Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Правосъдие с мирис на мухъл

В България муле да си - до този извод стигаме, ако проследим историята с 30-те килограма хероин, заловени преди повече от три години по време на показна акция на български антимафиоти и турските представители на ДЕА в Кюстендил. За това време се случиха много неща - имаше присъди, после ги отминаха, подписваха се споразумения, развяваха се закани за съд в Страсбург... За да дойде началото на тази седмица (16 ноември 2009 г..), когато за пореден път разбрахме защо Европейският съюз от няколко години ни дърпа ушите и ни размахва показалец за бакиите в съдебната ни система.
Началото на историята
се разиграва като в типичен холивудски екшън на 8 ноември 2006 г. на паркинга пред автомивка Макдоналдс. Мъже с черни дрехи и маски задържат Ситроен Джемпър, в който намират 30 килограма хероин, укрит в специален тайник.
Това става при международна операция с участието на спецполицаи от турското поделение на ДЕА, както и митнически служители. В лекотоварния автомобил са задържани мулетата Петър Петров (39 г.) и Радослав Александров (24 г.) от Кюстендил.
Според предварителната информация на ченгетата наркотикът идвал в България по специален канал от Турция към Италия и Западна Европа. Антимафиотите първоначално откриват 32 пакета хероин, но при последвалия обстоен преглед на микробуса на бял свят изскачат още 18 пакета, скрити в резервната гума на автомобила. По цени на съдебната система хероинът струва малко под 2 млн. лв., но на улицата те се увеличават поне петкратно.
Малко след ареста им двамата кюстендилци свидетелстват пред съдия, че са получили наркотика от петричанина Пламен Събев със задачата да го доставят до получател в Италия. Според предварителните планове Радослав Александров трябвало да отиде до Ботуша, уж за да докара купена оттам кола.
Съдебни перипетии
След признанията на двамата арестанти оптимистите решиха, че нещата са от лесни по-лесни и до няколко месеца делото може да влезе в съда. Реалистите предположиха, че Темида ще заработи на пълна пара и догодина двамата подсъдими ще влязат задълго на топло. Но прави излязоха песимистите, според които такова нещо не се е случвало и едва ли ще се случи някога.
Съдебното дело срещу тандема Петров - Александров тръгва само два месеца след залавянето им. Още на първото заседание става ясно, че инициаторът на далаверата Петър Петров е поискал да сключи споразумение с прокуратурата, признал е вината си и е готов да пее като канарче. Според записаното в споразумението Петър Петров се признава за виновен по всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт и получава 14 месеца затвор ефективно.
По-младият Радослав Александров обаче отказва да се споразумява, нищо не знаел за договорките на боса си и отивал в Италия само за да докара новото му возило. Невинен съм - са единствените думи, които повтаряше през цялото време Александров.
Съдебният състав с председател съдия Веселинка Джонева от Районния съд - Кюстендил, одобри споразумението с Петров. Последва обаче задължителният в подобни случаи отвод на съдията и насрочване на ново заседание с друг състав.
При
втория старт на делото
случаят се пада на съдия Мая Миленкова. До започване на процеса с единствен подсъдим Радослав Александров обаче става ясно, че бившите бизнес партньори вече не могат да се гледат и защитата на Радослав обжалва споразумението с Петър Петров пред Кюстендилския окръжен съд. Там пък намаляват наказанието на Петров от 14 на 11 месеца. Това усложнява още повече ситуацията - оказва се, че Петър Петров е прекарал в ареста 14 месеца, включително с предварителното задържане. Заради трите месеца повече в ареста той се заканва, че ще съди България в Страсбург.
До поредния парадокс в това дело се стигна след разглеждането на споразумението от последната, трета инстанция - Софийския апелативен съд. Столичните магистрати не одобриха договорката, сключена между Петър Петров и прокуратурата, и върнаха казуса за ново разглеждане в Кюстендил.
По същото време в Кюстендилския районен съд вече бе стартирало делото срещу втория участник в хероиновата далавера Радослав Александров, който отказа да се договаря с прокуратурата или да се възползва от реда на гл. 27 от НПК, даващ му възможност за т.нар. съкратено съдебно следствие.
След почти двегодишна съдебна битка, в началото на тази пролет съдия Миленкова обявява присъда срещу Радослав Александров от 11 месеца лишаване от свобода. Те са равни на времето, прекарано в ареста след задържането му. Историята обаче не свършва дотук - решението е обжалвано пред състав на окръжен съд, който от своя страна отхвърля присъдата на съдия Миленкова и връща случая за ново разглеждане в Кюстендилския районен съд.
И парадоксите започват наново
След задължителната съдебна ваканция спусъкът за третия нов старт на делото Петров - Александров трябваше да дръпне в понеделник (16 ноември) съдия Красимира Проданова. Още с получаването на преписката обаче тя отказва да води делото по т.нар. съкратено съдебно следствие с мотива, че случаят не може да бъде гледан по реда на гл. 27 от НПК.
Скандалите обаче не спират дотук. По време на първото заседание адвокатите на двамата подсъдими на няколко пъти настояват за отвод на съдия Проданова. Причините са различни - като се започне от съмнения за нейната безпристрастност, та се стигне до отхвърлените от нея искания на защитата.
Най-големият гаф май ще се окаже процесуален, тъй като по настояване на съдия Проданова обвинителният акт е прочетен от прокурора по случая, докато свидетелите чинно седели на дървените пейки в залата. Законът обаче не допуска той да се чете пред свидетели по делото.
Това даде повод на защитата да изрази съмнение в професионалните умения на съдия Проданова, а адвокатите настояха административният ръководител на районния съд Андрей Радев да присъства в залата. В крайна сметка след близо четиричасово заседание и разпит на десетина свидетели процесът бе прекратен и насрочен за края на януари догодина.
Тогава се очаква съдът да разпита още неколцина свидетели и експерти и да прочете присъдата. Вече никой не се наема да прогнозира дали тя ще бъде окончателна.
В правния факултет още в първи курс студентите научават една много полезна истина: има два вида адвокати - едните познават съдията, а другите - процедурата. Вторият вид са по-търсени - по обясними причини. А от съдебната практика у нас е повече от ясно, че познаването на тънкостите в процедурата рязко намалява надеждите третият старт на това мухлясало вече дело да е последен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във