Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Правосъдието ще ни струва все по-скъпо

Няколко новини  за съдебната власт, които на пръв поглед нямаха връзка една с друга привлякоха вниманието миналата седмица. Но  те имат много общо, защото всичките струват все повече пари, и то на  всички ни.

Първо, Висшият съдебен съвет извади в четвъртък (28 февруари) бюджетните си прогнози за масрафа на съдебната власт през следващите три години - до 2022 година. От тези прогнози  стана ясно, че ВСС планира да увеличи, вместо да съкрати  щатове в системата. И че тя ще гълта все повече пари за издръжка: прогнозните сметки на системата възлизат на 824 млн. лв. за 2020 година, стават 871 млн. лв. през 2021 г.  и стигат до 932 млн. лв.(почти 1 млрд. лева) за 2022 година. В тези суми  са включени ежегодното увеличаване на възнагражденията на магистратите и служителите с 10%, увеличения на парите за ранг, предвидени са бонусите за работа при свръхнатоварване и тези, които законодателят специално измисли за спецправосъдието, а също  и  капиталови разходи.

От числата става безпощадно ясно (за пореден път), че ВСС не предвижда никаква реформа на съдебната карта - поне не и такава, която да намали разходите по издръжката на органите на съдебната власт. А  няма как да бъде и другояче, след като  разговорът как ще се отчита натовареността на съдиите (което е ключов  за преценката къде има излишни звена в системата) едва сега започва - при това съвсем отначало. Въпреки че за нова система, която да замени простото броене и пресмятане на кухи бройки дела, се работи вече  няколко години, и то още от предишния състав на ВСС, при това с отпуснати европейски пари.

Пълна мъгла е обгърнала и бъдещето на "електронното правосъдие", което също би следвало да "облекчи" финансовата тежест по издръжката на съдебната власт - и миналата седмица съдебните кадровици така и не успяха да се разберат какво ще правят с "електронизацията", как и кога. А докато няма конкретни решения по тези два ключови проблема, за реформа на съдебната карта могат да се дрънкат само празни приказки. Които няма как да влязат в бюджетните прогнози.

Впрочем  в тези разчети на ВСС, които видимо целят да гарантират безметежното съществуване на системата, при това без никакви сериозни сътресения вътре в нея, липсва нещо много важно:  липсват парите за обезщетенията, които се плащат всяка година заради откровени безобразия, извършвани  от отделни органи на съдебната власт. В сметките липсват милионите, които държавата изплаща по споразумения с пострадали от мудно правосъдие, не влизат и парите, които се дават след решения на нашите съдилища по Закона за отговорността на държавата, нито след решенията на съда в Страсбург. Защото те се плащат от общата хазна. Но и този  разход  расте...

Пак през миналата седмица се разбра, че Върховният касационен съд е осъдил прокуратурата за колосална сума по едно-единствено дело, по което общата стойност на уважените искове и разноски възлиза на близо 280 000 лева. Заради безумен отказ да се върнат иззети веществени доказателства по разследване, което прокуратурата е образувала през 2005-а, а пет години по-късно сама е прекратила. Само че междувременно веществените доказателства, оставени на съхранение у трето лице,  изчезнали. И сега както държавното обвинение, така и "пазачите"  ще плащат пари за вреди. Или, по-точно казано, гражданите ще плащат заради немарливите пазачи - поне вместо прокуратурата.

В отчетите на съдебната власт доскоро можеха да се открият данни за сумите, които данъкоплатците ежегодно вадят от джобовете си, за да покриват обезщетенията по всички дела за вреди, водени срещу органите на съдебната власт. Напоследък обаче тези данни някак срамежливо изчезнаха от публично достъпните документи. Може би защото непрекъснатият ръст на тези суми  започна  много да бие на очи. И да показва "видимите резултати" за качеството на работата на съдебната власт и нейните органи.

Пак по тази причина скоро може да секнат и редовните прессъобщения до медиите, с които Инспекторатът към ВСС показва на какви безобразия се е натъкнал при проверките си. Като това, което дойде също през изминалата седмица: дело за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на имот за  окончателен, което се е точило в съдилищата близо 20 години (19 години и 7 месеца). От които 17 е прекарало само на първа инстанция в Софийския градски съд по една-единствена причина: лошата организация на работата на съдения състав, който е отложил 16 от общо 27 заседания в първата инстанция заради събиране на доказателства, огромната част от които въобще не са били нужни за решаването на делото, става ясно от информацията на ИВСС. И за това "брадато дело", достигнало възрастта на изкласил абитуриент, ще се плащат обезщетения от бюджета. И те няма да са малко...

И като драснем чертата под  случилото се само за седмица, какво излиза? Че правосъдието ни е скъпо, но че явно и ще става още по-скъпо - не само заради заради непрекъснато растящите претенции за още и още пари от бюджета за издръжката на съдебната власт, а и заради безобразията, които  тя продължава да допуска.

Най-лошата "новина" обаче е, че все още липсва каквато и да било визия как поне част от тези суми да бъдат спестени на данъкоплатците, включително и тези от обезщетенията за вреди, нанесени от органите на съдебната власт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във