Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Правосъдие в сферата на услугите

Цяла година след първите вопли на новия кабинет за дефицита в държавния бюджет съдебната власт нададе вой, че е пред фалит. С хитровато пуснатата от Висшия съдебен съвет (ВСС) информация за подготвяно в Министерството на правосъдието увеличение на съдебните такси започна сондажът на общественото мнение как се приема поредното поскъпване на конституционно уредената услуга правосъдие. Причината била тежкото финансово състояние на съдебната система, за което сякаш никой досега не знаеше. И че изобщо е възможно да се стигне до него.
Обработката всъщност започна още през есента на миналата година, но публичният натиск на новото правителство върху съдебната власт наложи убеждението, че тя не може да очаква повече средства от държавата, преди да предложи повече правосъдие на гражданите. Сега нещата комай се поуталожиха и правосъдното ведомство вече събира предложения за повишение на числата в Тарифа No 1 към Закона за държавните такси, където са описани таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Че тези предложения идват основно от ВСС, няма съмнение, но пък за да изглежда акцията по-хуманна, някой реши, че ще звучи добре в министерството на Маргарита Попова да бъде излъчена работна група, която да уточни новите такси, и то след като проучи имотното състояние на българите и направи анализ на икономическата и финансовата ситуация в страната. Какво ще проучват и анализират хората на Попова е друг въпрос, но отсега е ясно, че в резултат на техните проучвания и анализи таксите ще скочат точно когато българите са напълно смачкани от кризата, а ситуацията е направо катастрофална. Влизането им в сила се гласи за 1 януари 2011 година.
И тъй като в правосъдното министерство отказват да назовават числа и проценти, ориентир за тях остава казаното от председателя на бюджетната комисия на ВСС Иван Колев. След предишното заседание на съвета на 1 юли той шокира медиите с констатацията, че съдебната система е с празни джобове. Ние вече нямаме пари в бюджета, който за този година е 387 млн. лева. В Закона за държавния бюджет са заложени 95 млн. лв. приходи, като се очаква 82 млн. лв. от тях да бъдат от съдебни такси. Над 1 млн. лв. обезщетения имаме да плащаме на колегите, които се пенсионираха. Но нямаме пари и бавим тези плащания. А върху тези суми се начислява и лихва, която е около 10 процента. Непрекъснато има искания да се плаща на вещите лица по делата. Трябва да се дават полагащите се пари и на съдебните заседатели. Много е евтино правосъдието в България. Знам за възраженията, че трябва да се осигури равен достъп до правосъдие на всички. Но има редица текстове в законите, които гарантират това. При едно от посещенията на експерти от Европейската комисия стана дума за съдебните такси у нас и те се изумиха. Защото навсякъде по света съдебните производства са скъпа услуга и всеки, който иска да я ползва, трябва да плати за нея, каза Колев.
Оплакванията на Колев не свършиха дотук. Във времена, когато хиляди хора губят работата си, а с това и възможността да постигнат условията за пенсия от 200-300 лв., магистратите са обречени на работа, понеже нямало пари за огромните им обезщетения при пенсиониране, надхвърлящо 70 000 лева. На някои членове на ВСС им се искало да не пращат колегите си в заслужен отдих, а да ги задържат на работа, докато не се пооправи финансовото положение в страната. А законът и конституцията предвиждат съдиите, прокурорите и следователите да се пенсионират, когато навършат 65 години. Според Колев били замразени и всички възнаграждения в съдебната система, нещата се кърпели с преливане на средства от едно перо в друго, но в крайна сметка изчерпвали докрай ресурса за капитални ремонти и строителство.
До каква степен нарисуваната от Колев апокалиптична картина е израз на лицемерие, личи от факта, че в същото време ВСС е превел по две допълнителни заплати за дрехи на магистратите и по една на съдебните служители. А прословутият преходен остатък от бюджета за 2009 г., който финансовият министър Симеон Дянков отказа да отстъпи на съдебната власт за коледни премии, беше усвоен във вид на 10-процентно увеличение на заплатите от 1 април. С други думи, два месеца след последното увеличение на заплатите в съдебната система ръководният й орган се оплаква, че заплатите са... замразени!
Колев назова равнища на таксите, които наистина не могат да бъдат наречени високи. Като тези по административните производства, които са 10 лв. за физически лица и 50 лв. за юридически. А таксата за тъжби по наказателни дела от частен характер - обида, клевета, лека телесна повреда и т.н., е 12 лева. Ако съседът ти те напсува и решиш да го съдиш, това струва поне 100 лева на държавата, заяви съдебно-финансовият шеф. Но при административни дела с големи финансови интереси нямало пречка таксата да бъде процент от сумата, така както е при гражданските дела. А именно безобразно високата пропорционална такса от 4% върху цената на иска при гражданските дела с висок материален интерес е обект на ожесточена критика и гражданите, на които се налага да защитят правата си в съда, я възприемат като финансово издевателство.
Всичко това съдържа доза истина, но твърде малка. Да, някои от простите такси, които са с абсолютен размер независимо от материалния интерес, не са високи. Да, те може да бъдат повишени. Но не като ги направят пропорционално нарастващи. Напротив, точно пропорционалните такси трябва да бъдат основно прегледани и ревизирани, като не се допуска безумието, завеждайки дело за един апартамент на стойност 100 хил. лв., да платиш 4 хил. лв. само за да тръгне делото. Отделно те трябва да бъдат ограничени до разумна горна граница - така както е предвидена долната. Законът за държавните такси ги дефинира като суми, които се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, за която се дължат. При явна несъразмерност и при всяко рязко увеличение възниква сблъсък между два легитимни обществени интереса - за ефикасно правосъдие и за гарантиран достъп до правосъдие. У нас обаче винаги остава усещането, че никой от двата не е водещ при поредното увеличение, а става дума най-вече за финансовото благоденствие на съдебната система. Затова след всеки скок на съдебните такси идват дела, оспорващи размера им.
Пропорционалните такси върху материалния интерес водят до абсурди като този с пенсионера Кръстьо Чорбаджийски, който преди два месеца осъди община Пловдив за смъртта на съпругата си. Преди 12 години огромно дърво се стоварило върху нея по време на буря. Жената издъхнала на път за болницата, а фамилията й завела иск срещу общината. Делото се точило повече от десетилетие и в крайна сметка Върховният касационен съд постанови общината да изплати на семейството 100 000 лева. Преди това обаче те трябвало да внесат по сметката на Апелативния съд в Пловдив... 126 000 лева. Тлъстата сума е изчислена като процент върху първоначално заведения иск от 2.2 млн. лв., без изобщо да се държи сметка за стойността на лева. А за това, че е влачила едно елементарно дело повече от десетилетие, съдебната система иска такса, равна на шестица от тотото!

Срещу размера на съдебните такси по граждански дела, събирани от съдилищата, дело води сдружението Гражданска инициатива Справедливост. То оспорва във Върховния административен съд таксите в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданскопроцесуалния кодекс. В жалбата се изтъква несъвместимостта на четирипроцентовата такса с конституционния принцип на достъп до съд и за съответствие на таксите с доходите и имуществото на гражданите. Изложени са и аргументи, свързани с липсата на подобни такси в редица страни на Европейския съюз, както и с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека по подобни казуси. Веднага след изявлението на Иван Колев организацията възрази: А защо съдът направо не се регистрира като ООД?

Изявление на ГИ Справедливост
На 01.07.2010 г. медиите разпространиха информация, че Министерството на правосъдието „обмисля увеличаване на държавните такси, плащани на съдилищата. Цитирано е мнението на г-н Иван Колев - председател на бюджетната комисия на Висшия съдебен съвет, според когото „правосъдието е скъпа услуга и всеки, който иска да я ползва, трябва да заплати за нея. Същият господин Колев смята, че сегашните такси за административни дела в размер на 10 лв. за физически лица и 50 лв. за юридически лица трябва да бъдат заменени с такси, които да са процент от правния интерес.
Ако следваме тази логика на „пазарно поведение, искаме да запитаме защо съдилищата направо не се регистрират като търговски дружества и всяко само да си определи цената на „правосъдната услуга? Биха могли също да се регистрират по Закона за ДДС и да теглят данъчен кредит. Така, освен всичко друго, може да запълнят дефицита в държавния бюджет. Гражданска инициатива Справедливост изразява съжаление и искрено възмущение от самото поставяне на въпроса от Министерството на правосъдието. Увеличаването на съдебните такси не е друго, а отказ от правосъдие. То фактически поставя имуществен ценз пред гражданите, защото само заможните от тях ще могат да водят съдебни дела.
За сезирането на съда е конституционно допустимо да се заплащат единствено прости такси, основани на принципа за разходооправданост (цената на материално-техническите и административните разходи, свързани с образуването и деловодното, и техническо поддържане на едно съдебно производство). Дейността на самия съд, като конституционно регламентирана институция, не се следва да „се заплаща, тъй като за това свое право гражданите вече са платили чрез изпълнението на своите данъчни задължения (приходите, от които се използват за работата на държавните институции, в това число и на съда). Да приемем обратното би означавало да приемем възможността при извършването на дейност от полицията или пожарната гражданите също да заплащат подобна на съдебната такса (в зависимост от защитавания интерес или имущество).
Освен това конституцията определя, че гражданите заплащат такси съобразно техните доходи и имущество. Не се нуждае от доказателства фактът, че предложението на Министерството на правосъдието за увеличаване на съдебните такси не е съобразено с конституционната разпоредба, а по-скоро е мотивирано с добре познатото „защото отдавна не сме ги вдигали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във