съд. Изхождайки от досегашната логиката на събитията, най-вероятно Конституционният съд ще потвърди тезата на перничани, че таксата е публично държавно или общинско вземане и нейният размер също се определя със закон, т.е. - от парламента. Основанието за подобно твърдение е скрито както в конституцията, така и в останалата нормативна база по въпроса - навсякъде понятието данъци върви ръка за ръка с понятието такси. Наистина законодателят ги е изпълнил с различно съдържание, но никъде не е постановил, че съществуват няколко механизма за определяне на размерите им. По-интересното в случая е защо пернишката община скокна и реши чак сега да атакува въпросната тарифа?Отговорът е простичък. На 22 октомври 2002 г. тя бе ремонтирана за пети път (с Постановление N239 на Министерски съвет) и се сдоби със своя шести раздел Такси за нанасяне в кадастъра и за справки и услуги по Закона за кадастъра и имотния регистър. В този раздел, стройно наредени като птици върху жици, са описани над 50 вида услуги, които общини, области, фирми и обикновени хора трябва да плащат на Агенцията по кадастъра за... какво ли не. В буквалния и в преносния смисъл на думата. Авторите на чисто новия раздел до такава степен са се постарали да прецизират видовете плащания, че са раздробили услугите на квадратни дециметър, магнитни точки, репери, коти, листове, копия и тъй нататък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във